Сред новите въпроси, по думите й, са трябва ли работното място да отговаря на здравословни и безопасни условия на труд, както и дали трябва да се проверява от Главна инспекция по труда. Дали, ако паднеш вкъщи, докато работиш, е трудова злополука, изтъква още Сачева.

Тя прогнозира, че в бъдещи разговори между синдикати и работодатели ще се търси по-добра регламентация как домът да се използва като работно място.

Социалният министър е на мнение, че традиционното работно място няма да изчезне, тъй като макар работата от вкъщи дава възможност по-добре да се комбинира работата и личният живот, невинаги има добра ефективност и производителност.

От думите на Сачева става ясно, че все още няма статистика колко хора са преминали в хоум офис, но е категорично мнението, че дистанционното обучение трябва да е комбинирано.

Материалът Трябва ли инспекция по труда да проверява „хоум офиса“, пита Сачева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви социалният министър Деница Сачева, която взе участие в онлайн заседание на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Основен акцент в дискусията беше поставен върху новата възможност, която ЕК предоставя чрез Временната рамка за мерки за държавна помощ, а именно помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи, както и за отсрочване на данъци и/или социалноосигурителни вноски до края на юни 2021 г.

Сачева обеща да направи всичко възможно до края на месец ноември документът с новия дизайн на единната мярка да бъде предоставен на социалните партньори и до средата на декември да са минали обсъжданията по него.

Това окрупняване ще е изключително важно най-вече по отношение на т.нар. „де минимис“, защото ще ни даде възможност да влезем в Общата рамка на ЕК и изплатените средства да не се зачитат за държавна помощ, коментира Сачева и добави, че според министерството мерките трябва да продължат да работят до края на юни 2021 г., за да не става зависим бизнеса от държавно финансиране.

От своя страна председателят на АИКБ Васил Велев изтъкна, че в момента проблемът за фирмите е острата нужда от ликвидна подкрепа. Затова краткосрочната и бърза помощ на държавата със средства от държавния бюджет може да се окаже решаваща за спасяването на икономиката на страната.

„Министерство на финансите, както и НАП разполагат с достатъчно експертен капацитет, както и с технологична инфраструктура, така че да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми. Така от една страна приходите в републиканския бюджет няма да бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса ще останат ликвидни средства, които да бъдат използвани за покриване на текущи разходи, запазване на заетост и стимулиране на потреблението, което в момента се явява основен проблем в кризата“, коментира още Велев.

АИКБ предлага създаването на специален алгоритъм за отсрочване на данъчни и социалноосигурително вноски в определен процент. Той ще е приложим за предприятия, които имат реализиран спад в оборота, проследим от справките-декларации за ДДС, които се подават в НАП. Предложението е спадът в оборота да може автоматично да се изчислява в портала на приходната агенция и да показва допустимата сума и срок за отсрочване на задълженията.

АИКБ поиска и правителството да обмисли възможността за помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи. Тя е насочена към предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност. Целта е от помощта да се възползват компании, които имат спад в оборота през настоящата година с най-малко 30% в сравнение със същия период през 2019 г. Възможностите, които ЕК предоставя е интензитетът на помощта да не надвишава 70% от непокритите фиксирани разходи, като за микро- и малките предприятия тя ще е до 90%. Средствата могат да бъдат предоставени въз основа на прогнозирани загуби, докато окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети.

Материалът Единна мярка обединява досегашните три за запазване на заетост е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това повтаря неуспеха от пролетта, когато поставените трудно изпълними условия попречиха семействата в принудителен отпуск да получат не особено сериозната сума от 375 лева.

В края на лятото от ведомството на Сачева декларира, че предстои реална помощ за родителите в безизходица, припомня „Сега“. Новата мярка, предвиждаща семейства с деца до 14 години да имат право на 610 лв. месечна помощ, за пръв път включваше и семействата, в които двамата или единият от родителите са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица, както и тези, в които двамата или единият от родителите се самоосигуряват, но не могат да работят поради въведените ограничения.

Въпреки че към момента над 15 000 деца са в карантина, от началото на септември досега само 252 семейства са поискали подкрепа. От тях на условията за дохода – средномесечният доход на член от семейството да бъде по-нисък или равен на минималната заплата – са отговорили само 49.

Така заделените 85 млн. лв. остават неусвоени.

От социалното министерство обещават да се увеличи доходният критерий на 150% от минималната заплата, т.е. 915 лв. на член от семейството. Това ще стане евентуално следващата седмица.

Материалът Едва 49 семейства са получили 610-те лева помощ за принудително гледане на дете е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това разкрива „Сега“ след внимателен прочит на проекта за държавен бюджет за следващата година.

Изненадата със срока на действие на универсалната добавка, отбелязва изданието, е заложена в параграф 10 на законопроекта за бюджета. Според него член 4а от Закона за семейни помощи за деца, който изисква подоходен тест, не се прилага от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. За разлика от това уточнение по отношение на детските добавки, текстовете в закона за семейните помощи, които касаят подоходния критерий за отпускане на помощи за първокласници, директно се отменят.

По силата на тези текстове излиза, че след края на 2021 г. отново се връща условието надбавките да се дават на семейства с доход под определена граница. Окончателно походният критерий отпада само за еднократната помощ за първокласници и осмокласници, която от следващата година се увеличава от 250 на 300 лв.

Остава въпросът какво са имали предвид премиерът Борисов и социалният министър Сачева, които през последните седмици многократно акцентират върху новата социална придобивка за българските семейства.

Материалът Универсалните надбавки за всички деца – само през 2021 година? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министърът на труда и социалната политика Деница Сачева пред депутатите от парламентарната комисия по социална политика, съобщи БТА.

Само преди ден премиерът Бойко Борисов обеща по време на поредната обиколка в страната, че добавките към пенсиите ще продължат до края на пандемията.

По статистически данни около 56 лева средно на месец дават възрастните хора за лекарства и затова помощта от 50 лева ще продължи, аргументира се Сачева.

Тя допълни, че желанието на правителството е да бъдат подкрепени всички пенсионери, като същевременно се запази солидарният и справедлив модел на пенсионната система.

В момента вече се обсъждат различни варианти, най-благоприятният е минималната пенсия да стане 300 лева, а максималната – 1400 лева.

Това означава и вдигане на максималния осигурителен доход на 3200 лева. Минималната заплата ще стане 650 лева. Сачева по-скоро подкрепя предложението на КНСБ за увеличаване на всички пенсии.

Не е взето още решението дали увеличението ще е от 1 януари или от 1 юли, но принципът ще бъде всички пенсионери да получат повече пари.

Промените във финансово изражение означават разход от около милиард и двеста милиона до три милиарда и осемстотин милиона лева.

Материалът Добавките към пенсиите до март, после преизчисляване, съобщи Сачева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Стана ясно и че тази вечер ще бъде обсъдено и вероятно прието актуализиране на бюджета с 1-1.5 млрд. лева, с които да се поеме мярката от постановлението в рамките на три месеца. Решението на МС е изпратено и за одобрение до Европейската комисия, тъй като представлява държавна помощ. Очаква се Брюксел да реагира бързо, коментираха премиерът и министрите.

Актуализацията на бюджета ще наложи свикване на парламента за дебати и приемане на предложението на МС. Освен това, финансовият министър добави, че ще се поиска и увеличаване на лимита за поемане на дълг.

В приложение към постановлението има списък от икономически дейности, които са пряко засегнати от извънредното положение и които могат още от утре да кандидатстват за държавно компенсиране на 60 процента от осигурителния доход на служителите.

Фирмите, които не попадат в списъка ще могат също да кандидатстват, ако покажат 20 % спад на приходите спрямо месец март 2019 година.

Относно изчисленията на АИКБ, че всъщност схемата е не 60:40, а 23:77, като работодателят поема огромната тежест, министър Сачева коментира, че това не е така, тъй като мярката не финансира цената на труда – която е различна в отделните сектори, а осигурителен доход на конкретния работник или служител.

Като цяло обаче бизнесът е скептичен и смята, че за много малко фирми, и то в добро финансово състояние, тази мярка ще има ефект.

Процедурата по кандидатстване ще бъде електронна, максимално облекчена и бърза, но през цялата година ще могат да се правят проверки от Главна инспекция по труда и НАП и злоупотребилите и посочили неверни данни ще връщат получените пари.

На компенсация имат право всички служители, сключили трудов договор преди 13 март 2020 година. Кандидатстването може да бъде месец за месец, като списъкът със служители, за чието компенсиране се кандидатства, може да бъде актуализиран – намаляван или увеличаван.

Ако работодателят не може да плаща 40-те процента, то той ще връща полученото от държавата. Той не е длъжен да кандидатства, нито да го прави за целия персонал, ако не вижда перспектива за дейността си, коментира Горанов, но препоръча да не се отказваме с лека ръка от служителите.

За стартъпите, които не са обект на мерките от постановлението, ще се погрижи Фондът на фондовете, добавиха двамата министри.

От думите на социалния министър стана ясно, че от началото на кризата са се регистрирали нови 9909 безработни, а общият им брой за страната е 289 хиляди души.

Материалът МС прие компенсацията „60:40“, актуализираме бюджета с 1-1.5 млрд. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.