fbpx

Новите технологии могат да влязат в главите ни. Готови ли сме за това?

От десетилетия невролозите наблюдават активността на нервните клетки при животните. Компанията Neuralink на Илон Мъск, както и други, се опитват да направят следващата стъпка – те искат да ни позволят да запазим любимите си спомени непокътнати, за да можем да ги преживяваме отново. Или да играем компютърни игри в главите си. Или дори, един ден, да привличаме коли с ума си, подобно на джедаите.

Днес парализирани хора вече използват технологии, произлезли от напредъка в науките за мозъка. Наречени интерфейси мозък-компютър, те могат да превърнат мислите в действия. Само чрез мозъчни сигнали парализираните хора могат да пазаруват онлайн, да комуникират, дори да използват изкуствена ръка, за да пият от чаша. Тази способност да разграничаваме мозъчните вълни, да ги разбираме и модифицираме, има потенциала да промени и подобри живота на хората. При подобни технологии обаче има и много въпросителни, като главната е- кой ще има достъп до мозъка ни и с каква цел.

Учени и лекари отдавна се опитват да използват информация от човешкия мозък, за да помогнат на хора, които не могат да мърдат тялото си или да говорят. Имплантирани електроди могат да отчетат сигнали в части на мозъка, което им позволява да контролират протези-роботи. През януари 2019, учени от Университета Джонс Хопкинс имплантирали електроди в мозъка на Робърт „Бъз“ Чмилевски, който не можел да използва ръцете и краката си след сърф инцидент. Използвайки сигнали от двете страни на мозъка, Чмилевски успял да контролира изкуствени ръце, с които използвал вилица и нож, за да се нахрани.

Други учени пък успели да разкодират мозъчните сигнали на парализиран мъж, който не можел да говори и да ги превърнат в реч. Когато мъжът видял въпроса „Искаш ли вода?“ на компютърен екран, той успял да отговори „Не, не съм жаден“, като компютърът изписал това само чрез сигнали от мозъка на мъжа. Тези изследвания, представени през 2020, са само един пример за напредъка в свързването на мозъка с компютър.

Никога преди не сме имали достъп до такъв тип информация, без да взаимодействаме с други части на тялото“, казва Карън Ромелфангер, учен по невро-етика в Университета Емори в Атланта. Досега за вземането на информация от мозъка било необходимо оборудване с много голям размер, както и много мощни компютри, казва тя. Най-вече е било нужно наличието на доброволци. Ромелфангер казва, че четенето на мисли е прекалено смела цел, за да бъде постижима. „Не вярвам, че някой невролог знае какво точно са мисълта и съзнанието“, убедена е тя и добавя – „Не се притеснявам за четенето на мисли – поне с технологиите, налични в днешно време“.

Но това може скоро да се промени. „Много сме близко до възможността да издърпваме лична информация от мозъка на хората“, казва Рафаел Юсте, невробиолог в Университета Колумбия. Юсте отбелязва, че учените могат да разберат какво гледа някой или какво чува, само чрез мозъчни вълни.

Засега компаниите могат да използват само поведението ни, за да построят наш профил, използвайки това какво харесваме онлайн, какво гледаме и какво купуваме. Но това са само предположения на базата на алгоритми, които са много добри, но не перфектни. „С мозъчна информация от невротехнологиите това няма да са предположения“, казва Юсте. Компаниите ще имат реалните ни профили и желания, директно от мозъка ни. В бъдеще, технологиите ще могат дори да разкриват подсъзнателните ни мисли, казва Юсте.

Вече съществува технология, която може да чете и променя мозъчната активност. Такива уреди са полезни при хора с епилепсии например, като те могат да усетят и предотвратят пристъп. Учените се опитват да разработят подобни системи и за обсесивно-компулсивно разстройство, пристрастявания и депресия. Но силата да се променя с точност мозъчната активност и с това нечие поведение, предизвиква притеснения. Желанието да променим човешката мисъл не е нещо ново, споделя Марсело Йенка, учен по био-етики в Цюрихския технологичен университет. В сърцето на рекламите и политиката стои „спечелването“ на хорските сърца и мисли. Но технологии, имащи възможността да променят нашата мозъчна активност, носят „огромни рискове за манипулация“, казва Йенка.

Въпреки че все още е рано да се притесняваме за мозъчните технологии и как те могат да нарушат личното ни пространство, Юсте и други учени искат да има стриктни закони, които предпазват нашата информация и поверителност. Те искат информацията от мозъка ни да е предпазена по същия начин, по който се пазят нашите органи – защото никой не може да вземе нечии черен дроб без стриктни разрешителни. Други експерти пък са на мнение, че хората трябва да имат избор дали да продадат или подарят мозъчната си информация, в замяна на парично възнаграждение или даден продукт. „Човешкият мозък се превръща в актив“, казва Йенка.

Намирането на начин за управление на информацията от нечии мозък няма да е лесно, казва Ромелфангер. Това е защото технологиите, разработвани в момента, са много различни и никой закон не може да обхване всички едновременно. Тя казва, че засега всяка компания и група от учени трябва да се замисли за етичните проблеми, които могат да възникнат с използване на мозъчна информация от техния продукт. Но напредъкът в технологиите е много важен, казва тя. „Повече ме е страх от липсата на публично доверие в технологиите, отколкото от нарушение на поверителността. Това може да срине всички добри неща, които технологиите могат да донесат“.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"