Много хедж фондове проявяват голяма активност на пазара след руската инвазия в Украйна. Обемът на транзакциите с руски или украински активи се е увеличил 2-3 пъти в сравнение с времето преди войната.
„Получавам много запитвания от мои стари познати в средите на хедж фондовете дали да купуват обезценени руски активи (поради войната). Отговарям им, че това е все едно да купуват германски съкровищни бонове по време на Холокоста. Малко благоприличие“. Това смело сравнение е подписано от Бил Браудър, главен изпълнителен директор на инвестиционния фонд Hermitage Capital Management и дългогодишен критик на Владимир Путин, цитиран от France 24.
Този американски бизнесмен се страхува в началото на март от алчността на някои спекуланти, които виждат във войната, водена в Украйна от Москва преди всичко възможност да направят изгодни сделки на изток.
Руските танкови колони не спират спекулантите
И месец по-късно първите данни показват, че той има право. „Обемът на сделките по дълговете на руски и украински предприятия мина от по-малко от 100 млн. долара преди 24 февруари до между 300 и 500 млн. долара в началото на март. И оттогава обемът на транзакциите остава значително под 100 млн долара“, констатира Александър Барадес, финансов анализатор на IG France. „Никога не е имало толкова транзакции с руски ценни книжа от месец март 2020 година“, добавя Bloomberg.
С други думи, има хора, които отчаяно се стремят да се освободят от руските и украинските активи в порфейла си. Това не е учудващо. „Големите институционални фондове и банките нямат никакво желание да се окажат притежатели на акции на предприятия от страна, тежко ударена от безпрецедентни санкции. Това вреди на репутацията им и клиентите на тези фондове желаят да не бъдат асоциирани с войната“, обяснява Барадес.
Но изненадващото е, че от друга страна има хора, които купуват. Настъплението на руските танкови колони към Киев, интензивните бомбардировки срещу украинските градове, не попречиха на специалисти в спекулациите като фондовете Aurelius, Silver Point и GoldenTree да сграбчат възможността, пише Financial Times. „Това са преди всичко фондове, които са се специализирали в купуването и препродажбата на държавни дългове на страни, които изпитват финансови затруднения. Те мислят, че могат да се направят пари в Русия и Украйна“, уточнява Александър Барадес. Той смята, че сега едва няколко десетки хедж фондове имат смелостта да търгуват с руски ценни книжа.
Сметката е проста. Институционните инвеститори, които държат руския и украинския дълг ще се опитат да се отърват от активите си… на каквато и да е цена. „Цените се сринаха със 75-80% на някои активи“, уточнява аналаизаторът. Тези спекуланти си казват, че не е възможно няколко бомби или санкции да доведат до обезценяването на някои руски банки, които бяха сред най-големите в света, или на руските газови и петролни гиганти до няколкостотин милиона долара, докато преди войната те струваха десетки милиарди долара.
Яндекс, Газпром, Лукойл и Руските железници са най-високо котираните
Тези хедж фондове се нахвърлиха върху активите на руския интернет гигант Яндекс, на вездесъщия Газпром, на основния руски производител на петрол Газпром, на стоманодобивния гигант Новолипецк и на руските държавни железници.
Тези играчи на борсата успяха да изкупят руски държавен дълг, което не е проста работа. Международните санкции не позволяват на Русия да увеличава капитала като емитира държавни ценни книжа и този дълг не може да бъде търгуван на финансовите пазари. За да се снабдиш с тях, трябва акциите да се прехвърлят от ръка на ръка.
Транзакции, направени „почти под масата“, могат да донесат голяма печалба, пише New York Post. „Руска облигация с падеж през септември се търгуваше наскоро за 48 цента. Това означава, че ако Москва може да я изплати по първоначалната стойност на която е емитирана, кредиторите могат да реализират печалба от повече от 100%“, подчертава вестникът.
Но не само руският дълг представлява интерес за спекулантите. Те дебнат също за всичко, което идва от Украйна. Много инвеститори придобиха облигации от украинския държавен дълг след началото на войната и имат намерение да купуват още, отбелязва Financial Times. Тук също хаосът и разрушенията, предизвикани от войната накараха много инвеститори да избягат. Това доведе до спад на цената с 80%. Но мнозина си казват, че не е възможно една страна, така силно подкрепяна от Запада да обяви фалит. Това означава, че активите ѝ ще възстановят стойността си. „Единственият вариант, при който този държавен дълг може да загуби цялата си стойност, е ако Русия окупира напълно и за дълго време Украйна“, казва един от тези спекуланти пред Financial Times.
Изключително рискови залози
По-голямата част от тези спекуланти предпочитат да останат извън медийните прожектори. „Те са тук, за да правят пари, а не за да вдигат шум“, казва Александър Барадес. Но някои са по-красноречиви от други. Това е случаят на Давид Амарян, арменски инвеститор и директор на инвестиционния фонд Balchug Capital, който обяснява на дълго и на широко пред Wall Street Journal защо е започнал да купува руски активи „в деня, в който Владимир Путин е обявил война на Украйна“.
Давид Амарян е похарчил милиони долари за придобиването на акции на Роснефт, Лукойл, Газпром и на банката Сбербанк. Какво е неговото оправдание? „Телефонирах на моите клиенти, за да ги попитам проблем ли е за тях, ако инвестирам парите им в руски предприятия. Те ми отговориха да си върша работата и да им донеса пари“, обощава той.
Днес повече от 50% от средствата, които управлява, са вложени в руски ценни книжа. Той знае, че тези кризи могат да донесат огромни печалби. Амарян премина вече по този път през 2014 г. след анексията на Крим, отбелязва Wall Street Journal. „Лошите периоди винаги имат край“, казва той. Можем да му вярваме, трябва само да си затворим очите за неговия морал и да бъдем търпеливи.
„Това са изключително рискови залози“, казва от своя страна Александър Барадес. Разбира се, спекулантите правят това, което правят при всяка криза – купуват, когато никой друг не иска да го прави. Но да правиш пари за сметка на смъртоносните боеве в Украйна е може би по-опасно, отколкото да се опитваш да спекулираш по време на финансовата криза през 2008 г. или при фалита на Аржентина през 2001 г.
Международните санкции могат да се разширят още повече. Откриването на масовите гробове в Буча накара Европа да погледне по-сериозно на възможността за ембарго върху въглищата, петрола и газа. Хипотеза, която спекулантите, заложили на Газпром, Лукойл и Роснефт, никога не са смятали за възможна.
Firebird Management, хедж фонд специализиран в Русия, възприема обратната стратегия и се опитва да продаде част от руските си активи, пише Financial Times. Този фонд спечели много след анексията на Крим, но също така понесе големи загуби през 1998 г. след фалита на Русия. И той знае, че макар всяко нещо да има край, понякога то може да завърши с нокаут.
Репортаж на France 24, превод Георги Саулов
