За щастие социалните ни умения не могат да се изгубят толкова лесно и сведения от места, които са по-малко засегнати от Ковид-19 показват, че не отнема много време до завръщане към някакъв вид социална нормалност. Въпреки това, можем да очакваме някои спънки в процеса и ще бъде от полза да сме подготвени за тях.

Мозъкът в изолация

Не трябва да ни изненадва, че много от нас се чувстват „ръждясали“ социално. До някаква степен, всички сме изпитвали самота и социална изолация по време на пандемията, две неща, които могат да се свържат с когнитивен спад по различни начини. Например, хората с по-тесен социален кръг са склонни да имат по-малка амигдала, която е центърът за обработване на емоции в мозъка. Хроничната самота може да засегне нивата на хормоните, свързани със стреса и социалното свързване; един от резултатите от това може да е по-голяма склонност към депресия. Като цяло, самотните хора са по-податливи на параноя и негативни мисли.

Продължителната изолация също въздейства и на паметта. Всички социални същества, включително и хората, имат нужда от достатъчно интерактивна стимулация, за да поддържат мозъка си здрав и работещ. Така че, ако все повече се улавяме, че не можем да се сетим за някои думи в разговор, това може да е ефект от продължителното стоене у дома. За много хора това означава, че в по-голямата част от времето общуват единствено с партньора и семейството си, с познати модели на разговор. Когато дойде време за разговори с приятели, може да се чувстваме несигурни, тъй като това ще изисква използване на някога познат език, който сме заровили дълбоко в паметта си; това може да доведе до трудности в намирането на правилните думи.

Разбира се, както индивидуалните ситуации на хората варират широко, така ще варира и преходът обратно към социалния живот след пандемията. Безработен човек, който е по-уязвим на заболявания и е прекарал целия период живеещ сам, може да се чувства по-дезориентиран от финансово стабилен човек, живеещ и работещ в голяма къща заедно с други хора. Като цяло, някои от промените в нашето поведение могат бързо да се върнат към по-типични социални модели.

Но Даниела Ривера, биолог в Университета Майор в Сантяго, вярва, че физическите промени в мозъка, като тези свързани с паметта, няма да изчезнат толкова лесно. Със свиването на някои части на мозъка, функцията на паметта може да бъде засегната с години след периоди на социална изолация и с нея нашите възможности за лесна комуникация с други хора. Но не само мозъците ни се променят. Психолозите забелязват, че повече хора страдат от стрес при социални взаимодействия, които варират от незнание как да се завърши разговора без ръкостискане или прегръдка, до свършване на темите за разговор.

Ситуацията обаче е особено неприятна за хора със социална тревожност. „Поддържането на прогреса при тях е много важно, защото когато вече не са сред хора, както е ситуацията в последната година, е много лесно да се върнат обратно към старите си навици“, казва Марла Генова, бивш учен-психолог, която обучава хора със социална тревожност и тревожност при говорене. Има притеснения и за учениците, които са изпаднали социално поради постоянните локдауни. „На тази възраст мозъкът още се развива и нервните връзки се създават. Това е критична фаза на развитие на социалните умения, която ще дефинира как децата взаимодействат с връстниците си“, обяснява Ривера. Тя се притеснява, че продължителната изолация може да доведе до развитието на фобия при някои. Междувременно, възрастните хора, които е по-вероятно да живеят сами, може да се чувстват по-некомфортно в използването на технологии за запазване на социален контакт. Ривера предвижда някои промени при по-уязвимите хора в процеса на ре-социализация, които могат да включват хиперактивност, нетърпимост, раздразнителност и тревожност.

Как да се върнем към нормалното

Различията в продължителността на затварянията и културите ще направят ре-социализацията различна по света. Въпреки това, могат да се забележат някои общи фактори.

Физическият контакт, който преди приемахме за даденост когато сме сред хора, най-вероятно ще ни се струва като нещо странно още известно време. За Андре Робълс, който менажира компания за пътувания в Кито, Еквадор, където започват да отварят въпреки многото случаи, е „малко странно да видим обществото, което беше много топло и приветливо, сега да е отдръпнато при поздрав. Допирането на лакти се е превърнало в новият поздрав“. Други пък намират за неловко да се прегръщат. За Мелани Мусон, специалист по застраховки от щата Монтана, елементът, който изисква малко свикване, е разбирането на мненията на хората относно риска. Случаите на Ковид бавно намаляват в нейния щат, който е бил силно разделен по темата за носенето на маски. „Чувствам се странно когато се срещна с хора, които са много притеснени от Ковид“, казва тя. „Тъй като предимно общувам с хора, които не се притесняват, аз живея в балон на нормалност. Има много хора, които не са съгласни с това и на които не им е комфортно. Балонът ми се пука всеки път, когато осъзная, че много хора не са се завърнали към нормалния живот.“

Роджър Хо, психолог в Националния университет в Сингапур, обяснява, че социализирането с маски помага нещата да са по-нормални. „Животът продължава както обикновено, но го правим с маски.“ Полезен в случая е опитът от предишни периоди, когато се е налагало носене на маски, включително по време на епидемията от САРС и стриктното придържане към правителствените закони за носене на маски. Хо смята, че на хората в места, където има съпротива против маските, е нужно повече обяснение защо това е нужно и как може да помогне социализирането. Един от начините да се промени негативното отношение срещу хората, които излизат с приятели и чувството на неспокойство около хората, е да ограничим социалния си кръг.

Хората споменават, че това да бъдат по-избирателни към тези, с които се социализират им носи по-голям физически и психологически комфорт. Научната работа на Ричард Слатчър, психолог в Университета в Джорджия, и екипът му показва, че огромната загуба в социални контакти с познати е отчасти компенсирана от по-стабилна връзка в семейните отношения и близките приятелства, които хората ценят повече. Част от социалното преподреждане след пандемията ще наложи да се научим как да пренасочваме времето си от семейството към приятелите, колегите и познатите, без да губим връзката с близките си.

Постепенно свикване

В този процес е важно са сме търпеливи и добри към себе си. Според съвет от Американския център за социална тревожност, „в тези времена трябва да помним, че всеки един от нас изпитва социална тревожност до някаква степен“. Не трябва да бързаме да премахнем неловкостта от социализацията. Една от добрите страни на бавния процес на ваксинация е, че „това ще ни помогне с приспособяването“, казва Слатчър. Той подчертава издръжливостта ни, като добавя, че „част от стреса, който ще изпитаме, например как да забавляваме гости у дома, ще бъде приятен стрес“.

А тези, които мислят че ще имат повече затруднения със завръщането в обществото, може да намерят полза в лечение против социална тревожност. Това често включва експозиционна терапия или постепенно излагане на неприятни ситуации, за да се изгради толерантност към тях. Въпреки правилата за социална дистанция, това излагане може да стане под формата на коментари в социалните мрежи или споделяне на мнения, за да се практикува отстояването им. Избягването на социални ситуации може единствено да доведе до още повече дискомфорт.

Психоложката Генова призовава хората да не се изолират за повече от няколко дни подред, когато е възможно. Междувременно, биоложката Ривера съветва излагането на различни ситуации, за да се контролира стреса от изолацията. Това включва физическа активност като каране на колело, социална активност като виртуални срещи на кафе, когнитивна активност като игри за трениране на мозъка и емоционална активност като терапия.

Дори тези дни да имаме трудност да говорим по телефона или да ни е некомфортно когато приятел предложи да се видим, можем да си спомним за социалната устойчивост, която се случва на различни места по света. Добилите огромна популярност снимки от плувният басейн, пълен с посетители в Ухан, Китай, откъдето започна пандемията, показват, че светът рано или късно ще се завърне към нормален живот.

Материалът Защо ще ни се наложи да се научим отново на социални умения? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е съобщил министърът по иновациите и технологичното развитие на Сърбия Ненад Попович, цитиран от „Новости“.

От този момент за „Торлак“ са открити данните за производство на ваксината „Спутник V“. Става въпрос за важни и секретни данни, които могат да бъдат споделяни от партньори с голямо взаимно доверие, изтъква Попович.

Той очаква, че през април в Сърбия ще бъдат опаковани първите три тестови партиди от препарата, които ще заминат за проверка в института „Гамалея“. По думите му първата фаза може да започне до 20 май.

Материалът Сърбия ще произвежда ваксината „Спутник V“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, въпросният 1 млрд. лева по мярката 60:40 бе заделен още преди една година, но невъзможността голяма част от фирмите да поемат своите 40 процента по схемата и ред други административни пречки забавиха сериозно реализацията му.

Социалният министър Сачева е информирала по време на заседанието, че 300 000 работни места са запазени по мярката 60/40. Плащанията по нея продължават до 31 май.

По мярката 80/20 са изплатени 153 милиона лева за запазване на близо 30 000 работници в трите сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Транспорт“ и „Туризъм“. 54 милиона лева са изплатени на 50 000 служители работници и служители по мярката „Запази ме“ и по мярката 75/0. Министър Сачева заяви още, че над 50 000 са кандидатствалите семейства по мярката за подпомагане на семейства, чиито деца учат в онлайн режим като до момента са изплатени 44,5 милиона лева за 41 898 семейства. Продължава и мярката за отпускане на средства за детегледачки като до този момент 6592 семейства ползват детегледачка със средства от Министерство на труда и социалната политика.

Материалът Милиардът по 60:40 от миналия март вече е реализиран е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В по-бедните държави картината не изглежда по същия начин. До 4 март, в повече от 80 държави не е сложена нито една доза от ваксината. До 29-те най-бедни държави са стигнали едва 55 дози, всичките от които били поставени на хора в южно-африканската държава Гвинея. Едва няколко държави в Субсахарска Африка са започнали редовни ваксинационни програми срещу Ковид-19, разказва в своя публикация Sciencenewsforstudents.org.

Директорът на Световната Здравна Организация Тедрос Адханом Гебрейесус заявява, че „светът е на ръба на катастрофален морален провал, чиято цена ще бъде заплатена с животите на хората от най-бедните държави в света.“

COVAX е международна програма за ваксинации срещу Ковид-19, която се стреми да направи достъпът до ваксини по-честен. Единият начин, по който работи програмата, е да търси сделки с посредници, които изпращат безплатни ваксини до страните с по-ниски доходи. Въпреки обещания от страна на някои от най-богатите държави, стартът на COVAX е бавен. Първата им доставка от 600 000 дози бе изпратена в края на февруари до Гана, намираща се на западния бряг на Африка.

Такива големи разлики в това кой има възможността да се ваксинира не са само въпрос на справедливост. Неравномерният процент ваксинации поставя риск от удължаване на пандемията и може да стимулира вируса да развие мутации, позволяващи му да не се влияе от ваксината.

Гавин Ямей, експерт по глобална политика за общественото здраве от Университетът Дюк казва, че лидерите на богати държави не са обяснили добре „защо е изключително важно ваксините да се разпространят по целия свят, не само в тяхната собствена нация“. Той добавя, че „никой не е в безопасност, докато всички не сме в безопасност, защото огнище в една страна може да прерасне до огнище навсякъде“.

Причината – вирусите мутират. Мутациите са нещо нормално и се случват на случаен принцип, когато вирусът бива произвеждан в преносителя си. Повечето мутации са безвредни, дори могат да навредят на самия вирус. Но понякога съвсем малка промяна в генетичния код може да доведе до ползи за вируса – той може да заразява по-лесно преносителите си, или да избягва по-ефективно имунната система. Колкото повече се разпространява един вирус, толкова по-голям е шансът такива малки промени в гените на патогена да произведат по-опасен вирусен вариант.

Ние вече виждаме това да се случва – с вариантите от Великобритания и Южна Африка, които са доказано по-заразни. По-притеснителното е обаче, че ваксините не работят толкова добре срещу Южно-Африканския вариант, колкото срещу първата версия на коронавируса. Други притеснителни варианти са били засечени също в Калифорния и Ню Йорк. Докато вирусът се разпространява, все повече нови варианти ще бъдат откривани. Никой не знае все още „дали ще се налага постоянно да гоним новите варианти и да произвеждаме нови ваксини“, казва Уилям Мос, изпълнителен директор на Международния Център за достъп до ваксини към Университета Джонс Хопкинс.

По думите му, колкото повече вирусът се разпространява, толкова по-голям е шансът той да еволюира по начин, който му позволява да устоява на ваксините или антителата, произведени при боледуване с някой от предишните варианти на вируса. Големи групи от не ваксинирани хора могат да се превърнат в инкубатори за нови вирусни варианти и колкото по-дълго има такива групи, толкова по-голям е шансът вариантите да мутират така, че да са устойчиви на ваксини. С времето подобни вирусни варианти могат да доведат до повторно заразяване в страни с добри темпове на ваксинация – такива, които смятат, че са защитени.

В Израел повече от 40% от населението е получило поне една доза от ваксината и случаите там намаляват. Наскоро обаче здравното им министерство докладва за поне три случая на повторно заразяване с Южно-Африканския вариант при хора преболедували Ковид-19, които не са ваксинирани. Това е много малък брой случаи, но показва опасността от различната  степен на ваксинации по света.

COVAX се опитва да изравни игралното поле, що се отнася до ваксинациите, но пред тях има много препятствия. COVAX планира да изпрати 330 милиона дози на по-бедни държави до юни 2021, което би стигнало за ваксинацията на около 3,3% на населението на всяка държава. В същото време, много от богатите държави ще са успели да ваксинират по-голямата част от населението си. COVAX изтъкват, че засега са запазили 2,27 милиарда дози, които биха могли да ваксинират 20% от населенията на 92 бедни държави до края на годината. Затова обаче се налага да съберат 8 милиарда щатски долара. През февруари няколко държави обещали финансова подкрепа за COVAX, включително и 2 милиарда долара от САЩ, но въпреки това парите няма да са достатъчни. „Парите не са единственото предизвикателство“, предупреди Гебрейесус в изявление през февруари. Сделки, направени между богатите държави и производителите на ваксини, заплашват да погълнат световните запази. „Ако няма останали ваксини за COVAX, парите ще са без значение“.

Ваксинирането на хора където и да е по света е повод за празнуване, казва Ямей. „Но трябва да ни притеснява фактът, че хората от богати държави, които не са в рискови групи, ще се ваксинират много преди хората под голям риск в бедни държави“. Той твърди, че е по-честно да се поставят под приоритет здравните работници и уязвимите хора във всички страни, но не вижда как това може да се случи.

Дори COVAX да изпълни плановете си за тази година, бедните страни ще бъдат далеч от прага на стаден имунитет, при който достатъчно хора имат имунитет срещу даден патоген и разпространението му се забавя. За достигане на стаден имунитет е нужно 60-90% от населението да е имунизирано. В много от бедните страни няма да има достатъчно дози от ваксината за достигане на стаден имунитет поне до 2023-2024, отбелязва Ямей. „Това неравенство е резултат на презапасяване от страна на богатите държави“, казва той. „За съжаление, този егоистичен подход противоречи на дългосрочните противоепидемични интереси“.

Материалът За огромна част от света ваксините все още са недостъпни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Заповедта на министъра на здравеопазването, която ще стане факт днес, влиза в сила от понеделник – 22 март и ще е за 10-дневен период.

Затваря се всичко, с изключение на магазините за хранителни стоки. Новото е, че работа спират и големите търговски обекти с площ над 300 кв. метра, които продават нехранителни стоки, от типа на Джъмбо, Технополис и пр.

Иначе се затварят заведения, ресторанти, молове, училища и детски градини, игрални зали, фитнеси, басейни, културни мероприятия, спират се груповите екскурзии, пазарите трябва да осигурят еднопосочно движение и всички да са с маска.

В хотелите храненето на клиентите трябва да се оригурява по стаите.

В моловете отново остават да работят банкови клонове, офиси на телекомуникации, оптики, застрахователни офиси.

Статистиката сочи, че за последния 14-дневен период сме на девето място в ЕС по заразени – 483 души на 100 хиляди. По смъртност сме на 4 място и първи на Балканите.

Материалът България в пълен локдаун да края на март е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цифровото зелено удостоверение ще представлява доказателство, че дадено лице е било ваксинирано срещу COVID-19, е получило отрицателен резултат от теста или е преболедувало COVID-19. Удостоверението ще бъде налично безплатно в електронен формат или на хартиен носител. Ще включва QR код за гарантиране на сигурността и автентичността си.

Комисията ще създаде портал с цел да се гарантира, че всички удостоверения могат да бъдат проверявани навсякъде в ЕС, както и ще съдейства на държавите членки при техническото изпълнение на удостоверенията.

Изтъква се, че държавите членки продължават да носят отговорност за решаването кои ограничения, свързани с общественото здраве, могат да бъдат отменени за пътуващите, но ще трябва да прилагат тази отмяна по същия начин за пътниците, притежаващи цифрово зелено удостоверение.

Комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс коментира, че цифровото зелено удостоверение няма да бъде предварително условие за свободно движение и няма да води до дискриминиране по никакъв начин.

Основни елементи на регламента, предложен от Комисията:

1. Достъпни и сигурни удостоверения за всички граждани на ЕС:

• Цифровото зелено удостоверение ще обхваща три вида удостоверения — удостоверения за ваксинация, удостоверения за направен тест (NAAT/RT-PCR тест или бърз тест за антигени), и удостоверения за лицата, преболедували COVID-19.
• Удостоверенията се издават в електронен формат или на хартиен носител. И при двете версии ще е налице QR код, който ще съдържа необходимата ключова информация, както и цифров подпис, гарантиращ автентичността на удостоверението.
• Комисията ще създаде портал и ще съдейства на държавите членки да разработят софтуер, който органите могат да използват за проверка на всички удостоверения навсякъде в ЕС. Личните данни на притежателите на удостоверение не преминават през портала, и не се запазват от проверяващата държава членка.
• Удостоверенията ще бъдат достъпни безплатно и на официалния език или езици на издаващата държава членка и на английски език.

2. Недискриминация:

• Всички граждани — ваксинирани и неваксинирани, следва да се възползват от цифрово зелено удостоверение, когато пътуват в ЕС. С цел избягване на дискриминация на лицата, които не са ваксинирани, Комисията предлага да се създаде не само оперативно съвместимо удостоверение за ваксинация, но също и удостоверения за направен тест за COVID-19 и удостоверения за лица, които за преболедували COVID-19.
• Едни и същи права за пътуващите с цифрово зелено удостоверение – когато държавите членки приемат доказателство за ваксинация, за да отменят някои ограничения, свързани с общественото здраве, като тестване или поставяне под карантина, от тях ще се изисква да приемат при същите условия удостоверения за ваксинация, издадени в рамките на системата за „цифрово зелено удостоверение“. Това задължение ще бъде ограничено до ваксини, които са получили валидно в ЕС разрешение за търговия, но държавите членки могат да решат да приемат допълнително и други ваксини.
• Уведомяване за други мерки – ако държава членка продължава да изисква от притежателите на цифрово зелено удостоверение да останат под карантина или да се тестват, тя трябва да уведоми Комисията и всички останали държави членки, както и да обоснове причините за такива мерки.

3. Само съществена информация и защитени лични данни:

Удостоверенията ще включват ограничен набор от информация като име, дата на раждане, дата на издаване, релевантна информация за ваксината/теста/преболедуването и уникален идентификатор на удостоверението. Тези данни могат да бъдат проверени само за да се потвърди или провери автентичността и валидността на удостоверенията.

Цифровите зелени удостоверения ще бъде валидни във всички държави — членки на ЕС, както и отворени за използване за Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Цифровото зелено удостоверение следва да се издава на граждани на ЕС и на членове на техните семейства без значение националността им. То следва да се издава и на граждани на държави извън ЕС, които пребивават в ЕС и на посетители, които имат право да пътуват до други държави членки.

Системата за „цифрово зелено удостоверение“ е временна мярка. Тя ще бъде прекратена след като Световната здравна организация (СЗО) обяви края на извънредната ситуация в областта на общественото здраве, свързана с COVID-19.

Изтъква се още, че периодът на прилагане на удостоверенията зависи от научните доказателства и ще се определя от проверяващите органи в съответствие с техните национални правила. С появата на нови научни доказателства периодите, за които са приложими удостоверенията с цел отмяна на въведените изисквания, свързани с общественото здраве, могат да бъдат коригирани.

С предложението за регламент се гарантира, че удостоверенията, издадени от други държави членки, се приемат съгласно същите правила като тези, които се прилагат за удостоверенията, издадени в дадена държава. С регламента се въвеждат също така някои основни принципи, напр., максималният период на валидност на удостоверението за преболедуване се определя на 180 дни.

Тези принципи биха могли да бъдат коригирани от Комисията чрез делегирани актове с цел привеждане в съответствие с новите научни доказателства, когато са налични.

Хората, които са били ваксинирани преди въвеждането на цифровото зелено удостоверение, следва също да имат възможност да получат необходимото удостоверение за ваксинация. Ако са получили удостоверение за ваксинация, което не отговаря на стандартите за оперативна съвместимост, изисквани съгласно регламента, те могат да поискат ново такова.

Същевременно държавите членки могат да продължат да издават доказателства за ваксинация в други формати за други цели, по-специално за медицински цели.

Специално се уточнява, че въвеждането на цифровото зелено удостоверение не означава, че държавите членки трябва повторно да въведат граничен контрол по вътрешните граници с цел проверка на удостоверенията.

Проверката на удостоверенията сама по себе си не може да оправдае временното повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници, тъй като такъв контрол не е необходим, за да могат държавите членки да въведат цифровото зелено удостоверение.

Както показа опитът от първите месеци на пандемията, некоординираното и прибързано повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници не спира вируса, а вместо това причинява социални и икономически сътресения, като ние носим отговорност да ги избегнем, доколкото е възможно. Такъв контрол следва да остане мярка само в краен случай в съответствие със законодателството на ЕС, заявяват от ЕК.

Материалът Три вида удостоверения ще включва зеленият ковид-сертификат за пътуване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цитира се чиновник от ЕС, част от преговорния екип за ваксините, според когото, за да започнат разговори за руската ваксина, трябва да има получено запитване от четири страни от съюза.

Унгария и Словакия вече получиха първите партиди от „Спутник V“, Чехия също се интересува, а Италия ще стане първата страна в Европа, където руската ваксина се произвежда.

На 4 март европейската лекарствена агенция съобщи, че са започнали процедурите за изследване и експертиза на „Спутник V“.

В момента ваксината е сред трите в света, които са получили най-много одобрения от държавните регулатори. „Спутник V“ е регистрирана в 50 държави с общо население 1,3 млрд. души.

Припомняме, в момента ЕС е изправен пред сериозен проблем, тъй като единствената европейска ваксина АстраЗенека непрекъснато ревизира доставките на предварително договорените количества.

Материалът ЕС готов да започне преговори за доставка на руската ваксина „Спутник V“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„AstraZeneca с разочарование обявява недостиг на планираните доставки на ваксини срещу COVID-19 до Европейския съюз (ЕС), въпреки че неуморно работи за ускоряване на доставките„, се казва в изявление. За момента не се уточнява колко ще бъде поредният дефицит.

Вече на няколко пъти компанията намалява предварително договорените доставки за ЕС. Към това се добавя и факта, че в момента няколко страни от съюза – в това число и България, са прекратили имунизацията с оксфордската ваксина в очакване европейският лекарствен орган да потвърди нейната безопасност.

В същото време страната ни е поръчала от тази ваксина най-големи количества, на които се разчита за масовата имунизация.

Материалът AstraZeneca обяви ново орязване на доставките за ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става 24 часа, след като здравните власти у нас заявиха, че нямат намерения да спрат ваксинацията с въпросната партида, която породи някои съмнения в редица членки ЕС. От вчера обаче общо 10 страни, получили количества от тази партида спряха имунизацията.

„Докато не дойде писмено от Европейската агенция по лекарствата точно и ясно потвърдена диагноза – може или не може да се поставя ваксината на „Астра Зенека“, дотогава я спирате“, е заявил Борисов на съвещание със здравния министър Ангелов. Премиерът е напомнил, че договорите с производителите на ваксини са сключвани от Европейската комисия и са утвърдени от Европейската агенция по лекарствата. „Ние, държавите членки, само сме ползватели“, изтъква Борисов.

Факт е обаче, че над 90% от дозите, получени по тази партида у нас вече са сложени.

Последните, които спряха ваксинирането с АстраЗенека са Румъния и Исландия, като те се присъединиха към Австрия, Люксембург,  Естония, Литва, Латвия, Дания, Норвегия и Италия. От партидата са доставени 1 млн. ваксини в 17 страни.

В момента се изследва дали има връзка между ваксинирането с тази партида и получаването на тромбози.

Материалът И България спря ваксинацията с АстраЗенека е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Поради липса на уточняващи въпроси към него, не стана ясно какво конкретно визира проф. Ангелов. Думите му обаче, че „най-добрата ваксина е наличната“, както и декларираното от него – „Работим с това, което имаме, нека никой не пропуска шанса си“, дават известна яснота.

Факт е, че в момента страната ни разполага  – макар и крайно недостатъчни – предимно с количества от оксфордската ваксина на АстраЗенека, а желаещите да бъдат ваксинирани търсят от другите две разрешени у нас ваксини, които са кът. Знае се също така, че страната ни приоритетно е заявила най-големи количества от оксфордската ваксина, което предполага, че се разчита на нея за масовата ваксинация.

Така че, ако се опитаме да четем между редовете на казаното от здравния министър, излиза, че търговската война се води срещу продукта на АстраЗенека или може би – всеки срещу всеки. И в контекста на това, че всички анализатори сочат ваксинацията като основен фактор за икономическо възстановяване в световен мащаб, може би властта ни трябва да се заеме с търговските войници.

Материалът В търговска война ли са ваксините у нас? е публикуван за пръв път на Икономически живот.