Дебатът тази седмица
Колегите от Института за пазарна икономика коментираха тази седмица, че последните изменения във вече приетия на първо четене закон за въвеждане на еврото, които установяват контрол върху търговските обороти до края на следващата година, са връщане към системата на управление на икономиката от 1968 г. Не знам защо са избрали точно тази година. Но те правилно констатират, „такава намеса в икономиката нямаше и при Жан Виденов“.
Юлиян Войнов охарактеризира, че случващото се в България е „опит за пълен реваншизъм към плановата икономика и руската сфера на влияние“.
Описанието и обясненията на Евгени Кънев, с който имахме повод да обсъждаме по-рано тази седмица общия дизайн на политикономическите тенденции, навеждат на мисълта, че замисълът на тази и други подобни политики е нещо като рекет за събиране на „дарения“ за политическата партия „Ново начало“ и други такива.
Приблизително по същото време Иван Костов, в едно дискусионните предавания на БТВ изрази тревога за общото състояние на публичните финанси и цените (като последица от фискалната и други политики) и предложи някои real-Politik подхода за ограничаване на отрицателните последици от създалото се положения.
Съгласявайки се по принцип с казаното от тези авторитети, смятам, че картината следва да бъде донарисувана с някои светлосенки, за да може да се предвиди какво предстои.
Какво всъщност се случва
- Проектозаконът за еврото е по принцип одобрен от Европейската комисия с предположение за относителен кратък срок за контрол върху изписването цените в лева и евро при смяната на банкнотите.
- Българските законодатели, по идея на министерството на финансите, въвеждат не кратък, а безпрецедентно дълъг период на контрол – от 17 месеца, докато досега най-продължителния познат срок е 12 месеца.
- Контекстът на това нововъведение е важен. България се присъединява към еврозоната сравнително късно и при фиксиран разменен курс (в сила де факто от 1 март 1997 г.). Продължителните периоди на наблюдение на цените са донякъде политически оправдани при липса на опит, териториално големи и по-малко отворени икономики (защото стоките и услугите от чужбина по-разходно заместват тези, които се предлагат от местни предприемачи и търговци) и без валутен съвет (т.е. непроменим курс, плюс забрана за финансирането на правителство и банки).
- Почти година и половина срок на „наблюдение“ не може да бъде оправдан (и не е оправдан) с каквито и да било икономически съображения: сезонните, климатичните и конюнктурните изненади се случват през няколко месеца; последиците от фискални и регулаторни нововъдения (субсидии, залпови правителствени разходи и квази данъци) са известни от вече стореното или са ясно прогнозируеми за срок до една година, и за тези изненади и нововъведения продавачите не носят отговорност, но следва да се съобразят с тях и/или да ги преодолеят. Към тези изменения следва да се добавят и обществени промени и неочаквани събития. Освен това са възможни и понякога вероятни странични въздействия от регулации на ЕС, пазари и производство на съседни страни и такива от ЕС, които да променят търсенето и цените. Да не споменавам войната на Русия срещу Украйна и други регионални и геополитически сътресения.
- „Наблюдават“ се котирания на цени отвъд разменния курс (при законово установени допустими отклонения), но глобите са върху оборота. Цени на борсови стоки, от които зависят доставките на производители и продавачи (горива, електроенергия, суровини и пр.) не могат да бъдат контролирани.
Икономически реалии на проверките: НОПЦ
Те се извършват от Комисията за защита на потребителите (КЗП). От нейните отчети и бюджети се вижда, че за миналата година бюджетът й е 8.26 млн. лева, от които малко над половината са за заплати. Прегледани са 27.5 хиляди жалби. Приходите от дейността са 2.8 млн. лева. През тази година бюджетът й е 8.9 млн. лева, от които 7.2 млн. за заплати; предвидените приходи – 1.86 млн. лева.
Щатните служители са 181. Не е ясно колко работят в комисията на граждански договор, непълно работно време и проверяват сигнали на място.
Колкото и да са тези хора, те ще трябва да проверяват 160 хиляди търговски обекта. (Ако броят им от 2023 г., за която са последните данни на НСИ, се е запазил.) Някои от тези обекти са сезонни и със сезонна работна сила. Дребен приятен детайл от работата на комисионерите е, че те, подобно на данъчните служители, ще трябва да проверяват курортни дестинации в отпускарски сезони.
Тъй или инак, независимо от броя на работещите по задачи на КЗП, не е възможно всички търговци да бъдат проверени. Проверките ще са избирателни. Не ясно дали проверяващите ще следват някаква методика за оценка на риска. Може би ще имат известни инструкции. Но те ще са без никакво законово основание: законът не съдържа и не може да съдържа ясно определение за „необосновано повишаване на цените“ (НОПЦ), „спекула“ или „спекулант“.
НОПЦ са забранени от закона, но той не съдържа определение на това понятия. „Спекула“ и прочее са „аргументи“, които защитниците на НОЦ използват за пропаганда в медиите. Традицията за борба със спекулата, дори ако се абстрахираме от опита по време на правителството на Ал. Стамболийски или ранните години на управлението на ОФ и БКП, е много богата и вече съм я коментирал. Основната полза от този опит е изводът, че тази „борба“ никога не е работила.
Предвид обема работа, дори ако КЗП е подкрепена от някои служители на НАП (общо 7 000 служители) и БАБХ (2 500 служители), за НОЦ ще бъдат проверявани големи ритейлъри и по-скоро големи, отколкото малки търговци. Съмнително е дали проверяващите ще са по-добре обучени правно, счетоводно и икономически от проверяваните. Вероятно проверяваните ще са по-добри познавачи на икономика, прави и бизнес. Процесът на доказване на НОЦ ще е бавен и без резултат. Затова проверяващите много вероятно ще предпочетат частна сделка срещу незначителни по размер санкциониращи актове. В по-малките магазини ще може да се случи сделка с проверяваните без формалности.
Дори само от това гледище изискването за НОПЦ не може да бъде приложено.
Ако по някаква случайност това се окаже възможно, необходимо е да се изчисли рискът. При пълно изпълнение на закона, каквито са обещанията на правителството и намеренията на законодателя, оборотът под риск е приблизително 2 млрд. лева.
Изчислението е на основата на данните за оборота на търговията на дребно за 2023 г. (72 млрд. лева), индексъа за този оборот оттогава досега е с добавени около 5 млрд. лева неотчетени сделки. Т.е. получава се стилизирана сума от 100 млрд. лева.
Проблемът обаче е в обстоятелството, че законопроектът и обосноваващата го реторика вече пораждат икономически ефекти, които изцяло противоречат на заявените цели на политиката, която този закон, ако бъде приет, ще въведе. Ето за какво става дума:
- Политиката не може да бъде въведена от днес за утре, тя става известна преди съставянето на проекта, а времето за неговото обсъждане е сигнал за търговците;
- При вече обосновано предположение, че те след време ще подлежат на проверка за НОПЦ, търговите нямат избор освен да повишат цените сега;
- Те дори знаят, че ако те не го сторят, някой друг ще вдигне цените;
- Някои от потребителите, които КЗП трябва да защитава, са вече уплашени от собственото си неразбиране на процеса на приемане на еврото и вярват, че цените ще се покачват поради „желание за удвояването им“ от страна търговците и купуват около 10% повече, отколкото през юни-юли миналата година;
- Другите потребители са с между 12 и 17% по-високи доходи, отколкото преди година и половина;
- Трета група потребители са извадили от джобните си спестявания някакви средства (предполагам около 7-8 млрд. лева) и също са готови да „си купят“ нещо.
Крайният ефект е, че цените „се вдигат“ преди проверката за НОПЦ.
Когато тя действително започне, търговците на дребно ще могат дори да обявят намаления. За тях те не могат да бъдат санкционирани.
Мотивът за потребление сега, а не след време, идва и от други места. Както пресмята Евгени Кънев, в прилагането на регулации на ЕС по отпадъците от битова техника в България се налагат такси на събирачите (четири фирми, лицензирани от министъра на околната среда и водите), които са 4-5 пъти по-високи от аналогичните такси в другите страни от Съюза. В резултат всичко от ютия до пералня и хладилник през компютър се оскъпява от 40 до 60 лева.
Който има нужда от тези неща, може да реши да ги купи сега. Ако цените тук му се сторят след време неприемливи, може да ги набави от всяка друга страна в Европа и света.
Отчитайки тези и други вероятно развития, в анализ на тази част от законопроекта от БТПП се сочи, че:
- Тази политика противоречи на законите и добрата практика;
- Нарушава нормалния процес на ценообразуване;
- Увеличава разходите за водене на бизнес и
- Влошавайки бизнес-средата, има вероятност да бъде фактор за намаляване инвестициите и възнагражденията в реалния сектор.[1]
Сравнението със централното планиране
То се прави често, включително от народни представители, които не са съгласни с тези текстове от законопроекта.
Но сравнението е погрешно. Няма реванш на централното планиране или пък възстановяване на негови практики, извън актовете на проверка.
По време на централното планиране от 1947 до 1990 г. икономиката работи на дефицит на всичко, от тоалетна хартия до автомобили и жилища; заместители на търсените стоки за потребление са най-възможни в приготвянето на зимнина, в „икономиката на бурканите“, към която прибягват 63% от домакинствата; почти всичко се произвежда в държавни предприятия и ТКЗС; цените и заплатите се определят административно, цените са него като данъци; и хората не могат при пътуване в чужбина да си набавят онова, които търсят и го няма в България, защото повечето от тях са де факто закрепостени.
С други думи, при централно планиране тези политики са в някакъв смисъл възможни. Техен резултат са няколко фалита на правителствата на НРБ, със съответните политически и житейски последици.
Сравнението с политиката на правителството на Жан Виденов също не е съвсем правилно.
През 1995 г., за да състави годишен бюджет с дефицит под 10% от БВП, правителството забранява на държавните предприятия да обслужват банковите си заеми. БНБ трябва да предостави ликвидност на поне някои банки, т.е. трябва да напечата пари. За да не се изпари целият замисъл на политиката на правителството на БСП, е приет закон за цените, създадена е съответната комисия и към края на същата година администрираните цени са вече не 10, а 54% от „потребителската кошница“. Крайният ефект е известен, но самата политика за контрол на цените е по-обоснована от това, което се готви сега.
Голямата картина: мека хунта
Тя е в политиката и в предстоящите политически развития.
Не само КЗП, но всички държавни агенции са със сменен от настоящето управляващо мнозинство състав. Това се отнася за управителния съвет на БНБ и всички регулаторни органи, за Конституционния съд и Висшия съдебен съвет, НОИ и Сметната палата.
По прилагането на тази част от закона за въвеждане на еврото, ще работи правителството, а не БНБ и дори не Министерството на финансите.
Приходите от проверките и различните плащания на лицензираните таксосъбирачи най-вероятно ще бъдат насочени към финансирането на избирателни кампании за президент и така нататък.
Промяната на възнагражденията в държавния апарат показва, че мнозинството ще разчита при следващите избори именно на него. Поради същата причина се завеждат процеси срещу кметове. Журналисти са осъдени за това, че си вършат работата.
Така започна завладяването на съответните страни от Иванашвили, Вучич, Орбан, Путин и Фицо – чрез „меки хунти“ от висши бюрократи, проверяващи, полиция и органи „за“ сигурност, прокурори и подчинена правосъдна система.
[1] Този законопроект не е всичко по темата, вижте също: Становището на БТПП по проект на Закон за Веригата на доставки на земеделски продукти и храни.
