Данните за реално постъпилите грантове от ЕС фигурират в консолидирания държавен бюджет. В тях се привежда помесечна информация както за реално постъпили средства, така и за вноските, които страната прави във фондовете на ЕС.

На Фигура 1 е представена динамиката на два показателя. Първо, 12-месечната сума от помесечните постъпления на средства от фондовете на ЕС (нето, при приспадане на направените ежемесечни вноски) и второ, делът (в проценти) на нетните постъпления от фондовете на ЕС за конкретната година (числител) от показателя „Бруто образуване на основен капитал“ (знаменател) също за съответната година. За удобство показателят в знаменателя е означен като „Брутни инвестиции“. Той е елемент от статистиката на БВП, формирана от НСИ,  по метода на разходите за крайно потребление.

Фигура 1

На Фигура 1 прави впечатление голямата вариация и неравномерност на нетните постъпления от фондовете на ЕС. Подобно силно времево разпръсване на усвоените грантове не може да се оцени позитивно. Възникват основателни съмнения за нечистоплътност при управлението на процеса. Паралелно с това всяко ударно предозирано инвестиционно действие в кратки периоди е свързано с индуцирането на различна по характер неефективност. Относително гладкото усвояване на грантовете е индикатор за правомерно и планомерно управление на процеса, който в конкретния случай отсъства.

Възприетата от ЕС периодичност на планиранията е 7-годишна. Първият програмен период бе за 2008-2014 г., а вторият – за 2015-2021 г. В началото на програмния период усвояването на средствата е слабо, вероятно може би отчасти поради необходимото технологично време за популяризация на програмата, както и поради организационни проблеми. Усвояването на средствата се активизира във втората половина на програмния период, а дори и към края на програмния период. След приключването на програмния период са оставени допълнително две години за приключване на стартирали проекти, когато и усвояването на средствата е най-интензивно.

За първия програмен период на Фигура 1 може да се проследят три етажни подпериода: първи – 2008-2012 г., втори – 2013-2014 г. и трети – 2015-2016 г. Аналогична е и времевата структура през втория програмен период. Краят на програмния период се характеризира със своеобразно събуждане на управленските органи, задействат се ударни механизми, за да се изконсумира максимално възможното. Двете допълнителни години са време на масирано спасяване на всичко, което е възможно да се спаси и усвои като финансов ресурс.

Червените линии на Фигура 1 представят делът на усвоените грантове от ЕС в брутните инвестиции на годишна база. Те следват логиката на усвояването на грантовете във времеви план, което от своя страна е свързано и с относително устойчивите и слабо променящи се брутни инвестиции, т.е. с практическото ненарастване на брутните инвестиции. Величината на грантовете е фиксирана за седем-годишния период, но ако брутните инвестиции нарастват, тогава и делът на грантовете би следвало да намалява. Случаят от Фигура 1 не е такъв – брутните инвестиции за 2015-2019 г. нарастват средногодишно с по-малко от процент, т.е. почти съхраняват определено равнище.   

Грантовете от ЕС са предимно с инвестиционен характер. За оценка на въздействието на усвоените грантове върху прираста на БВП следва да се пресметне т.нар. инвестиционен мултипликатор (по Кейнс). За случая с България той се колебае около 3 (в съответствие с направени статистически оценки). В конкретния случай не всички грантове са инвестиции, поради което е оправдано намаление на инвестиционния мултипликатор на 2,5 , т.е. приема се хипотезата (подкрепена от статистически оценки), че всяка единица пряка финансова подкрепа от фондовете на ЕС води до нарастване на БВП с 2,5 единици.

Сумарният номинален БВП за 2011-2019 г. се оценява на 844 млрд. лв. При описаните условия приносът на грантовете от ЕС за същия период се оценява на 30 млрд. лв., т.е. 3,5% средногодишно. Същевременно средногодишният темп на прираст на номиналния БВП за същия период е 4,9%, т.е. грантовете от ЕС за разглеждания 9-годишен период осигуряват повече от 70% от ежегодния прираст на БВП. Това участие е по-високо, ако се разглеждат последните пет години, когато прирастът на БВП за сметка на получените грантове от ЕС дори превишава отчетения прираст.

Заключение

Увеличението на ефекта на грантовете от ЕС върху икономическото ни развитие предполага по-равномерно усвояване на планираните от ЕС средства. Видимо съществуват организационни слабости, които не се премахват, така че неблагоприятната динамика и високата неравномерност на усвоените средства се възпроизвежда.

Приносът на средствата от фондовете на ЕС върху прираста на БВП е значителен. В дългосрочен план те осигуряват от две трети до три четвърти от икономическата динамика в страната, като за отделни подпериоди целият прираст на БВП може да се обясни с усвояването на европейските грантове. Това е и индикатор, че вътрешните инвестиционни ресурси поддържат единствено икономическото равнище, без да съдействат за неговия прираст. Причината е във въздържането на инвеститорите (местни и чуждестранни) да инвестират в страната, най-вече поради съществуващия неблагоприятен инвестиционен климат.

Посочената особеност ще се окаже много по-съществена в предстоящите години. Настойчивото изискване в европейските среди за свързване на финансовите трансфери с върховенството на закона и с провеждането на значими структурни реформи може да доведе до свиване на финансовата помощ от ЕС. Публикуваният напоследък доклад на ЕС с негативни оценки за хода на различни по характер структурни реформи в страната допълнително може да редуцира финансовото съдействие на ЕС. При съществуващата неблагоприятна конюнктура, свързана с действието на пандемията, рисковете в инвестиционния профил на страната ще нарастват.

Преодоляването на очертаващите се трудности предполага предприемането на активни управленски действия както за недопускане на срив в доверието на ЕС към България, така и за чувствително подобрение на вътрешните за страната условия за инвестиционна дейност.