По този начин мандатът на председателя, зам.-председателя и членовете е удължен от 5 на 7 години.

Друга промяна, приета на първо четене, позволяваше членовете на комисията веднага да бъдат избрани за нов 7-годишен мандат след изтичането на вече удължения настоящ. От ГЕРБ обаче се отказаха от тази опция.

Така, мандатът на настоящите седем души в КЗК, изтичащ през юни 2021 г., е удължен до 2023 г.

Припомняме, предложението за удължаване на мандата дойде от самите членове на КЗК с мотива – съгласуване на българското законодателство с европейското.

Опозицията от БСП гласува против и остро се противопостави на решенията. Крум Зарков, цитиран от „Дневник“, попита реторично за какво от свършеното се награждават по този начин членовете на КЗК.

Други гласувани промени в закона предвиждат КЗК да има правомощието да обискира частни домове на управители и служители на фирми, разследвани за нарушения на Закона за защита на конкуренцията.

Гласуван е и списък с 12 забранени нелоялни търговски практики между търговците и доставчици на селскостопански и хранителни стоки:

1. плащане от купувач на доставчик:

а) по-късно от 30 дни след изтичането на договорения срок за доставка, в който доставките са направени, или по-късно от 30 дни след датата на определяне на платимата сума за този период на доставка, в зависимост от по-късната дата, по договори за редовна доставка на нетрайни селскостопански и хранителни продукти и други селскостопански и хранителни продукти; за целите на сроковете за плащане договорените срокове за доставка във всеки случай са не по-дълги от един месец;
б) по-късно от 30 дни след датата на доставка или по-късно от 30 дни след датата на определяне на платимата сума считано от по-късната дата, по договори, които не предвиждат условия за редовна доставка на нетрайни селскостопански и хранителни продукти и на други селскостопански и хранителни продукти;
в) в случаите на чл. 37б, ал. 1, т. 1, букви „а” и б”, за дата на определяне на платимата сума се приема датата на издаване на фактурата или датата на получаването й от купувача;

2. отказ на купувача от поръчки за нетрайни селскостопански и хранителни продукти с по-малко от 30 дни предизвестие, така че да не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация или за употреба на тези продукти;

3. едностранна промяна от купувача на условия по договора, свързани с честотата, метода, мястото, времето или обема на доставката или снабдяването, стандартите за качество, условията на плащане или цените, срока, както и по отношение на предоставянето на услугите, посочени в чл. 37в;

4. искане на купувача от доставчика на плащания, които не са свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти на доставчика;

5. искане от купувач за плащане при влошаване на качеството, бракуване и/или  липси на селскостопански и хранителни продукти, които са настъпили в помещенията на купувача или след като собствеността е прехвърлена на купувача, когато това не се дължи на небрежност или по вина на доставчика;

6. отказ от купувач да потвърди в писмен вид условията по договора, за които доставчикът е поискал писмено потвърждение, с изключение на случаите, когато договорът за доставка се отнася за доставянето на продукти от член на организация на производителите, включително кооперация, на организацията на производителите, в която доставчикът членува, ако устройственият акт на тази организация на производителите или правилата и решенията, установени в устройствения акт или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на условията по договора за доставка;

7. неправомерно придобиване, използване или разкриване от купувача на търговска тайна на доставчика по смисъла на Закона на защита на търговската тайна;

8. предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права, включително като подава жалба или сътрудничи в проучване по реда на настоящата глава;

9. искане от купувача за компенсация за разходите по разглеждане на жалби на клиенти, свързани с продажбата на продуктите на доставчика, въпреки че не е налице небрежност или вина от страна на доставчика;

10. забрана или ограничаване от купувача на доставчика по договора да предлага или да закупува стоки или услуги на или от трети лица;

11. забрана, ограничаване или налагане на санкции от купувача на доставчика по договора за предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица;

12. едностранно и неоснователно прекратяване на договора от купувача или прекратяване без предизвестие в разумен срок, достатъчен за доставчика да покрие инвестиционните си разходи и с оглед на предишните търговски отношения на страните по договора.

Комисията бе сред „основните играчи“ в сделката за придобиване на ЧЕЗ, като първо отказа „Еврохолд“ да купи българските активи и бизнеса тук на компанията, а след година разреши сделката. Междувременно изтече и записът с гласа, приличащ на премиерския, от който става ясно, че върху регулаторите се оказва правителствен и политически натиск.

Материалът Мнозинството в парламента удължи мандата на членовете на КЗК е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обявеното на 16 ноември 2020 г. решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което на члена на Сдружението за модерна търговия (СМТ) „Хиполенд“ АД е наложена глоба за „заблуждаваща реклама“, повдига важни въпроси за бизнес средата в България.

С решението КЗК поставя неизпълними изисквания към провеждането на рекламни кампании – количествените ограничения, приложими към предлаганите продукти, да бъдат комуникирани в абсолютно всички рекламни материали, независимо дали техните формат и характеристики позволяват това, или да бъде осигурена и гарантирана с цената на последващо налагане на санкции наличност на всички рекламирани продукти във всички търговски обекти и/или онлайн платформи за продажба за целия срок на кампанията.

Нещо повече, решението на КЗК поставя търговците в пълна неизвестност и липса на правна сигурност дори при изпълнение на непосилните изисквания за всестранна и изчерпателна търговска комуникация, как ще бъдат тълкувани от надзорния орган направените послания към потребителите и дали разбирането им няма да е едностранчиво и в услуга на определена преследвана цел – налагане на санкция на определен търговец. Подобни изисквания не произтичат от закона и поставят търговците в невъзможност дори и при най-добро планиране да рекламират намаление на цените без риск от санкции. Така конкуренцията не се защитава, а се уврежда, тъй като неоснователно се ограничава рекламата и предлагането на стоки в интерес на потребителите.

Практиката за самосезиране на КЗК по сигнал от потребител е изключително спорна, тъй като потребителските казуси нямат пряко отношение към конкуренцията на пазара и следва да се разглеждат от друг държавен орган – Комисията за защита на потребителите. Смесването или дори изземването на компетентности води до това, че КЗК е в състояние да наложи тежки наказания за практики, срещу които дори няма оплакване от конкурент и които засягат само отношенията между потребител и търговец. Сигналите от потребител също така дават възможност за почти анонимно сезиране на КЗК, което не би трябвало да е възможно, тъй като създава предпоставки за произвол.

СМТ вече е повдигало въпроса за налагането на глоби, измерващи се в проценти от годишния оборот, за несъществени нарушения, които в повечето европейски държави дори не подлежат на разследване от орган по защита на конкуренцията. В България за „заблуждаваща реклама“ се използва същият санкционен механизъм, както за несравнимо по-тежките нарушения картелиране и злоупотреба с монопол, което е явно несправедливо и трябва да бъде променено.

В заключение изразяваме надежда, че наложената глоба на „Хиполенд“ АД не е свързана с активната гражданска позиция на собственика и служителите на компанията през последните месеци. Ако това не е така, реакцията на държавните органи би представлявала грубо погазване на свободата на изразяване, демократичните принципи и върховенството на закона. Гарантирането на гражданските и икономическите права на всеки е от фундаментално значение за гражданското ни общество, както и абсолютна предпоставка за развитието на инвестициите в страната.

Материалът КЗК поставя търговците в пълна неизвестност и липса на правна сигурност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сделката премина през много перипетии, след като първоначално КЗК отказа да даде разрешение, което бе последвано от обжалване в съда от страна и на Еврохолд, и на ЧЕЗ. Съдът, от своя страна, разпореди КЗК да преразгледа решенето си по-задълбочено, след което се стигна и до днешната развръзка.

Междувременно в едни от изтеклите записи с гласа на премиера Борисов се засягаше и този въпрос, като се намеква за премиерски натиск върху КЗК за първия отказ.
„Раздуйте това, че вкарах КФН (Комисията за финансов надзор, б. ред.) по Еврохолд, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно„, се чува на изтеклия запис с гласа ан Борисов. По-късно по искане на евродепутата Елена Йончева лаборатирия в САЩ изследва аудиото и го обяви за автентично.

Интеграцията на дружествата на ЧЕЗ Груп в България в структурата на Еврохолд ще бъде подпомогната от енергиен борд от български и международни експерти с повече от 25 години опит в енергетиката и заемали ръководни позиции в големи енергийни предприятия в Източна Европа – Гари Левсли, Дан Каталин Станку и Георги Миков. Сегашният висш мениджмънт на ЧЕЗ България ще запази позициите си, за да се гарантира приемственост в управлението, се посочва още в съобщението от Еврохолд.

“Разглеждаме сделката за ЧЕЗ като стъпка към навлизането ни в енергийния бизнес и възможност за диверсификация на портфолиото ни. Еврохолд има солиден опит на регулирани пазари и в придобиването и интеграцията на нови дружества в различни сектори. През изминалите 20 години сме реализирали около 30 придобивания и сме натрупали значителна експертиза”, коментира Васил Стефанов, ръководител „Придобивания и Сливания” в Еврохолд България, цитиран от корпоративния сайт.

Материалът Еврохолд купува ЧЕЗ България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. Купувайте българското?

Лозунгът и апелът не са нови. През първата половина на ХХ в. те са действали явно и реално, а през втората половина на ХХ в. – по социалистически неизбежно. Естествената му гарнитура е силно изразената протекционистична държавна политика. В резултат българската промишленост се е съхранявала архаична, а всичко вносно европейско е било обвито в ореол.

Това, което новите политически носители на горния лозунг не изказват гласно (но си го мислят натрапчиво) е продължението: Не купувайте гръцки, македонски, турски, румънски, сръбски и др. под. стоки. Остава да се направи малка крачка към: Не купувайте европейски стоки. Някоя от следващите инициативи ще трябва да бъде призив за въвеждане на вносни мита.

Колко е лесно! Нашите политици, които ние избираме с голям патос, винаги се проявяват като майстори при намирането на лесни решения на трудни проблеми. Лесни решения, които никога не решават проблемите. В съответствие с кибернетичния принцип трудните проблеми изискват трудни решения. Лесните решения, които много бързо се набиват на очи, са изкопани от мухлясалия архив, отдавна изхвърлени от употреба, зомби инструменти, които не престават да се преоткриват от находчивите ни политици.

Политиците ни апелират силно загрижени към населението да купуват български стоки, а не се питат защо населението не купува българска продукция? Навсякъде в съседните страни цените са по-високи, отколкото у нас. Как и защо гръцки производители са съгласни да продават стоките си у нас на половината от цената, която могат да получат в Гърция, а нашите производители се затрудняват? Най-сладката работа за производителя е да има осигурен пазар – тогава можеш да произвеждаш всякакви боклуци, по магазините вечно ще има опашки, няма да имаш производствени проблеми. Това беше социализъмът! Избягахме от него, но социалистическият манталитет продължава да ни тормози.

Наскоро министърката на туризма апелира към българските граждани да ползват услугите на българските туристически предприятия. Но не отрони и дума защо българските граждани се насочват към курорти в съседни страни. Общите разходи за почивка в Гърция или Турция не са по-малки, отколкото у нас и въпреки това все повече българи променят туристическата си дестинация. Това, което министърката беше редно да направи, бе да отправи апел към местния туристически бранш: Направете така, че да върнете българските туристи по българските курорти. Но не го направи!

Истинският лозунг и призив трябва да бъде: Купувайте хубавото! Ако купуваме некачествени стоки, магазините ще бъдат вечно пълни с некачествени стоки, ако подкрепяме клошарите, улиците ще бъдат вечно пълни с клошари, ако храним уличните псета, улиците ни ще бъдат пълни с помияри, ако избираме некадърни политици, вечно ще бъдем некадърно управлявани!

Българският производител трябва да се бори, за да спечели потребителя независимо от неговата националност.

2. Аман от държава, аман за държава!

Тези дни правителството, сякаш изневиделица, предложи да се формира Държавна петролна компания, която да бъде „още един играч на пазара на горива“. Покрай всякакви обяснения прозират няколко неизказани истини: Първо, Комисията за защита на конкуренцията не си върши работата. „Комисията е независим специализиран държавен орган, който е оправомощен да прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК). КЗК установява нарушения на свободната конкуренция съгласно разпоредбите на ЗЗК и / или на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, извършва секторни анализи и застъпничество за конкуренцията“ (тук). Комисията е създадена да върши определена работа, тя не е в състояние да си върши добре работата, правителството създава държавно предприятие със замисъл да контролира (а не да регулира!) пазара; Второ, в средите на висшите управляващи има хора, които си търсят добре платена синекурна работа; Трето, управляващата партийна върхушка има нужда от допълнително спонсориране, а такава една богата държавна компания е прекрасен инструмент за отклоняване на средства.

Пътят към ада е застлан с рози. След като е формулиран правителствен вариант на решение ще се намерят всякакви „майстори“, които ще съумеят да я облекат в красива фразеология. Нека да си припомним, че апологетите на социалистическата икономика отричаха конкуренцията, защото тя разпилява национални ресурси. Държавното планиране беше призвано да ни поведе към красиви бъднини, но катастрофирахме скоропостижно.

Какъв може да е резултатът? Държавната Българска банка за развитие е образец – непрекъснато принудително текучество на управленския състав, разминаване между думи и дела. Държавна петролна компания вероятно ще се формира, ще се развие яка борба за всякакви съпътстващи длъжности, след някоя и друга година ще се установи, че тя не си изпълнява функциите, ще стартира процес на приватизация и отново ще се разиграват колосални пари под масата.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не си върши работата, защото нещо около нея не е както трябва. Първо, ангажираните в нея кадри са неподходящи, некомпетентни и/или корумпирани; второ, действат нерегламентирани спирачки, които торпилират дейността й.

При всички случаи предложеният социалистически вариант не е и не може да бъде решение на проблема.

3. Демократически централизъм!

Рече и отсече. „Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан“. Това е позицията на нашия премиер, не дословно представена, а смислово предадена. Поводът е величината на ДДС за ресторанти, хотели и (незнайно как промъкнало се) книги.

Българският демократически централизъм действа от край време по следния начин: Всички имат възможност (гласно или под сурдинка) да дискутират определен проблем. Така продължава до обявяването на Решението на върховния главнокомандващ. За него дори не е нужно да е в течение на т.нар. дискусия. Той знае и обявява решението (си!). Оттам нататък всички по йерархията се подчиняват и венцеславят Решението.

Българската данъчна система плаче за реформа, от която министърът на финансите упорито бяга. Той се проявява като вещ майстор по поддържане на спокойствието си. Въпросът опира до основно обоснован вариант на генерална промяна, а не до частични и палиативни ремонти. При всяка възможност министърът на финансите стартира с декларация, че промяна на данъчната система не се предвижда. Така беше и сега. Не са се дискутирали явно дори и варианти на възможни частични корекции – до възникването на премиерското Решение, видимо под въздействието на уличен натиск. Нищо че Законът за нормативните актове предвижда извършването на оценка на въздействието за проектите на закони и кодекси и на проектите подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.

4. Заключение

Приемането на макроикономически решения в многострадалната ни държава не съответства на съвременната челна световна практика. Това се отразява върху качеството на нашия живот, допринася за хаотичност в обществено-икономическото ни развитие, както и поддържа общата ни изостаналост в рамките на европейското ни семейство. Съвкупният български народ е този, който е редно да изисква императивно от управниците си съобразяване с водещите европейски тенденции за качествено обществено-икономическо управление. Видимо не достигат култура и знания за адекватна обществена оценка, вина за което носи най-вече българската интелигенция.

Материалът Болести хронични български е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Комисията трябва да прецени дали да образува производство, се казва в съобщението на прокуратурата.

Преписката във ВАП е образувана във връзка с констатираното значително намаление на стойността на суровия петрол в световен мащаб, с 47,4% според данните на Агенция „Митници“ и спадането на цените на течните горива в страната с едва около 11%.

Макар от ВАП да изтъкват, че точната величина на цената, за която се продават/закупуват въпросните горива, не подлежи на административно регулиране, същината на данните е такава, че трябва да се изключат всякакви съмнения относно наличие на т. нар. „съгласувани практики“ на лицата, които преимуществено предлагат на пазара такива продукти. Тук се визират големи вериги бензиностанции с обекти в цялата страна и др.

Материалът Прокуратурата се усъмни в цената на горивата по бензиностанциите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Става ясно, че и чешката енергийна група също е предприела такива мерки срещу решението на регулатора.

Еврохолд продължава изпълнението на обявената през октомври стратегия за създаване на силна регионална ютилити компания в рамките на холдинга по модела на Евроинс Иншурънс Груп АД (EИГ), която е една от големите застрахователни групи в Югоизточна Европа (ЮИЕ). Компанията запазва интереса си към придобивания в енергийния сектор в региона и вижда в тях възможност за диверсификация на портфолиото си, съобщават още от компанията.

Припомняме, в края на октомври КЗК отхвърли искането на „Еврохолд“ да купи ЧЕЗ. Сред мотивите бе този, че съществуват обстоятелства, които ще създадат значително конкурентно предимство за новата група пред останалите участници на съответните пазари.

Материалът Еврохолд и ЧЕЗ обжалват решението на КЗК за спирането на сделката е публикуван за пръв път на Икономически живот.

КЗК не разреши и на „Инерком“ да придобие дружеството през 2018 г., защото притежава шест фотоволтаични електроцентрали.

„След финализиране на планираната сделка придобиваните предприятията ще имат гарантиран и финансово осигурен достъп до изискуемите застрахователни полици, както форма на гаранционно обезпечение за търговията с електрическа енергия, така и за поддържане на съответните лицензионни дейности. Това обстоятелство ще създаде значително конкурентно предимство за новата група пред останалите участници на съответните пазари, осигурявайки изначално изпълнението на гаранционните (застрахователни) изисквания и на което предимство останалите участници трудно биха оказали въздействие“, пише в мотивите към решението.

А заключението е, че „предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, обединяването на опита, на икономическия ресурс и пазарните позиции на концентриращите се предприятия в електроенергийния и застрахователния сектори създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. Наличието на съществени конгломератни ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари“.

Решението може да бъде обжалвано пред Административния съд – София област в 14-дневен срок.

Особено е мнението на Анна Янева, член на Антимонополната комисия. Тя е изразила писмено своето несъгласие с Решение № 1169/ 24.10.2019г., което забранява концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Еврохолд България“АД  на непряк едноличен контрол чрез „Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпъни“ Б върху „ЧЕЗ България“ЕАД.

Преди десетина дни КЗК прецени, че ще изследва задълбочено опита на застрахователния холдинг „Еврохолд“ да придобие бизнеса на ЧЕЗ в България. Още тогава председателят на КЗК Юлия Ненкова и подчинените й намекнаха за проблеми при сделката. Според тях има възможност застрахователят да злоупотребява с положението си. За да играе на борсата за ток търговецът „ЧЕЗ Трейд“, а и „ЧЕЗ Електро“ имат нужда от застрахователни гаранции по сделките и така може да удари конкурентите си.

Също така от КЗК посочват, че възобновяемите енергийни централи трябва да предоставят обезпечения в държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, тъй като той покрива разликата между постиганите от тях цени на борсата, където са длъжни да продават тока си, и преференциалните, определени от енергийния регулатор. Притежаваното от „Еврохолд“ застрахователно дружество „Евроинс“ държи близо 43% от сегмента на издаваните застраховки по гаранции в България.

Преди няколко дни в чешките медии ЧЕЗ обяви, че ще запази активите си в България, ако българските власти блокират поредния опит за тяхната продажба.

„Ако без видима причина българските власти блокират нашия втори опит да продадем български активи, тогава логично няма да продължим да продаваме и да харчим ненужни ресурси. В този случай ще запазим активите и ще продължим да ги управляваме правилно, както досега. В близко бъдеще определено не бихме се занимавали с продажбата на българските си активи“, заяви заместник-председателя на съвета на директорите на ЧЕЗ Томаш Плескач.

Според него „Еврохолд“ няма собствени енергийни активи в България, така че ситуацията на българския енергиен пазар не би се променила по никакъв начин при подобно придобиване.

През април ЧЕЗ се отказа официално от сделката с „Инерком“ на Гинка Върбакова, защото купувачът не може да изпълни условията по договора.

Еврохолд оценява високо усилията на КЗК да извърши задълбочено проучване на придобиването за рекордно кратък срок – 10 работни дни. Холдингът вярва, че до решението е достигнато след внимателен прочит и задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства. Това се казва в изявление на Еврохолд България АД .

В дружеството приемат решението на КЗК като позитивна оценка за финансовата мощ на холдинга. И припомнят, че при така планираната инвестиция в придобиването на компаниите на ЧЕЗ, в това число цената на сделката, изкупуването на миноритарните дялове, изплащането на задълженията на придобиваните дружества и инвестиционната програма за тяхното развитие, в България щяха да постъпят над 500 млн. евро

Еврохолд ще изчака решение на надзорния съвет за по-нататъшните стъпки по сделката и за развитието на инвестиционната си стратегия в енергийния сектор.

Материалът КЗК спря „Еврохолд“ за ЧЕЗ, сделката прекратена е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В документите са представени доказателства за приложимите регулаторни изисквания и разпоредби на застрахователния и енергийния пазар, ограничителните режими на Платежоспособност II, рестриктивните разпоредби за публичните дружества, както и нормите, касаещи контрола на сделките между свързани лица.

Еврохолд предостави допълнителна информация на КЗК за географския обхват на изследваните пазари, на които оперират холдингът и дъщерните му застрахователни дружества, базирани в България (ЗД Евроинс АД и ЕИГ РЕ ЕАД), предлаганите от застрахователните компании продукти, реализираните от тях премийни приходи и дела им в общите приходи на холдинга, притежаваните от дружествата пазарни дялове в различните застрахователни сегменти и други.

В документите се констатират следните по-важни моменти:

●          Застрахователните дружества на Еврохолд в България нямат водеща позиция в „застраховка гаранции“ на българския пазар нито поотделно, нито взети заедно. Комбинираният им пазарен дял в този сегмент е 5%.

●          Застрахователните дружества на Еврохолд в България не предлагат “застраховка гаранции” на търговци на електроенергия и нямат приходи от този продукт.    

●          Застрахователните дружества на Еврохолд в България предоставят застрахователни гаранции по обществени поръчки в различни сектори.  Доколкото ги има, енергийните дружества са бенефициенти, а не са купувачи на този вид застраховки. Същите застраховки се предлагат от много на брой застрахователни компании и при много по-добри условия. 

●          При осъществяване на концентрацията между застрахователните дружества на Еврохолд и дружествата от групата на ЧЕЗ България, същите ще са свързани лица. Съгласно европейската регулаторна рамка в енергийния сектор, директива Платежоспособност II, общите европейски разпоредби, отразени и в българското законодателство, сделките между свързани лица, както и финансовото подпомагане на свързани лица, са силно регулаторно ограничени. Над определени лимити те са дори забранени. Поради тази причина няма как търговците на електроенергия от новата група да се възползват или да получават каквото и да било конкурентно преимущество под формата на гаранционна застраховка от застраховател в групата. Вътрешногруповият достъп на търговците до “застраховка гаранции” ще бъде негарантиран, бавен и финансово неизгоден за всички участници в групата.

●          Европейското законодателство, имплементирано и в българската нормативна уредба, стриктно ограничава финансовите групи по отношение на подкрепата за свързани дружества. 

●          Европейската практика в конкурентното право допуска възможността финансови групи да инвестират на енергийния пазар, без да се констатира каквото и да било конкурентно предимство от тази свързаност. Има множество примери в ЕС за големи финансови групи, които пряко или непряко, инвестират в енергийни компании. В предоставените на КЗК документи са приложени редица примери за значително взаимодействие между енергиен и застрахователен пазар на европейско и глобално ниво.

От Еврохолд съобщават, че приветстват решението на КЗК за задълбочено проучване и е готова да съдейства и подпомага комисията с още информация, както и да отговаря на всички нововъзникнали въпроси.

Припомняме, преди дни стана ясно, че регулаторът удължи с 4 месеца проверката по евентуалната сделка за придобиване на ЧЕЗ България.

Това е втори опит за купуване на електроразпределителя. От централата на ЧЕЗ в Прага вече заявиха, че ако и той се провали, те няма да правят трети опит, а остават в България.

Материалът Еврохолд изпрати до КЗК още документи по сделката за ЧЕЗ е публикуван за пръв път на Икономически живот.