Рекордно количество пари сред хората, рекордно много депозити в банките – какво се крие зад това?

Паричната статистика към края на май 2020 г., която БНБ публикува наскоро, позволява да разгледаме първите ефекти, които корона-кризата оказва върху паричната и кредитна система за трите месеца на социална и бизнес „изолация“ (краят на май спрямо края на февруари). Данните не дават повод за тревога, но разкриват важни тенденции, включително психологически, които необосновано приемаме за даденост.

Най-характерно е, че българите са се запасили с налични пари, за да си осигурят ликвидност в кризата. Парите извън финансовите институции са се увеличили със 728 млн. лв. за трите кризисни месеца, достигайки 17.359 млрд. лв. В сравнителен план това ниво е рекордно, но все пак е съпоставимо с коледното харчене през 2019 г., когато сред населението са се въртели 17.192 млрд. лв.

С доза черен хумор, корона-кризата праща хората да пазаруват като за Коледа – но, разбира се, те вече купуват съвсем различни неща, а и по различен начин. Данните на НСИ например показват, че през април оборотите в търговията на дребно са намалели с 20 процента на годишна база. В кризисното тримесечие, хората са използвали парите извън банките не само за купуване, а и като фонд за извънредни ситуации.

Втората констатация е спад на потребителския кредит: с общо 133 млн. лв. за кризисното тримесечие. Повече от половината от това понижение (72 млн. лв.) се дължи на прехвърляне на потребителски кредити в графата „проблемни“.

Все пак, налице е понижение също и на обема на редовните потребителски кредити – както краткосрочни, така и дългосрочни. Можем да си представим, че изправени пред несигурността на кризата, някои домакинства са предпочели да си разчистят сметките с банките. Но сякаш повече са били тези, които са били принудени да преговарят с кредиторите, тъй като приходите им са секнали.

Други данни на БНБ сочат, че от въведената на 10 април кредитна ваканция за фирми и домакинства, одобрените заявления за мораториум на плащанията са над 80 хил. на брой, с брутна балансова стойност от 6 млрд. лв. Тези разсрочени кредити няма да се отразят в статистиката за проблемните кредити и за тях няма да се търси погасяване на заема от длъжника в период от 3 до 6 месеца (но след това разходите за обслужване на кредита нарастват).

Трета тенденция е, че ипотечният кредит се забавя, но не е преустановил нарастването си. За трите кризисни месеца обемът на жилищните кредити се е увеличил с общо 267 млн. лв., което в абсолютен план представлява 2.4 процента ръст. Нелош резултат за един разчитащ на доверие сектор в началото на „най-голямата криза от Голямата депресия насам“, както твърдят много анализатори.

Все пак, специално през май ипотечният пазар показва забавяне, с отпуснати нови жилищни заеми за 51 млн. лв., при над 120 млн. лв. средно за месец през последната година.

Трябва да се отбележи, че при ипотеките засега няма ръст на проблемните кредити. При фирмения кредит, такъв ръст се наблюдава и делът на необслужваните и преструктурирани кредити от общите фирмени кредити (без овърдрафта) достига 15.4 процента, което далеч не е пренебрежим дял.

Покачването на лошите фирмени кредити има предистория. Още в първия месец на 2020 г. БНБ отчете рязко покачване на проблемните фирмени кредити с 28 процента (770 млн. лв.). Вероятно то се дължи на нови дефиниции и критерии на БНБ по трънливия път към еврозоната, може би има връзка и с активизирането на вторичния пазар на кредити в страната.

По тази причина, не може еднозначно да се заключи дали в корона-кризата фирмите в България като цяло изпитват големи трудности да обслужват кредитите си към банките. А и ефектът на тази криза е твърде разнопосочен, за да се вадят заключения от данни само за едно тримесечие.  

От статистиките все пак се вижда, че размерът на предоставения овърдрафт е намалял (с 622 млн. лв.), което може да се дължи и на оптимизиране на банковите разходи за фирмите. От друга страна, увеличили са се (с 88 млн. лв.) краткосрочните кредити за фирмите със срок до 1 година. Тоест, редица фирми са се възползвали от „кредитни инжекции“, за да устоят на първата вълна на кризата.

Но взето като цяло, поне до края на май не виждаме особено покачване на фирмения кредит – тоест, няма видими резултати от рекламираните от правителството финансови мерки в подкрепа на бизнеса.

От изложените дотук данни може да се направят следните междинни изводи за корона-тримесечието: 1) българските домакинства са потърсили ликвидност; 2) ипотечното кредитиране се запазва (но има сигнал за забавяне); 3) има ръст на проблемните потребителски и фирмени кредити.

В отчетите на БНБ откриваме още един характерен нов момент: висок прираст на овърнайт-депозитите. За разглежданото тримесечие, според Подробния паричен отчет на БНБ, тези депозити са се увеличили с внушителните 2.584 млрд. Прирастът на агрегатния показател се дължи на разнопосочни ефекти.

Така например, фирмените депозити в лева намаляват с 275 млн. лв. В същото време, депозитите на предприятията в чуждестранна валута (не само евро) нарастват с 690 млн. лв. Следователно, в корона-кризата редица фирми са обърнали резервите си в различна от националната валута. Обяснения са липса на доверие в лева от страна на бизнеса или наличност, необходима за търговски операции.

Така или иначе, ръстът при овърнайт депозитите (както на фирмите, така и на домакинствата и финансовите предприятия) в корона-тримесечието е предимно в чужда валута. Така, 70 процента от общия прираст на депозитите за периода, или над 1.8 млрд. лв., са в различна от лева валута. Грубо изчисление на база на трансакциите на паричните агрегати говори, че българите вероятно са обърнали около 2 млрд. лв. от лева в друга валута в най-несигурния период на корона-кризата (и малко по-рано).

Отделно от това, секторната месечна отчетност на БНБ говори, че депозитите на нерезиденти у нас са намалели с 655 млн. лв. от март до края на май. Но това е незначително развитие на фона на стряскащия общ прираст на депозитите в банковата система за периода: те са се покачили общо с 13.8 млрд. лв., или със 78%.

Този процес е финансов, не икономически: на 19 март БНБ издаде предписание за „намаляване на чуждестранните експозиции на търговските банки“. В рамките на броени седмици финансовите институции в България са ликвидирали 90 процента от своите репо-сделки и са превърнали облигации за 7.5 млрд. лв. в ликвидност, която държат на депозит в страната.

Какво следва от всичко това? Три месеца на стрес за настоящия кредитен и паричен режим са твърде малко, за да вадим заключения за пречупени тенденции или нови посоки. Но посланието, което се чете на стената (или, по-точно казано, в таблиците на БНБ), е че в момента страната е пре-изобилно осигурена с ликвидност.

Следователно, не се виждат предпоставки за образуване на кредитна криза. Не би следвало да има и затруднения за дългово финансиране на правителството.  

От друга страна, размерът на проблемните кредити става значителен за бизнеса и има сигнали, че те ще нарастват и в потребителския сегмент. Банките ще продължат да търсят нов бизнес, предвид голямата си ликвидност, така ипотечният пазар ще бъде във фокуса. Въпросът е докога търсенето в икономиката ще продължи в „коледен режим“.

Има вероятен отговор: дотогава, докато правителството и банките забавят темпа на изземване на пари от икономиката. Крехкият баланс в икономическата активност, потвърден от покачването на БВП през първото тримесечие (+2.4% за България при -2.6% за ЕС на годишна база), лесно може да се влоши, ако правителството, както при предишната глобална криза, реши да прави икономии за сметка на домакинствата и бизнеса – и ако кредиторите станат нетърпеливи.