Статията на Андрей Иларионов[1] е публикувана за първи път в LifeJournal на 11 март тази година, но вчера 14 март бе изтрита оттам заедно с най-подробната налична информация за войната в Украйна. Рано сутринта на 15 март тя се появи на сайта на Центъра за политика в областта на сигурността и във Фейсбук профила на автора….
Последната агресия на Путин срещу Украйна доведе до смъртта на хиляди невинни цивилни. Това е в допълнение към 14 000 украинци, убити във войната на Путин през предходните осем години.
Целта на Путин е ясна. Той иска да унищожи Украйна като държава и да принуди водения от САЩ алианс от НАТО да се „върне“ към своята „линия от 1997 г. в Европа“. Той го заяви в ултиматума си пред САЩ и НАТО на 17 декември 2021 г. Повтори го в официалния отговор на руското външно министерство към Запада точно два месеца по-късно. Неговото външно министерство го потвърди отново на 8 и 9 март, две седмици след началото на последната инвазия. Официалните изявления на Кремъл директно посочват европейските държави, които според намеренията на Путин трябва да преминат през така наречената денатовизация: Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и България, плюс Балтийско и Черно море.
Речта на Путин за нашествието в нощта на 24 февруари, с „оправданията“ за атаката му срещу Украйна, почти напълно възпроизвежда аргументацията на речта на Хитлер в германския Райхстаг на 1 септември 1939 г., деня, в който Хитлер, в съгласие със Сталин, започна Втората световна война.
Путин вече прибягва и до ядрено изнудване. Не срещу Украйна, а срещу страните от НАТО, чиито официални лица направиха изявления, които не удовлетвориха диктатора на Кремъл. Липсата на отговор от Запада на международния бандитизъм, на варварското унищожаване на мирна страна, на ядреното изнудване срещу самите западни нации само разпалиха апетита на маниака от КГБ.
Ако Путин не бъде спрян, десетки, стотици хиляди, ако не и милиони хора могат да загинат. Това включва украинци, граждани на държави, насочени към „де-НАТО-изация“, европейски съюзници в НАТО – и следователно, тъй катко атаката срещу един член на алианса е атака срещу всички, Съединените щати.
Путин трябва да бъде спрян. В Украйна. Тук и сега.
Западът и преди всичко Европа трябва да осъзнаят една проста, неприятна истина: ако ракетите, бомбардировачите и танковете на Путин не бъдат спрени в Украйна, те ще паднат върху други европейски държави.
Проблемът се задълбочава от факта, че НАТО, най-важната западна институция, създадена предимно за противодействие на агресията на тоталитарния съветски режим, е до голяма степен парализирана поради позицията на своето ръководство.
В тази ситуация помощта на Украйна и следователно на самия Запад може и трябва да се осъществява на двустранна и многостранна основа. Не може да стане с консенсус, което в момента е непостижимо, а на базата на принципите на Коалиция на желаещите. Такава коалиция може да включва нации, независимо от тяхното членство в различни военни, политически и икономически блокове. Работната основа на такава група за предоставяне на критична за Украйна помощ може да бъде например Съвместните експедиционни сили, или JEF – водена от Великобритания коалиция от 10 европейски държави.
Често срещаното възражение, че активната западна помощ за Украйна може да доведе до пряка конфронтация между Русия и НАТО, не се подкрепя от фактите за реакцията на Путин в миналото.
По време на руската агресия срещу Грузия през 2008 г. решението на президента Джордж У. Буш да изпрати ВМС на САЩ в Черно море и да постави бойни самолети на ВВС в Румъния и Турция спря руската офанзива срещу Тбилиси на следващия ден.
През октомври 2015 г., когато руски бомбардировач наруши турското въздушно пространство за 40 секунди, турски изтребител го свали, убивайки и двамата пилоти. В отговор Путин заплаши да санкционира турските домати, което дори не на прави. Той не направи нищо. Това беше последният път, когато руски самолети нарушиха турското въздушно пространство.
През февруари 2018 г. президентът Доналд Тръмп изпрати войски, заедно със съюзнически кюрдски сили, в Дейр ез-Зор, Сирия, за да унищожат 200 руски наемници от частната военна група Вагнер. Оттогава Путин никога не е споменавал този епизод, но руските провокации в Сирия престанаха. Броят на обстрелите от сепаратистите и убийствата на украински военни рязко намаля в Донбас по това време.
Три дни след настоящата инвазия в Украйна, на 27 февруари 2022 г., Путин публично нареди да се увеличи готовността на руските ядрени сили. Системите за контрол на НАТО не потвърдиха, че такива действия действително са били предприети или до каква степен. Не се появи новина, че Съединените щати са повишили нивото на DEFCON в отговор. Това беше поредният циничен блъф на Путин, насочен срещу западните лидери, които предпочитат да бъдат изплашени, отколкото да помогнат на масово избиваните украинци.
Какво може и трябва да се направи от Запада, преди всичко от Европа, от Коалиция на желаещите, както и на двустранна основа, за да се спре Путин?
1. Възраждане на lend-lease процедура, използвана по време на Втората световна война за доставка на оръжие за Украйна.
2. Разпределяне на огромна финансова помощ за пълно покриване на украинските нужди от военни материали.
3. Създаване на въздушен мост към Украйна за доставка на оръжия, военно оборудване, боеприпаси и гориво.
4. Разгръщане на въоръжените сили на Коалиция на желаещите на територията на Западна Украйна, за да се гарантира сигурността на доставките на военни материали и безопасността на евакуацията на цивилни.
5. Законно упълномощаване и предоставяне на всякаква помощ за доброволци от цял свят, които са готови да защитават Украйна на свой личен риск.
6. Предупреждение към беларуския диктатор Лукашенко срещу използването на беларуски военни и беларуска територия за агресия срещу Украйна.
7. Преразпределяне на въоръжените сили на Полша, Литва, Латвия близо до границите на Беларус и близо до сухопътните връзки с руския анклав Калининград.
8. Пълно ембарго на цялата търговия с Русия и Беларус, предимно върху износа на руски нефт и газ.
9. Пълно прекратяване на транспортната комуникация с Русия и Беларус по въздух, море и суша.
10. Пълно изолиране на руската и беларуската банкови системи в международен план.
11. Замразяване на всички активи на руското и беларуското правителство.
12. Затваряне на летища, морски пристанища и територии на западните страни за всички транспортни средства, принадлежащи на руското и белоруското правителство.
13. Изключване на Русия и Беларус от международните организации.
14. Отказ от всякакви преговори с Путин по други въпроси, като ядреното споразумение с Иран, освен ако е необходимо за спиране на войната.
15. За най-тежкото престъпление срещу международния мир и сигурност – агресията – най-грубото нарушение на Устава на ООН, да започне процес за изключване на путинова Русия от Съвета за сигурност на ООН.
16. Започване наказателно дело срещу Путин, неговите членове на Съвета за сигурност, Генералния щаб и други в Международния наказателен съд в Хага.
17. Подготовка за процес в Нюрнбергски стил срещу всички в руското и беларуското ръководство, отговорни за подготовката и изпълнението на агресията срещу Украйна и все още кипящата война срещу Грузия.
18. Налагане на международни санкции срещу ръководството на Руската православна църква, парадържавно образувание, чието настоящо висше духовенство работи активно за режима на Путин.
19. Създаване на международна антипутинова коалиция за защита на Украйна.
20. Приемане чрез тази коалиция на модерен аналог на Атлантическата харта, която прокламира своята цел да гарантира международен мир и сигурност чрез пълна и безусловна депутинизация на Русия.
След варварското убийство на десетки хиляди хора от войските на Путин в Чечения, Грузия, Сирия и Украйна, човечеството не трябва да си прави илюзии, че ако Путин не бъде спрян днес, тук и сега, броят на жертвите по света ще се увеличи.
[1] Авторът е сътрудник на Центъра за политика в областта на сигурността и бивш (от 2001 до края на 2005 година) съветник на президента Владимир Путин по икономическа политика, възпитаник и лектор на Санкт-Петербургския университет (където е и лектор до работата му в Кремъл, когато е и икономически съветник на действащия премиер на Русия Егор Гайдар). Той подава оставка от президентството през януари 2005 година, като повод е кризата с децата заложници в Беслан през септември 2004 година, където е пратеник на президента и го смята за лично отговорен за смъртта на 333 деца и учители. (Уволнен е от президента едва през декември същата гозина.) На Иларионов принадлежи и най-подробния (засега) анализ от руски автор на агресията на Руската федерация срещу Грузия през лятото на 2008 година. Преди работата му в Центъра, той сътрудничи на различни световно известни мозъчни тръстове, като Института Катон, член е на обществото Мон Пелерин и други.
