Пътят към декарбонизацията на българската икономика започва с бързото изваждане от експлоатация на лигнитните електроцентрали, минава през трансформацията на електроенергийния сектор, развитието на нови ВЕИ технологии, като офшорна вятърна и геотермална енергия, и ускорената електрификация на сградите, промишлеността и транспорта.
Това са част от основните изводи на най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията, Сценарии за възстановяване и постигане на въглероден неутралитет на България до 2050 г., представен по време на международна конференция.
В онлайн дискусията са взели участие представители от различни държавни и европейски институции, от неправителствения и частния сектор, сред които вицепремиерът Атанас Пеканов, Невена Гавалюгова, експерт от Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия, Марчело Мазера, ръководител на отдел „Енергийна сигурност, разпределение и пазари“ на Дирекция „Транспорт и климат“ на Съвместния изследователски център към Европейската комисия и други.
Сред заключенията е и това, че инвестиционните приоритети на страната трябва да се пренасочат от големите инфраструктурни проекти към децентрализирани енергийни решения, диверсификация на доставките и насърчаване на малките и средни предприятия, енергийните общности и екопредприемачите.
В рамките на анализа Центърът е разработил три сценария за постигане на зелено възстановяване на България: 1) декарбонизация въз основа на поведенчески промени; 2) технологична декарбонизация; и 3) GreenPlus – междинен сценарий към въглеродно-неутрална икономика.
Според коментарите на участниците в конференцията процесът по присъединяване към трансатлантически зелен пакт може да се окаже основна движеща сила за ускоряването на глобалната енергийна трансформация и привличането на ключови инвестиции в региона, което да превърне ЕС в лидер на зелените иновации и технологии.
За да подпомогне преструктурирането на българската икономика към нулево-въглеродно развитие, българското правителство следва да стимулира производството на електроенергия от ВЕИ, като организира търгове за присъединяване на нови мощности, насърчи внедряването на нисковъглеродни технологии, отдели повече инвестиции за създаването на инфраструктура за устойчива мобилност и предприеме целенасочени мерки за агро-екологични реформи.
Акцентира се на необходимостта от разработването на регулаторна рамка, която да улесни интеграцията на най-модерните технологии в икономиката, включително чрез инвестиции в офшорна вятърна енергия в Черно море, индустриално производство на зелен водород и разработването на наличния потенциал за производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници.
