Коментарът на Уилям Тодс, изпълнителен директор в “Транспорт и околна среда” (T&E), неправителствена организация за екологично чиста мобилност, е от Euractiv.bg
Европа се бори с най-голямата си енергийна криза от десетилетие. Докато шофьорите негодуват, цените на бензина са се увеличили пет пъти. Ниската цена на петрола можеше да стимулира икономиката ни със 100 милиарда. Вместо това енергийната криза вреди на възстановяването и ощетява милиони семейства.
Да започнем с газа. Търсенето на газ се е увеличило в световен мащаб. В същото време най-важният доставчик на газ за Европа, Русия, ограничава доставките. Причината за това е политическа. Както обясни руският посланик: ако ЕС спре да третира Русия като противник, „нещата щяха да се решат по-лесно“. Евтина енергия в замяна на добро поведение. Украинците знаят това доста добре.
Подобна е и динамиката на петролния пазар. Търсенето на транспортни горива не спадна толкова рязко, колкото се очакваше по време на COVID-19 – през 2020 г. спадна само с 15% в Европа – и сега отново нараства. Картелът ОПЕК+, включващ Русия и страните от Близкия изток, цели да поддържа нивата на доставки ниски, сякаш светът е все още в локдаун. А Европа плаща цената.
Някои твърдят, че енергийната криза е причинена от нашата зависимост от възобновяема енергия. Това е глупост. Без чиста енергия (38% от европейското производство на електроенергия през 2020 г. е било възобновяемо) щяхме да бъдем изложени на повече риск, а цените биха били дори по-високи.
Истинските проблеми са, че внасяме 97% от нашия петрол и 90% от газа, като Русия е основен вносител и влиянието на Русия и картелите като ОПЕК+ над световните енергийни цени. Дори признаването на това е добро начало. Ето възможност да убедите европейците, които не се интересуват толкова от действията за климата и Зелената сделка, а от големите си сметки за отопление и гориво.
Защо за това не се говори? Може би нашите лидери смятат, че енергийната зависимост е просто житейски факт? Или може би се надяват всичко това да отшуми, ако просто одобрим „Северен поток 2“?
Отговорът на Европейската комисия бе „Съобщение относно цените на енергията“ (кой измисля тези заглавия?!). Документът и отговорът на политиците от ЕС са дълбоко технократични. То почти не споменава Русия и Газпром. Още по-лошо, Комисията току-що обяви, че иска да насърчи използването на газ в енергийния преход, като го етикетира като зелен в таксономията за устойчиво финансиране.
Какво става тук? С какво се занимават Еврокомисията и лидерите на ЕС? Ние биваме ограбвани от картели за изкопаеми горива. Отговорът на изнудването не е да просиш или да умилостивиш. Отговорът е да намалим зависимостта си от тези картели.
Има значение как говорим за това. Но и какви политики развиваме.
В момента плащаме огромна премия за изкопаема енергия. Наречете го данък „Путин“. Но не всеки плаща този данък. Ако живеете в добре изолирана къща, имате достъп до възобновяема енергия и карате електрически автомобил, енергийната криза почти не ви засяга. Трябва да направим така, че всички европейци да стигнат дотам възможно най-скоро. Това означава да не отлагаме неща като по-строги срокове за електрически превозни средства за производителите на автомобили до 2030 г. Това означава, че трябва да имаме нов поглед върху това как харчим стотици милиарди средства за възстановяване. Изолация, термопомпи, възобновяеми енергийни източници и електрификация. Ето къде трябва да отидат парите.
Също толкова важно е, че трябва да премахнем всякакви планове за създаване на ново търсене на газ. Използването на втечнен природен газ (LNG) за кораби и камиони или захранването на част от индустрията или въздухоплаването с водород на базата на изкопаем газ е ужасна енергийна политика – това е лошо и за климата. Зеленото етикетиране на газа в таксономията на „златния стандарт“ за устойчиви финанси, е просто лудост. Независимо дали е от гледна точка на климата или енергийната сигурност, трябва да намалим зависимостта си от изкопаем газ. В този контекст плановете на Комисията трябва да срещнат яростна политическа и правна съпротива.
Никой в света не може да спечели или загуби толкова много в битката срещу зависимостта на икономиката към петрола и газа, колкото Европа. Време е за демонстриране на лидерство, а не за успокоение или изпращане на смесени сигнали към Русия и нефтената и газовата индустрия.