В условията на две пандемични вълни през 2020 г. правителството в България предприе редица социални и икономически мерки за справяне с последствията от тях и често се повдигаше един и същи въпрос – дали това са мерки за справяне с кризата, или предизборни разходи. В ретроспекция и на база на все още непълна информация може да се каже, че са и двете в допълнение със започването на дълго отлагани реформи в редица публични сектори. Същевременно ефектът за икономиката изглежда значително по-малко неблагоприятен, отколкото първоначалните прогнози от пролетта на 2020 г., но може да се окаже, че ще е по-продължителен от първоначалните очаквания.

Консолидираните бюджетни приходи се увеличават с около 260 млн. лв. в сравнение с 2019 г., което се дължи на ръст на данъчните приходи от около 570 млн. лв. и приходи от европейски средства от 232 млн. лв. Свиване на постъпленията се наблюдава при неданъчните приходи – 541 млн. лв. в сравнение с 2019 г., за които все още няма разбивка. Част от неизпълнението на приходите спрямо плана се дължи на забавяне при превеждането на концесионната такса за летище София в размер на 660 млн. лв., както и на по-ниски постъпления от ТОЛ-такси.

При основните данъчни групи приходите от акцизи и корпоративно подоходно облагане остават на нивата си от 2019 г. При акцизите се наблюдава компенсиращ ефект – постъпленията от акциз върху горивата са по-ниски за сметка на по-високи приходи от акциз върху тютюневи изделия. Приходите от ДДС са малко над 11 млрд. лв., което е само с 65 млн. лв. по-малко в сравнение с 2019 г. Това е резултат от значителен спад при приходите от ДДС от внос – 765 млн. лв., който почти изцяло е компенсиран от ръста в приходите от сделки в страната.

Консолидираните бюджетни разходи са с около 2,5 млрд. лв. по-високи в сравнение с миналогодишното им ниво, което се дължи на увеличение при:

• Социални разходи и стипендии – 1,9 млрд. лв.;
• Заплати и възнаграждения – 1,3 млрд. лв.;
• Субсидии – 1,2 млрд. лв.;
• Издръжка – 0,5 млрд. лв.

С други думи, антикризисната политика може да се търси в най-голяма степен именно при увеличението на субсидиите, докато останалите разходи имат по-различен ефект. Част от тях са дълго отлагани и необходими, заради натрупани в годините дисбаланси, увеличения на разходи в недофинансирани сектори – възнагражденията на учители, по-високи заплати в някои административни звена, за медици, социални работници, увеличаване на различни социални плащания и допълнителни разходи за социални услуги, добавки към пенсии и др. Дори тези разходи да са били необходими, те трудно могат да се квалифицират като мерки за борба с последствията от пандемията. Разбира се, покрай всичко това се прокрадват и немалко популистки предложения. В крайна сметка това много ясно показва „антикризисния“ фокус на правителството, какъвто прозира и в бюджета за 2021 година – бързо разходване на средствата и обхващане на максимален брой домакинства, а инструментите за това са пенсии, детски и възнаграждения в публичния сектор. С други думи – водещото е да има по нещо за всеки, вместо насочване на мерките към най-засегнатите и/или към тези с най-голям потенциал за отскок след кризата.

На този фон капиталовите разходи продължават да разочароват. По една или друга причина, тази година правителството не се възползва от възможността да отчита фиктивни капиталови разходи, както отпускането на средства за саниране през 2016-2017 г. и за АМ „Хемус“ през 2018-2019 г., в резултат на което капиталовите разходи са едва 5 млрд. лв. при първоначален план от 6,5 млн. лв. За сравнение, в периода 2018-2019 г. капиталовите разходи са около 5,3 млрд. лв. (като изключим плащането за самолетите през 2019 г.) Това се случва на фона на втората бюджетна актуализация, която предвижда допълнителни 765 млн. лв. за строеж и поддръжка на пътна инфраструктура. В средата на септември ИПИ прогнозира неизпълнение на капиталовите разходи от „само“ 0,9-1,3 млрд. лв. именно заради възможността за втора бюджетна актуализация и фиктивни разходи в края на годината.

Резките флуктуации в капиталовите разходи за пореден път показват големите слабости в инвестиционната политика на правителството, която не е водена от стремеж за увеличаване на потенциала за растеж, а от еднолични решения. Нещо повече – липсата на твърди ангажименти за инвестиции създава както несигурност в частния сектор, така и огромни възможности за усмотрение от страна на правителството. В години като миналата, когато публичните финанси са под натиск, тази възможност може да облекчи този натиск, като се прехвърлят предвидените средства към по-належащи политики с решения на изпълнителната власт. В останалото време обаче това дава възможност за безконтролно харчене. Проблемът с планирането на инвестициите е още по-болезнен именно в настоящия момент, когато правителството трябва да заяви ангажименти по европейските механизми за възстановяване „Следващо поколение ЕС“. Ако управляващите имаха реална инвестиционна програма, част от проектите, които губят финансиране през 2020 г. заради антикризисни мерки, могат директно да кандидатстват за финансиране по европейските механизми. Това, което виждаме обаче е, че правителството тепърва започва да мисли за проекти все едно кандидатства за средства по оперативните програми.

Равносметката от миналата година не е еднозначна. Изглежда, че икономическият шок от пандемията е по-малък в сравнение с първоначалните очаквания, но може да се окаже по-продължителен, което крие допълнителни рискове. Същевременно подкрепата за бизнеса и домакинствата нито е целенасочена, нито е в голям размер, нито следва някакви приоритети, като например стимулиране на икономическата трансформация или насърчаване на производство на стоки и услуги на бъдещето. По оценки на Международния валутен фонд фискалният стимул за икономиката в България е около 2,4% от БВП, а например в Швеция се оценява на 12% от БВП. С други думи – фискалната политика в България остава сравнително настрана от текущата криза, поне не изглежда като да я влошава като през 2009 г., а бизнесът се справя сравнително самостоятелно.

Материалът Фискалната политика в България и възстановяването от пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Става ясно, че мярката 60/40 се удължава до септември 2021 г. Удължаваме я, „за да няма никакви спекулации с това, докога са парите“, уточнил е Борисов. Всъщност, това означава, че мярката би следвало да действа и след парламентарните избори, които евентуално биха предизвикали промени в управляващата конфигурация.

50-те лева на пенсионер ще ги има и през януари, като за това са заделени 106 млн. лева.

Борисов е обобщил, че всичките тези мерки са, за да се поддържат работните места, живота и стандарта на хората. „Затова ни е важна ваксината, за радост вече всеки ден наблюдаваме трайна тенденцията броят на оздравелите да е близо два пъти повече от броя на заразените“, допълва той.

Социалният министър Сачева е информирала, че и през следващата година продължават да действат мерките 60-40 и 80-20, а мярката за затворени бизнеси „Запази ме“ ще се бъде трансформирана от 1 януари в 75 % от осигурителния доход на работниците и те ще получават повече средства. За новия дизайн на „Запази ме“ са предвидени 50 млн. лв.

Мярката 80-20 ще се финансира с европейски средства, като са целта от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ е реорганизиран ресурс в размер на 40 млн. лв. допълнително. „За мярката 60-40 догодина имаме 600 млн. лв., които ще стигнат да я продължим почти до месец септември, така че трябва да бъдат спокойни работодателите и служителите, че е има подкрепа от държавата“, категорична беше Сачева.

Припомняме обаче, че множеството анкети и проучвания, които се правят в края на годината сочат, че минимален процент от бизнеса се възползва от мерките, разработени от кабинета. Това потвърждава и проучване на НСИ, публикувано тези дни.

Министър Сачева е обобщила, до момента по мярката 60-40 са платени 627 милиона лева (припомняме, амбициите бяха още пролетта да се изплатят 1 млрд. лева по тази мярка), запазени са 250 000 работни места. По мярката 80-20 с добавка от 250 лева за хотелиерство, ресторантьорство, туризъм и транспорт са платени 23 млн. лв., запазени са общо 24 858 работни места.

По отношение на мярката „Запази ме“, която към момента е известна като „24 лева на ден“ и която предстои да бъде трансформирана от догодина, Сачева е посочила, че за декември месец са получени 4 653 заявления от работодатели за компенсиране на 22 839 работници и служители. „Започнаха вече да се извършват плащанията, като ще се плаща и през дните между Коледа и Нова година“, отбелязва Сачева. По отношение на целевата помощ за семействата с деца, които учат в момента дистанционно, подадените заявления са 40 000 и са одобрени 23 520 семейства.

От думите на министъра на икономиката Лъчезар Борисов пък се разбира, че с над 40 милиона лева ще бъдат подпомогнати малките и средните предприятия, като през декември са сключени 95 договора по процедурата „Подобряване на производствения капацитет в малките и средните предприятия“. Ставя ясно още, че по процедурата за ликвидна подкрепа за средните предприятия, която е на стойност до 150 000 лева, са класирани 1285 броя проектни предложения. Има и резерви, с които общия брой проектни предложения, става 1703.

Материалът Мярката 60:40 удължена до септември 2021-ва, „за да няма спекулации“, обяснява Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По всичко изглежда, че каквото и да се случва в икономиката, управляващите имат един-единствен бюджет с точно определени мерки – повече разходи за заплати и социални плащания. Такъв е бюджетът през 2019 г., когато реалният ръст на БВП е 3,7%, такъв е през 2020 г. както при очакван ръст от 3,3% (прогнозата при приемането на бюджета в края на 2019 г.), така и при очакван спад (по оценки на Министерството на финансите) от 3%, такъв е и проектът за 2021 г. при очакван ръст (МФ) от 2,5%. Единствената сериозна бюджетна подкрепа за бизнеса е мярката 60/40, която започва да действа твърде късно през 2020 г., а през 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, вече няма да е необходима. В бюджета липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда.

Според плана на правителството борбата с последствията от пандемията и мерките, които ще помогнат на икономиката да догонва по-бързо развитите страни от ЕС, са насочени основно към населението – но фокусът, изглежда, не е върху  по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или повече работни места, а върху увеличаване на доходите. Предложенията не се различават особено в сравнение с 2020 г. с тази разлика, че този път имат още по-силен привкус на популизъм. Това личи от идеята за увеличаване на минималната пенсия без обществен дебат и в началото на годината (преди изборите) вместо от средата, каквато е стандартната практика. Към това се прибавя и запазване на „еднократните“ добавки от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери, които се изплащат вече четвърти месец и ще продължат поне до март 2021 г.

Другата основна социална мярка е увеличение на месечните помощи за отглеждане на дете до една година и целевите помощи за ученици, като все още не е ясно какъв ще е финалният им вариант. При всички положения има необходимост от увеличаване на доходите на пенсионерите, реформиране на социалните помощи, особено т.нар. детски и увеличаване на някои възнаграждения в публичния сектор, но това са структурни реформи, които не могат да се решат ефективно в рамките на бюджетния дебат в края на годината. Напротив, до есента ресорните министерства трябваше да предложат за обществено обсъждане своите виждания за реформи, те да се обсъдят и накрая държавният бюджет да представи финансовото изражение на тези реформи и механизмите за финансирането им. Вместо това, всичко в момента се прави на тъгъдък, не е ясно какви ще са ефектите от предложените промени, даже не е ясно как ще изглеждат, тъй като и в момента продължават да се сипят предложения за детските през следващата година.

Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв.

Прави впечатление, че проектът за бюджета е разписан все едно 2020 г. е била незначително изключение от общата тенденция на развитие на икономиката и публичните финанси и още през следващата година всичко се връща постарому. Очаква се приходите в бюджета да нараснат с 4,4 млрд. лв., като през 2019 г. се увеличават с почти толкова. Разбира се, през 2021 г. се очакват повече приходи от фондове на ЕС, както и концесионната такса за Летище София. За сметка на това приходите от ДДС, акцизи, социални и здравни осигуровки и корпоративен данък се очаква да нарастват по-бавно.

Разходите също се увеличават с около 4,4 млрд. лв., но в структурата им продължава да има сериозни проблеми. Основното увеличение е при разходите за възнаграждения и пенсии – по около 1,2 млрд. лв. Същевременно разходите за здравеопазване, където е концентриран и ефектът от настоящата криза, се увеличават с 620 млн. лв. – за здравноосигурителни плащания, и около 60 млн. лв. за други разходи – спешна помощ, създаване на нови отделения, инвестиции и др. С други думи, за правителството е по-важно да увеличи доходите на администрацията и пенсионерите, отколкото най-накрая да си свърши качествено работата и в спешен порядък до реорганизира системата, така че същото това население, при необходимост, да има възможност да се лекува без проблем. Това се отнася както за болни с усложнения от коронавирус, така и за останалите пациенти с остри и/или хронични заболявания.

Друг сериозен проблем в разходната част са предвидените средства за инвестиции, които са с 383 млн. лв. по-високи в сравнение с очакваното изпълнение за 2020 г. Това е странно най-малко по две причини. Първата е, че през 2021 и 2022 г. приключва периода за разплащане по оперативните програми от настоящия програмен период, т.е. могат да се очакват по-високи разходи по тях, а голяма част от капиталовите разходи се финансират именно със средства от ЕС. Подобна ситуация наблюдаваме и през 2014-2015 г. Втората е, че в приходната част на бюджета се предвиждат над 1,2 млрд. лв. повече приходи от ЕС, а разходите се очаква да се увеличат с по-малко от 400 млн. лв. Дори и да приемем, че част от тези плащания са финални, т.е. за вече приключили проекти, или авансови, т.е. за все още незапочнали проекти, разликата е твърде голяма. Това означава, че могат да се очакват непланирани капиталови разходи през годината, а оттам – ръст в общите разходи.

Общото усещане от бюджета за следващата година е, че той е лишен от въображение – на фона на невиждана за ЕС криза, както по отношение на скоростта, така и на дълбочината, правителството продължава да предлага стари решения. Всички реформи са замразени, с обяснението, че те не се правят по време на криза, липсват мерки за:

• подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическата активност; ускоряване на процеса на конвергенция;
• възползване от продължаващия процес на outsourcing и започнали процес на near-shoring;
• постигане на стратегически цели в сферите екология, енергетика, ИКТ и др.;
• реорганизиране на здравната система, така че да може да се справи с шока, пред който е изправена;
• бързо и ефективно възползване от финансовите инструменти на ЕС.

Материалът Отговор на всяка криза – по-високи заплати и социални плащания е публикуван за пръв път на Икономически живот.