Българската икономика остава сред най-неконкурентноспособните в Европа. Това става ясно от заключенията на Годишника на световната конкурентоспособност за 2021 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), цитиран от Центъра за изследване на демокрацията.
Сред основните изводи е и това, че през последните дванадесет години българската икономика, подпомагана от ЕС, продължава да расте, но със сравнително ниски темпове и все още е далеч от пълния си потенциал. През 2021 г. България се нарежда на 53-то място от 64 страни, с което бележи спад с пет позиции в сравнение с 2020 г. и петнадесет позиции в сравнение с 2009 г.
Основно безпокойство буди фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. Така възможността за осъществяване на реформи или бърз икономически напредък се ограничава допълнително, освен ако няма радикална промяна в подходa при разработването на политики, засягащи държавното управление и бизнес лидерството.
Основни предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България за 2021 г.
- Политическа нестабилност и бавен темп на ваксинация срещу COVID-19.
- Ограничен достъп до електронно управление.
- Бавен енергиен преход и високи енергийни разходи за бизнеса.
- Изоставащо качество на университетското образование, изтичане на мозъци и ниски разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД).
- Трайни проблеми в областта на управлението и корупцията.
България се нарежда сред 10-те държави с най-ниско (или конкурентно от гл.т. на бизнеса) възнаграждение на мениджмънт персонала, специалистите в сферата на услугите и дългосрочен растеж на работната сила. Ниската ставка на корпоративния данък в страната привлича чуждестранните инвеститори и подобрява средата за глобален аутсорсинг. Въпреки това България страда от несигурност на пазара, неефективно финансово управление, намалено качество на образованието, изтичане на мозъци, емиграция и демотивирана работна сила, сочи още анализът.
Според него правителствената ефективност се смята за ниска в ключови области като съдебна власт, законодателство, политика на централната банка, договори в публичния сектор и предоставяне на стимули за насърчаване на предприемачеството и икономическия растеж.
Проучването сочи, че България има голям потенциал за подобрение на инфраструктурата в технологичния сектор и жизненоважните научноизследователски области. Годишникът също така отбелязва, че кибер-сигурността и защитата на данните не са приоритет в България, което компрометира цифровата архитектура.
Изтъква се също така, че извънредното положение, предизвиканото от пандемията, е довело до спад в бизнес циклите. Очаква се спад в сферите на заетостта, доходите на домакинствата и натрупаните приходи за частния сектор. Тъй като социалната уязвимост е изострена от продължаващата криза, съществуват потенциални заплахи за индекса на бедност и жизнения стандарт.
