Ръст на българската икономика от 4.7% за 2022 година е заложен в пролетната икономическа прогноза за 2021-ва, представена от Европейската комисия. За настоящата година ръстът на страната ни ще е в рамките на 3.5 на сто, а за пандемичната 2020 година изоставането на икономиката ни е -4.2 процента.
Според пролетната икономическа прогноза за 2021 г. икономиката на ЕС ще нарасне с 4,2 % през 2021 г. и с 4,4 % през 2022 г. Предвижда се икономиката на еврозоната да нарасне с 4,3 % през тази година и с 4,4 % през следващата година. Това представлява значително подобрение на перспективите за растеж в сравнение с икономическата прогноза от зимата на 2021 г., която Комисията представи през февруари. Темповете на растеж ще продължат да се различават в рамките на ЕС, но до края на 2022 г. икономиките на всички държави членки следва да завърнат към предкризисните нива.
Аргументът е, че икономическият растеж се възобновява с увеличаването на дела на ваксинираните и облекчаването на противоепидемичните мерки.
Коментира се, че пандемията от коронавирус представлява шок от исторически мащаб за европейските икономики. През 2020 г. икономиката на ЕС се е свила с 6,1 %, а икономиката на еврозоната – с 6,6 %. Въпреки че като цяло предприятията и потребителите се адаптираха, за да се справят по-добре с противоепидемичните мерки, някои сектори, като туризма и персоналните услуги, продължават да са потърпевши, сочи документът.
Очаква се през 2022 г. публичните инвестиции като дял от БВП да достигнат най-високото си равнище за повече от десетилетие. Това ще бъде стимулирано от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е ключовият инструмент в основата на NextGenerationEU.
От данните за България се вижда, че общите инвестиции от -5.1% спад през 2020 година, се очаква стабилизиране с 3.4 за 2021-ва и 6.1 на сто пред следващата година. Ръстът на заетостта ще е по-малък – 0.6% за тази година и 1.3 за 2022-ра. Очакванията са безработицата да спада – от 5.1% през 2020 година, на 4.8 през настоящата, до 3.9 през 2022 година. Прогнозната инфлация за България е 1.6 за настоящата година и леко увеличаване до 2.0 през 2022 година.
В пролетната икономическа прогноза на ЕК се посочва, че инфлацията рязко е нараснала в началото на тази година поради поскъпването на енергията и редица временни технически фактори, като годишната адаптация на корекционните коефициенти, дадени на стоките и услугите в потребителската кошница, използвана за изчисляване на инфлацията. Отмяната на намаляването на ДДС и въвеждането на данък върху въглеродните емисии в Германия също имаха забележим ефект.
Очаква се инфлацията да варира значително през тази година, тъй като допусканите цени на енергията и промените в ставките на ДДС пораждат значителни колебания в равнището на цените в сравнение със същия период на миналата година.
В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94 % през тази година, преди леко да намалее до 93 % през 2022 г. Предвижда се съотношението на дълга към БВП в еврозоната да следва същата тенденция, като нарасне до 102 % през настоящата година и след това леко да спадне до 101 % през 2022 г.
В това отношение ситуацията в България е по-различна, като прогнозата сочи, че дългът спрямо БВП от 24.5% за тази година ще намалее до 24.0 през 2022-ра.
В коментар към данните се посочва, че прогнозата може да подценява склонността на домакинствата да изразходват средства или обратно — желанието на потребителите да запазят високо равнище на буферни спестявания.
Друг фактор е моментът на оттегляне на политиката на подкрепа, което, ако бъде преждевременно, би могло да застраши възстановяването. От друга страна, забавеното оттегляне би могло да доведе до изкривявания на пазара и пречки пред напускането на неефективните дружества.
Може да се окаже, че въздействието на корпоративните затруднения върху пазара на труда и финансовия сектор е по-лошо от предвиденото.
Изтъква се, че по-силният световен растеж, особено в САЩ, би могъл да има по-високо положително въздействие върху европейската икономика от очакваното. По-силният растеж на САЩ обаче може да повиши доходността на американските държавни облигации, което да доведе до хаотични корекции на финансовите пазари, които биха засегнали силно задлъжнелите бързо развиващи се пазарни икономики с високи дългове в чуждестранна валута.
