Нямо информация защо страната ни не е представлявана от премиера Борисов, както бе на предишната среща на върха в този формат.

Николова е предложила да продължат активните и целенасочени усилия на двете страни за преодоляване на дългогодишния отрицателен търговски баланс, който за българската страна е реален проблем.

Второто предложение е китайската страна да съдейства за разширяване на обхвата на изнасяните стоки чрез опростяване и ускоряване на процедурите за внос в Китай, по-специално на храни и селскостопански стоки. От голямо значение би била гъвкава и съобразена с условията на противоепидемичните мерки рамка на координация между компетентните ведомства, е коментирала Николова.

Българският вицепремиер е призовал всички участници в Инициативата „17+1” да се възползват още по-активно от намиращите се в България и Китай „17+1“ Демонстрационни зони за сътрудничество в областта на селското стопанство, Логистични хъбове и Павилиони за електронна търговия със селскостопански и други продукти. „Апелирам към китайската страна да подпомогне разширяването на тези платформи“, категорична е министър Николова.

Вицепремиерът коментира, че България отдава особено значение на задълбочаването на всеобхватното стратегическо партньорство между ЕС и Китай като фактор на мира, просперитета, и устойчивото развитие, на мултилатерализма и на основания на върховенството на закона международен ред.

По думите й лидердството на председателят Си Дзинпин е особено важно в момент, когато пред всички нас стоят сериозни предизвикателства.

Марияна Николова е изтъкнала още, че са необходими по-нататъшни усилия за насърчаване на контактите и прекия обмен между бизнеса, в т.ч. между малките и средни предприятия. По думите й българското правителство и бизнес биха приветствали всяко сериозно намерение от страна на китайска компания да инвестира у нас по правилата на ЕС с прилагане на различни форми на сътрудничество.

Николова е коментирала, че след преодоляването на сегашните ограничения от пандемията ще са необходими конкретни стъпки за засилване на туристопотока от Китай, в т.ч. разглеждането на възможностите за установяване на преки самолетни връзки. Традиционно важни за нас си остават сферите на културата, образованието, науката, в които разчитаме на подкрепата на китайската страна, е заявил още вицепремиерът.

Материалът България: Лидерството на председателя Си Дзинпин е особено важно в момента е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Увеличението на товарооборота на Китай със 17 страни от ЦИЕ, без Русия, се е увеличил с 8,4% до $103,45 млрд, уточнява Фън на редовния си седмичен брифинг.

По думите му, Пекин постоянно се стреми да повишава интензивността и да разширява обхвата на сътрудничеството. Към края на 2020 година преките инвестиции на Китай в този регион са $3,14 млрд. От друга страна, държавите от ЦИЕ са вложили в китайската икономика над $1,72 млрд.

Китайските инвеститори се интересуват най-вече от енергетиката, добивните отрасли, логистични и инфраструктурни проекти, автомобилостроене. Сред най-важните направления обаче са жп превозите, като за 12 месеца Унгария, Литва, Полша, Словакия и Чехия са разменили с Китай 12,4 хиляди композиции с товари.

Материалът Търговията на Китай с Централна и Източна Европа надмина $100 млрд. за година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основната цел на тази инициатива е свързването на страната с Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и Тихоокеанския регион.

За посочения период паричните потоци към държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) достигат около 14 млрд. щ. д. под формата на безвъзмездна помощ, заеми за развитие, сливания и придобивания на активи и концесионни договори.

Това се посочва в проучване на Центъра за изследване на демокрацията, което прави цялостна оценка на китайското икономическо присъствие в ЦИЕ и анализира влиянието му в Албания, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Хърватия, България, Румъния, Гърция, Унгария и Чехия.

Изтъква се, че китайските инвестиции в Централна и Източна Европа имат някои съществени потенциални негативни ефекти, като:

● забавяне на енергийния преход;
● несъответствие с европейското законодателство в областта на конкуренцията, опазването на околната среда и обществените поръчки;
● прекомерна зависимост от производството на електроенергия от въглища.

Китайските инвестиции в Централна и Източна Европа са фокусирани в няколко ключови сектора – транспорт, енергетика, производство и телекомуникации. Притокът на китайски капитали в региона е малък дял (2,7%) от общия дял Китайски инвестиции в света. И все пак те представляват прехвърляне на значителни финансови ресурси спрямо размера на икономиките от региона, особено в Западните Балкани.

Заемите, свързани с китайски проекти в региона, се оценяват средно на 5,6% от БВП, но за някои от по-малките икономики, ръководените от Китай проекти възлизат на около една четвърт от БВП на съответната държава, коментира от ЦИД.

Като функция от размера на техните икономики, логично Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния представляват 80% от всички търговски обмени с Китай в региона. Въпреки че средният двустранен търговски дефицит на страните от ЦИЕ с Китай остава до голяма степен стабилен, увеличавайки се от 2,4% от БВП през 2009 г. до 3,3% през 2019 г., в някои страни като Чехия търговската експозиция към Китай се е удвоила до близо 6% от БВП (Фигура 1).

Подобно на задълбочаването на търговските връзки, китайските инвестиции също нарастват значително през последното десетилетие. Запасите от преки чуждестранни инвестиции на Китай са нараснали от по-малко от 100 милиона щатски долара през 2009 г. до около 2 млрд. долара през 2019 г. (Фигура 2).

Значителна част от най-големите и стратегически нови инвестиции са в Гърция и Сърбия, сочи анализът.

Подчертава се, че за да разшири икономическото си влияние, Китай се възползва от редица управленски дефицити в ключови институции, завладени от олигархични мрежи, които диктуват вземането на стратегически решения в страните от ЦИЕ. Сред най-проблемни области са липсата на прозрачност при сключването на междуправителствените споразумения, заобикалянето на националното и европейското законодателство в областта на конкуренцията и обществените поръчки и несъответствието с дългосрочните цели на ЕС.

Нарастващото китайско присъствие в енергийния сектор може да попречи на страните в региона да постигнат целите за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. и 2050 г. в държавите – членки на ЕС и прилагането на европейското законодателство в областта на енергетиката и климата в шестте държави, кандидат-членки от Западните Балкани.

Анализът на Центъра за изследване на демокрацията включва множество препоръки към ЕС за предотвратяването на по-нататъшното нарастване на китайското влияние и смекчаването на свързаните с него рискове, включително:

● засилване на позицията на ЕС като основен двигател на икономическото развитие в региона на ЦИЕ чрез компенсиране недостига на финансиране за стратегически проекти за икономическо развитие
● разработване на ясни насоки за управление на финансираните от Китай проекти, които националните правителства да прилагат като инструмент за предварителното им одобрение и последващо наблюдение на изпълнението.

Материалът Как Китай засилва икономическото и политическото си влияние на Балканите и ЦИЕ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на виртуална среща на Световния икономически форум китайският президент е изтъкнал, че глобалното възстановяване от пандемията е „доста нестабилно“ и перспективите остават несигурни.

Материалът Си Дзинпин призова към глобален икономически отговор на коронакризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Забраната влиза в сила на 11 януари, съобщи Ройтерс , позовавайки се на публикуваното постановление.

Отбелязва се, че ще бъдат засегнати акциите на „комунистически военни китайски компании“, облигации и други ценни книжа. Списъкът ще бъде публикуван скоро.

„КНР все повече експлоатира американския капитал, за да намери ресурси и да помогне за развитието и модернизирането на своите въоръжени сили, разузнаване и разузнавателен апарат“, се казва в документа.

Според президента, финансирането на тези фирми застрашава сигурността на Съединените щати, тъй като китайските военни използват събраните средства за разработване на оръжия за масово унищожение и кибератаки срещу Вашингтон.

По-рано съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Робърт О’Брайън заплаши Китай със санкции за открито нарушение на международните задължения на Хонконг.

Материалът Тръм забрани на американски инвеститори да купуват акции на определени китайски компании е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Решихме да предприемем подходящи стъпки, за да защитим нашите международни интереси. Ще наложим санкции на американски компании, които изиграха важна роля в този процес“, каза той. „Доставката на американско оръжие за Тайван сериозно подкопава принципа на един Китай, нарушава суверенитета на КНР и интересите ни в областта на сигурността. Ние изразяваме своя силен протест в това отношение и осъждаме подобни действия“, добави дипломатът.

„Китай настоятелно призовава САЩ да следват еднокитайската политика и разпоредбите на трите съвместни китайско-американски комюникета, да спрат доставките на оръжие за Тайван и да прекъснат военните контакти с него. Ще продължим да предприемаме необходимите мерки за защита на националния суверенитет и интересите ни в областта на сигурността“, заяви служителят на външното министерство КНР.

На 22 октомври Държавният департамент на САЩ одобри възможни доставки на оръжие за Китайски Тайван в размер на около 1,8 млрд. долара.

Тайван е управляван от собствената си администрация от 1949 г., когато останките от силите на Гоминдан, водени от Чан Кайши (1887-1975), бягат на острова, след като са победени в китайската гражданска война. Оттогава Тайван запазва знамето и някои други атрибути на бившата Китайска република, съществували на континента, преди комунистите да дойдат на власт. Пекин счита Тайван за една от провинциите на КНР.

Материалът Пекин санкционира американски компании за доставка на оръжие в Тайван е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Възползвайки се от подобрените цени и спада на фиксираните разходи, коригираната възвръщаемост на продажбите в подразделението на Mercedes-Benz Cars & Vans се повиши до 9,4%, в сравнение със 7% година по-рано и отскочи от минус 1,5% през второто тримесечие, съобщи Ройтерс.

Производителят на автомобили и камиони заяви, че сега очаква печалбите през цялата година преди лихвите и данъците да достигнат нивата от предходната година, в сравнение с предишните очаквания за спад.

От Daimler заявиха, че са продали 45 000 хибридни и електрически коли през третото тримесечие и очакват продажбите да нараснат през четвъртото. Това би позволило на производителя да изпълни целите на Европейския съюз за намаляване на вредните емисии.

Коригираната печалба преди облагане на компанията е нараснала до 3,48 милиарда евро (4,11 милиарда долара) през тримесечието, спрямо 3,14 милиарда година по-рано. Резултатите помогнаха за повишаването на акциите на Daimler с 2%.

Материалът Търсенето на луксозни автомобили в Китай подобрява прогнозите на Daimler е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се посочва в доклад, публикуван във вторник на уебсайта на изданието Hurun, китайският еквивалент на Forbes, съобщи ТАСС.

Съставителите на рейтинга оценяват състоянието на милиардера на 58,8 млрд. долара.

Тази година се наблюдава най-големият ръст на богатството през 22-те години на класацията на най-богатите хора в Китай.

Нарастването на фондовите пазари и излизането на нови компании на борсата доведоха до появата всяка седмица на пет нови доларови милиардери в страната през 2020 г., отбелязва докладът.

Тази година списъкът на китайските милиардери се е разширил с 257 души и в момента според Hurun е 878 души. Около половината от тях живеят в Пекин, Шенжен, Шанхай, Хангжу, Гуанджоу и Суджоу.

Материалът Собственикът на Alibaba най-богат в Китай, увеличават се милионерите в страната е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Tesla, която започна да доставя превозни средства, произведени от фабриката си в Шанхай през декември, ще продава произведени от Китай автомобили през октомври за страни, включително Германия, Франция, Италия и Швейцария, се казва в изявление на компанията, цитирано от Ройтерс.

Фабриката в Шанхай, първият завод за автомобили на Tesla извън Съединените щати, има амбицията да произведе 150 000 автомобила тази година.

Производителят на електрически коли, който е продал повече от 11 000 броя от Model 3 миналия месец в Китай, най-големият автомобилен пазар в света, изгражда и производствен капацитет в Шанхай за спортни возила Model Y.

Материалът Tesla продава в 10 европейски страни коли от китайския си завод е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това реши във вторник Световната търговска организация (СТО), с което разгневи Вашингтон, съобщи Ройтерс.

Администрацията на Тръмп твърди, че митата, наложени преди две години върху над 200 милиарда долара китайски стоки, са били оправдани с мотива, че Китай краде интелектуална собственост и принуждава американските компании да прехвърлят технология като условие за достъп до азиатския пазар.

Тричленната комисия на СТО обаче реши, че американските мита нарушават търговските правила, тъй като се прилагат само срещу Китай и надвишават максималните ставки, договорени със САЩ.

Вашингтон не обоснова адекватно защо мерките му са оправдано изключение, заключи комисията.

Материалът САЩ нарушават правилата на световната търговия, реши СТО е публикуван за пръв път на Икономически живот.