<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>капиталови разходи Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/kapitalovi-razhodi/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/kapitalovi-razhodi/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Tue, 09 Feb 2021 14:07:40 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>капиталови разходи Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/kapitalovi-razhodi/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Приватизиран държавен бюджет</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/privatiziran-darzhaven-byudzhet/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 08 Feb 2021 09:36:11 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[данъчни приходи]]></category>
		<category><![CDATA[държавен бюджет]]></category>
		<category><![CDATA[капиталови разходи]]></category>
		<category><![CDATA[субсидии]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24036</guid>

					<description><![CDATA[<p>Безусловно, изминалата 2020 г. бе специфична и рязко отличаваща се година. Причината бе изненадващата поява и атака на корона вирус Covid-19. Катастрофалните особености на ситуацията се отразиха на цялостния живот на хората, най-вече на нормалното протичане на обществено-икономическите процеси. Променените условия откроиха и разголиха определени практики, които иначе сякаш остават по-настрани и по-прикрити от погледа [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/privatiziran-darzhaven-byudzhet/">Приватизиран държавен бюджет</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Безусловно, изминалата 2020 г. бе специфична и рязко отличаваща се година. Причината бе изненадващата поява и атака на корона вирус Covid-19. Катастрофалните особености на ситуацията се отразиха на цялостния живот на хората, най-вече на нормалното протичане на обществено-икономическите процеси. Променените условия откроиха и разголиха определени практики, които иначе сякаш остават по-настрани и по-прикрити от погледа на специалистите. Изпълнението на държавния бюджет привлече все по-остро вниманието на обществеността, тъй като и погледите бяха вперени във възможностите за подкрепа (вкл. финансова) от страна на правителството.</p>



<ol class="wp-block-list" type="1"><li><strong>Приходна част на консолидирания държавен бюджет</strong></li></ol>



<p>Три са основните елементи на приходната част на Консолидирания държавен бюджет (КДБ, Фигура 1). В структурно отношение определящо e участието на „<em>Данъчни приходи</em>“, които осигуряват примерно четири пети от приходите в КДБ. „<em>Неданъчни приходи</em>“ формират средногодишно около 12-15%, а остатъкът се допълва от „<em>Помощи</em>“.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img fetchpriority="high" decoding="async" width="548" height="343" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Untitled-1-9.jpg" alt="" class="wp-image-24037" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Untitled-1-9.jpg 548w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Untitled-1-9-300x188.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Untitled-1-9-370x232.jpg 370w" sizes="(max-width: 548px) 100vw, 548px" /><figcaption>Фигура 1</figcaption></figure></div>



<p><strong><u>1.1.</u></strong> Най-малката съставка на приходната част на КДБ („<em>Помощи</em>“) е и най-неустойчива. „<em>Помощи</em>“ се формират преди всичко и най-вече по линия на ЕС, от европейски програми. Досега има действал и действащ 7-годишен цикъл на европейски програми – за 2007-2013 г. и за 2014-2020 г. Държавите-членки на ЕС са длъжни да изготвят и прилагат стратегически планове с оглед ползване на финансови ресурси от европейските структурни и инвестиционни <a href="https://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/guides/blue_book/blueguide_bg.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>фондове</u></a>.</p>



<p>Европейските програми допускат разплащания да се извършват до три години след края на приложена конкретна инвестиционна схема. Това е причината за извисяването на зелените барове на Фигура 1 за 2014-2016 г. Съществените разплащания по европейските програми у нас се извършват след формалния край на действието на програмата. Това също е причина до края на текущата действаща европейска програма (2014-2020 г.) постъпилите помощи да са относително слаби, дори и през специфичната 2020 г.</p>



<p>Забавянията на разплащанията по европейските програми се свързват с мудната и пресметлива дейност на администрацията, която корелира пряко с различни по вид, форма и характер корупционни практики. Фигура 1 показва, че дори през критичната 2020 г. не се е стигнало до значимо ускорение на административно-бюрократичните процедури, които да съдействат за успешното преодоляване на корона-вирусните затруднения. Доминиращи и определящи остават личностните и групови изгоди от използването на европейски средства независимо дори и от критичната корона-вирусна обстановка. Показателен е натрупаният вече обемист опит с Европейската служба за борба с измамите (OLAF), вкл. и последното обвинение, свързано с измама при закупуването на полицейски <a href="https://ec.europa.eu/anti-fraud/media-corner/news/01-02-2021/olaf-recommends-recovery-nearly-eu6-million-after-alleged-abuse-power_bg" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>автомобили</u></a>.</p>



<p><strong><u>1.2.</u></strong> В неданъчните приходи на КДБ се включват държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от общинска и държавна собственост, глоби, санкции и наказателни лихви, приходи от концесии и др. На Фигура 1 се проследява, че неданъчните приходи през проблемната 2020 г. са намалели (с 8,6% спрямо предходната 2019 г.), което е очаквано и нормално предвид общото свиване на БВП.</p>



<p><strong><u>1.3.</u></strong> Трудно обяснима е динамиката на „<em>Данъчни приходи</em>“. Въведеният в края на 2008 г. плосък данък води и до абсолютно намаление на „<em>Данъчни приходи</em>“ през следващите 5-6 години, свързана и с изживяната финансово-икономическа криза от 2008 г. Следва определена форма на уравновесяване, корелирана и с отбелязаните позитивни темпове на прираст на БВП. Странно е, че през критичната 2020 г. данъчните приходи превишават тези от предходната година – през 2019 г. те са 35,3 млрд. лв, а през 2020 г. вече са 35,8 млрд. лв.! При това реалният спад на БВП ще бъде най-вероятно около 5% (при 1,7% средногодишна инфлация), а беше намалена и ставката за ДДС върху определен кръг от стоки!</p>



<p>Ускоряването на данъчната събираемост съвпада със смяната на министър Вл. Горанов с министър К. Ананиев. Новият министър на финансите има многогодишна практика в Министерството на финансите (МФ), запознат е с каналите за изтичане на данъци и с идването си е съумял да предотврати изтичането на данъчни постъпления. Въпросът обаче, който задължително изисква отговор е: <em>Кои са тези канали за изтичане на данъци и (особено важно!) защо те са съществували и кой носи отговорност за тяхното поддържане?</em> Засега МФ мълчи!</p>



<p>        2. <strong>Разходна част на консолидирания държавен бюджет</strong></p>



<p>На Фигура 2 е представена динамиката на четири основни елемента в разходната част на КДБ. Техният съвместен дял в общо разходи в КДБ нараства от 75% в началото на разглеждания период до около 87-88% в края на периода. Особено значим е относителният им прираст през последните 4 години.</p>



<p><strong><u>2.1.</u></strong> Най-сериозен е прирастът на разходния елемент „<em>Субсидии</em>“.&nbsp; Той не ангажира съществен дял от разходите в КДБ, но расте бързо. В началото на периода субсидиите от КДБ формират примерно около 5% от разходите, докато през 2020 г. същият дял достига до 11%! Очертана е обща устойчива тенденция на прираста им през последните 4-5 години и няма основания да се оценява като фактор влиянието на Covid-19. МФ не предоставя детайлна и изчерпателна информация за същността на тези разходи. Като бенефициенти се посочват (2019 г.) транспорта, пощата, земеделието, спорта и физическата култура, както и здравеопазването, но приведените в отчета на МФ суми за субсидии в посочените области обясняват около една трета от общия размер на субсидиите. Останалите две трети остават загадка.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="521" height="329" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Untitled-2-4.jpg" alt="" class="wp-image-24038" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Untitled-2-4.jpg 521w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Untitled-2-4-300x189.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Untitled-2-4-370x234.jpg 370w" sizes="(max-width: 521px) 100vw, 521px" /><figcaption>Фигура 2</figcaption></figure></div>



<p><strong><u>2.2.</u></strong> Сериозен прираст през последните четири години отбелязват „<em>Заплати и възнаграждения</em>“. Като правило прирастът на разходите за този елемент се свързва с желанието за гравитиране към европейските стандарти. Посоченият стремеж може да се оправдае, но не и когато се извършва за сметка на други обществено важни видове разходи. Като дял „<em>Заплати и възнаграждения</em>“ нарастват от около 15% на 24% от общо бюджетни разходи. И тук Covid-19 не е определящ, а надделява вътрешното преразпределение на бюджетни средства.</p>



<p><strong><u>2.3.</u></strong> Следващ по динамика разходен елемент е „<em>Социални разходи</em>“. Прирастът на този елемент обаче е в съответствие с прираста на общо разходи в КДБ, т.е. той съхранява относителния си дял от около 42-44%. Covid-19 не е определящ и при този елемент.</p>



<p><strong><u>2.4.</u></strong> Най-потърпевш е елементът „<em>Капиталови разходи</em>“. България е образец на тотално неглижиране на необходимостта от развитие на разгърната програма за публични инвестиции. Съдържанието на „<em>Капиталови разходи</em>“ се доминира от съставки, които нямат отношение към дългосрочните публични инвестиции (ДПИ). В своите отчети МФ дава информация за направени разходи за дълготрайни материални активи, немалка част от които не са ДПИ. Самите ДПИ формират едва около една трета от „<em>Капиталови разходи</em>“, главно насочени към строителство на основни пътни магистрали. Същевременно страната има остра необходимост от развитие на съвременна инфраструктура в различни обществени области.</p>



<p>Макроикономическото управление не съумява да се справи с корупционите практики в своите собствени среди, поради което действа в съответствие с принципа: „<em>Има ДПИ – има корупционни проблеми; Няма ДПИ – няма корупционни проблеми</em>“. Страда страната като цяло с продължаваща окупация на опашкарската позиция в ЕС.</p>



<p>3. <strong>Заключение</strong></p>



<p>Консолидираният държавен бюджет е един от най-мощните инструменти за провеждане на макроикономическа политика, особено при продължителното действие на паричен съвет, но се използва от управленския елит за вътрешно текущо преразпределение на финансови ресурси, за удовлетворяване на лични и групови интереси. Отсъства дългосрочна визия, надделяват моментните принудителни и силови въздействия в борбата на интереси. Задължително изискваните по закон средносрочни прогнози се извършват формално, без мисъл и ангажирана перспективна <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/makroikonomika-prognozi/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>визия</u></a>. Макроикономическото управление се утешава с потушаване на спонтанно възникващи социално-икономически „<em>пожари</em>“.</p>



<p>В наскоро проведено изследване на МВФ за мерките, които се предприемат от различни страни за решаване на проблемите с Covid-19, може да се проследи доминиращият акцент, които се поставя преди всичко и най-вече върху конкретни инвестиционни <a href="https://mail.iki.bas.bg/?_task=mail&amp;_framed=1&amp;_action=get&amp;_mbox=INBOX.Alex%20Tomov&amp;_uid=28&amp;_part=2&amp;_frame=1" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>програми</u></a>. Всичко, което се прави у нас, е насочено към текущо подтискане на социално-икономически напрежения и към текущо потребление за сметка на съкращаване на дългосрочни инвестиционни програми.</p>



<p>Членството на страната ни в ЕС се възприема предимно като източник на финансово-материални ресурси и помощи, без идея и мисъл за развитие на интелигентни методи за управление, с оглед относително успешно адаптиране към съвременните социално-икономически реалности. Свидетели сме на внимателно и деликатно изразявани подсещания, че европейската конвергенция не се извършва автоматично, а изисква и предполага целенасочена и прецизно обмислена дългосрочна <a href="https://www.ecb.europa.eu/pub/economic-bulletin/articles/2021/html/ecb.ebart202008_01~035eb0fb07.en.html#toc1" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>стратегия</u></a>. Всички те остават недочути, недооценявани и загърбвани от конкретния ни макроикономически „<em>елит</em>“.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/privatiziran-darzhaven-byudzhet/">Приватизиран държавен бюджет</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Фискалната политика в България и възстановяването от пандемията</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/fiskalnata-politika-v-balgaria-i-vazstanovyavaneto-ot-pandemiata/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 05 Feb 2021 13:13:19 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[бюджет]]></category>
		<category><![CDATA[капиталови разходи]]></category>
		<category><![CDATA[подкрепа бизнес]]></category>
		<category><![CDATA[фискална политика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24019</guid>

					<description><![CDATA[<p>Анализът на Калоян Стайков е от бюлетина на Института за пазарна икономика В условията на две пандемични вълни през 2020 г. правителството в България предприе редица социални и икономически мерки за справяне с последствията от тях и често се повдигаше един и същи въпрос – дали това са мерки за справяне с кризата, или предизборни [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/fiskalnata-politika-v-balgaria-i-vazstanovyavaneto-ot-pandemiata/">Фискалната политика в България и възстановяването от пандемията</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em>Анализът на Калоян Стайков е от бюлетина на Института за пазарна икономика</em></p>



<p>В условията на две пандемични вълни през 2020 г. правителството в България предприе редица социални и икономически мерки за справяне с последствията от тях и често се повдигаше един и същи въпрос – дали това са мерки за справяне с кризата, или предизборни разходи. В ретроспекция и на база на все още непълна информация може да се каже, че са и двете в допълнение със започването на дълго отлагани реформи в редица публични сектори. Същевременно ефектът за икономиката изглежда значително по-малко неблагоприятен, отколкото първоначалните прогнози от пролетта на 2020 г., но може да се окаже, че ще е по-продължителен от първоначалните очаквания.</p>



<p>Консолидираните бюджетни приходи се увеличават с около 260 млн. лв. в сравнение с 2019 г., което се дължи на ръст на данъчните приходи от около 570 млн. лв. и приходи от европейски средства от 232 млн. лв. Свиване на постъпленията се наблюдава при неданъчните приходи – 541 млн. лв. в сравнение с 2019 г., за които все още няма разбивка. Част от неизпълнението на приходите спрямо плана се дължи на забавяне при превеждането на концесионната такса за летище София в размер на 660 млн. лв., както и на по-ниски постъпления от ТОЛ-такси.</p>



<p>При основните данъчни групи приходите от акцизи и корпоративно подоходно облагане остават на нивата си от 2019 г. При акцизите се наблюдава компенсиращ ефект – постъпленията от акциз върху горивата са по-ниски за сметка на по-високи приходи от акциз върху тютюневи изделия. Приходите от ДДС са малко над 11 млрд. лв., което е само с 65 млн. лв. по-малко в сравнение с 2019 г. Това е резултат от значителен спад при приходите от ДДС от внос – 765 млн. лв., който почти изцяло е компенсиран от ръста в приходите от сделки в страната.</p>



<p>Консолидираните бюджетни разходи са с около 2,5 млрд. лв. по-високи в сравнение с миналогодишното им ниво, което се дължи на увеличение при:</p>



<ul class="wp-block-list"><li>Социални разходи и стипендии – 1,9 млрд. лв.;</li><li>Заплати и възнаграждения – 1,3 млрд. лв.;</li><li>Субсидии – 1,2 млрд. лв.;</li><li>Издръжка – 0,5 млрд. лв.</li></ul>



<p>С други думи, антикризисната политика може да се търси в най-голяма степен именно при увеличението на субсидиите, докато останалите разходи имат по-различен ефект. Част от тях са дълго отлагани и необходими, заради натрупани в годините дисбаланси, увеличения на разходи в недофинансирани сектори – възнагражденията на учители, по-високи заплати в някои административни звена, за медици, социални работници, увеличаване на различни социални плащания и допълнителни разходи за социални услуги, добавки към пенсии и др. Дори тези разходи да са били необходими, те трудно могат да се квалифицират като мерки за борба с последствията от пандемията. Разбира се, покрай всичко това се прокрадват и немалко популистки предложения. В крайна сметка това много ясно показва „антикризисния“ фокус на правителството, <a href="https://ime.bg/bg/articles/traektoriyata-na-fiskalnata-konsolidaciya-e-pod-vypros/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>какъвто прозира и в бюджета за 2021</u></a> година – бързо разходване на средствата и обхващане на максимален брой домакинства, а инструментите за това са пенсии, детски и възнаграждения в публичния сектор. С други думи – водещото е да има по нещо за всеки, вместо насочване на мерките към най-засегнатите и/или към тези с най-голям потенциал за отскок след кризата.</p>



<p>На този фон капиталовите разходи продължават да разочароват. По една или друга причина, тази година правителството не се възползва от възможността да отчита фиктивни капиталови разходи, както отпускането на средства за саниране през 2016-2017 г. и за АМ „Хемус“ през 2018-2019 г., в резултат на което капиталовите разходи са едва 5 млрд. лв. при първоначален план от 6,5 млн. лв. За сравнение, в периода 2018-2019 г. капиталовите разходи са около 5,3 млрд. лв. (като изключим плащането за самолетите през 2019 г.) Това се случва на фона на втората бюджетна актуализация, която предвижда допълнителни 765 млн. лв. за строеж и поддръжка на пътна инфраструктура. В средата на септември <a href="https://ime.bg/bg/articles/deficityt-i-dylgyt-sa-instrumenti-a-ne-samocel/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>ИПИ прогнозира</u></a> неизпълнение на капиталовите разходи от „само“ 0,9-1,3 млрд. лв. именно заради възможността за втора бюджетна актуализация и фиктивни разходи в края на годината.</p>



<p>Резките флуктуации в капиталовите разходи за пореден път показват големите слабости в инвестиционната политика на правителството, която не е водена от стремеж за увеличаване на потенциала за растеж, а от еднолични решения. Нещо повече – липсата на твърди ангажименти за инвестиции създава както несигурност в частния сектор, така и огромни възможности за усмотрение от страна на правителството. В години като миналата, когато публичните финанси са под натиск, тази възможност може да облекчи този натиск, като се прехвърлят предвидените средства към по-належащи политики с решения на изпълнителната власт. В останалото време обаче това дава възможност за безконтролно харчене. Проблемът с планирането на инвестициите е още по-болезнен именно в настоящия момент, когато правителството трябва да заяви ангажименти по европейските механизми за възстановяване „Следващо поколение ЕС“. Ако управляващите имаха реална инвестиционна програма, част от проектите, които губят финансиране през 2020 г. заради антикризисни мерки, могат директно да кандидатстват за финансиране по европейските механизми. Това, което виждаме обаче е, че правителството тепърва започва да мисли за проекти все едно кандидатства за средства по оперативните програми.</p>



<p>Равносметката от миналата година не е еднозначна. Изглежда, че икономическият шок от пандемията е по-малък в сравнение с първоначалните очаквания, но може да се окаже по-продължителен, което крие допълнителни рискове. Същевременно подкрепата за бизнеса и домакинствата нито е целенасочена, нито е в голям размер, нито следва някакви приоритети, като например стимулиране на икономическата трансформация или насърчаване на производство на стоки и услуги на бъдещето. По оценки на Международния валутен фонд фискалният стимул за икономиката в България е около 2,4% от БВП, а например в Швеция се оценява на 12% от БВП. С други думи – фискалната политика в България остава сравнително настрана от текущата криза, поне не изглежда като да я влошава като през 2009 г., а бизнесът се справя сравнително самостоятелно.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/fiskalnata-politika-v-balgaria-i-vazstanovyavaneto-ot-pandemiata/">Фискалната политика в България и възстановяването от пандемията</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Бюджет 2021: Максимизация на управленския комфорт</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/byudzhet-2021-maksimizatsia-na-upravlenskia-komfort/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[проф. Гарабед Минасян]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 02 Nov 2020 10:33:05 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 3]]></category>
		<category><![CDATA[бвп]]></category>
		<category><![CDATA[буфери]]></category>
		<category><![CDATA[държавен бюджет]]></category>
		<category><![CDATA[инвестиции]]></category>
		<category><![CDATA[капиталови разходи]]></category>
		<category><![CDATA[макроикономика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=21440</guid>

					<description><![CDATA[<p>Държавният бюджет за 2021 г. е специален. Съвременната социално-икономическата обстановка е необичайна и уникална, видимите и невидими предизвикателства са неизмерими. Наред с неяснотите, свързани с разпространението на пандемията и поредните вълни на заболеваемост сред населението, повече от 100 дни последователно продължават демонстративните протести срещу правителството, подкрепени (според социологическите проучвания) от две трети от населението на [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/byudzhet-2021-maksimizatsia-na-upravlenskia-komfort/">Бюджет 2021: Максимизация на управленския комфорт</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Държавният бюджет за 2021 г. е специален. Съвременната социално-икономическата обстановка е необичайна и уникална, видимите и невидими предизвикателства са неизмерими. Наред с неяснотите, свързани с разпространението на пандемията и поредните вълни на заболеваемост сред населението, повече от 100 дни последователно продължават демонстративните протести срещу правителството, подкрепени (според социологическите проучвания) от две трети от населението на страната. В краткосрочен план ни очакват трудно предвидими по своите резултати парламентарни избори.</p>



<p>Реалната ситуация изисква и предполага полагането на максимални усилия за по-добро и по-пълно осмисляне на процесите, проектиране на възможните и вероятни напрежения, както и поемане на конкретни рискове, свързани с установяването на национално спокойствие, недопускане на катастрофални сривове и максимално стимулиране на икономическата и инвестиционна активност. Такъв би бил шансът на едно отговорно правителство в този критичен за страната период.</p>



<p>Текущото правителство обаче избра вариант на максимално осигуряване на собственото си спокойствие и на управленския си комфорт.</p>



<ol class="wp-block-list" type="1"><li><strong>Формално средносрочно проектиране на икономическото развитие</strong><strong></strong></li></ol>



<p>Нашата установена практика се придържа към формално изпълнение на изискването за средносрочно проектиране на икономическото развитие. На този момент нееднократно е акцентирано в различни по характер специализирани научни <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/makroikonomika-prognozi/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>изследвания</u></a>. В конкретния проект на бюджет 2021 се отива в крайност с използването на макроикономическата прогноза за свои собствени управленски цели.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" width="452" height="311" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/Untitled-1.jpg" alt="" class="wp-image-21441" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/Untitled-1.jpg 452w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/Untitled-1-300x206.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2020/11/Untitled-1-370x255.jpg 370w" sizes="(max-width: 452px) 100vw, 452px" /></figure></div>



<p>В Таблица 1 са представени оценки на различни институции за темповете на икономически растеж така, както са цитирани в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (<a href="https://www.minfin.bg/bg/news/11152" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>АСБП</u></a>) за периода 2021-2023 г. на Министерството на финансите (МФ). Специфика на предвижданията е, че по-голямото свиване на икономиката през текущата година предполага относително по-голям прираст за следващата година и обратно. Прогнозата на МФ предвижда най-нисък спад на БВП за 2020 г. и най-нисък прираст за 2021 г.!</p>



<p>Аргументация и основания за заложената от МФ динамика практически отсъства. Дребната хитрост е в заложения по величина прираст на БВП за следващата година – по-малкият прираст е по-спокоен, по-високият прираст е по-напрегнат, а може дори да е и твърде напрегнат. Какъвто и да е спадът на БВП през 2020 г. (а той видимо ще бъде не по-малко от 5%), числата в бюджета са съобразени с прираст на БВП за 2021 г. у нас от 2,5%?! Същевременно темповете на прираст на БВП в обкръжаващия ни свят за 2021 г. са поне два пъти по-високи!</p>



<p>Странно е заложеното съотношение между средногодишна инфлация (хармонизиран индекс на потребителските цени, ХИПЦ), от една страна, и дефлатора на БВП, от друга (таблица I-2 от АСБП). За отчетните 2018-2019 г. дефлаторът на БВП е примерно два пъти по-висок от ХИПЦ, за текущата година очакваното съотношение е 2,5% срещу 1,4% (отново по-висок дефлатор), а за следващите три години е заложено обратното съотношение при твърд фиксиран дефлатор от 2%?! Проблемът е в свързването на номиналния размер на БВП с очаквания ХИПЦ. ХИПЦ е по-надеждно прогнозируема величина, която въздейства върху номиналната величина на БВП. Ако се следват статистически наблюдаваните величини и съотношения, номиналният БВП през следващата година следва да е по-висок дори и при заложения темп на прираст, което означава, че очакваните данъчни приходи следва да са по-високи, което не е в интерес на спокойствието на МФ. В такъв случай МФ си наглася желаните стойности.</p>



<p>Съществува пълна неразбория при предвиждане на пропорциите в платежния баланс. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в БВП например е фиксиран твърдо на 2,9% за 2020-2023 г. (таблица I-2 от АСБП), при условие, че е средно 2,5% за отчетните 2018-2019 г. Отсъстват каквите и да са аргументи и съображения в подкрепа на заложения твърд относителен приток на ПЧИ.</p>



<p>Що се касае до съотношенията в паричния сектор – те съществуват като пълнеж на таблицата без никакво съдържателно обяснение и въздействие.</p>



<p>Като цяло читателят-анализатор не може да се освободи от чувството на доминиращ волунтаризъм при определяне на възлови макроикономически показатели, които стоят в основата на определянето на бюджетните пропорции. Той е подчинен на минимизирането на управленските трудности и напрежения на макроикономическия елит в ущърб на националния просперитет.</p>



<ol class="wp-block-list" type="1"><li>&nbsp;<strong>Без мисъл за стимулиране на средносрочното и дългосрочно икономическо развитие </strong><strong></strong></li></ol>



<p>МФ е отделило т.2.18 в АСБП за спецификата на „<em>Икономическа и финансова политика</em>“. В този раздел т.2.18.1 е предвидена за „<em>Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност</em>“. Тя се вмества на 158-159 стр. от АСБП (39 машинописни реда и една табличка от един ред, докато АСБП съдържа 253 стр.!). Изрично се декларира, че „&#8230; <em>политиката е насочена към достигане на националните цели в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие „България 2030“, Националната стратегия за насърчаване на МСП и Иновационната стратегия за интелигентна специализация“ </em>– амбициозно изявление, което остава без покритие.</p>



<p>Във въпросните 39 реда на т.2.18.1 се отделя внимание единствено на притока на ПЧИ и на нищо друго. При това данните за ПЧИ (като дял в БВП) в неномерираната табличка на 159 стр. противоречат на същите данни, показани на таблица I-2 (2,9% и 3,5% съответно), без никакви обяснения за различието.</p>



<p>Остават зад кадър и незасегнати проблемът за величината и характера на публичните инвестиции (демонстративно подценяване на ефекта от капиталовите разходи), за ограничаване масираното изтичане на местни капитали в чужбина, за състоянието на инфлационните процеси и въздействието им върху протичането на социално-икономическите процеси, за преливането на ефекти в рамките на европейския монетарен съюз, както и за редица други, които формират същностните елементи на фискалната политика. В действителност, фискалната политика е елиминирана, а бюджетът се ангажира и изпълнява единствено счетоводни функции по разпределение на акумулирани финансови ресурси на принципа „<em>за всекиго по нещо</em>“.</p>



<p>Недооценява се влиянието на публичните инвестиции за стимулиране на частната инвестиционна активност, респ. икономическата динамика. Предвижда се срив на инвестициите общо за 2020-2021 г. с повече от 15% (!), но се проявява пълна пасивност като държавна реакция, в противовес на изводите във финансово-икономическата теория. Предвидените капиталови разходи се използват като своеобразен буфер, а не по тяхното същностно предназначение. В АСБП (част IV, 180 стр.) изрично се заявява, че „<em>&#8230; със ЗДБРБ за 2021 г. се запазва дадената възможност със ЗДБРБ за 2020 г. на общината, след решение на общинския съвет, да може да предложи трансформиране на утвърдената със закона целева субсидия за капиталови разходи в трансфер за други целеви разходи</em>“. Остава открит въпросът какъв тип разходи могат да бъдат тези „<em>други целеви разходи</em>“, т.е. предоставя се пълна свобода за използване на заделените във вид на капиталови средства за всякакъв вид разходи.</p>



<p>Недооценява се ефектът от помощите, предоставяни от ЕС (част V, т.5). В таблица V-3 на АСБП се привеждат оценки за „<em>Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС</em>“, които остават недоказани и субективно-волунтаристични. Въздействието на европейските помощи върху прираста на БВП за проектирания 3-годишен период се оценява общо на 5%, при условие, че тъкмо в този период се очаква масирано използване на европейските помощи поради лошо планиране и действащи корупционни практики. Същевременно аргументирани оценки показват чувствително по-високо <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/finansovata-podkrepa-na-es-za-balgaria/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>въздействие</u></a>.</p>



<p>Но дори и да се приеме занижената оценка от 5%, остават висящи немалко въпроси, свързани с характера на макроикономическата политика. В съответствие с проекта се очаква общ прираст на БВП за 2021-2023 г. от около 9%. Ако се приспадне оцененото влияние на европейските помощи, то вътрешните за страната ресурси се очаква да осигурят средногодишен прираст на БВП за 3-годишния период от 1,2%! Няма никакъв коментар за този нищожен и символичен растеж, който правителството приема за възможно да осигури чрез използване на вътрешни ресурси.</p>



<p>В проекта са предвидени т.нар. „<em>Разходни COVID-19 мерки</em>“ (АСБП, Таблица II-1) в размер на 2,8 млрд.лв. за 2021 г. Немалка част от тях обаче не са свързани пряко с разпространената пандемия, а се използват по усмотрение за покриване на разходи от значително по-различно естество.</p>



<ul class="wp-block-list"><li><strong>Заключение</strong></li></ul>



<p>Най-вероятно съществуващите както обективни, така и допуснати субективни неясноти и съзнателно поддържани луфтове в проекта за държавен бюджет за 2021 г. ще наложат неговата текуща актуализация. Толкова повече, че в целия бюджет прозира загриженост единствено за предстоящите през следващата година парламентарни избори. То по никакъв начин не оневинява настоящето правителство и не редуцира неговата отговорност за социално-икономическото изоставане на страната в семейството от държавите-членки на ЕС.</p>



<p>При формирането на бюджета се игнорира основната му задача, функция и предназначение – провеждането на целенасочена и ангажирана фискална политика. Тя е толкова по-необходима при условията на действащ паричен съвет и практическото отсъствие на монетарна политика. Настоящите архитекти на държавния бюджет го възприемат единствено като счетоводно разпределение на акумулирани финансови ресурси в интерес на благото и спокойствието на управленските структури.</p>



<p>Показателно е, че никъде и по никакъв начин не се анализира, оценява и съпоставя икономическото състояние на България в сравнение със страните от бившия СИВ, които понастоящем са членки на ЕС, с които тръгнахме заедно преди три десетилетия и от които повсеместно изостанахме и продължаваме да изоставаме.</p>



<p>Настоящата управленска практика затвърдява опашкарската икономическа позиция на България в ЕС без визия за промяна на тази утвърждаваща се незавидна (а и срамна!) национална характеристика.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/byudzhet-2021-maksimizatsia-na-upravlenskia-komfort/">Бюджет 2021: Максимизация на управленския комфорт</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
