Рязката промяна от класически работен режим в работа от вкъщи е била много позитивна за хора като Скот. За тези с различна среда на живот обаче предизвикателството е било далеч по-голямо. Скорошно проучване от Стамфорд показва, че само 49% от американците работят от обособен офис вкъщи, а останалите 51% работят или от спалнята си, или в някоя от общите стаи на дома. Големината и локацията на дома, както и с кого го споделяме, играят съществена роля за това, колко качествена работа можем да свършим от вкъщи по време на пандемията. Това обяснява защо възприятията за „хоум офис“ варират широко според възрастта, пола и социално-икономическото положение на човека.

Тифани Филипо от северен Лондон има много различна перспектива за работата от вкъщи спрямо тази на Скот в Тасмания. 32-годишната Филипо, която е стратег за марки и комуникации, е имала затруднения в работата от малкия си двустаен апартамент, който дели със съквартирантка. Видео разговори могат да се провеждат само от хола и една от спалните, защото единствено там интернет връзката е достатъчно силна, затова двете трябва всекидневно да правят рокади между кухненската маса и сгъваеми бюра в малките си стаи, за да се пригодят към динамичния си график. „Много е изморително да се местиш постоянно в такъв малък апартамент и да се опитваш да се съобразяваш с други хора“, казва тя. „Мозъкът ни може да взима ограничен брой решения на ден, и колкото повече го натоварваш, толкова по-малко енергия и капацитет имаш за вършене на работа“. Филипо добавя, че е забелязала нарастващо разделение между по-младите и по-възрастни работещи. „Мисля, че има голяма разлика между мениджърите и шефовете, които имат хубави офиси в домовете си и не разбират какво предизвикателство е за по-младите и по-непривилегированите да намерят пространство за работа у дома“.

В миналото младите поколения са били по-ентусиазирани за работа от дома, но в днешно време имат повече затруднения в сравнение с по-възрастните. Глобално изследване показва, че 89% от хората на възраст от 22 до 25 и 83% от хората на възраст от 26 до 30 казват, че са били подложени на повече стрес и безпокойство в сравнение с предишната година, поради пренасяне на проблеми от работата вкъщи. В сравнение с това, само 62% от хората на възраст от 55 до 74 чувствали същото. Освен това, 50% от младите споделили, че им е по-лесно да се разконцентрират (сравнено с 33% от възрастните), а 37% от тях имали проблем с поддържането на баланс между работата и личния им живот (в сравнение с 25% от възрастните).

„Това е реален проблем за по-младите служители, които нямат спокойствие вкъщи, защото мениджърите им очакват от тях просто да продължат работа. Но как може да работиш, ако нямаш работно място?“ пита Николас Блум, професор по икономика в Стамфорд. През изминалата година той провел проучване, за да разбере доколко американските служители искат да работят от вкъщи след края на пандемията. „Около 25% от хората изобщо не искат да работят от вкъщи след пандемията и те са най-вече млади, необвързани, с малки апартаменти“, обяснява той. „Други 25% искат винаги да работят от вкъщи – това често са по-възрастните, женени с деца, живеещи в къщи“.

Блум казва, че преди пандемията, работещите от вкъщи са го правели по техен избор и той вярва, че има още много какво да научим за това, в какви домашни условия дистанционната работа е положително преживяване. „Когато питам компаниите кои служители първи ще се върнат в офиса, един от най-големите фактори е това чии домашни условия са най-тежки“, казва той.

„Преди Ковид, компаниите имаха правило, че служител може да работи от вкъщи единствено, ако има обособена стая за тази цел, тъй като се знаеше за отрицателното влияние на работата от вкъщи върху менталното здраве. В днешните обстоятелства това правило не може да се спазва и ние виждаме последствията“.

Материалът Как работното място определя дали харесвате „хоум офиса“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Работата от леглото обаче не опира само до липсата на правилния стол – много от хората просто обичат комфорта и удобството на този тип работа, често включваща закуска в леглото с топла чаша кафе и удобна пижама. Реалността обаче е различна – работата от леглото може да доведе до множество физически и психически проблеми, които са невидими на пръв поглед, но могат да се появят по-късно в нашия живот.

Важно е да се отбележи, че работата от вкъщи е привилегия, която е недостъпна за стотици милиони хора по света. Също така, някои хора нямат място за оборудвано бюро за „хоум офис“ и за тях леглото е единственият избор. За останалите обаче работата от леглото е най-лесната опция – те имат бюро или маса, на която могат да работят, но избират да не ги ползват.

Експертите твърдят, че независимо дали работата от леглото може да бъде избегната или не, тя не се отразява добре на тялото, тъй като трудно се поддържа правилна стойка.

Когато седим на мека повърхност, вратът, гърбът, тазът и други части на тялото са поставени под напрежение, което ни кара да стоим изгърбени и да заемем не-ергономична позиция. „Това не е оптимално“, казва Сюзан Халбек от Mayo Clinic, една от най-големите изследователски институции в САЩ. „Тялото няма нужната опора, за да заеме позиция, благоприятна за работа“. Тя отбелязва, че младите хора най-вече се поддават на тези лоши навици, защото не усещат резултатите от тях веднага. Неправилната стойка може да доведе до проблеми на по-късен етап от живота, които включват главоболие, скованост, артрит и други хронични болежки. „Всяко нещо е по-добро от продължаването на един лош навик. Когато можете да го спрете, направете го“, казва Халбек.

Ако работата от леглото няма как да бъде избегната, то стойката ни може да бъде подобрена, като имитираме седене на стол. Целта е да сме в „неутрална позиция“ – позиция, в която никоя част от тялото не е под напрежение. Това може да се постигне с поставяне на възглавница под кръста, възглавници под коленете, като мониторът на лаптопа или компютъра е на нивото на очите. Лежането по корем трябва да се избягва, тъй като силно натоварва врата и лактите.

Продължителната работата от леглото не е пагубна само за тялото, но и за продуктивността и съня ни. „Като специалисти по съня, ние препоръчваме седене в леглото само в три случая- спане, секс и болест. Това е“, казва Рейчъл Салас, професор по неврология и експерт по съня от Университета Джонс Хопкинс. Когато работим с лаптопа или телефона от леглото, мозъкът и тялото ни спират да асоциират леглото със сън и почивка. Това е и причината за „коронасомния“ – глобално нарастване на инсомнията и други проблеми със съня покрай пандемията. „Работейки от леглото, ние тренираме мозъка да е нащрек, казваме му, че сме в работен режим“, добавя Салас. “Когато се опитваме да заспим обаче, мозъкът ни е объркан, защото мисли, че е време за работа“.

Ако тези навици се запазят за дълго, това може да доведе до хронична инсомния или нарушение на циркадния ритъм. Салас казва, че понякога се наблюдава и влошаване на съществуващи проблеми, които не са директно свързани със съня, например синдром на неспокойните крака. Освен това, безсънните нощи, болките в тялото или комбинацията от двете, влияят на продуктивността, креативността и фокуса, което от своя страна води и до спад в качеството на свършената работа.

Най-странното обаче е, че тези потенциални проблеми могат да се появят при някои хора, работещи от леглото, а при други не. „Някои хора се кълнат, че нямат никакви проблеми – могат да работят от леглото, могат и да спят нощем“, казва Салас. „Могат да правят каквото поискат в леглото и това няма да наруши съня им“. Генетиката, средата, степента на навиците и колко дълго са поддържани, възрастта – всички тези фактори играят роля върху това дали продължителната работа от леглото ще има неприятни ефекти върху нас.

Ако периода на пандемията ни е научил на нещо, то е, че що се отнася до здравето, е по-добре да заложим на сигурно, отколкото да съжаляваме в бъдеще. „Ако нямате никакви негативни ефекти от работата в леглото, това е страхотно“, изтъква Салас. „Но това не значи, че те няма да се появят в бъдеще“.

Материалът Негативните ефекти от работата в леглото е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите на Сачева, синдикати и работодатели настояват за правила при работа от вкъщи, задават се вече въпроси като „ако паднеш вкъщи по време на хоум офис, трудова злополука ли е или не“.

Законодателни промени ще регламентират здравословните и безопасни условия на труд, както и въвеждане на правото на откъсване след работния ден, което вече беше признато от европарламента, добавя министърът.

Материалът Регламентират трудовата злополука в хоум офис е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тези които търсят уединение, могат да работят в капсулата със затворени врати. Меката светлина вътре придава футуристична обстановка в офиса, а електронните щори не позволяват на любопитните да се вглеждат вътре.

С вграденото приложение обаче капсулата може да се изнесе от задната част на колата, като вратата на багажника се превръща в покрив на открития офис. Покривът на превозното средство може също така да се използва за място за релакс под голям чадър за слънце.

Концептуалното превозно средство е изменена версия на Nissan NV350 – модел каравана, представена за пръв път през 2012 г., която днес се продава в Япония на стойност между 22,000 и 38,000 щатски долара.

Футуристичният кемпер е създаден за тазгодишното автомобилно изложение в Токио. Представянето е било изцяло виртуално, поради извънредното положение в Япония и големия брой заразени с Ковид-10.

Други характеристики на „офисната капсула“ са жабка с вградена UV антибактериална лампа за дезинфекциране на лични вещи като телефони и портфейли, както и под, направен от прозрачен поликарбонат, позволяващ на пътниците да виждат какво се случва под кемпера.

„През последната година пандемията увеличи броят на хората, работещи от дома, с което се увеличи и броят на проблемите, свързани с работата от вкъщи“, споделят от Nissan. „Ние искаме да разрешим тези проблеми, като дадем опция на хората да решат откъде и как да работят“.

Въпреки че нямат намерение да продават готовия модел на масовите пазари, Nissan обмислят да предложат на клиентите си някои от индивидуалните части като допълнения за съществуващи модели кемпери.

Материалът Бъдещето на работата от разстояние е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Инвестициите в пътища са перлата в короната на управляващата партия. Българската пътна инфраструктура със сигурност има нужда от изграждане и подобряване, но най-вече от редовна поддръжка. Регионалните измерения са също важни. Данните към 2019 г. показват следното:

• Гъстотата на пътната мрежа (дължина на пътната мрежа в км на 100 кв. км. територия) е 17,9 средно за страната, като най-голяма гъстота има в област Габрово (24,9). Промяна в този показател не се отчита в последните 8 години от НСИ.
• Дял на автомагистралите и първокласните пътища – средно за страната показателят е със стойност 18,6% за 2019 г., като областта с най-голям дял е Шумен (36,4%).
• Качество на пътната настилка – 41,4% от пътищата средно за страната са в „добро състояние“, като област Сливен е с най-добър показател (79,4%).
• Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 75,1%  е средната за страната стойност, като в последните години има значително подобрение. Областта с най-висока стойност на показателя е столицата с 83%.

Пандемията и преминаването на много работещи онлайн намали трафика, въздухът стана по-чист в големите градове, а градският транспорт трябваше да бъде допълнително финансиран, особено в големите градове, с цел покриване на загуби от непродадени билети.

Всичко това поставя на друга плоскост разсъжденията и плановете за изграждане на пътна инфраструктура. Различни проучвания по света показват, че поне 30% от бизнеса е онлайн през 2020 г. и след пандемията поне половината от работещите в тези компании ще останат да работят извън офиса.

Наскоро публикувано изследване[1] на Глейсър и Потерба посочва следните предизвикателства, свързани с пандемията:

1. Преминаването в онлайн режим поставя големи предизвикателства и изисквания за инвестиции в дигиталната инфраструктура.
2. Общественият транспорт е изправен пред огромни трудности – хората не използват метро и градски транспорт, но той не може просто да спре и се налага допълнително редовно финансиране, за да продължи да работи.
3. Платените пътища/магистрали неминуемо ще имат по-малко приходи заради намалелия трафик, което също отваря бюджетна дупка и налага преразглеждане на плановете за нови и за вече сключените концесии, както и за изграждане на нови пътища изобщо.

Добре е администрацията у нас също да има предвид тези развития. В България, за съжаление, инфраструктурните проекти са бавни, скъпи и с високо усещане за корупционни практики в обществените поръчки. Планът за възстановяване и развитие по всичко изглежда залага големи инфраструктурни проекти и колкото повече грешки в планирането избегнем, толкова по-добре.

******
[1] Виж тук – https://www.nber.org/system/files/working_papers/w28215/w28215.pdf.

Материалът Инфраструктура – пътна, дигитална или нещо друго е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сред новите въпроси, по думите й, са трябва ли работното място да отговаря на здравословни и безопасни условия на труд, както и дали трябва да се проверява от Главна инспекция по труда. Дали, ако паднеш вкъщи, докато работиш, е трудова злополука, изтъква още Сачева.

Тя прогнозира, че в бъдещи разговори между синдикати и работодатели ще се търси по-добра регламентация как домът да се използва като работно място.

Социалният министър е на мнение, че традиционното работно място няма да изчезне, тъй като макар работата от вкъщи дава възможност по-добре да се комбинира работата и личният живот, невинаги има добра ефективност и производителност.

От думите на Сачева става ясно, че все още няма статистика колко хора са преминали в хоум офис, но е категорично мнението, че дистанционното обучение трябва да е комбинирано.

Материалът Трябва ли инспекция по труда да проверява „хоум офиса“, пита Сачева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какъв е процентът на хората, които сега работят дистанционно. Какво показват данните спрямо април?
АИКБ не е провеждала собствено детайлно емпирично изследване, което да е представително за цялата страна по въпроса за работата от разстояние в настоящия момент. Иначе, можем с увереност да заявим, че за кратък срок е достигнат делът на работещите от разстояние от април.

Всъщност, не е тайна, че в някои компании, работещите не се върнаха към обичайния си режим на работа. Те продължиха да работят дистанционно и след вдигането на ограничителните мерки. Много отделни служители също предпочетоха да останат да работят от разстояние.

Несъмнено, в световен мащаб пандемията ще доведе до определено преосмисляне на използването на офис площите и на прилагането на дистанционната работа. Резултатът от това пак без съмнение ще бъде сериозното разширяване на работата от разстояние. Това ще се отрази и върху пазара на недвижими имоти и върху архитектурните тенденции в проектирането на жилищни сгради.

Какво е разпределението по сектори и дали се променя картината спрямо април?
Спрямо април не би трябвало да очакваме никаква промяна. Нещата се преливат пряко от реакцията спрямо предишните ограничителни мерки към сегашните. Има производства (и те не са никак малко – става дума за ядрото на производствата от реалната икономика), където дистанционната работа е немислима, но там работата не се прекъсна и при предишните ограничителни мерки през април.

Всички знаят простата формула, че всяка работа, която се извършва с помощта на компютър в повечето случаи може да се пригоди за извършване от разстояние, респективно и от дома. Така че, трябва да говорим не само за сектори, в които е приложима дистанционната работа, а и за работни места. В едно стоманодобивно предприятие, непрекъснатото металолеене няма как да премине към „работа от разстояние”, но примерно счетоводителите спокойно могат да си останат у дома.

Какво показват наблюденията върху производителността на заетите дистанционно (увеличава се, намалява се) спрямо дейността в реална среда?
Там, където спецификата на работата позволява да се работи от разстояние, производителността на труда не се е намалила. Разбира се, това за което говорим изисква допълнително изясняване, но се създава впечатление, че поне в периода април – май работещите от разстояние се трудеха дори и по-интензивно на някои места. Спецификата на работата от разстояние позволява постоянна връзка от една страна между мениджърите и работещите и служителите, а от друга – между самите работници, така че това в определена степен дори благоприятства производителността на труда.

Може ли да се говори за удължаване на работния дистанционен ден? Ако е така, какви са причините, с колко средно повече работим на ден и в кои сектори това е най-чувствително?
По принцип, работата от разстояние у нас е много подробно регламентирана в Кодекса на труда и не би трябвало да се стига до злоупотреби с продължителността на работния ден. Друг е въпросът, че в много случаи самите служители разпределят изпълнението на служебните си задължения по предпочитан от тях начин в рамките на денонощието, който се различава от стандартния непрекъснат осемчасов работен ден.

Мнозина от тези работници и служители, които имат деца, които са в режим на дистанционно обучение, отделят време, за да следят, какво става и да помагат на децата „в движение”. Не е тайна, че от известно време, нарастна значението на „текущия контрол” в средното училище, особено в прогимназиалните класове.

При присъственото обучение, правенето на контролните работи е изцяло в ръцете и на съвестта на учениците, но в условията на дистанционното обучение, родителите се включват без всякакви задръжки и угризения. Всъщност, възникващите възможности за допълнително ангажиране с учебния процес на децата им, довежда при част от работещите родители до изместване на времето за работа в други часови пояси.

Що се отнася до възможностите за злоупотреба, в много държавни институции, в условията на дистанционна работа се възпроизвеждат злоупотреби с работното време, които се извършваха и преди началото на пандемията. За никого не е тайна, че в държавната администрация има сериозни диспропорции в натовареността на служителите – образно казано, едни влачат и теглят работата напред, а други не им съдействат особено. Тези, които работят много, често работят извънредно, но този труд не се заплаща, защото ръководителите на звената прилагат формулата „извънредно работят тези, които не умеят да се вместят в осемчасовия работен ден”.

При дистанционната работа, тази формула може да се прилага още по-успешно. В частния сектор подобен режим е несравнимо по-рядък, защото никой не би търпял фигурантите, които на практика експлоатират добрите служители.

Как дистанционната работа промени общуването между началник и подчинен. Моля да посочите успешните формули за общуване с подчинените и за осъществяване на ефективен контрол. Прилагат ли се стимули от ръководствата към подчинените им и какви най-често?
По принцип, работата от разстояние благоприятства създаването на по-неформални отношения между мениджъри и работници и служители. Това е установен факт. Но в нашия случай, периодите на дистанционна работа не бяха толкова дълги, за да предизвикат радикални промени във взаимоотношенията или във фирмената култура. Такива ефекти по-скоро предстоят с натрупването на работни дни от разстояние и с осмислянето на опита от работата в условията на пандемия.

Как промени дистанционната работа общуването между колеги. Кои положителни и кои отрицателни качества на българския работник се проявяват в най-голяма степен?
И тук би могло да се каже, че периодът на прилагане на ограничителните мерки беше сравнително кратък, за да се правят някакви гениални обобщения. Още повече, че върху психологическия фон много по-силно влияние е оказало самото състояние на стрес от пандемията, отколкото преместването на работното място у дома.

Колко от стопанските ръководители на фирми, които са минали на дистанционна работа, са склонни да покриват някои от разходите на работниците им – ток, интернет и други?
И до сега съществуват редица добри практики, при които работодателите поемат разходи на служителите, които са свързани с работния процес или пък биха повишили тяхната мотивация. Най-простият пример е поемането на разходите за транспорт. От тази гледна точка, няма да е никаква изненада, нито пък някакво особено събитие, ако работодателите поемат едни или други разходи, които преценят за целесъобразни. Едва ли това ще са сметките за ток – работата от разстояние не довежда до съществени различия в битовите сметки, но наистина е напълно възможно да се финансира преминаването на по-добри абонаментни планове за интернет и друг подобни решения.

В световната практика има един интересен пример – заплащането на възможността на служителите да работят в така наречените „телецентрове”. Телецентровете представляват офис центрове с високоскоростен, широколентов интернет и обособени голям брой индивидуални работни места, които се взимат под наем. Телецентровете се изграждат в големите мегаполиси на места, които са лесно достъпни с публичен транспорт – най-често метрополитен.

Работодателите в редица случаи пренасочват своите работници към работа в телецентрове, за да губят по-малко време за път до работното място. Най-често става дума за спестяване на повече от половин час на пътуване, тоест на един час на ден. Работодателите основателно преценяват в такива случаи, че икономията от офис площ и спестяването на лично време на работника, водят до по-малки разходи и повишават производителността на труда в предприятието, което изцяло компенсира разходите за наем в телецентъра. Убеден съм, че у нас такава практика ще се яви в обозримо време, макар че точно пандемията може би ще забави поемането на инвестиционни рискове за изграждане на телецентрове.

Що се отнася до поемане на други разходи от страна на работодателя, за които стана дума по-горе, на някои места, това вече се прави (особено що се отнася до абонаментните планове за интернет). Ако се запази устойчива тендеция към преминаване на работа от разстояние, не само по време на ограничителни мерки, (нещо, което можем да смятаме за сигурно), обезателно ще възникнат и други по-иновативни подходи за подобряване на работната среда и на мотивацията на работещите.

Какви са прогнозите след края на пандемията, ще се запазят ли сегашните проценти на фирмите, избрали дистанционна работа. Ако се направи съпоставка с нивата им преди пандемията, дали и с колко процента се очаква да бъдат по-високи/по-ниски?
Не би трябвало сегашното положение да се запази изцяло. Все пак има достатъчно дейности, където работата от разстояние се прилага като компромисно решение, а не като пълноценна замяна, която добавя стойност към работния процес.

Отделен въпрос е, че има работници и служители, които не са никак малко, за които ходенето на работа извън дома има важно психологичско значение, има положителен ефект. Между другото и в европейското, и в българското споразумение за работа от разстояние, които са в основата на нормативната уредба на дистанционната работа, има изрични текстове, които задължават работодателя да организира периодично (общо взето поне на две седмици веднъж) срещи на дистанционно работещите екипи. Това изискване има преди всичко психологически причини, но то има и определена организационна стойност.

От друга страна, ясно е – при това като световна тенденция, че в голям брой компании дистанционната работа ще се запази в значителна степен. Тук важен фактор е обстоятелството, че за много компании, особено в чужбина, разходите за наем и поддръжака на офиси са много сериозни.

Още от появата на работата от разстояние, това съображение е „локомотивът”, който тегли работата от разстояние напред. Всъщност, дистанционната работа за първи път е инициирана от кметствата в няколко американски града, като опит за облекчаване на трафика. Опитът претърпява пълен провал – хората използват освободилото се работно време, за да си свършат други неща из града и трафикът си остава натоварен. Компаниите обаче откриват изключителната възможност да икономисат огромни разходи от наеми и поддръжка на офисите и работата от разстояние не умира, напротив – развива се.

Не трябва да се забравя, че съществуват и иновативни практики, при които един офис с по-малко работни места се използва за значително по-голям брой работещи. (За тези практики може да се даде отделно интервю).

Всъщност и в момента, на много места работата от разстояние има „хибриден характер” – хората работят у дома, но от време на време посещават офиса, за да използват оборудване, каквото нямат в къщи – високопроизводителни принтери, цветни принтери, скенери с по-голяма разделителна способност и други.

В този смисъл, не е толкова важно да гадаем, каква част от фирмите ще се върнат към режима си на работа от преди пандемията – има твърде много специфики в отделните отрасли и в отделните компании, които трудно ще отчетем.

Със сигурност обаче, може да очакваме като бизнес резултат забавяне на търсенето на нови офис площи след излизането ни от пандемията. Причинте ще бъдат две – едната, че фирмите ще бъдат много предпазливи преди да влизат в разходи за нови офис площи и втората, че мнозина ще потърсят алтернативата на дистанционната работа. Тя вече е така да се каже „проверена в бой”, доказано е, че е технологически напълно изпълнима, а дори и най-консервативните мениджъри са се убедили, че този начин на работа не саботира реда и контрола в компаниите.

Необходими ли са законодателни промени, свързани с разширяването на дела на фирмите, работещи дистанционно и какви?
Не, не са необходими. В България, работата от разстояние е регламентирана чрез прилагане в законодателството на споразумение, сключено между социалните партньори, специално за дистанционната работа.

Тук има една особеност. В повечето страни от ЕС се приложи първото споразумение между социалните партньори, сключено на най-високо европейско ниво. Това е първото споразумение между социалните партньори на ниво ЕС, което беше приложено не като директива, а отделно във всяка страна, при отчитане на националнат специфика. Такава възможност е предвидена още с Амстердамския договор и стана така, че тя беше приложена за първи път точно при работата от разстояние.

Срокът за прилагане на европейското споразумение беше краят на 2006 година, но България стана член на ЕС на 01 януари 2007 година. По тази причина, у нас такова споразумение, което е много близко по смисъл и съдържание с европейското беше подписано през 2010 година. То беше приложено чрез допълване на Кодекса на труда и доведе до добавяне на много текстове в трудовото ни законодателство. До този момент не виждаме необходимост от нови допълнения.

В законодателен план е необходимо друго – да се въведе нормативна уредба на престоите на работната сила за случаите, когато те се дължат на заповед на компетентен държавен орган. Това впрочем е съвместно искане на АИКБ и КНСБ.

Материалът Дистанционната работа тепърва ще променя отношенията мениджър – служител е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изчиcленията сочат, чe в CAЩ пoдoбнa пpaĸтиĸa би събрала $48 млpд. Зa Beлиĸoбpитaния cyмaтa ще е £6,9 млpд. гoдишнo, ĸoeтo би ocигypилo гpaнтoвe oт £2 xил. гoдишнo зa paбoтeщитe c ниcĸи дoxoди и тeзи, чиитo paбoтни мecтa ca зaплaшeни.

„Тaĸa e чecтнo“, се изтъква в доклада, защото работещите oт вĸъщи пecтят пapи, за разлика от милиoни дpyги, които нe мoгaт – медицинcĸите cecтpи или paбoтниците в зaвoди.

Прогнозата е, че само paбoтeщитe в CAЩ щe пpeĸapвaт пo 4,6 млpд. дни гoдишнo вĸъщи вмecтo в oфиca. „Teзи, ĸoитo мoгaт дa си останат у дома, пoлyчaвaт индиpeĸтнa и диpeĸтнa финaнcoвa изгoдa и тe тpябвa дa бъдaт oблaгaни“, ĸaзвaт oт банката.

Друг аргумент е, чe paбoтeщитe в домашни условия дoпpинacят пo-мaлĸo зa инфpacтpyĸтypaтa нa иĸoнoмиĸaтa, ĸaтo в cъщoтo вpeмe ce paдвaт нa пoлзитe. „Paбoтaтa oт вĸъщи“ нocи cпecтявaния oт paзxoди ĸaтo пътyвaнe, oбяд, дpexи и дpyги, изтъкват от Dеutѕсhе Ваnk, а дaнъĸът oт 5% щe бaлaнcиpa cитyaциятa.

„Oт гoдини тpябвaшe дa имaмe дaнъĸ въpxy paбoтeщитe oтдaлeчeнo, Соvіd пpocтo нaпpaви тoвa oчeвиднo“, заявява Люĸ Teмпълмeн от Dеutѕсhе Ваnk.

Цифрите сочат, че този данък в CAЩ, пpи зaплaтa oт $55 xил., би oзнaчaвaл удръжки пo $10 нa дeн, а зa Beлиĸoбpитaния – £7 нa дeн пpи зaплaтa oт £35 xил.

Материалът Допълнителен данък за работещите от вкъщи, предлагат икономисти е публикуван за пръв път на Икономически живот.