Публикацията на Огнян Янков[1] е разработена през миналата година, дълбочинно изследва бежанския проблем за Ливан и поставя някои базисни маркера, които могат да се мислят в настоящата ситуация в Украйна и Европа…
Както подчертава Талеб в „Черния лебед“, в продължение на повече от хилядолетие мозайката от култури и религии в Ливан се смята за пример за съвместно съществуване – християни от най–различни църкви (маронити, арменци, православни), мюсюлмани (шиити и сунити) друзи и други. С население само от 6.855 млн. души страната приютява повече от 1 милион сирийски бежанци и още над 280 000 хиляди палестинци.
Това поставя значителни предизвикателства тъй като историята на страната показва потенциал за нарастващо религиозно напрежение.
Икономическият живот
Войната в Сирия оказва специално въздействие върху стабилността в страната и повдига въпроси за бъдещето на нейните малцинства. Броят на хората живеещи в бедност, както и безработицата, се увеличават постоянно. Достъпът и качеството до основни услуги, включително здравеопазване, образование и инфраструктура, са силно затруднени, а на места дори липсват. Според някои политици голямата и уязвима общност от бежанци и работници, които работят в сивия сектор подкопават бъдещето на страната като – изкривяват пазара на труда, насърчават религиозните разделения и напрежение. Това от своя страна може да доведе до избухването на нова гражданска война с необратими последици.
Именно затова е важно да се анализира влиянието на бежанците върху икономиката на Ливан. Този анализ може да хвърли светлина върху проблемите и предизвикателствата пред самите сирийски бежанци и Ливан, но и ефектите, който бежанците изобщо оказват върху приемащите общества и икономики. Естествено трябва да се обърне внимание на конкуренцията за работни места, на влиянието социалните и икономическите процеси в страната. В дългосрочен план бъдещето на Ливан зависи от създаването на еластична система, която представя интересите на всички малцинства, насърчава върховенството на закона и създава благоприятна среда за чуждестранни инвестиции. Прилагането на целенасочени политики в подкрепа на сирийските бежанци в Ливан е от ключово значение за насърчаването на чуждестранните инвестиции, развитието на икономиката и намаляването на напрежението сред малцинствата и може да бъде двигател за излизането на страната от кризите в последните години.
Разрешаването на проблемите на сирийските бежанци и малцинствата може да насърчи икономическото развитие на страната и за послужи като поука за търсенето на положителни ефекти от миграцията, малцинствата и бежанците в върху приемащите общества.
Икономика и сигурност
Приемащите големи групи бежанци страни (а те в Близкия изток са много повече и с повече предизвикателства от всичко познато в съвременна Европа) са изправени пред значителни политически и социално-икономически предизвикателства, предизвикани от самия поток бежанци.
Ливан е считан за страната с най-висок брой бежанци на глава от населението в света. Страната е длъжна да спазва и спазва международноправните си задължения към бежанците, които надхвърлят задължението да не връщат бежанците от страните на произход, където са заплашени от преследване и наказания и практически включват всички основни права, включително правото на човек да живее достойно.
Кризите в Ливан през 2020 и 2021 г. са с катастрофални последици за уязвимите общности – предимно сирийски и палестински.
Близо 90% от над един-милионната група сирийски бежанци са загубили своите доходи или са получили намаление на своите заплати, като близо 80 процента от тях не са способни да плащат своите наеми.
Широко разпространено е мнението сред международната общност е, че бежанците причиняват опустошителен икономически и социален ефект върху приемащите страни, както и че влияят сериозно върху политиките за сигурност. Някои политици винят сирийските бежанци за икономическите проблеми в страната. Те твърдят, че сирийските работници подбиват ливанските и заемат работните им места.Липсата на работни места и ресурси от своя страна води до ескалиране на напрежението между местните граждани и бежанците.
Различни полеви изследвания показват, че бежанците не само се нуждаят от хуманитарна помощ, но също имат нуждата от публични услуги и използването на ресурси, което също е причина за конфликт. Нарастващото обществено напрежение между различните общности има потенциал да генерира вторичен конфликт в приемащите страни. Присъствието на сирийските бежанци без съмнение е в тежест на ливанското общество и на икономиката на страната. Очевидно е, че сирийската криза има отрицателен ефект за икономиката и пазара на труда в Ливан. Икономическият растеж се забавя, частните и чуждестранни инвестиции намаляват, търговският дефицит се увеличава, а интересът към два от ключовите сектори за икономиката на Ливан – туризма и недвижимите имоти, е почти нулев. И търговията с пограничните райони на Сирия е силно засегната от гражданската война, което дава своето отражение върху ливанската икономика.
Миграцията на бежанците може да бъде причина за предизвикването на международен конфликт между страните, включително военни действия. Изпращащите бежанци страни могат да започнат военни удари по съседни територии, търсещи бунтовници сред тях. Добър пример отново е гражданската война в Ливан и казусът с палестинските бежанци. В някои случаи бежанските лагери биват използвани за двойни цели – военни групи могат да извършват терористични атаки от тях.
Проучванията на общественото мнение по повод въздействията на сирийските бежанци показват високо възприятие на заплахата за сигурността в Ливан и доказват, че ливанските граждани са загрижени, че могат да станат жертви на престъпление, да изпаднат в крайна бедност, да имат недостиг на услуги и нарастваща заплаха от тероризъм.
Ливан се стреми да запази своята краткотрайна стабилност с бързо утежняващо се социално напрежение и бедност в региони, където има огромен брой регистрирани сирийски бежанци, които съжителстват с история на недостатъчно предоставяне на здравни и други услуги за местното население.
От страните засягани от бежанската вълна Ливан е най-сериозно пострадала от гледна точка на политическото въздействие и въздействие върху сигурността, както и върху икономиката. Страната е разделена на две групи – тези, които подкрепят Асад и тези, които подкрепят опозицията.
В Ливан минали събития, сектантската и политическа идентичност, профилът на географския регион, близостта със Сирия и окупираната палестинска територия, създават високото ниво на заплаха сред обществото, което се експлоатира умело от политиците за получаване на политически дивиденти. По-голямата част от сирийските бежанци, пристигащи в Ливан, са сунити, което повишава рисковете за конфесионалния баланс, тъй като различните общности са склонни да бъдат много хомогенни сред различните сектантски линии. Все повече политици използват кризата с бежанците като оправдание за икономическата и социална криза в страната, твърдейки, че те застрашават националната стабилност и сигурност. Негативното публично възприятие за бежанците насърчава рестриктивните политики на правителствата за достъп до работни места, което увеличава напрежението между различните етнически групи.
Предизвикателства пред самите сирийските бежанци
Предполага се, че над 80 процента от сирийските бежанци живеят под границата на крайна бедност. За да се справят с нея семействата намаляват консумацията си на храна, разходите за здравеопазване, а все повече хора напускат домовете си поради невъзможност да плащат своите наеми. В допълнение към това дискриминацията и липсата на правна защита, както и конкуренцията за ограничени работни места и ресурси, усилват натиска върху тях.
Нивото на образованост сред бежанците като цяло е ниско – един на всеки трима е или неграмотен, или никога не е посещавал училище; 40 на сто имат начално образование, а само 3 процента имат университетско образование. По отношение на посещението на училище в Ливан, голям дял от сирийските деца в училищна възраст остават извън училище, като процентът на записване е едва 31. Те срещат различни трудности – невъзможност да плащат училищните такси, достъп до училище, както и до учебни програми. Най-сериозен и значим е проблемът с високите нива на безработица – ливанци, бежанци и емигранти използват едни и същи неработещи институции, което в комбинация със свиването на пазара на труда, води напрежение, което ще продължава да расте.
Сирийските бежанци са уязвими срещу злоупотреби. Този проблем е изострен от факта, че много от тях работят нелегално и от страх да не бъдат депортирани или хванати, не се обръщат към никой когато правата им биват нарушавани. Те често нямат трудови договори, социално осигуряване, законова защита, а заплащането е по-ниско.
Ливан не може да отговори на това силно въздействащо икономическо бедствие, действащ като слаба приемаща държава за разселените сирийци и е неспособна да помага на собствените си граждани. Голямото предизвикателство пред Ливан е как да насърчи икономиката с голям нарастващ процент на безработни, зле платени и слабо образовани жители и бежанци, с качество на живот, подкопано от настоящите условия в държавата. В допълнение към осигуряването на право на здравеопазване и образование, много икономисти са съгласни, че икономическите реформи трябва да бъдат обвързани с основните права на труд и движение на бежанци и работници емигранти.
Бежанците като възможност за разрешаване на икономическата криза в Ливан
Присъствието на толкова много сирийски бежанци без съмнение е в тежест на обществото и икономиката. При правилна политика от страна на ливанското правителство и с подкрепата на международната общественост, сирийските бежанци могат да насърчат икономическото развитие и същевременно да бъдат облагодетелствани от него.
От друга гледна точка сирийските бежанци имат и позитивен ефект върху приемащите икономика и в частност тази на Ливан. Цитираните по-горе източници показват, че те допринасят чрез увеличение на инвестициите от страна както на сирийската диаспора, така и на сирийския бизнес. В целия Близкоизточен регион сирийските бежанци имат икономическо влияние и като потребители, което води до нарастващо търсене на местни продукти – включително храна, услуги и наеми. Те са активни участници в икономиката на Ливан в момент когато кризата в Сирия има отрицателен ефект върху регионалните икономики. Това засилва частното потребление, което е един от основните компоненти на БВП и по този начин допринася за икономически растеж.
Те допринасят косвено за приемащите икономики поради увеличените потоци от хуманитарни помощи. Например предполага се, че в Ливан ООН предоставя приблизително 800 милиона долара годишно за сирийски бежанци. Трябва да се отбележи, че 44% от тази сума са директно инжектирани в ливанската икономика под формата на набавяне на различни артикули включително карти за храна, пакети и различни покупки. Международната общност е отделила значителни финансови ресурси за инфраструктурни проекти и инициативи, за политически реформи, насочени към преодоляването на различни пречки и проблеми.
Други ползи от хуманитарната подкрепа включват обучение и развиване на умения и компетенции, изграждане на капацитет за приемащите общности чрез икономическо програмиране. Например те могат да бъдат насочени към приемащите общности с фокус върху развитието на предприемачеството, финансовите услуги, професионалното и техничеко обучение, както и развитието на старт-ъп екосистеми, тясно свързани с университети и училища, които могат да предоставят различни опции за развитие и получаването на нови възможности.
Частният сектор може да бъде използван като надежден партньор за разрешаване на икономическата криза. Участието в усвояване на международните помощи може да насърчи чуждестранните инвеститори да бъдат ангажирани с по-голям брой инвестиции. Това ще е благоприятно както ливанското общество, така и за сирийските бежанци. Инвестициите в разселените и уязвими общества биха могли да стимулират растежа на работни места, и да създадат нови възможности, инжектирайки нов капитал в ливанската икономика.
Сирийските бежанци могат да бъдат основен двигател за привличането на чуждестранни инвестиции, ако имат по-широк достъп до пазара на работна ръка и по този начин могат да насърчат икономиката. След пандемията от Ковид-19 нововъзникващите пазари ще станат по-привлекателни за частните инвеститори и наличието на евтина работна ръка може да насърчи привличането на международен капитал. По-благоприятната среда за растеж би позволила на инвеститорите да се възползват от наличието на работна ръка сред сирийските бежанци, за да бъдат стимулирана сектори, които не са конкурентни на ливанската работна сила като – строителство, земеделия и други. Насърчаването на тези политики и вливането на свежи пари в тези сектори ще увеличи износа и ще спомогне за дългосрочното решение на проблемите на ливанската икономика.
Сривът на ливанската лира прави много вносни храни непосилни за местния пазар, а с активното на сирийските бежанци може да бъде укрепен вътрешния сектор на производство на храни в Ливан. Това от своя страна ще насърчи износа, което ще спомогне за укрепването на икономиката. Големият брой сирийски бежанци позволява на ливанските компании да намалят сериозно общите разходи и разходите за заплата и по този начин да бъдат конкурентни и да оцелеят в икономическата криза.
Развитието на производствения сектор на храни е от ключово значение за ливанската икономика. Това трябва да бъде държавна политика, която ще насърчи чуждестранните инвестиции в тези отрасли, ще спомогне за намаляването на безработицата и увеличението на износа.
Реформирането на ливанската икономика е възможност за насърчаване на ангажираността на частния сектор, заедно с бежанците и приемащите общества. Международната общественост трябва да насърчи ливанското правителство да приеме нов подход при решаването на проблемите, свързани с бежанците. Хуманитарната и международна помощ трябва да бъдат насочени към дългосрочни инвестиции, които с правилно управление и по-активно участие на частния сектор могат да бъдат в основата на създаване на нови работни места и успешно излизане от кризата. Бежанците могат да подхранят този растеж и същевременно да се възползват от него.
Вместо заключение: бизнес за мир
Сирийският приток на бежанци без съмнение изостря съществуващите социално-икономически предизвикателства в Ливан – проблемите на пазара на труда в това число голямата безработица, големите неформални пазари, както и силният натиск върху социални и публични услуги като: образование, здравеопазване и други. В същото време голям брой изследвания доказват жизнената роля на сирийските бежанци в стимулирането на приемащите страни – увеличението на хуманитарната помощ, инвестициите от страна на сирийската диаспора, както и активното икономическо участие като потребители. Насочването на вниманието към активното решаване на проблемите пред сирийските бежанци ще намали социалното напрежение, ще спаси животи и ще помогне за по-бързото излизане от икономическата криза.
Включването на бежанците в стратегиите за икономически растеж и създаване на работни места както на политическо, така и на фирмено равнище би им дало възможност те да допринасят за икономическия живот и социалните системи по начин, по който това правят и останалите членове на обществото. Първо бизнесът има интерес на генерира нова фирмена и социална инфраструктура и да подсили своя производствен потенциал. Това може само да донесе ползи за Ливан и да бъде пример за други приемащи бежанци общества. За да се предотврати по-нататъшно влошаване на услугите и икономическата несигурност в Ливан, усилията трябва да се съсредоточат в създаването на политики, произтичащи от опита на бизнеса и благотворителните организации, които в не малка степен и в момента да справят със структурните промени, както и неблагоприятните ефекти от кризата.
Такива инициативи за промяна на отношения и политики спрямо бежанци вече съществуват. „Бизнес за мир“ е една от организациите, която обобщава, разпространява поуките и възнаграждава успехите на предприемачите в Ливан и други подобни икономики.
Доколкото може да се съди начинът на приемане на бежанската вълна от Украйна в Полша и Румъния – опитът засега не е изучен – бизнесът в тези страни, заедно с обществото и политиците, е основен деятел в търсенето на възможности за смекчаване на кошмарните последици от войната. А и профилът на украинските бежанци е много по-различен от сирийският.
[1] Авторът е докторант във Философския факултет на СУ и собственик на бизнес с търговски отношения с Ливан. В основата на текста е теза, разработена в рамките на курса „Икономика на ромите през 2021 г.“, съвместна публикация със списание Публични политики на СУ.
