В опити да подсигури северното си крайбрежие и да отвори ключов търговски път от Азия до Европа, Русия събира безпрецедентна военна мощ в Арктика, където тества най-новите си оръжия в регион, който отскоро няма лед поради климатичната криза.
Оръжейни специалисти и официални лица от Запада показват загриженост особено за Руското „супер оръжие“, торпедото Посейдон 2М39. Разработката му върви бързо, като руският президент Владимир Путин е поискал сведения за „ключова стъпка“ от тестовете му през февруари от министъра на отбраната Сергей Шойгу, като допълнителни тестове са планувани за по-късно тази година според репортажи на местните медии.
Това торпедо без човешко управление е задвижвано от атомен реактор и целта му е да може да се промъква покрай бреговата охрана, като например тази в САЩ, по морското дъно. Устройството има за цел, чрез бойна глава няколко мегатона, да причини радиоактивни вълни, правейки региони от набелязаните брегове напълно необитаеми за десетилетия, според руски длъжностни лица.
Експертите са съгласни, че оръжието е истинско и скоро ще бъде готово за употреба. Главнокомандващият на норвежкото разузнаване вицеадмирал Нилс Андреас Стенсонес коментира пред CNN, че неговата агенция вижда Посейдон като „част от нов тип ядрено възпиращо оръжие, което е във фаза на тестване. Но това е стратегическа система и се цели в определени мишени, и има въздействие много по-широко от региона, в който се провеждат тестовете за момента“. Стенсонес отказа да даде детайли за напредъка на тестовете на торпедото.
Сателитните изображения, предоставени на CNN от компанията за космически технологии Maxar, ясно показват непрекъснато изграждане на руски военни бази и апаратура, както и подземни помещения за съхранение, където най-вероятно са Посейдон и други нови високотехнологични оръжия по Арктическото крайбрежие на държавата. Руската апаратура в региона включва бомбардировачи и изтребители МИГ-31БМ, както и нови радарни системи в близост до бреговете на Аляска. Руската активност съвпада с движение на войски и техника на НАТО и САЩ. Например, американските бомбардировачи Lancer B-1, разположени в норвежката въздушна база Орланд, наскоро завършиха мисии в източната част на Баренцово море. Местоположението на невидимата американска подводница Seawolf в региона също бе потвърдено от длъжностни лица в САЩ.
Висш служител на Държавния департамент заявява пред CNN: „Очевидно се забелязва военно предизвикателство от руснаците в Арктика“, което включва също преоборудване на военните им бази от Студената война и строеж на нови съоръжения на полуостров Кола, в близост до град Мурманск.
Сателитните изображения показват на няколко места по руското Арктическо крайбрежие бавния и методичен процес по заздравяване на въздушните бази и „трилистните“ бази – които имат дизайн като трилистна детелина, в цветовете на руското знаме, извършван през последните пет години. Базите се намират на руска територия и са част от законната отбрана на руските граници и крайбрежия. Американски държавни лица обаче изразяват притеснене, че тези сили могат да бъдат използвани за установяване на контрол върху по-далечните райони на Арктика, които скоро ще останат без лед.
„Русия ремонтира въздушни бази от съветско време, инсталира радари, строи нови пристанища и центрове за търсене и спасяване, и надгражда флотата си от атомно-задвижвани и конвенционални ледоразбивачи“, казва говорителят на Пентагона подполковник Томас Кембъл пред CNN. „Те също така разширяват мрежата си от въздушни и брегови ракетни системи за защита, което заздравява техните възможности да осуетяват достъп до ключови региони на Арктика“, добавя той.
Кембъл отбелязва също създаването на Сили за бързо реагиране в две от въздушните бази в Арктика, Рогачево и Анадир, и тестовете на такива системи във въздушната база Нагурскойе през миналата година. Сателитни изображения от 16 март за първи път показват вероятното местоположение на самолети МИГ-31БМ в Нагурскойе, което дава нови възможности за руските въздушни сили в далечния север.
По думите на Кембъл, през ноември Русия е обявила за успешни тестовете на противокорабната хиперзвукова круизна ракета „Циркон“, която заедно с Посейдон е част от нова генерация оръжия, обявени от президента Путин през 2018 като стратегически технологии, които ще променят правилата на играта в един бързо променящ се свят. Тогава официалните лица в САЩ определяха оръжията като технологически пресилени и нереални, но въпреки това те са вече почти готови за използване. Шефът на норвежкото разузнаване Стенсонес информира CNN, че Циркон е „нова технология с хиперзвукова скорост, срещу която е трудно да се защитиш“.
Тези дни руската новинарска агенция ТАСС цитира източник във военно-промишления комплекс, според когото е бил проведен още един успешен тест с Циркон от военния кораб „Адмирал Горшков“ и че всички четири тест ракети са уцелили мишените си, както и това, че по-детайлни тестове ще започнат през май или юни.
Правителствени източници от САЩ също изразяват притесненията си за привидните опити на Москва да въздейства на „Северния морски маршрут“ (СММ) – маршрут за превоз на стоки, който минава от Норвегия до Аляска, покрай северното крайбрежие на Русия до Северния Атлантически океан. Този маршрут има потенциала да намали на половина времето, което отнема на контейнерите да достигнат от Азия до Европа през Суецкия канал.
Кембъл изтъква, че Русия иска да експлоатира СММ като „главен международен маршрут за доставки“, но въпреки това изразява загриженост за правилата, които Москва иска да наложи върху плавателните съдове, използващи маршрута. „Руските закони, уреждащи транзита през СММ, надхвърлят руските правомощия спрямо международното право“, казва говорителят на Пентагона. „Те изискват всеки плавателен съд, който минава през СММ в международни води да има Руски лоцман на борда, за да насочва кораба. Русия също така се опитва да изиска от чуждестранните плавателни съдове да имат разрешение, преди да могат да навлязат в СММ.“
Елизабет Бюканън, лектор по Стратегически изследвания в Университета Дийкън, Австралия, коментира, че „географията предоставя СММ на Русия, като маршрутът има все по-тънък лед през по-голямата част от годината и го прави икономически изгоден за използване като транспортна артерия. Това най-вероятно ще промени международното корабоплаване и с това движението на повече от 90% от всички стоки в световен мащаб“.
Представител на Държавния департамент вярва, че руснаците най-вече се интересуват от износа на въглеводороди по маршрута, ключови за икономиката на страната, но също и на ресурси, които ще бъдат разкрити от бързото топене. „Когато руснаците тестват оръжия, манипулират GPS сигнали, затварят въздушното пространство или морски площи за военни учения, или бомбардировачи прелитат над Арктика, по ръба на въздушното пространство на съюзници и партньори, те винаги се опитват да изпратят съобщение“, добавя той.
Външното министерство на Русия отказа коментар, но Москва от дълго време твърди, че целите им в Арктика са икономически и мирни. Официален документ на Кремъл от март 2020 представя главните цели на Русия в региона, който изостава с 20% в износа и 10% от БВП. Стратегията се фокусира върху подсигуряване на руската териториална цялост и регионалния мир. Той също изразява нуждата за гарантиране на висок стандарт на живот и икономически растеж в региона, както и развитието на база за ресурси и СММ като „глобално конкурентен национален транспортен коридор“.
Президентът Путин редовно изтъква важността на Руското техническо превъзходство в Арктика. През ноември, по време на откриването на нов ледоразбивач в Санкт Петербург, руският президент заявява: „Добре се знае, че имаме уникална флота от ледоразбивачи, която държи челни позиции в развитието и изучаването на Арктически територии. Трябва да отстояваме това превъзходство постоянно, всекидневно.“ За учението на подводници миналия месец, в което три подводници се появиха едновременно в полярния лед, Путин заяви: „Арктическата експедиция няма аналог в Съветската и модерната история на Русия.“
Сред новите оръжия на Русия е и Посейдон 2М39. Плановете за торпедото бяха първоначално разкрити от руски генерал през 2015. След това съществуването му бе отчасти отхвърлено от анализатори, определено като оръжие тип „хартиен дракон“, което служи за всяване на страх с апокалиптични разрушителни сили, заобикалящи текущите международни мирни изисквания, но което никога няма да бъде използвано успешно. Въпреки това, серия от действия в Арктика, включващи тестването на три руски подводници, предназначени за оборудване с тайното оръжие с предполагаем размер от 20 метра, са накарали анализаторите да осмислят проекта като реален и активен.
РИА Новости цитира „източник“, който казва, че тестовете на подводницата Белгород, специално създадена да бъде въоръжена с торпедото Посейдон, ще бъдат завършени през септември.
Манаш Пратим Бура, експерт по подводници в Jane’s Fighting Ships, твърди: „Оръжието е реално, това е ясно. Може да се види развитието на торпедото. Има много голяма вероятност Посейдон да бъде тестван и след това използван, което ще причини голямо атомно замърсяване – дори без бойна глава, само от ядрения реактор в него.“ Според Бура информацията за някои от характеристиките на торпедото, изтекла от руснаците, е прекалено оптимистична и се съмнява, че то ще достига скорост от 100 възела (около 185 км/ч) със 100MW ядрен реактор. Той добавя, че с такава скорост, то ще може да се засече доста по-лесно, защото ще създаде голям акустичен сигнал. „Дори да не е точно, както е описано, то все пак е много опасно“, изтъква той. Бура добавя, че складовете за Посейдон, които се намират най-вероятно около Оленя Губа на полуостров Кола, трябва да бъдат завършени догодина.
Той изразява загриженост и около хиперзвуковата ракета Циркон, която може да достигне скорост от 6-7 Mach (1 mach е 1225 км/час, б.р.) и „със сигурност може да нанася разрушения, без да има особено голяма бойна глава“.
Катаржина Жиск, професор по международни отношения в Норвежкия институт за отбрана коментира, че Посейдон „започва да става доста реален“, като се има предвид нивото на инфраструктура и тестване на подводници, които ще носят торпедото. „Това със сигурност е проект, който ще бъде използван за сплашване при бъдещи преговори, дори при разговори за контрол на оръжията“, казва тя. „Но за да стане това, торпедото трябва да бъде достоверно. Изглежда, че съществува.“
Стенсонес изразява загриженост и, че тестовете на такива атомни оръжия могат да имат сериозни последствия за околната среда. „Това не е просто нещо теоретично: всъщност, ние сме забелязали сериозни инциденти през последните няколко години“, казва той, позовавайки се на изпитанията на ракетата Буревестник които, според източници, са причинили фатален атомен инцидент през 2019.
