Основната слабост в Национален План за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е, че липсва анализ на настоящата ситуация и стратегия за инвестиции, които да адресират справяне с последствията, както и устойчиво развитие при променените от КОВИД глобални реалности.
Предвиденият бюджет за целенасочени мерки в новия контекст за подкрепа на бизнеса, който е основен двигател за икономическото възстановяване и развитие, е ограничен и недостатъчен.
Това се казва в становище на Българска асоциация на консултантите по европейски програми, изпратено до Министерски съвет и работодателските организации. Припомняме, кабинетът „Борисов“ не внесе официално българския план за разглеждане в ЕК, а служебният кабинет, назначен от президента Радев, обяви готовност да преработи част от документа.
Според асоциацията планът, разработен като инструмент за намаляване на последиците от кризата, е фокусиран върху съществуващи от години идеи/проекти, записани в различни стратегически документи и секторни пътни карти, за които или не са достигнали средства за финансиране или поради правни и институционални специфики не са били реализирани в продължение на два програмни периода, т.е. 15 години.
От организацията обръщат внимание, че тъй като планът е структуриран като подкрепа основно за мега институционални проекти, голяма част от които с ниска степен на готовност (напр. проектите за цифрова инфраструктура, индустриални паркове, реконструкция на гари и изграждане на интермодален терминал Горна Оряховица), той рискува загуба на милиарди от бюджета си, поради невъзможност за договаряне на тежки инфраструктурни проекти до края на 2023г.
Липсват мерки за намаляване на броя на административните структури, с което да се намали административната тежест. Липсват мерки и инвестиции за по-слабо развити и изоставащи региони, насърчаване и подкрепа на МСП.
Особено внимание в Плана е обърнато на финансирането на дейности, свързани с развитието на техническата инфраструктура, вместо да се концентрира върху отраслите и предприятията, които генерират заетост, доходи и конкурентоспособност, които са и най-силно негативно повлияни от затварянето на икономиката и обществения живот, сочи още анализът на асоциацията.
Подчертава се, че бюджетът от 900 млн. лева за фондове в Програмата за икономическа трансформация на ПВУ е крайно недостатъчен за постигане на заложените цели и не е в съответствие с мащабите на Плана и очакваните от него ефекти за икономиката и инвестициите в страната.
Предлага се средствата за увеличение на бюджета да се вземат чрез прехвърляне от други високорискови за осъществяване проекти.
От Българска асоциация на консултантите по европейски програми предлагат бюджетът за компонента за бизнеса да бъде увеличен от 900 млн. лева на 2 млрд. лева:
Фонд 1 „Технологична трансформация“ – настоящ бюджет 400 млн. лева, да се увеличи на 800 млн. лева.
Фонд 2 „Зелен преход“ – настоящ бюджет 250 млн. лева, да се увеличи на 940 млн. лева, от които:
Направление 1 „Декарбонизация“ изключително важно е „Пилотната схема, подпомагаща МСП за едновременно изграждане на нови ВЕИ за собствени нужди и локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия“ с настоящ планиран бюджет от 10 млн. лева да бъде структурирана като процедура за подпомагане на значителен брой предприятия с бюджет от 700 млн. лева.) и
Направление 2 „Кръгова и ниско въглеродна икономика“(настоящ бюджет 240 млн. лева, да се запази).
Фонд 3 „Дигитализация“ – 250 млн. лева, Направление 1 „Подкрепа за дигитализация и киберсигурност“, Направление 2 „Създаване на дигитални иновационни хъбове“.
Според асоциацията при отстраняване на констатираните пропуски, по-оптимално разпределение на финансовия ресурс, съобразно конкретните нужди на отделните сектори и бенефициенти, както и завишаване на индикаторите за резултат, предвидените мерки и интервенции биха могли да бъдат успешно приложени за постигане целите на НПВУ.
Становището подкрепя представяне на НПВУ пред ЕК в максимално кратък срок, но в процеса на договаряне на Плана с ЕК е необходимо значително усилие от страна на българската администрация за оптимизация на заложените проекти, като изразяваме нашата готовност за конструктивен диалог в този процес.