Паричната статистика към края на май 2020 г., която БНБ публикува наскоро, позволява да разгледаме първите ефекти, които корона-кризата оказва върху паричната и кредитна система за трите месеца на социална и бизнес „изолация“ (краят на май спрямо края на февруари). Данните не дават повод за тревога, но разкриват важни тенденции, включително психологически, които необосновано приемаме за даденост.

Най-характерно е, че българите са се запасили с налични пари, за да си осигурят ликвидност в кризата. Парите извън финансовите институции са се увеличили със 728 млн. лв. за трите кризисни месеца, достигайки 17.359 млрд. лв. В сравнителен план това ниво е рекордно, но все пак е съпоставимо с коледното харчене през 2019 г., когато сред населението са се въртели 17.192 млрд. лв.

С доза черен хумор, корона-кризата праща хората да пазаруват като за Коледа – но, разбира се, те вече купуват съвсем различни неща, а и по различен начин. Данните на НСИ например показват, че през април оборотите в търговията на дребно са намалели с 20 процента на годишна база. В кризисното тримесечие, хората са използвали парите извън банките не само за купуване, а и като фонд за извънредни ситуации.

Втората констатация е спад на потребителския кредит: с общо 133 млн. лв. за кризисното тримесечие. Повече от половината от това понижение (72 млн. лв.) се дължи на прехвърляне на потребителски кредити в графата „проблемни“.

Все пак, налице е понижение също и на обема на редовните потребителски кредити – както краткосрочни, така и дългосрочни. Можем да си представим, че изправени пред несигурността на кризата, някои домакинства са предпочели да си разчистят сметките с банките. Но сякаш повече са били тези, които са били принудени да преговарят с кредиторите, тъй като приходите им са секнали.

Други данни на БНБ сочат, че от въведената на 10 април кредитна ваканция за фирми и домакинства, одобрените заявления за мораториум на плащанията са над 80 хил. на брой, с брутна балансова стойност от 6 млрд. лв. Тези разсрочени кредити няма да се отразят в статистиката за проблемните кредити и за тях няма да се търси погасяване на заема от длъжника в период от 3 до 6 месеца (но след това разходите за обслужване на кредита нарастват).

Трета тенденция е, че ипотечният кредит се забавя, но не е преустановил нарастването си. За трите кризисни месеца обемът на жилищните кредити се е увеличил с общо 267 млн. лв., което в абсолютен план представлява 2.4 процента ръст. Нелош резултат за един разчитащ на доверие сектор в началото на „най-голямата криза от Голямата депресия насам“, както твърдят много анализатори.

Все пак, специално през май ипотечният пазар показва забавяне, с отпуснати нови жилищни заеми за 51 млн. лв., при над 120 млн. лв. средно за месец през последната година.

Трябва да се отбележи, че при ипотеките засега няма ръст на проблемните кредити. При фирмения кредит, такъв ръст се наблюдава и делът на необслужваните и преструктурирани кредити от общите фирмени кредити (без овърдрафта) достига 15.4 процента, което далеч не е пренебрежим дял.

Покачването на лошите фирмени кредити има предистория. Още в първия месец на 2020 г. БНБ отчете рязко покачване на проблемните фирмени кредити с 28 процента (770 млн. лв.). Вероятно то се дължи на нови дефиниции и критерии на БНБ по трънливия път към еврозоната, може би има връзка и с активизирането на вторичния пазар на кредити в страната.

По тази причина, не може еднозначно да се заключи дали в корона-кризата фирмите в България като цяло изпитват големи трудности да обслужват кредитите си към банките. А и ефектът на тази криза е твърде разнопосочен, за да се вадят заключения от данни само за едно тримесечие.  

От статистиките все пак се вижда, че размерът на предоставения овърдрафт е намалял (с 622 млн. лв.), което може да се дължи и на оптимизиране на банковите разходи за фирмите. От друга страна, увеличили са се (с 88 млн. лв.) краткосрочните кредити за фирмите със срок до 1 година. Тоест, редица фирми са се възползвали от „кредитни инжекции“, за да устоят на първата вълна на кризата.

Но взето като цяло, поне до края на май не виждаме особено покачване на фирмения кредит – тоест, няма видими резултати от рекламираните от правителството финансови мерки в подкрепа на бизнеса.

От изложените дотук данни може да се направят следните междинни изводи за корона-тримесечието: 1) българските домакинства са потърсили ликвидност; 2) ипотечното кредитиране се запазва (но има сигнал за забавяне); 3) има ръст на проблемните потребителски и фирмени кредити.

В отчетите на БНБ откриваме още един характерен нов момент: висок прираст на овърнайт-депозитите. За разглежданото тримесечие, според Подробния паричен отчет на БНБ, тези депозити са се увеличили с внушителните 2.584 млрд. Прирастът на агрегатния показател се дължи на разнопосочни ефекти.

Така например, фирмените депозити в лева намаляват с 275 млн. лв. В същото време, депозитите на предприятията в чуждестранна валута (не само евро) нарастват с 690 млн. лв. Следователно, в корона-кризата редица фирми са обърнали резервите си в различна от националната валута. Обяснения са липса на доверие в лева от страна на бизнеса или наличност, необходима за търговски операции.

Така или иначе, ръстът при овърнайт депозитите (както на фирмите, така и на домакинствата и финансовите предприятия) в корона-тримесечието е предимно в чужда валута. Така, 70 процента от общия прираст на депозитите за периода, или над 1.8 млрд. лв., са в различна от лева валута. Грубо изчисление на база на трансакциите на паричните агрегати говори, че българите вероятно са обърнали около 2 млрд. лв. от лева в друга валута в най-несигурния период на корона-кризата (и малко по-рано).

Отделно от това, секторната месечна отчетност на БНБ говори, че депозитите на нерезиденти у нас са намалели с 655 млн. лв. от март до края на май. Но това е незначително развитие на фона на стряскащия общ прираст на депозитите в банковата система за периода: те са се покачили общо с 13.8 млрд. лв., или със 78%.

Този процес е финансов, не икономически: на 19 март БНБ издаде предписание за „намаляване на чуждестранните експозиции на търговските банки“. В рамките на броени седмици финансовите институции в България са ликвидирали 90 процента от своите репо-сделки и са превърнали облигации за 7.5 млрд. лв. в ликвидност, която държат на депозит в страната.

Какво следва от всичко това? Три месеца на стрес за настоящия кредитен и паричен режим са твърде малко, за да вадим заключения за пречупени тенденции или нови посоки. Но посланието, което се чете на стената (или, по-точно казано, в таблиците на БНБ), е че в момента страната е пре-изобилно осигурена с ликвидност.

Следователно, не се виждат предпоставки за образуване на кредитна криза. Не би следвало да има и затруднения за дългово финансиране на правителството.  

От друга страна, размерът на проблемните кредити става значителен за бизнеса и има сигнали, че те ще нарастват и в потребителския сегмент. Банките ще продължат да търсят нов бизнес, предвид голямата си ликвидност, така ипотечният пазар ще бъде във фокуса. Въпросът е докога търсенето в икономиката ще продължи в „коледен режим“.

Има вероятен отговор: дотогава, докато правителството и банките забавят темпа на изземване на пари от икономиката. Крехкият баланс в икономическата активност, потвърден от покачването на БВП през първото тримесечие (+2.4% за България при -2.6% за ЕС на годишна база), лесно може да се влоши, ако правителството, както при предишната глобална криза, реши да прави икономии за сметка на домакинствата и бизнеса – и ако кредиторите станат нетърпеливи.  

Материалът Кредитът – след три месеца на изолация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от съобщение на сайта на компанията, което е и покана за подаване на оферти за предоставяне на банково финансиране под формата на кредит.

От текста става ясно, че парите са за няколко ключови проекта, като „Балкански поток“, междусистемната връзка България-Сърбия, разширението на капацитета на подземното газохранилище „Чирен“, както и изграждането на преносни газопроводи, които ще допринесат за осигуряването на повече достъп до природен газ за промишлените и битовите потребители в България.

Срокът на изплащане на финансирането е 6 години, а отправна точка за цената на търсения финансов ресурс е най-ниската цена, предложена от избраните изпълнители за реализацията на проекта „Балкански поток“, а именно 3,9% на годишна база.

Ключово условие в рамките на процедурата е цената на финансирането да е по-ниска от 3,9%. Чрез набирането на ресурс на по-ниска цена, дружеството ще има възможност да намали разходите си по реализацията на проекта, както чрез предсрочно плащане на част от дължимите суми към изпълнителите, така и посредством по-ниската цена на финансиране.

Срокът за представяне на офертите за участие в процедурата е до 17:00 часа на 30.06.2020 г.

Материалът „Булгартрансгаз“ ЕАД търси 400 млн. евро кредит е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от мерки за справяне с икономическите последствия от корона вируса. Освен бюджета за периода 2021-2027 и вече договорения пакет от 540 милиарда евро, централно място е отделено на фонда за възстановяване, наречен “ЕС следващо поколение“, в размер на 750 милиарда евро.

Тази безпрецедентна сума се дава, за да компенсира различните възможности на страните членки за преодоляване на последствията от кризата и да ги предпази от задълбочаване на различията. Така например до 20 май 2020 г. ЕК разреши страните членки за предоставят държавна помощ за икономиките си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени само от Германия. Това представлява 29% от БВП на страната. Следват Италия, Франция и Белгия, съответно със 17%, 13.4% и 11%. От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от БВП. Логично е да се очаква, че тези, които отделиха повече средства за икономиките си в първите седмици на кризата, ще се стабилизират и ще излязат от нея много по-бързо. Другите – тези като България – ще имат много по-бавно и трудно възстановяване и ще изостанат още повече. Заради това ЕК предлага изоставащите да се подпомогнат с повече средства.

ЕК предлага България да получи 15 милиарда евро, а да участва във фонда с 3.3 милиарда. Така нетната сума, която ще получим извън предвиденото в европейския бюджет за следващите години е 11.7 милиарда евро или около 23 милиарда лева. Това е над 19% от БВП на страната. Разпределени за 4 години, това означава по около 5% от БВП за година. Добавени към над 3-те % от БВП, които получаваме от бюджета на ЕС, това прави над 8% годишно допълнително за икономиката ни.

Добрите новини обаче вървят с ангажименти. За солидарността към нас трябва да се отплатим с резултати. След 4 години България трябва да бъде много по-близо да останалите от ЕС по отношение на производителност и доходи – елементите на т.нар. реална конвергенция. Нещо повече – ние трябва да се превърнем в модел за трансформация по отношение на Зеления договор за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис и за цифровизация на икономиката.

Ще пропуснем ли поредния шанс, който ни предоставят историята и ЕС? Така, както пропуснахме последните 13 години членство, в които не се отлепихме от последното място и дори допуснахме тези преди нас да ни изпреварят още повече.

За да не се случи това, България следва изцяло да смени парадигмата. Целта не може да бъде да похарчим средствата от ЕС. Още повече, че ако това стане по досегашните канали, те ще увеличат неравенствата в страната и ще направят някои още по-богати. Европейските пари са инструмент за постигане на много по-голяма цел – просперитет, солидарност в обществото, по-висок жизнен стандарт за всички.

На първо място България следва много бързо да изготви план за ускорено икономическо развитие. Това предполага много бърза цифровизация на икономиката. Държавната администрация трябва не да следва бизнеса, а да е водеща в това отношение. Най-късно до края на следващата година всички публични услуги и комуникацията между институциите и гражданите трябва да става по електронни канали. Необходима ни е ясна програма за бърз преход към ниски емисии на въглероден двуокис от сгради, транспорт, индустрия. Този преход трябва да е съчетан с откриване на нови работни места и заетост, която е по—висока от днешната. България трябва да излезе от капана на ниските доходи и премине на коловоз, в който икономиката се развива и осигурява високи доходи от труд. Значителни нови инвестиции трябва да се насочат и към социалната сфера – в здравеопазването, образованието, социалните грижи, активното стареене. По този начин не само ще се увеличи икономическият капацитет, но и ще се постигне по-голяма кохерентност на обществото и по-висок жизнен стандарт.

Да се върнем отново на плана “ЕС следващо поколение“. От предвидените 30 милиарда лева, може да се очаква България да получи 20 милиарда като грант и 10 милиарда – като заем при изгодни условия. От общата сума 28 милиарда ще отидат за публични инвестиции и 2 милиарда лева – за подпомагане на частни инвестиции, които се очаква да бъдат на стойност минимум 3 милиарда лева. Публичните инвестиции трябва да бъдат свързани основно с намаляването на въглеродните емисии, цифровизацията и укрепване на социалните системи.

Страната ни ще трябва да поеме ангажимент за конкретно увеличаване на БВП (поне с 2% над сценария без фонд за възстановяване) и за трайни работни места – поне с 2% увеличаване на заетостта над сценария без фонд. Значително предизвикателство ще бъде и усвояването на тези средства – равномерно за 4 години, като особено трудно ще бъде през първите 2 – до края на 2020 вече трябва да има готови проекти и сключени договори. Много важно е да се подчертае и че мерките за икономическо възстановяване трябва значително да превишават европейските програми. В крайна сметка ние трябва да разчитаме основно на националния си бюджет, като европейските пари идват като допълнение.

И още едно важно уточнение. Чухме предложението на Европейската комисия. Дали то ще стане факт зависи от съгласието на страните членки и на Европейския парламент. Каквото и да се случи, България трябва да е готова със своя план за ускорено развитие.

Материалът България може да получи голямо финансиране, но срещу ангажимент за растеж и работни места е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Може ли едноличен търговец да кандидатства за безлихвено кредитиране?
Да. Важно е да се знае, че лицето трябва да е в невъзможност да извършва стопанска дейност като търговец чрез предприятието си поради епидемията. Това правило се прилага съответно и при собственици или съдружници в търговски дружества и при физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Може ли пенсионер да кандидатства за безлихвено кредитиране?
Да, без значение дали е на трудов договор или самоосигуряващо се лице.

Има ли значение видът на получаваното обезщетение (пенсия)?
Не, стига лицето да отговаря и на другите критерии на Програмата.

Търговската банка, при която кандидатствах, отказа кредита ми. Какво да направя?
Важно е да знаете, че подобно събитие не е пречка да кандидатствате отново, в същата или в друга банка-партньор по Програмата. Информирайте се какво е основанието за отказа, често пъти то е отстранимо. Можете да потърсите съвет и съдействие както при банката, в която сте кандидатствали, така и от ББР на office@bdbank.bg или complaints@bdbank.bg . Екипът на ББР ще разгледа случая Ви.

Банката ми отказа кредита, защото работодателят ми не е изряден спрямо моите осигуровки. Възможно ли е да кандидатствам отново, след като той изпълни задълженията си?
Да, можете да кандидатствате отново в същата или в друга банка-партньор по Програмата. Важно е да знаете, че можете да получите кредит по Програмата, само от една-единствена търговска банка.

В програмата пише, че не се дължат такси и комисиони, но от търговската банка ми наложиха такса. Защо?
Не се дължат такси за разглеждането и за отпускането на кредита, за неговото управление и погасяване, включително няма такса, ако решите да го погасите предсрочно. Всяка търговска банка има различни по размер такси за разкриване и управление на сметки, които не се покриват от Програмата.

Мога ли да кандидатствам, ако получавам страничен доход от наем, но съм в неплатен отпуск?
Да. За банката, пред която кандидатствате, е определяща невъзможността да извършвате трудова дейност и съответно да получавате възнаграждения за нея. Доходът от наем не е доход от трудова дейност и не пречи на възможността да кандидатствате по Програмата.

Изрядното кредитно досие изискване ли е за кандидатстване?
Не. Но поради налаганите им строги нормативни изисквания търговските банки могат да вземат предвид кредитната история и платежното поведение на конкретния кандидат преди началото на кризата с COVID-19 и да му предложат друг размер на кредита, по-малък от 4 500 лева, но не по-малък от 1 500 лева.

Мога ли да кандидатствам за кредит, ако имам просрочия по друг заем или запори на лични сметки в банката?
Да, можете да кандидатствате. В случай, че имате наложен запор за лични задължения, трябва да декларирате пред банката, че сте запознати и съгласни със средства от кредита да бъдат погасени Ваши лични задължения по наложения запор.

Мога ли да кандидатствам за безлихвен кредит, след като съм бил в неплатен отпуск, но съм се върнал на работа?
Към момента на кандидатстване трябва да сте в неплатен отпуск или да сте прекъснали дейност като самоосигуряващо се лице.

Мога ли да кандидатствам за кредит, ако съм на срочен трудов договор, трудов договор с изпитателен срок или трудов договор на непълен работен ден?
Да, стига да отговаряте на условията на Програмата – да сте в неплатен отпуск, да не се възползвате от друга мярка на правителството, свързана с пандемията COVID-19, и да декларирате, че ще се върнете на работа в същата компания.

Могат ли лица с двойно или чуждо гражданство да получат безлихвен кредит?
Да, ако полагат легално труд в страната и отговарят на другите изисквания по Програмата. Лицата трябва да имат и постоянен адрес на територията на Р България.

Има ли образец на документa, който удостоверява регистрацията ми като самоосигуряващо се лице?
Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).
Всяко лице, попадащо в някоя от изброените групи, трябва да удостовери пред банката това свое качество, както и регистрацията си в НАП. Моля, обърнете внимание, че за да е прекъснало дейност поради Ковид-19, лицето трябва да има регистрация като самоосигуряващо се лице преди това. Регистрационният документ е наличен в портала за електронни услуги на НАП и може да бъде намерен на следния линк – Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице .

Документът за регистрация и Декларацията за прекъсната дейност на самоосигуряващи се лица един и същ документ ли са?
Да, образецът е един и същ. При прекъсване на дейността трябва да попълните декларацията в 7-дневен срок от прекъсването и да я подадете в НАП. Може да се подава по електронен път, ако имате ПИК (персонален идентификационен код), както и на хартия по пощата или в офис на НАП.

Какви са критериите за установяване на спад от 20% в доходите?
Те са в зависимост от типа професия или трудова дейност. Отправна точка ще бъде подадената годишна данъчна декларация за 2019 г. Чрез текущо подаваните документи към НАП, създаваните първични и/или вторични счетоводни документи, разписки/извлечения за получени възнаграждения/хонорари и пр. за 2019 и 2020 година ще се направи изчисление дали има спад в сравнение с предходната година.
Вие декларирате, че има установен спад от 20% в доходите Ви във Вашето искане за кредит, което е по предоставен Ви от търговската банка образец. Към него приложете всички документи, които доказват спада в доходите.

Има ли образец на декларация за платени осигурителни вноски и ако има – къде може да бъде намерен?
Вие декларирате, че имате платени осигурителни вноски във Вашето искане за кредит, което ще Ви бъде предоставено на място в търговската банка, пред която кандидатствате.
Банката проверява това обстоятелство в регулирано достъпна база данни на НОИ/НАП. Данните ще се предоставят на банката дистанционно, след като дадете писмено съгласие за обработване на личните Ви данни.

Как мога да си извадя справка от НОИ за наличието на трудово правоотношение за шест месеца назад?
Вие декларирате наличието на трудово правоотношение за шест месеца назад във Вашето искане за кредит, което ще Ви бъде предоставено на място в търговската банка, пред която кандидатствате.
Банката може да заяви и да получи от НОИ справка за сключени и прекратени трудови договори. Данните й се предоставят възоснова на сключен с НОИ договор и дадено от Вас пред съответната банка писмено съгласие за обработване на личните Ви данни.

Има ли образец на декларация за излизане в неплатен отпуск вследствие на пандемията?
Вие декларирате, че сте в неплатен отпуск вследствие на пандемията, във Вашето искане за кредит по образец, който ще получите на място в търговската банка, пред която кандидатствате. Към искането си за кредит прилагате и копие от документа, от който се установява неплатеният отпуск. Няма специални изисквания към съдържанието му – както го е издал Вашият работодател.

Има ли образец на декларация за временно спряна (изцяло или частично) дейност на работодателя ми?
Да. Включена е в Искането за кредит по образец, което попълвате при кандидатстване.

Има ли образец на декларация, че не получавам възнаграждение за труд по друго правоотношение?
Да. Включена е в Искането за кредит по образец, което попълвате при кандидатстване.

Има ли образец на декларация за намерението ми да се върна на същата работа/да възобновя прекъснатата дейност?
Да. Включена е в Искането за кредит по образец, което попълвате при кандидатстване.

Има ли образец на декларация, че към датата на кандидатстването за кредит по Програмата не се възползвам от друга мярка, осигурена от държавата за физически лица във връзка с пандемията?
Да. Включена е в Искането за кредит по образец, което попълвате при кандидатстване. Под „друга марка“ следва да се разбира аналогична помощ, свързана с невъзможността Ви да полагате труд поради пандемията.

Трябва ли да приложа допълнителни документи към искането за кредит и какви?
Прилагат се валиден документ за самоличност (копие на лична карта или паспорт) и, в зависимост от случая: – копие от трудов договор, документ за неплатения отпуск;
– документ за регистрация, ако сте самоосигуряващо се лице, декларация за прекъсната дейност на самоосигуряващо се лице/за спряната дейност на предприятието, документи за спад в доходите Ви – което е относимо.

Материалът При отказ може да се кандидатства повторно за безлихвения кредит от 4500 лв. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В отговор на въпрос по темата Дончев отсече – Това не ми звучи добре. Следва Българската банка за развитие да обясни ситуацията.
Той уточни, че знае името на въпросната колекторска фирма, но то нищо не му говори.

Припомняме, вчера Капитал съобщи, че ББР е отпуснала въпросната сума на компанията „Свети Георги груп“, свързана с дружеството за изкупуване на вземания „С. Г. груп“.

Заемът е десетгодишен с лихва 3-месечен Euribor плюс 3.5%, която обаче не може да пада под 4%, а съдлъжник става друга свързана фирма – „ВИП колекшън“. Но няма информация за други важни параметри като най-вече за какво се планира да се ползват тези 75 362 700 лв., както и с какво се обезпечава кредитът.

Вече се появиха и първите искания за оставки на ръководството на ББР, както и на отговорни министри. „Точно в разгара на икономическата криза, когато на ББР са възложени огромни отговорности за спасяване на малкия бизнес, това е нечуван скандал“, се казва в позиция на „Демократична България“.

Припомняме, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие е Стоян Мавродиев, бивш шеф на КФН.

Материалът Дончев поиска обяснение от ББР за отпуснат кредит на колекторска фирма е публикуван за пръв път на Икономически живот.