Месеци преди одобряването на първата ваксина срещу Ковид-19, по-заможните държави побързаха да поръчат предварително милиони дози, предназначени единствено за техни граждани. До края на 2020, Канада купи 266 милиона дози – достатъчни за ваксинация на цялата популация на държавата четири пъти. Великобритания пък грабна три пъти повече, отколкото би им било необходимо. САЩ, която е дом на 330 милиона души, резервира повече от 1 милиард дози и сега ваксинира повече от милион души на ден.
В по-бедните държави картината не изглежда по същия начин. До 4 март, в повече от 80 държави не е сложена нито една доза от ваксината. До 29-те най-бедни държави са стигнали едва 55 дози, всичките от които били поставени на хора в южно-африканската държава Гвинея. Едва няколко държави в Субсахарска Африка са започнали редовни ваксинационни програми срещу Ковид-19, разказва в своя публикация Sciencenewsforstudents.org.
Директорът на Световната Здравна Организация Тедрос Адханом Гебрейесус заявява, че „светът е на ръба на катастрофален морален провал, чиято цена ще бъде заплатена с животите на хората от най-бедните държави в света.“
COVAX е международна програма за ваксинации срещу Ковид-19, която се стреми да направи достъпът до ваксини по-честен. Единият начин, по който работи програмата, е да търси сделки с посредници, които изпращат безплатни ваксини до страните с по-ниски доходи. Въпреки обещания от страна на някои от най-богатите държави, стартът на COVAX е бавен. Първата им доставка от 600 000 дози бе изпратена в края на февруари до Гана, намираща се на западния бряг на Африка.
Такива големи разлики в това кой има възможността да се ваксинира не са само въпрос на справедливост. Неравномерният процент ваксинации поставя риск от удължаване на пандемията и може да стимулира вируса да развие мутации, позволяващи му да не се влияе от ваксината.
Гавин Ямей, експерт по глобална политика за общественото здраве от Университетът Дюк казва, че лидерите на богати държави не са обяснили добре „защо е изключително важно ваксините да се разпространят по целия свят, не само в тяхната собствена нация“. Той добавя, че „никой не е в безопасност, докато всички не сме в безопасност, защото огнище в една страна може да прерасне до огнище навсякъде“.
Причината – вирусите мутират. Мутациите са нещо нормално и се случват на случаен принцип, когато вирусът бива произвеждан в преносителя си. Повечето мутации са безвредни, дори могат да навредят на самия вирус. Но понякога съвсем малка промяна в генетичния код може да доведе до ползи за вируса – той може да заразява по-лесно преносителите си, или да избягва по-ефективно имунната система. Колкото повече се разпространява един вирус, толкова по-голям е шансът такива малки промени в гените на патогена да произведат по-опасен вирусен вариант.
Ние вече виждаме това да се случва – с вариантите от Великобритания и Южна Африка, които са доказано по-заразни. По-притеснителното е обаче, че ваксините не работят толкова добре срещу Южно-Африканския вариант, колкото срещу първата версия на коронавируса. Други притеснителни варианти са били засечени също в Калифорния и Ню Йорк. Докато вирусът се разпространява, все повече нови варианти ще бъдат откривани. Никой не знае все още „дали ще се налага постоянно да гоним новите варианти и да произвеждаме нови ваксини“, казва Уилям Мос, изпълнителен директор на Международния Център за достъп до ваксини към Университета Джонс Хопкинс.
По думите му, колкото повече вирусът се разпространява, толкова по-голям е шансът той да еволюира по начин, който му позволява да устоява на ваксините или антителата, произведени при боледуване с някой от предишните варианти на вируса. Големи групи от не ваксинирани хора могат да се превърнат в инкубатори за нови вирусни варианти и колкото по-дълго има такива групи, толкова по-голям е шансът вариантите да мутират така, че да са устойчиви на ваксини. С времето подобни вирусни варианти могат да доведат до повторно заразяване в страни с добри темпове на ваксинация – такива, които смятат, че са защитени.
В Израел повече от 40% от населението е получило поне една доза от ваксината и случаите там намаляват. Наскоро обаче здравното им министерство докладва за поне три случая на повторно заразяване с Южно-Африканския вариант при хора преболедували Ковид-19, които не са ваксинирани. Това е много малък брой случаи, но показва опасността от различната степен на ваксинации по света.
COVAX се опитва да изравни игралното поле, що се отнася до ваксинациите, но пред тях има много препятствия. COVAX планира да изпрати 330 милиона дози на по-бедни държави до юни 2021, което би стигнало за ваксинацията на около 3,3% на населението на всяка държава. В същото време, много от богатите държави ще са успели да ваксинират по-голямата част от населението си. COVAX изтъкват, че засега са запазили 2,27 милиарда дози, които биха могли да ваксинират 20% от населенията на 92 бедни държави до края на годината. Затова обаче се налага да съберат 8 милиарда щатски долара. През февруари няколко държави обещали финансова подкрепа за COVAX, включително и 2 милиарда долара от САЩ, но въпреки това парите няма да са достатъчни. „Парите не са единственото предизвикателство“, предупреди Гебрейесус в изявление през февруари. Сделки, направени между богатите държави и производителите на ваксини, заплашват да погълнат световните запази. „Ако няма останали ваксини за COVAX, парите ще са без значение“.
Ваксинирането на хора където и да е по света е повод за празнуване, казва Ямей. „Но трябва да ни притеснява фактът, че хората от богати държави, които не са в рискови групи, ще се ваксинират много преди хората под голям риск в бедни държави“. Той твърди, че е по-честно да се поставят под приоритет здравните работници и уязвимите хора във всички страни, но не вижда как това може да се случи.
Дори COVAX да изпълни плановете си за тази година, бедните страни ще бъдат далеч от прага на стаден имунитет, при който достатъчно хора имат имунитет срещу даден патоген и разпространението му се забавя. За достигане на стаден имунитет е нужно 60-90% от населението да е имунизирано. В много от бедните страни няма да има достатъчно дози от ваксината за достигане на стаден имунитет поне до 2023-2024, отбелязва Ямей. „Това неравенство е резултат на презапасяване от страна на богатите държави“, казва той. „За съжаление, този егоистичен подход противоречи на дългосрочните противоепидемични интереси“.
