Колкото повече се заплитат неразбориите около изравнителните сметки на Топлофикация-София, толкова повече лъсват несправедливите и ощетяващи потребителите на топлинна енергия в Столицата казуси в нормативните документи. В случая този солен привкус в общата “каша” през тази година бе създаден от фирма за дялово разпределение /ФДР/. За да не слагам всички топлинни счетоводители под общ знаменател, конкретизирам, че името на тази фирма е Бруната ЕООД.

За да внеса яснота по въпроса, ще го илюстрирам в история от първо лице. Както всяка година аз, а и всички останали потърпевши клиенти на тази фирма очаквахме изравнителните си сметки на Топлофикация. Това е и основното задължение на фирмата към всичките й клиенти – да извършва изравняването на потреблението на топлинна енергия, която получаваме от Топлофикация-София.

Както всички останали неразбории в Държавата, оправданието за забавянето, по отношение на действията на ФДР по посещение за отчитане и изготвяне на изравнителните фактури, бе хвърлено на COVID-19. Горепосочената фирма, неспазвайки всички срокове, успя все пак да отчете уредите за дялово разпределение до 25 юли тази година.

Месец след този достатъчен според мен срок и същевременно неполучени изравнителни фактури на блока реших да разбера какво се случва. Уви, никой не вдигаше официално посочените в интернет-страницата им телефони. Упоритостта от всекидневните ми обаждания бе възнаградена на 8 септември и при проведения със служителката разговор разбрах, че фактурите ни са изпратени на 3 септември и очакването по получаването на изравнителните фактури започна с пълна сила. След като в рамките на 1-2 седмици от проведения разговор от фактурите нямаше и следа, вдигнах степента на настоятелност в опит да получа своята изравнителна сметка, както и общата годишна изравнителна сметка за сградата – етажна собственост.

Макар и с по-честа комуникация, резултат нямаше. Преминах през няколко служителки, като всички те имаха различно мнение и отношение по случая. Първата от тях пряко ми заяви, че не са длъжни да ни доставят фактурите. Това ме изуми. Честно казано в началото си помислих, че съм сбъркал номера и съм позвънил на Топлофикация вместо на ФДР, но грешка нямаше. Аз естествено очаквах служителите на такива фирми да имат по-голяма компетентност от който и да е клиент, за да могат да оказват очакваното съдействие. Самото заявление от страна на служителката ме ядоса и честно казано не видях смисъл да я ограмотявам с изискванията, указани в чл. 70, ал. 6 и ал. 7 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването.

През годините до този момент Бруната доставяше по куриер изравнителните сметки и срещу подпис от моя страна (като лице за връзка с Топлофикация и топлинния счетоводител) това биваше удостоверено.

След като не видях съответното съдействие от служителката изисках връзка с управителя на фирмата. Свързаха ме с втора служителка, която ми обясни, че управителят на Бруната е в чужбина. Тази госпожа явно ме „взе за канарче“. Във времето, когато текат проверки във фирмите за дялово разпределение от страна на Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране и кой знае още кои институции, този факт ми се стори странен, за да не използвам друга дума. Все пак настоях пред служителката да бъде взето отношение по въпроса. Веднъж пое ангажимент, че ще предаде на когото трябва, втори път, че ще слезе веднага да се заеме с въпроса … и т.н. Накрая, след поредното позвъняване бях свързан с трета служителка. Тя за кой ли път ми обясни, че фактурите ни са изпратени чрез лицензиран доставчик /Български пощи/ до нас и “това е единственият отговор, който ще получите. Ако искате жалвайте се”.

Ха сега де? Доводите ми, че те са длъжни да ни ги доставят и факта, че ние нямаме никакви търговски взаимоотношения с Български пощи, останаха като „глас в пустиня“. Междувременно, в началото на октомври подадох жалби във всички възможни институции като Министерството на енергетиката, КЕВР, Столичен общински съвет в стремежа си тази фирма да изпълни своето задължение и да достави изравнителните фактури, за да мога аз и всички в моето положение съседи, да предприемат действия по погасяване на евентуални задължения към Топлофикация-София. Оказва се, че не сме изолиран случай. Седмица преди това, дори имаше репортаж за същия проблем при същата фирма по една от телевизиите. Именно това ме подтикна да напиша този коментар.

В основата си договорите ни с топлинните счетоводители имат за основна цел изготвянето на изравнителните сметки. В над 95% от случаите това се прави веднъж годишно. Всеки би си задал въпроса защо въобще им плащаме, след като не изпълняват дори това свое задължение, ясно разписано в Наредбата за топлоснабдяването. Във фактурите си, чинно, всеки месец виждаме и им плащаме на равни вноски дължимата такса. Такса, която те вече втора поредна година вдигат, без дори да си правят труда да ни уведомят. Та ето и празнотите, които би следвало да бъдат запълнени и променени в нормативните документи.

  • При недоставяне на изравнителните сметки, което е равносилно на неизпълнен ангажимент, би следвало да възстановят получените суми, които де факто са взети предварително.
  • При неизпълнен ангажимент не би трябвало да бъдат начислявани лихви при просрочие на плащане на задълженията към тях.
  • Трябва да бъдат предвидени и компенсации за потребителите, заради причинените им неудобства, тъй като те са поставени в крайно неизгодна позиция. Това е така, защото ако не получат своите изравнителни фактури, те нямат основание да заплатят задълженията си към Топлофикация-София. Последствията от това са, че като нямат документ, на чието основание да платят, в един момент Топлофикация-София без никакъв свян ще започне да налага лихви върху неплатените й суми по тези изравнителни сметки, независимо дали е уведомена или не за съществуващия проблем. В действителност, тя вече го прави, въвеждайки в сайта си понятието “НЕначслена лихва” за просрочие на тези задължения. И единствено фактът, че поради голямата каша, която забъркаха тази година, следствие на която 25% от потребителите на топлоенергия ще получат още една корекция по изравнителните сметки, не им позволява да начисляват и те лихви.
  • Не на последно място остава въпросът, че закъснявайки и недоставяйки изравнителните сметки, потребителите на топлоенергия са лишени от правото си да оспорват евентуални грешки. А такива има всяка година. Пример за това е, че потребителите на конкретната фирма заплащат различни цени за подгряването на 1 кубик топла вода при еднакво изразходвано количество с друг апартамент от същия блок през отчетния сезон. Всеки може да изиска общата блокова изравнителна сметка и сам да се увери в това. Личните ми жалби през годините по този казус така и не доведоха до промяна на тази несправедливост.

Неуредените в нормативните документи горепосочени казуси доведоха до предпоставката топлинният счетоводител да не извършва дори основната си дейност. Подобно на действията на Топлофикация-София – щом няма предвидена санкция – можеш да не изпълниш това или онова свое задължение, доведе до наличието на тази “лоша практика”.

Споменах Топлофикация поради факта, че топлопреносното дружество продължава да не доставя редовно съобщенията към отделните фактури. Поне в три месеца от отчетния период. Конкретен пример: Днес, 19 октомври, аз все още не съм получил съобщението си към фактурата за месец август 2020 г. През предходния отчетен сезон 2019/2020г. не бяха доставени съобщенията към фактурите за три месеца. Сигурен съм обаче, че в отчета на Топлофикация-София, в края на годината, отново ще присъства сума в разходната част за доставката им и съответно ще е представена като необходим разход при подаването на заявление за последващо вдигане на цената.

В края на цялата тази каша, по същество се оказва, че ако искаш да заплатиш задълженията си към Топлофикация за последния сезон, просто трябва да дадеш някакви пари на дружеството, без да знаеш за какво точно плащаш. Нещо, с което лично аз няма как да се съглася.

Последната надежда на потребителите на топлоенергия в това положение е подаването на жалби до отговорните и можещи да вземат отношение по тези проблеми институции и да се надяват, че поне те ще си свършат работата за въздаване на справедливост. Но това ли е пътят?