<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>лихви Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B8/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/лихви/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Thu, 25 Aug 2022 10:16:30 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>лихви Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/лихви/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Спадат лихвите по депозитите на домакинствата</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/spadat-lihvite-po-depozitite-na-domakinstvata/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 26 Nov 2020 14:44:18 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[бнб]]></category>
		<category><![CDATA[депозити]]></category>
		<category><![CDATA[кредити]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=22368</guid>

					<description><![CDATA[<p>Средните лихвени проценти по депозитите на домакинствата спадат през октомври спрямо същия месец на 2019 година, показва статистиката на БНБ. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.03 пр.п. до 0.11%, а по тези в евро – с 0.11 пр.п. до 0.12%. През октомври тази година средните лихвени проценти по [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/spadat-lihvite-po-depozitite-na-domakinstvata/">Спадат лихвите по депозитите на домакинствата</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Средните лихвени проценти по депозитите на домакинствата спадат през октомври спрямо същия месец на 2019 година, показва статистиката на БНБ.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="700" height="456" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb-1.jpg" alt="" class="wp-image-22369" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb-1.jpg 700w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb-1-300x195.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb-1-370x241.jpg 370w" sizes="(max-width: 700px) 100vw, 700px" /></figure></div>



<p>Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.03 пр.п. до 0.11%, а по тези в евро – с 0.11 пр.п. до 0.12%.</p>



<p>През октомври тази година средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро се понижават с&nbsp; 0.01&nbsp; пр.п.&nbsp; до&nbsp; 0.01%&nbsp; спрямо&nbsp; същия&nbsp; месец&nbsp; на&nbsp; 2019&nbsp; г.&nbsp; При депозитите с договорен матуритет в левове средният лихвен процент спада с 0.05 пр.п. до 0.19%, а в евро – с 0.06 пр.п. до 0.15%.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="700" height="447" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb2-1.jpg" alt="" class="wp-image-22371" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb2-1.jpg 700w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb2-1-300x192.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb2-1-370x236.jpg 370w" sizes="(max-width: 700px) 100vw, 700px" /><figcaption>Депозити на сектор домакинства (салда)</figcaption></figure></div>



<p>При бизнеса средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове през октомври 2020 г. спрямо октомври 2019 г. се понижава с 0.09 пр.п. до -0.05%, а по тези в евро се увеличава с 0.05 пр.п. до 0.05%. В сравнение със септември 2020 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 0.03 пр.п., а по тези в евро – с 0.07 пр.п.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="700" height="458" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb1.jpg" alt="" class="wp-image-22370" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb1.jpg 700w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb1-300x196.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/bnb1-370x242.jpg 370w" sizes="(max-width: 700px) 100vw, 700px" /><figcaption>Депозити на сектор нефинансови предприятия (салда)</figcaption></figure></div>



<p>При кредитите за потребление за домакинствата през октомври 2020 г. средният лихвен процент намалява в сравнение с октомври 2019 г. с 0.53 пр.п. до 7.79%, а по тези в евро – с 0.29 пр.п. до 3.55%.<br>При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се понижава с 0.15 пр.п. до 2.86%, а по тези в евро – с 0.10 пр.п. до 3.59%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове нараства с 1.27 пр.п. до 3.66%, а в евро – с 1.25 пр.п. до 3.78%.</p>



<p>Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през октомври 2020 г. в сравнение със същия месец на 2019 г. се понижава с 1.40 пр.п. до 8.70%, а по кредитите за потребление в евро – с 0.20 пр.п. до 3.81%. През октомври 2020 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове спада спрямо октомври 2019 г. с 0.29 пр.п. до 3.09%, а по жилищните кредити в евро – с 0.31 пр.п. до 3.86%.</p>



<p>За фирмите средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, намалява спрямо същия месец на 2019 г. с 0.44 пр.п. до 3.42%, а по тези, договорени в евро – с 0.10 пр.п. до 2.62%. Средните лихвени проценти по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове и в евро, нарастват съответно с 0.07 пр.п. и с 0.53 пр.п. до 2.34%.</p>



<p>През октомври 2020 г. основният лихвен процент (ОЛП) 0.00%, като запазва нивото си в сравнение с октомври 2019 г. и със септември 2020 година.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/spadat-lihvite-po-depozitite-na-domakinstvata/">Спадат лихвите по депозитите на домакинствата</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Държавата поема главница и лихви по стари кредити на фермери</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/darzhavata-poema-glavnitsa-i-lihvi-po-stari-krediti-na-fermeri/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 06 Nov 2020 11:04:42 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[държавен фонд "земеделие"]]></category>
		<category><![CDATA[кредити]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=21578</guid>

					<description><![CDATA[<p>Заявления за държавна помощ на фермери със стари кредити се приемат до 10 ноември в ДФ „Земеделие“ . Бюджетът е 56 580 000 млн. лв. Държавната помощ ще подпомогне земеделски производители &#8211; животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни и картофопроизводители, които са отсрочили кредитите си, предоставени от Фонда в периода 2008-2012 г. и са [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/darzhavata-poema-glavnitsa-i-lihvi-po-stari-krediti-na-fermeri/">Държавата поема главница и лихви по стари кредити на фермери</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Заявления за държавна помощ на фермери със стари кредити се приемат до 10 ноември в ДФ „Земеделие“ . Бюджетът е 56 580 000 млн. лв.</p>



<p>Държавната помощ ще подпомогне земеделски производители &#8211; животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни и картофопроизводители, които са отсрочили кредитите си, предоставени от Фонда в периода 2008-2012 г. и са в невъзможност да ги погасят в условията на пандемията.</p>



<p>Подкрепата е под формата на преки безвъзмездни средства, покриващи част от главницата и лихвите по заеми, които вече са били отпуснати в посочения период. Помощта за един стопанин е до 100 000 евро.</p>



<p>Само регистрирани производители ще имат право на подпомагане за покриване на част от разходите по заеми, редовно отсрочени до 27.11.2020 г.</p>



<p>Те не бива да имат изискуеми публични задължения към държавния бюджет.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/darzhavata-poema-glavnitsa-i-lihvi-po-stari-krediti-na-fermeri/">Държавата поема главница и лихви по стари кредити на фермери</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Две наши банки с 0.00 % лихва по депозитите</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/banki-lihva-depoziti/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 08 Sep 2020 08:59:21 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[банки]]></category>
		<category><![CDATA[бнб]]></category>
		<category><![CDATA[депозити]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<category><![CDATA[спестовни сметки]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=19368</guid>

					<description><![CDATA[<p>Лихвите по всички депозити и спестовни сметки в Уникредит Булбанк и Банка ДСК са намалени до 0.00%, съобщава „Сега“. Това е валидно вече няколко месеца, като въпросната лихва важи за всички влогове, независимо от срочността и валутата. С нулева лихва са дори и детските спестовни влогове, които винаги досега са били най-доходоносни заради своята дългосрочност [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/banki-lihva-depoziti/">Две наши банки с 0.00 % лихва по депозитите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Лихвите по всички депозити и спестовни сметки в Уникредит Булбанк и Банка ДСК са намалени до 0.00%, съобщава „Сега“.</p>



<p>Това е валидно вече няколко месеца, като въпросната лихва важи за всички влогове, независимо от срочността и валутата. С нулева лихва са дори и детските спестовни влогове, които винаги досега са били най-доходоносни заради своята дългосрочност &#8211; до навършването на пълнолетие на детето.</p>



<p>Изданието коментира, че мярката е очаквана, тъй като през последните години лихвите по спестяванията постоянно падат, доближавайки все повече нулата. Припомня се, че от началото на 2016 г. основният лихвен процент в страната стана 0.00%, а БНБ наложи отрицателна лихва от 0.6% върху свръхрезервите на банките.</p>



<p>В отговор на действията на централната банка спрямо свръхрезервите, почти всички трезори въведоха такси върху големите фирмени влогове. Така на практика, вече повече от година, бизнесът вместо да печели от вложените си пари, плаща на банките да им ги съхраняват. &#8222;Таксите за съхранение&#8220; варират от 0.5 до 1% в зависимост от сумата, като при някои трезори удръжките започват след прехвърляне на влогове от 1 млн. лв.</p>



<p>За момента депозитите на гражданите са без такси за обслужване, внасяне и теглене на пари на падеж, но доходността от тях се облага с 8% данък. Често обаче влоговете са обвързани с разплащателни сметки, чиято такса за обслужване е минимум 2 лв. месечно. Така част от спестителите на практика плащат на банките за депозираните в тях средства, вместо да получават някаква доходност.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/banki-lihva-depoziti/">Две наши банки с 0.00 % лихва по депозитите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Горчивият привкус на фискалния резерв</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/fiskalen-rezerv-bnb-dulg/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 06 Jul 2020 09:09:12 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[бнб]]></category>
		<category><![CDATA[външен дълг]]></category>
		<category><![CDATA[доходност]]></category>
		<category><![CDATA[кредитен рейтинг]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<category><![CDATA[фискален резерв]]></category>
		<category><![CDATA[ценни книжа]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=17047</guid>

					<description><![CDATA[<p>Предистория Настоящата конструкция на фискалния резерв (ФР) датира от средата на 1997 г., когато е въведен паричният съвет у нас. Замисълът на ФР бе да осигури средства на правителството за регулярно обслужване на външния държавен дълг. В средата на 90-те години на миналия век възникна (пореден!) сериозен проблем с обслужването на външния държавен дълг (след [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/fiskalen-rezerv-bnb-dulg/">Горчивият привкус на фискалния резерв</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<ol class="wp-block-list"><li><strong>Предистория</strong></li></ol>



<p>Настоящата конструкция на фискалния резерв (ФР) датира от средата на 1997 г., когато е въведен паричният съвет у нас. Замисълът на ФР бе да осигури средства на правителството за регулярно обслужване на външния държавен дълг. В средата на 90-те години на миналия век възникна (пореден!) сериозен проблем с обслужването на външния държавен дълг (след въведения едностранен мораториум по неговото обслужване в началото на 90-те години на ХХ в.) и това бе причината през 1997 г. да се отделят и замразят специални финансови ресурси за осигуряване на редовното обслужване на външния държавен дълг. Преобладаващата част от ФР (примерно около 95%) е предвиден да се поддържа във вид на депозит в БНБ (като част от пасива на баланса на у-ние „<em>Емисионно</em>“ на БНБ) с оглед тя да е изцяло покрита от брутните валутни резерви на страната. Последното изискване се свързва с необходимостта правителството да разполага без проблеми и винаги, когато е необходимо, с т.нар. „<em>твърда валута</em>“ за обслужване на външния си дълг.</p>



<p>До 1996 г. България не беше включена в световните класации по кредитен рейтинг и това затрудняваше емитирането на нови държавни заеми. При въвеждането на паричния съвет кредитният рейтинг на България се оценяваше от Moody’s на възможно минималния и символичен В2 – най-ниският кредитен рейтинг сред страните от Централна и Източна Европа.</p>



<p>От тогава се мина почти четвърт век, настъпиха сериозни подобрения в българската икономика, България се включи в ЕС и започна да се третира от чуждестранните инвеститори относително равноправно в рамките на ЕС. Към настоящия момент страната има претенциите да се включи в предверието на Еврозоната. &nbsp;</p>



<p>Към началото на ХХI в. кредитният рейтинг на страната се поддържа устойчиво в рамките на инвестиционен ранг. При твърдия фиксиран курс на местната валута към EUR и драстично намалелия държавен дълг правителството няма проблеми при обслужването на дълга си. Винаги при необходимост то може да емитира дълг на вътрешния или международен капиталов пазар при приемливи и поносими лихвени равнища.</p>



<p>България стартира паричния съвет с депозит на правителството в БНБ от близо 600 млн. лв. С времето той нарасна до около 10-12 млрд. лв. и започна инцидентно и негласно да се третира като държавен резерв за посрещане на непредвидени разходи. Такъв тип разходи възникнаха при финансово-икономическата криза от 2008 г., както и при настоящата короновирусна пандемия.</p>



<p>      2. <strong>Статистически и аналитични оценки</strong></p>



<p>На Фигура 1 може да се проследи динамиката на ФР за последните десетина години. Част от средствата от ФР бяха използвани от правителството и влязоха в оборот след 2008 г., но при провежданата в последствие твърда рестриктивна бюджетна политика ФР възстанови приетите по неясни критерии за нормални стойности от 10-12 млрд. лв.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large is-resized"><img loading="lazy" decoding="async" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение.png" alt="" class="wp-image-17048" width="399" height="244" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение.png 342w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-300x183.png 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-340x209.png 340w" sizes="(max-width: 399px) 100vw, 399px" /><figcaption><em>Фигура 1</em></figcaption></figure></div>



<p>Във ФР се поддържат немалко финансови ресурси на правителството и на бюджетни организации. Същевременно правителството има емитирани свои задължения във вид на държавен дълг. Получава се своеобразна двойственост: Правителството притежава свои собствени ресурси, които поддържа във вид на депозит в БНБ, от една страна, а същевременно емитира свои дългови задължения за покриване на ФР и на възникнали държавни финансови нужди, от друга. <strong>Иначе казано: Правителството емитира и поддържа свой дълг отчасти, за да поддържа свой собствен депозит в БНБ?!</strong></p>



<p>Оценките стават по-драстични и смущаващи, ако се влезе в дълбочина. Международната конюнктура е неблагоприятна за кредиторите, поради което инвестираните средства от брутните валутни резерви на страната, които се стопанисват от БНБ в ниско рискови дългови и финансови инструменти (преди всичко емисии на Държавни ценни книжа на развитите западни икономики), са с нищожна, дори отрицателна доходност. Така например БНБ отчита в последния си отчет за 2019 г., че инвестираните в чужбина средства от брутните валутни резерви на страната (те се оценяват на около 27 млрд. EUR към настоящия момент) са с отрицателна доходност от -0,28%! ФР е с отрицателна доходност! Същевременно лихвите, плащани от държавния бюджет за обслужване на държавния дълг, съвсем не са безобидни.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large is-resized"><img loading="lazy" decoding="async" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-1.png" alt="" class="wp-image-17049" width="402" height="262" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-1.png 369w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-1-300x196.png 300w" sizes="(max-width: 402px) 100vw, 402px" /><figcaption><em>Фигура 2</em></figcaption></figure></div>



<p>На Фигура 2 може да се проследи отношението между ФР, от една страна, и консолидирания дълг на сектор „<em>Държавно управление</em>“, от друга. След 2008 г. ФР намалява относително спрямо държавния дълг, но все пак заема устойчиво около една трета от него, т.е. една трета от емитирания държавен дълг е предназначен за поддържане на бездоходен правителствен депозит в БНБ.</p>



<p>Оценката на разходите, които се правят за поддържането на ФР, минава през два етапа. <em><u>Първо</u></em>, в консолидирания държавен бюджет фигурира информация за обслужването на държавния дълг, т.е. заделените средства за т.нар. лихвени плащания. <em><u>Второ</u></em>, приема се, че разходите за поддържане на ФР са пропорционални на техния дял в държавния дълг, представен на Фигура 2. Резултатите са показани на Фигура 3.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large is-resized"><img loading="lazy" decoding="async" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-2.png" alt="" class="wp-image-17050" width="402" height="263" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-2.png 389w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-2-300x196.png 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/07/изображение-2-370x242.png 370w" sizes="(max-width: 402px) 100vw, 402px" /></figure></div>



<p>Числата на Фигура 3 са смущаващи. Без никаква необходимост се харчат по над 200 млн. лв. годишно от Консолидирания държавен бюджет за лукса за поддържане на безполезен ФР. Погледнато от друг ъгъл, плащаните 200 млн. лв. са около 2% лихви по емитиран държавен дълг за осигуряване на ФР от 10 млрд. лв. Лошо е, че този безспорен факт не се осъзнава нито от т.нар. специалисти в Министерството на финансите, нито от народните представители, в чието задължение се включва осмислянето на бюджетните пропорции.</p>



<p>        3. <strong>Заключение</strong></p>



<p>Поддържането на инерцията в мисленето и в поведението не е добър атестат за качеството на макроикономическото управление. То може да е удобно за поддържане на управленско статукво и за бягство от отговорност при приемане на възлови държавнически решения, но не е в национален интерес. Това, което е било вчера, днес вече е възможно да се оценява като отживелица. Лицата, ангажирани с макроикономическо управление, следва да наблюдават внимателно и отговорно промените в реалния живот, да оценяват вероятната перспектива и да приемат ефективни решения от национален интерес. В противен случай ще останем вечни икономически маргинали в ЕС, ще се изненадваме на всяка възникнала новост (като изживявания коронавирус) и ще поднасяме вечно празното си канче в очакване на подаяние от тези държави, които демонстрират ефективно мислене и поведение.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/fiskalen-rezerv-bnb-dulg/">Горчивият привкус на фискалния резерв</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>ЕЦБ очаква БВП на еврозоната да намалее с безпрецедентните 8,7%</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/ecb-bvp-evrozona/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 04 Jun 2020 14:17:12 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[ецб]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<category><![CDATA[програма за извънредни покупки]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=15670</guid>

					<description><![CDATA[<p>Европейската централна банка очаква БВП на еврозоната да намалее с 8,7% през тази година и 5,2% ръст през 2021 година, стана ясно след срещата в четвъртък. Икономиката на еврозоната изпитва безпрецедентно свиване в резултат на пандемията на коронавирус и свързаните с нея рестриктивни мерки, заяви ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс. Тя добави, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/ecb-bvp-evrozona/">ЕЦБ очаква БВП на еврозоната да намалее с безпрецедентните 8,7%</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Европейската централна банка очаква БВП на еврозоната да намалее с 8,7% през тази година и 5,2% ръст през 2021 година, стана ясно след срещата в четвъртък.</p>



<p>Икономиката на еврозоната изпитва безпрецедентно свиване в резултат на пандемията на коронавирус и свързаните с нея рестриктивни мерки, заяви ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.</p>



<figure class="wp-block-image size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="702" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/03/кристин-лагард-1024x702.jpg" alt="" class="wp-image-11318" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/03/кристин-лагард-1024x702.jpg 1024w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/03/кристин-лагард-300x206.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/03/кристин-лагард-768x526.jpg 768w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/03/кристин-лагард-1536x1052.jpg 1536w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/03/кристин-лагард-2048x1403.jpg 2048w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/03/кристин-лагард-370x254.jpg 370w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<p>Тя добави, че регулаторът чака възстановяване през третото тримесечие.</p>



<p>Икономическите показатели и проучвания потвърждават рязкото свиване на икономиката в еврозоната и бързото влошаване на ситуацията на пазара на труда, добави ръководителят на ЕЦБ.</p>



<p>ЕЦБ остави непроменени лихвите и обяви увеличение на &#8222;Пандемична програма за извънредни покупки&#8220; (PEPP) с 600 милиарда евро до 1,35 трилиона евро.</p>



<p>Хоризонтът за закупуване на активи ще бъде удължен поне до края на юни 2021 г., съобщи Ройтерс.</p>



<p>„Управителният съвет във всеки случай ще извършва нетни покупки на активи по PEPP, докато не сметне, че фазата на кризата на коронавируса е приключила“, се казва в решението на ЕЦБ.</p>



<p>Депозитната ставка остана на минус 0,50%, основната лихва на рефинансиране, която определя цената на кредитирането в икономиката, е 0,0%, а за спешно кредитиране за банките лихвата е 0,25%.</p>



<p>Банката ще продължи нетните си покупки и по стандартната програма за закупуване на активи (APP), месено за 20 милиарда евро.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/ecb-bvp-evrozona/">ЕЦБ очаква БВП на еврозоната да намалее с безпрецедентните 8,7%</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Правителството не бърза да подкрепя икономиката в коронакризата</title>
		<link>https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/pravitelstvo-ikonomika-koronakriza/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Димитър Събев]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 30 Apr 2020 14:01:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[ббр]]></category>
		<category><![CDATA[бвп]]></category>
		<category><![CDATA[коронавирус]]></category>
		<category><![CDATA[кредити]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<category><![CDATA[търговски банки]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=14094</guid>

					<description><![CDATA[<p>Старата стратегия на „снишаването“ е в пълен ход, но тя ни тласка към дългово претоварване и още по-изразена монополизация&#8230; Публичен ресурс от 4.5 млрд. лева ще бъде осигурен за малкия и среден бизнес, за да му се помогне да премине през корона-кризата. Това съобщи финансовото министерство четиридесет дни след обявяването на извънредно положение в страната. [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/pravitelstvo-ikonomika-koronakriza/">Правителството не бърза да подкрепя икономиката в коронакризата</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Старата стратегия на „снишаването“ е в пълен ход, но тя ни тласка към дългово претоварване и още по-изразена монополизация</em>&#8230; </p>



<p>Публичен ресурс от 4.5 млрд. лева ще бъде осигурен за малкия и среден бизнес, за да му се помогне да премине през корона-кризата. Това съобщи финансовото министерство четиридесет дни след обявяването на извънредно положение в страната.</p>



<p>За националните мащаби тази сума е сериозна. Тя, например, надхвърля публичните разходи за образование за 2019 г. (4.2 млрд. лв.). Погледнато от друг ъгъл, ако като президента Тръмп изпращаме по пощата чекове от 1200 долара, парите биха стигнали за 2 млн. притеснени български домакинства – приблизително колкото е и реалният им брой.</p>



<p>Въпреки че не може да се оплачем от размера на този <strong>първоначален правителствен жест,</strong> не можем да кажем същото за целевата му ориентация. От данните, предоставени от МФ, се вижда, че голямата част от тортата – 2 милиарда лева, е предвидена да отиде като необезпечени кредити за малки и средни предприятия. (Нека „малки и средни“ не ни заблуждава, защото в тази категория попадат всички фирми с оборот под 100 млн. лв.).</p>



<p>Тези кредити няма да са безлихвени, макар че ще имат гратисен период. Ще ги отпускат търговските банки, под надзора на Българската банка за развитие. Трудно е да не си помислим, че това е <strong>помощ точно толкова за банките, колкото и за реалния бизнес.</strong></p>



<p>Особено след като разбрахме кои са първите четири банки, които вече са се задействали да „помагат“ по второто направление: безлихвени кредити за физически лица, пуснати в неплатен отпуск. Тук схемата е същата: средствата са публични, ББР е диригент, а парите – в случая 200 млн. лв., ще се разпределят от търговските банки: ПИБ, Инвестбанк, Общинска банка и Интернешънъл Асет Банк. Да живее родният финансов капитал.</p>



<p>Така или иначе, обявената подкрепа от 4.5 млрд. лв. се състои само от кредити и гаранции по кредити. Очаква се да ахнем заради мащаба на публичния стимул, но замисля ли се някой дали българският бизнес е в състояние да понесе подобен кредит?</p>



<p>Обещаните <strong>корона-заеми са над 20 % от общия размер на кредитите</strong>, отпуснати от банките на нефинансовите предприятия (ако не броим овърдрафта и лошите кредити). Това не са пари, които ще осигурят нов бизнес, а само временно закърпване на положението. Всеки бизнесмен знае, че заеми от подобен тип са капан.</p>



<p>Да си представим за миг икономическото положение след корона-кризата. Ще се възстановят ли предишните приходи – и ако да, в кои отрасли? Икономическата логика говори, че обслужването на набъбналия кредит ще принуди бизнеса да постави по-високи цени, но населението няма да е склонно да ги плаща, тъй като консуматорските нагласи ще са се изпарили. Резултатът е близък до ума.</p>



<p>Другото следствие е продължаващо окрупняване на пазарните дялове. Малки предприятия няма да издържат на шоковия спад в търсенето. Така на пазара ще останат само големите играчи – „монополистите“, които се радват на специални отношения с кредиторите.</p>



<p>Тези сценарии са закономерни предвид силата на икономическия шок и посоката на правителствения отговор. Но и отделно от тях, обявената помощ за бизнеса е по-скоро символична. <strong>Малка е вероятността закъсали фирми</strong> или работници на трудов договор, пуснати в неплатен отпуск, <strong>да се възползват масово от щедрите заеми</strong>.</p>



<p>Разбира се, за някои фирми и хора отпуснатите кредитни линии ще са спасителни и благотворни, но общият случай надали ще е такъв. Ако можеха да обслужват нови заеми, фирмите вече щяха да са ги теглили в периода на икономически подем до коронакризата, за да разширят капацитета си в условия на силно търсене.&nbsp;</p>



<p>Финансовото министерство обявява голяма помощ, но знае, че тя надали ще се ползва в пълен размер. Кой ли пръв ще се сети, че тези пари се обещават, за да не бъдат потърсени?&nbsp;</p>



<p>Стои открит и въпросът за „нашия бизнес“. Неясна остава <strong>съдбата на онези 75 млн. лева</strong>, които ББР скандално отпусна на колекторска фирма с 2 хил. лв. оборот. Същото грейва и при широко дискутираната мярка 60/40, за която правителството е заделило 1 млрд. лв.</p>



<p>На страницата на НОИ се публикува редовен списък с предприятията, които се възползват от тази схема. Така разбрахме, че 200 хил. лв. от публичните пари за справяне с корона-кризата вече са отишли за <strong>мартенските заплати на бездействащите футболни специалисти</strong> в БФС, в Лудогорец и Литекс. А това е само началото. &nbsp;&nbsp;&nbsp;</p>



<p>Дори да си затворим очите за подобни спор(т)ни практики, очевидно е, че правителствените мерки за справяне с тази безпрецедентна криза не се насочват в подходяща посока. В най-добрия случай, те се базират на едно все по-спорно допускане: че ако дадем на бизнеса допълнителен кредит, той ще се оправи сам в трудните времена.</p>



<p>Това може би понякога е вярно – при конкурентни пазари и при циклично понижение на икономиката. Но когато световни вериги за доставки са скъсани и отрасли, формиращи 20-30% от националния БВП са изправени до стената, старата мъдрост е куха.&nbsp;</p>



<p>По стар обичай, правителството избира <strong>стратегията на снишаването</strong>: ако се наведем достатъчно ниско, лошите времена може да минат над главите ни. А това, че сме се навели, не ни пречи да се хвалим: „Отделяме 4.5 млрд. лева в помощ на бизнеса!“</p>



<p>Всъщност, Европейският съюз в солидарен жест предоставя на България на първо четене до 2.5 млрд. лв.: истински пари, не кредити. По всяка вероятност, част от парите, които сега се харчат като „правителствен отговор на кризата“, са с европейски произход.&nbsp;</p>



<p>Освен рамото на ЕС, България през годините си създаде резерви за извънредни случаи. Фискалният резерв, който се държи в БНБ, но не е част от валутния борд, възлиза на 9.4 млрд. лв. Добре е да се знае също, че към края на март, когато правителството енергично сееше страх сред населението, бюджетното салдо по КФП всъщност беше положително в размер на 1.275 млрд. лв.</p>



<p>Да не влизаме в подробности, България разполага и с други милиардни парични резерви за случаи на истинска нужда. Не е странно, че правителството не бърза да посяга към тези средства – още не, преди да станат ясни истинските мащаби на кризата и особено предвид факта, че ръцете му са вързани с нашия „безценен“, религиозен валутен борд.</p>



<p>Но снишаването в подобен критичен момент не вещае нищо добро в дългосрочен период. Не е ли абсурдно, че Правителството на България по-скоро е готово да даде пари на хора, които не работят, отколкото да се погрижи да осигури работа на хората?</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/pravitelstvo-ikonomika-koronakriza/">Правителството не бърза да подкрепя икономиката в коронакризата</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Емиграцията &#8211; светлият лъч в платежния баланс на България</title>
		<link>https://ikj.bg/arhivni-stranici/platejen-balans-aktivi-pasivi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 23 Apr 2020 15:01:49 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Архивни страници]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[архивни страници]]></category>
		<category><![CDATA[дивиденти]]></category>
		<category><![CDATA[емиграция]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<category><![CDATA[платежен баланс]]></category>
		<category><![CDATA[търговия]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=13725</guid>

					<description><![CDATA[<p>Предоставяме още малко цифри от пожълтелите страници на списание „Економически живот“. В една от книжките от 1924 година редакторите се занимават с платежния баланс на страната, събирайки данни за един по-дълъг период от време – между 1886 и 1911 година. Не са изненада крайните цифри, показващи близо 600 млн. лева пасив. Авторите групират активите и [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/platejen-balans-aktivi-pasivi/">Емиграцията &#8211; светлият лъч в платежния баланс на България</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Предоставяме още малко цифри от пожълтелите страници на списание „Економически живот“. В една от книжките от 1924 година редакторите се занимават с платежния баланс на страната, събирайки данни за един по-дълъг период от време – между 1886 и 1911 година.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="400" height="324" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/bal.jpg" alt="" class="wp-image-13727" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/bal.jpg 400w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/bal-300x243.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/bal-370x300.jpg 370w" sizes="(max-width: 400px) 100vw, 400px" /></figure></div>



<p>Не са изненада крайните цифри, показващи близо 600 млн. лева пасив. Авторите групират активите и пасивите в няколко най-важни пера – Външна търговия, Лихви и дивиденти, Емиграция, Пътници и студенти. Изтъква се, че за платежния баланс на една страна от значение са и сумите получавани и изнасяни от хора, които посещават страната или отиват в странство, изнасяйки пари.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img loading="lazy" decoding="async" width="400" height="131" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/bal1.jpg" alt="" class="wp-image-13728" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/bal1.jpg 400w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/bal1-300x98.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/04/bal1-370x121.jpg 370w" sizes="(max-width: 400px) 100vw, 400px" /></figure></div>



<p>Случайно или не, единственото перо, което носи актив е емиграцията, където виждаме приноса на сънародниците ни в странство за платежния баланс на България – нещо, което и днес не се е променило.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/arhivni-stranici/platejen-balans-aktivi-pasivi/">Емиграцията &#8211; светлият лъч в платежния баланс на България</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>БНБ одобри. До 22 юни подаваме искане за отсрочка на кредити</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/bnb-moratorium-krediti-zaduljenia/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 10 Apr 2020 12:12:28 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 4]]></category>
		<category><![CDATA[главница]]></category>
		<category><![CDATA[кредити]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<category><![CDATA[мораториум]]></category>
		<category><![CDATA[търговски банки]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=13201</guid>

					<description><![CDATA[<p>Управителният съвет на Българската народна банка утвърди представения от Асоциацията на банките в България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества &#8211; финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г. Търговските банки, приели да прилагат утвърдения ред [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/bnb-moratorium-krediti-zaduljenia/">БНБ одобри. До 22 юни подаваме искане за отсрочка на кредити</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Управителният съвет на Българската народна банка утвърди представения от Асоциацията на банките в България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества &#8211; финансови институции във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г.</p>



<p>Търговските банки, приели да прилагат утвърдения ред за отсрочване на изискуеми задължения, ще обявят публично предлаганите облекчения на своята интернет страница, в банковите салони и по друг подходящ начин, уточняват от БНБ.</p>



<p>Утвърденият частен мораториум осигурява възможност за промени в графика за изплащане на главницата и/или лихвите по задълженията, без да се променят ключови параметри по кредитния договор, например вече договорените лихви. Могат да бъдат разсрочвани задължения за срок до 6 месеца, който да изтича до 31 декември 2020 г. Разсрочваните задължения трябва да са били редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни към 1 март 2020 г.</p>



<p>Клиентите трябва да заявят изрично пред обслужващата ги банка, че желаят да се възползват от предлаганите облекчения. <strong>Това трябва да стане в срок до 22 юни.</strong></p>



<p>Предвиждат се три стандартизирани механизма:</p>



<p><strong>Механизъм № 1 – отсрочване на главница и лихва за до 6 месеца:</strong></p>



<ul class="wp-block-list"><li>Дължимите суми (главница и лихва) се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.</li><li>Целият остатък от дълга, заедно с неплатената главница по време на гратисния период по се погасяват съгласно новпогасителен план за срок до 6 месеца по-дълъг от първоначалния, в зависимост от броя на отсрочените вноски. </li><li>Към всяка вноска по погасителния план до изтичане на срока на кредита или друг разумен по-кратък период, договорен с кредитополучателя, се добавя равна част от непогасената по време на гратисния период лихва.</li></ul>



<p><strong>Механизъм № 2 &#8211; отсрочване на главница за до 6 месеца:</strong></p>



<ul class="wp-block-list"><li>Дължимите суми по главница се отсрочват за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.</li><li>Дължимата за периода лихва се плаща, съгласно договора. </li><li>След изтичане на гратисния период се изготвя нов погасителен план, който да обхване целия остатък от дълга, включително неплатена главница по време на гратисния период. Новият погасителен план се удължава в зависимост от броя на неплатените вноски, но с не повече от 6 месеца.</li></ul>



<p><strong>Механизъм № 3, приложим за револвиращи продукти:</strong></p>



<ul class="wp-block-list"><li>Револвиране на кредитна линия се допуска, въпреки че дължими вноски или част от тях не са погасени. Погасяването на вноските се отлага до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г.</li><li>Не се формира минимална сума за револвиране на кредитен лимит по кредитна карта, считано най-рано от 01.02.2020 г., за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. След изтичане на гратисния срок формирането на минимална сума за револвиране се възстановява и кредитът се обслужва съгласно първоначалния договор.</li><li>За срок до 6 месеца, но не по-късно от 31.12.2020 г. Дължимата месечна лихва по кредит – овърдрафт, се погасява за сметка на неусвоен лимит или плащането ѝ се отсрочва за срок до 6 месеца след изтичане на гратисния период.</li><li>Горните точки се прилагат по отделно към посочените в тях кредитни продукти.</li></ul>



<p>Съответният механизъм ще се избира по взаимно съгласие между банките и техните клиенти.</p>



<p>Пълният текст на утвърдения ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества &#8211; финансови институции може да бъде прочетен <strong><a href="http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20200410_a1_bg.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">тук</a></strong>.</p>



<p>Банките могат да договарят с клиентите си и други индивидуални схеми на отсрочване или облекчения, различни от уредените по този ред. В такива случаи банките няма да могат да се възползват от временния принцип, въведен чрез утвърдения мораториум и следващ насоките на ЕБО, че отсрочването или облекчението не води до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/bnb-moratorium-krediti-zaduljenia/">БНБ одобри. До 22 юни подаваме искане за отсрочка на кредити</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Как законодателят използва библейското &#8222;ти можеш&#8220; в извънредния закон</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/izvunreden-zakon-ikonomika-naemi-covid-19/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Милослав Йосифов]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 09 Apr 2020 10:22:22 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[извънредно положение]]></category>
		<category><![CDATA[коронавирус]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<category><![CDATA[наемодатели]]></category>
		<category><![CDATA[неустойки]]></category>
		<category><![CDATA[парламент]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=13117</guid>

					<description><![CDATA[<p>Държавен вестник обнародва в извънредния си брой промените в Закона за извънредното положение, гласувани на маратонско парламентарно заседание на 6 април. Те са разнопосочни и важни за всеки един от конкретните казуси, които касаят – съдопроизводство, финансови институции, стопански живот, институции и пр. С особено внимание се очакваха промените на условията по мярката „60:40“, като [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/izvunreden-zakon-ikonomika-naemi-covid-19/">Как законодателят използва библейското &#8222;ти можеш&#8220; в извънредния закон</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Държавен вестник обнародва в извънредния си брой промените в Закона за извънредното положение, гласувани на маратонско парламентарно заседание на 6 април.</p>



<p>Те са разнопосочни и важни за всеки един от конкретните казуси, които касаят – съдопроизводство, финансови институции, стопански живот, институции и пр.</p>



<p>С особено внимание се очакваха промените на условията по мярката „60:40“, като решеното е далеч от удовлетворяване исканията на бизнеса, но все пак държавата пое още един малък ангажимент – да изплаща и 60 процента от осигуровките на служителя, дължими от работодателя. „По-добре от нищо“, както казват мъдрите хора.</p>



<p>Интересни бяха дебатите в правната комисия по един друг казус – освобождаването от плащането на задължения поради възникнала невъзможност, в следствие на извънредното положение, както и съдбата на лихвите и неустойките като начин на санкциониране.</p>



<p>Тук се смесиха различни въпроси, визиращи отношенията наемател – наемодател, въобще хора длъжници по кредит или по друг договор, междуфирмени отношения и т.н.</p>



<p>Спорът визираше дали тези, които просрочват и не изплащат задълженеията си да бъдат санкционирани.</p>



<p>Депутатите Нотев и Цонев настояваха, че става въпрос за запушване на стопанския оборот, тъй като касае всички междуфирмени задължения. <em>Ние буквално ще увеличим междуфирмената задлъжнялост в размери, в които изобщо не можем да си представи</em>, коментира Цонев.</p>



<p>Явор Нотев изрази сходно мнение, че „<em>ако някой някому дължи по силата на частно-правни отношения и той не е в състояние да изпълни, кредиторът в тези отношения е длъжник в други, защото животът е верига от отношения</em>“. По силата на това ще има блокиране и на последващите отношения, защото кредиторът вече не може да разчита на финансите, които би получил по силата на договорните отношения, които е установил с друго лице, коментира Нотев.</p>



<p>В крайна сметка в законовите промени, обнародвани от ДВ е записано, че „<em>До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.</em>“</p>



<p>Любопитно е развитието на едно друго предложение, касаещо наемателите на държавна и общинска собственост. Идеята е те да бъдат освободени от наема за срока на извънредното положение, тъй като нарушават или прекратяват дейността си по силата на правителствени решения.</p>



<p>Текстът, който в крайна сметка е формулиран и записан в законовите промени е следният:</p>



<p>„<em>Чл. 6б. До отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, <strong>може</strong> да приемат решения, съответно издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.</em>“</p>



<p>Смущаващо е присъствието на глаголът „може“, който дава правото на избор на наемодателя (държава или община) да взима каквото и да е решение по въпроса. И тук сме далеч от мисълта да го тълкуваме в библейския му контекст, където Господ, говорейки на Каин, му казва „ти можеш“, с което дава на човечеството правото на избор.</p>



<p>В случая на отделните министерства, областни управи и общини в България им се дава правото да решават относно своите наематели. Както се казва, напълно е възможно да имаме стотици различни решения по места, много от които ще касаят еднакъв по дейност бизнес. Което би довело до пълна липса на равнопоставеност и оттук – изкривена конкурентоспособност.</p>



<p>Естествено, приемаме довода, че това е извънреден закон,създаван бързо, който не е 100 % идеален. Факт е обаче, че той няма да успее да предотврати фалити, институционални обърквания, промени в ритъма и качеството ни на живот.</p>



<p>Затова остава да се надяваме 13 май да се окаже последен ден от извънредната ситуация и начало на рестарта на стопанския и социален живот.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/izvunreden-zakon-ikonomika-naemi-covid-19/">Как законодателят използва библейското &#8222;ти можеш&#8220; в извънредния закон</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Банките започват да вдигат лихвите по депозитите</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/banki-vdigat-lihvi-depoziti/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 31 Mar 2020 14:05:53 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[банки]]></category>
		<category><![CDATA[депозити]]></category>
		<category><![CDATA[коронавирус]]></category>
		<category><![CDATA[лихви]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=12661</guid>

					<description><![CDATA[<p>Банките започват да повишават лихвите по влоговете. Тази почти сензационна новина съобщава investor.bg, позовавайки се на финансовия германски портал tagesgeldvergleich.de, който от 12 март насам е регистрирал единадесет банки и доставчици на финансови услуги, които са вдигнали лихвите за овърнайт лихва и 16 &#8211; за срочни депозити. „Очакваме тенденцията да се засили&#8220;, казва Андре Залцведел [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/banki-vdigat-lihvi-depoziti/">Банките започват да вдигат лихвите по депозитите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Банките започват
да повишават лихвите по влоговете. Тази почти сензационна новина съобщава investor.bg, позовавайки се на финансовия
германски портал tagesgeldvergleich.de, който от 12 март насам е регистрирал единадесет банки и доставчици
на финансови услуги, които са вдигнали лихвите за овърнайт лихва и 16 &#8211; за
срочни депозити. „Очакваме тенденцията да се засили&#8220;, казва Андре
Залцведел от портала, цитиран от Investor.bg.</p>



<p>Вложителите получават до 0,50-процента лихва за еднодневен
депозит и до 1,05 процента за срочни депозити със срок една година.</p>



<p>До момента
тенденцията сочеше, че за повечето банки процентът дори и
бил минусов. Но след като кризата вследствие на коронавируса се влоши,
изведнъж нещата изглеждат различно. Финансовите институции търсят ликвидност,
парите на вложителите отново са търсени, а това води до повишаване на лихвите
по влоговете, коментират от изданието.</p>



<p>Перспективата е
добра на фона на срива на акциите на фондовите борси като реакция на кризата с
коронавируса. Това прави инвестицията в борсови продукти в тези несигурни времена твърде
рискована за мнозина, пише още Investor.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/banki-vdigat-lihvi-depoziti/">Банките започват да вдигат лихвите по депозитите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
