В продължение на предходния си анализ за ирационалността на гласоподавателите и психологическите склонности на българите, Д-р Боян Иванчев* допълва проучването с новопостъпилите данни от НСИ за „Доверие на потребителите“ и очаквания си, на база на поведенческата икономика, за изборите за Народно събрание и президент на 14.11.2021 г….
Методологията за изследване на показателя „Доверие на потребителите“ представлява средна аритметична на балансите на очакванията за развитието през следващите дванадесет месеца на: финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, спестяванията на домакинствата и безработицата, като последният баланс се взема с обратен знак. Предлаганите варианти на отговор на респондентите са представени в петстепенна категорийна скала. Получените резултати са под формата на баланси, които се изчисляват като разлика между относителните дялове на позитивните и относителните дялове на негативните мнения със следната особеност: на силно положителното и силно негативното мнение се дава коефициент 1, а на по-умерено положителните и по-умерено негативните мнения – коефициент 0.5. Единици на наблюдение са домакинствата и техните членове. Във връзка с това квалифицирам този показател като „изпреварващ“ индикатор за психологическото състояние и преживяване на актуалната и бъдеща ситуация в страната.
Доколкото гласоподавателите в България са подмножество (A) на множеството на потребителите (B) в страната (това е така, защото всички домакинства/граждани потребяват, но не всички домакинства/граждани гласуват), то тяхното настроение и очакване за бъдещето е релевантно и статистически коректно за цялостното настроение на жителите на България. Графично представено по-горното твърдение A ⊆ B изглежда така:
Сериозното влошаване на „Доверието на потребителите“ в периода от юли 2021 г. (-27.4%) до октомври 2021 г. (-38.2%), както и драматичното увеличение за същия период в очакването за влошаване на състоянието на българските домакинства през следващите 12 месеца от (-10.4%) до (-22.0%) показва усилване на негативните очаквания за развитието на икономическата ситуация в страната. Тези настроения се задълбочават и от развиващата се инфлация в страната до нива, които са забравени от около 15 години. Тези нива на инфлация в рамките на 5-6% в съчетание с активните ипотечни кредити, чийто брой е около 118 000, допълнително влошават добруването и разполагаемия доход на българските домакинства.
Тъй като прогнозирането на политическите избори и резултати, чрез индиректни променливи, които използвам, не може да даде директно измерване на „твърд, декларативен и колебаещ се вот“ то това, което мога да измеря е настроението за по-рисков или по-сигурен вот – на базата на поведенческата икономика и склонността нежелание към загуба, риск и ефекта на рамкиране (loss aversion, risk aversion and framing effect). Към този момент подмножеството потребители в България психологически преживява бъдещето негативно, но за разлика от изборите през 2009 г. този негативизъм се развива и влошава при управление на служебно правителство, което се свързва с президента Радев, а не на предходното дълготрайно управление на ГЕРБ и коалиции. Поради това, както писах в предходните анализи, негативните очаквания на потребителите би следвало да запазят и увеличат подкрепата към партиите на статуквото, при чието управление (ГЕРБ и коалиции) потребителите са живели с положителни очаквания за бъдещето. Сегашната ситуация би следвало да активира склонността „нежелание към риск“ и избор на „сигурното“ т.е. потребителите да гласуват „с джоба си“ и така наречените партии на статуквото минимум да повторят общия си резултата от около 50% (ГЕРБ-СДС 23.51%; ДПС 10.71%; БСП 13.39%) от предходните извънредни парламентарни избори от 11.07.2021 г.
Сложността на индиректната ми прогноза, въпреки че тя използва подхода за ceteris paribus (при равни други условия) позволява да прогнозирам горното кумулативно число и това, че ГЕРБ-СДС и БСП ще възвърнат една част от загубените си избиратели (поради реактивиране на психологическата склонност – нежелание към риск) и имат пълния потенциал да получат 3-5 процентни пункта повече на предстоящите на 14 ноември избори. Разбира се при едно такова случване би било естествено и разсъждението за голяма коалиция на „спасението“ (ГЕРБ-СДС + БСП + ДПС), чрез експерти, подкрепени от трите партии.
Допълнителната разлика спрямо предходните парламентарни избори е очакваното поведение на корпоративния вот. Това поведение категорично ще отрази неумението на служебното правителство да комуникира и да се справи с поскъпването на цената на ел. енергията, която частично беше управлявана (за разлика от поскъпването на борсовата цена на природния газ и петрол) и разнопосочната политика и послания в управление на пандемията и въвеждане на зелени сертификати, които имат различно следствие за икономическата активност при различните бизнес сектори в страната.
Горното се проявява чрез измерения от НСИ показател на „Бизнес тенденциите в промишлеността в България“, който за октомври 2021 г. показва влошаване в очакванията за следващите шест месеца на ниво от 4.8 пункта или най-ниското ниво от ноември 2020 г. Включително и общият показател на бизнес климат в страната се влошава постъпателно през последните месеци и достига 15.8 пункта, като влошаването ще продължи инерционно да се увеличава и през следващите месеци. Тоест, очаквам, че корпоративният вот ще предпочете сигурността пред риска и новите политически партии, защото предвидимостта за бизнес секторите е от решаващо значение, дори с цената на обичайни корупционни практики, към които той се адаптира много по-лесно, отколкото пред нови сътресения и нови управители на корупционните практики.
Защото знаем, че нивото на корупция само намалява или се увеличава – никога не изчезва изцяло и се направлява от стари или нови актьори.
*Авторът е доктор по икономика от Варшавската икономическа школа, автор е на книгите и „Всеки може да инвестира успешно“ и „История на българския капиталов пазар (1862-1948)“, издадени от „Изток-Запад“ през 2013 и 2014 година, както и на множество академични студии. Бивш главен дилър е на Алфа банк и ковчежник на Хеброс Банк, преподава поведенческа икономика в УНСС и е създател на невроикономиката в България
