Това се казва в позиция на Министерството на туризма по повод призива на канцлера Меркел към страните от ЕС да не отварят ски пистите си до началото на януари.

В „отговора“ на българското ведомство се казва още, че на 21 октомври 2020 г. със заповед на министъра на туризма са били въведени единни правила за противоепидемични и санитарни мерки в курортите по повод предстоящия зимен сезон 2020/2021 г. Целта е всички туристически места да имат еднакви практики, с които да се гарантират здравето и безопасността на туристите, а България да защити статута си на здравословна и сигурна дестинация.

Мерките обхващат дейността на кабинковите въжени линии, седалковите лифтове и влекове. Туристите задължително трябва да покриват носа и устата си с маска или друго предпазно средство при престой в кабината и на лифт станциите. Броят на пътуващите в закритите лифтови съоръжения може да бъде ограничаван по преценка на оператора. Кабините да се дезинфекцират по график, а в ски гардеробите да се въведе специална организация за дистанция и дезинфекция. Групите в ски училищата не могат да надвишават 10 души.

Като информираме, че за разлика от другите европейски държави ние тепърва въвеждаме по-строги мерки, изтъквваме, че както и през летния сезон, така и през зимния България ще разчита основно на вътрешен туризъм и на гости от съседните балкански страни. В позицията си Министерството на туризма изрично отбелязва, че германските туристи, които практикуват зимни спортове в България, по принцип са малко на брой. А през настоящия сезон са анулирани всички чартърни програми оттам.

Материалът Учтиво отказахме на Меркел да затворим ски пистите си е публикуван за пръв път на Икономически живот.

“Ще кажа ясно, че няма да е лесно, но ще се опитаме”, заяви Меркел, цитирана от Euractiv.bg, след маратонски преговори в сряда с лидерите на 16-те германски провинции за разширяване на сегашните ограничения в най-голямата европейска икономика.

Това разгневи австрийските туроператори, които се подготвят за коледния празничен сезон.

Регионалните власти в провинция Бавария вече заявиха, че алпийските склонове там ще останат затворени през празничния сезон, за да се ограничи разпространението на  Covid-19.

Премиерът на Бавария Маркус Зьодер изтъкна, че сегашните нива на заразяване означават, че “просто не можем да си позволим обичайните ски ваканции“.

Здравните власти призоваха германците да си останат у дома по празниците, а регионалните правителства и администрацията на канцлерката решиха да “постигнат европейско споразумение за затваряне на ски туризма до 10 януари“.

И тъй като Австрия изрази несъгласието си с позицията на Германия, Зьодер предупреди германците да не преминават границата, за да карат ски в Австрия, тъй като те ще бъдат изправени пред 10-дневна карантина при завръщането си, тъй като съседната държава е класифицирана като рискова зона от коронавирус.

“Бих предпочел да имаме общо споразумение на европейско ниво: да няма отворени ски влекове, няма (ски) почивки никъде“, коментира баварският премиер.

Австрийският министър на туризма обаче е категоричен, че “зимните ваканции в Австрия ще бъдат безопасни, а компаниите вече са изготвили изчерпателни концепции за безопасност за ски ваканции.

В Швейцария също ски курортите са отворени, въпреки че полицията е забелязана да патрулира в зоните на началните станции на лифтовете, за да гарантира, че скиорите спазват мерките срещу Covid като носене на маски и социално дистанциране.

Прозорците на кабинковия лифт се оставят отворени, за да се осигури вентилация и във всяка кабинка има дезинфектант.

Материалът Меркел призова ЕС: затворете ски пистите до януари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Русия вече е под международни санкции, включително заради анексирането на полуостров Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепата си за сепаратистите, борещи се с правителствените войски в Източна Украйна.

Москва отрича участието си в инцидента, при който здравословното състояние на Навални рязко се влоши по време на полет за Сибир. Руските власти и лекари посочиха, че не могат да намерят доказателства, че Навални е бил отровен.

АФП изрежда някои мерки срещу Русия, които могат да бъдат разгледани, въз основа на предишни предложения. Някои от тях бяха отхвърлени заради икономическата вреда, която могат да нанесат на западните страни и на компаниите, които имат бизнес с Русия.

Забрани за пътуване / замразяване на активи
Западните страни биха могли да обмислят целенасочени санкции срещу руснаци, за които се смята, че са замесени в случая с Навални.

“Вярвам в целенасочени санкции срещу някои лица, въпросът е кой ще бъде обявен за отговорен”, казва Евгений Минченко, политически анализатор, който заявява че не очаква нови тежки санкции.

Европейският съюз посочи в четвъртък, че санкциите ще бъдат възможни, само когато бъде установено кой е отговорен за отравянето на Навални.

ЕС може да наложи санкции на хора или компании, които се считат за отговорни за разработването или употребата на химическо оръжие, независимо от тяхната националност или местоположение.

ЕС и Съединените щати вече имат наложена забрана за пътуване и замразяване на активи на руснаци, обвинени за тежки нарушения на човешките права. Сред тях е и смъртта на Сергей Магнитски в затвора през 2009 г., адвокат, арестуван след като обвинени руски държавни служители в данъчни измами.

Експулсиране на дипломати
Великобритания и други страни експулсираха руски дипломати, след като руският двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му бяха отровени в английския град Солсбъри през 2018 г. с Новичок. Според токсикологичните тестове, проведени в германската военна лаборатория, това е същият нервен агент, използван срещу Навални.

Великобритания обвини Русия за нападението в Солсбъри. Русия отрече обвинението и отговори с реципрочно експулсиране.

Някои политици са в защита на по-строги реакции от дипломатическото експулсиране. Волфганг Ишингер, председател на Мюнхенската конференция за сигурност и бивш посланик във Вашингтон, посочи, че експулсирането може да бъде твърде лека мярка в случая с Навални.

Икономически санкции
ЕС вече има въведени санкции срещу руския енергиен, финансов и оръжеен сектор и забрана за правене на бизнес с Крим заради анексирането на полуострова от Москва.

Засилването на подобни санкции ще изисква единодушие сред 27-те държави-членки на ЕС. Докато някои, като Полша, например, са отявлени критици на Москва, други, като Унгария, вероятно ще бъдат по-малко склонни да подкрепят по-строги икономически санкции срещу Русия.

Северен поток 2
Към Меркел са насочени призиви, включително от някои членове на собствената ѝ партия, да предприеме наказателни мерки срещу тръбопровода “Северен поток 2”. Той служи за пренос на природен газ директно от Русия до Германия.  Газопроводът трябва да започне да функционира в началото на следващата година.

Наказателните мерки по “Северен поток 2” могат да включват налагане на санкции на фирми, предоставящи застрахователни услуги , както и дейности по полагането на тръби.

Някои държави от ЕС казват, че тръбопроводът ще намали влиянието на традиционната държава за транзит на газ – Украйна – и ще увеличи енергийната зависимост на ЕС от Русия. Съединените щати, които искат да увеличат доставките си на втечнен природен газ за Европа, се противопоставят на газопровода и са наложили санкции на някои фирми, ангажирани с построяването му.

Но Меркел е непоколебима в ангажимента си към проекта и даде да се разбере, че не бърза да действа по случая Навални, като посочи, че всеки отговор зависи от поведението на Русия.

Турски поток
Друг вариант за санкции срещу Русия може да включва дейности срещу Турски поток, проект за газопровод, който ще пренася руски природен газ до Южна Европа през Турция.

Русия изгражда Турски поток по два тръбопровода, първият от които ще снабдява Турция, а продъжението на втория ще минава през България до Сърбия и Унгария. В България газопроводът е известен като Балкански поток.

Всяко действие, касаещо Турски поток, би имало за цел да спре по-нататъшното му разширяване в Европа.

Руското външно министерство заяви, че заплахите срещу санкции срещу тръбопроводи представляват “политически натиск” и “нелоялна конкуренция”.

Държавен дълг
Друг възможен отговор, е ограничаването на възможността чуждестранните инвеститори да притежават руски държавен дълг.

Към 1 август лица, които не са руски жители, притежават 29,8% от облигациите на ОФЗ или малко над 3 трилиона рубли (39,8 милиарда долара).

Облигациите на ОФЗ са важен източник на финансиране на държавата.

Забрана на SWIFT
Друга възможна стъпка, която може да бъде обмислена, е забраната на използването на SWIFT – системата за глобални междубанкови плащания – от стана на Русия. Това би направило международните финансови транзакции с Русия почти невъзможни.

Андрей Костин, главен изпълнителен директор на втората по големина руска банка, ВТБ, посочи, че подобен ход би бил сравним с обявяването на война.

***
Заглавието е на редакцията

Материалът Балкански поток – възможна жертва на западни санкции заради Навални е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Представител на Меркел е обяснил, че предвид цялостната ситуация с пандемията заради коронавируса, канцлерът не може да се съгласи на лично присъствие.

Съобщава се също така, че в преди дни Меркел и Тръмп са имали напрегнат телефонен разговор, по време на който избухнал остър спор за НАТО, Китай и проекта „Северен поток 2“.

Материалът Меркел отказа физическо участие на срещата Г 7 в САЩ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Визитата е във формат „работна среща“ и на нея ще бъдат обсъдени актуалните международни теми, в това число Сирия, Либия, ескалацията на напрежението в Близкия Изток след въздушната атака на САЩ срещу летището в Багдад.

Сред другите теми е и регулирането на „вътрешноукраинския конфликт“ в контекста на минските договорености и тези, постигнати на срещата на 9 декември в Париж, уточнява още пресслужбата на Кремъл.

Възможно е да бъде обсъдена и ситуацията около строежа на Северен поток 2, който временно бе спрян след влизането в сила на американските санкции, засягащи фирмите, участващи в строителството.

Материалът Меркел пътува за Москва по покана на Путин е публикуван за пръв път на Икономически живот.

“Това не би било пагубно за Китай, но ще бъде катастрофално за нас в Европа”, каза Меркел пред Бундестага в Берлин. Според нея Европейският съюз трябва да „намери общи решения“ за използването на оборудването на „Хуавей“ (Huawei Technologies Co. Ltd.) при развитието на мобилната 5G мрежа на Стария контенент.

Нуждаем се от високи стандарти за сигурност при разширяването на 5G мрежата, но точно както трябва да определим това за себе си, трябва да го обсъдим и с другите европейски партньори, каза Меркел, цитирана от Ройтерс.

Тя отбеляза, че Германия и Франция трябва да се опитат да постигнат общ подход по въпроса, от който може да бъде разработено общоевропейско решение.

По-рано тази седмица френски висш представител заяви, че Франция няма да наложи забрана на „Хуавей“ да участва при изграждането на 5G мрежа. САЩ призова всички свои съюзници да  изключат оборудването на компанията от инфраструктурата си заради евентуални проблеми със сигурността.

Немският канцлер е изправен пред натиск от своята партия – Християндемократическия съюз, която настоява китайският технологичен гигант да бъде изключен от възможността да участва в изграждането на 5G мрежата в Германия.

Норберт Ройтген, ръководителят на парламентарната комисия по външни работи, заяви: „Трябва да е ясно: не можем да поверим германската 5G мрежа на китайската държава и на нейното комунистическо ръководство“. Това е въпрос на „национална сигурност и европейско честолюбие“.

Материалът ЕС трябва да има обща политика към Китай, смята Меркел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правителството в Загреб започва разговори по този въпрос с канцлера Меркел, съобщават БТА и 24 часа, позовавайки се на в-к „Вечерни лист“. Изданието цитира министърът на икономиката Дарко Хорват.

За момента основен фаворит е Турция, но заради военната операция в Сирия и последствията от това, автомобилният гигант обяви, че ще забави действията си и разговорите с Турция.

България е следващ в списъка кандидат за завода, но междувременно Румъния обяви желанието си да се включи в „играта“.

Хърватия започва преговори, въпреки че преди време от съвета на директорите на на VW обявиха, че не търсят алтернатива на турски град Измир.

Материалът И Хърватия в „играта“ за Фолксваген е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основна тема е била бъдещето на транзита на природен газ през Украйна, а повод започналите днес в Брюксел поредни тристранни разговори Русия-ЕС-Украйна.

Действащият в момента договор между Киев и Москва предвижда транзитът да продължи до края на настоящата година. Преговорите имат за цел синьото горива да продължи транзита си и след края на 2019 година.

Припомняме, чрез строежа на „Северен поток 2“ и „Турски поток“ Русия ще спре да има нужда от Украйна като транзитьор на природен газ. Евросъюзът обаче иска да запази и за в бъдеще този статут на Киев.

Материалът Путин и Меркел обсъдиха транзита на газ през Украйна е публикуван за пръв път на Икономически живот.