Пак някой нещо не е разбрал:
– „Суверенитетът“ не е свързан с и не е „предаден“ с въвеждането на еврото.
– Преотстъпването на „суверенитет“ от централните банки на страните членки на ЕИО е де факто реалност от 1979 година, когато тези страни започват да използват ЕКЮ-то като счетоводна единица, основана на разменните ѝ курсове спрямо валутите на отделните страни.
– Този разменен механизъм е в основата на еврозоната от 1 януари 1999 г. насам.
– Искането на референдум за членство в еврозоната е всъщност идея за преразглеждане на договора за членство в ЕС.
– Междувременно ЕИО се превръща в Европейски съюз и приема нови страни. За тях първо ЕКЮ-то, а след това и разменният механизъм са вече даденост.
– Преговорите за членство започват при вече действащ паричен съюз на страните, които вече са част от ЕС. Затова и разменният механизъм е част от договорите за членство.
– Искането на референдум за членство в еврозоната е всъщност идея за преразглеждане на договора за членство в ЕС. Това би противоречало на Конституцията.
– Провеждането на такъв референдум и дори абстрактно възможното решение да не бъде одобрено членството на България в еврозоната, не означава нито че ще бъде запазен някакъв суверенитет на действителната парична политика на БНБ, нито че този суверенитет би бил нещо добро.
– Историческият опит на България свидетелства, че БНБ много рядко е имала чиста международна независимост на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на практика непостижимо.
– Едно от историческите издания на БНБ показва (автор на тази част е Румен Аврамов), че до към Първата световна война БНБ търси паричен или метален стандарт, към който да се „закачи“.
– След тази война БНБ е нещо като „валутен съвет“, управляван от чужденци.
– Малцина са възмутени от този факт. Преди Втората световна война левът стават част от клиринговите разплащания на марката на Третия райх, а след нея – на клиринговата система на съветската рубла. (Отново няма ропот по повод суверенитета на БНБ.)
– През всичките тези години винаги е имало проблеми и с банковия надзор, освен през 1944-1989 г. – защото тогава надзорът не е банков.
– „Независимата“ парична политика за целия период от 1944 до 1991 г. е суверенна (свободна) спрямо и само норамалнала логика на централното банкиране.
– Като част от зоната на рублата, разменният курс спрямо конвертируемите валути е по-скоро фикция; през февруари-март 1990 г. независимият курс на лева към долара на САЩ е около 18 пъти по-нисък от пазарния.
– През 1989-1991 г. БНБ продължава да бъде напълно зависима от правителството до януари 1991 г.
– До края на 1994 г. БНБ е относително суверенна спрямо партийното мнозинство в парламента; след 5 май 1995 г. бързо става напълно зависима от политиките на правителството.
– След 1-ви март и особено след 1-ви юли 1997 г. до сега е може би най-дългият период на независимост на Централната банка на България.
Вместо извод
Ако трябва да направя някакъв извод от казаното дотук, бих посочил следното:
1. След преобразуването на БНБ в паричен съвет през 1997 година, настъпва най-дългият период на действителна независимост на централната банка в историята на България.
2. В годините след това БНБ действа като основен фактор за най-дългия период на икономически растеж, здраве на публичните финанси и общо за всички благосъстояние.
3. Винаги е било възможно да отидеш „за риба“ или да береш билки, с който и да е управител или член на БНБ, особено ако си български собственик или управител на банка.
4. Сега БНБ може да избира в чия валута и книжа да държи резерва на лева.
5. След 1997 г. досега е периодът на най-голяма и продължителна свобода на централната банка след 1879 г.
6. Суверенитет на БНБ може и да няма, но това не означава липса на суверенитет на страната.
7. Важен е суверенитетът на хората от техните избраници в политиката. Затова металният или някъкъв подобен на металния стандарт в паричната политика е най-добрият вариант, ако централната банка не спасява (финансира) правителството и банките.
Казаното тук накрая важи и за ЕЦБ.
