Лудост. Само така може да се нарече искането на топлофикационните дружества в България за увеличение на цената на топлоенергията. Исканията са абсурдни и почти невъзможни. Заложените проценти увеличение на цената са двуцифрени при основните дружества. Ако тези искания бъдат удовлетворени, цената на топлоенергията в България ще достигне нови рекорди.
На какво се крепи увереността на Топлофикациите, че ще получат подобни увеличения?
На първо място са политическите фактори. Липсата на стабилност в държавата, поради смяната на съотношението на силите в парламента и почти наработещо правителство е основният фактор, който използват монополните дружества, за да имат подобни претенции. Това безредие в държавата ни дава ярко отражение върху работата на контролиращите институции. Липсата на контрол и още повече на отговорност от тези институции дава достатъчна мотивация на топлоенергийните дружества да предявяват претенции за цени, която иначе не биха си позволили. Рязката смяна на властта ги кара да бързат и искат да грабят колкото се може повече. Като за последно. Въпреки, че нямат никакво основание.
Ето и някои от доводите ми за това:
1. Топлофикациите печелят основно от продажбата на топлоенергия. Последният отчетен сезон – 2020-2021г., е по-дълъг от предходния, което ще допринесе и за по-високите продажби на топлоенергия в края на последния отчетен сезон.
2. Цената на основната суровина за производство на топлоенергия, природният газ, за предходния период бе заложена високо над реалните нива предварително и прогнозите на набедените за енергийни експерти така и не се сбъднаха, в следствие на което потребителите бяха сериозно ощетени през изминалия отчетен период. За това обаче никой не говори. Конкретен пример е най-голямото дружество в страната – Топлофикация София ЕАД (ТС). За изминалия отчетен период бе заложена прогнозна цена на газа в размер на 30.51 лв./MWh. Още преди месеци прогнозирах, че среднопретеглената цена едва ли ще надвиши 28 лв./MWh. Поглеждайки данните за покупките на ТС през отчетния сезон 2020/2021г (Таблица 1), се вижда, че среднопретеглената цена е около 27.90 лв./MWh, дори при предположението, че за текущия месец май цената е 35.74 лв., цена която не е заложена в проектопредложението на дружеството за исканото повишение. Иначе казано, Топлофикация София е купувала природния газ на много по-ниска цена от заложената за изминаващия отчетен сезон.
Покупките на газ на ТС за сезон 2020/2021 ще бъдат около 7.414 млн. MWh. По този начин се оказва, че дружеството е ограбило столичани с около 22.55 млн. лева. И то само от лесно предвидимата грешно заложена прогнозна средно претеглена цена за покупката на основната суровина. Среднопретеглената цена на покупките на газ от ТС е с 9.97% по-ниска от прогнозираната, но не е в границата на онези 15%, заложени в закона и които биха дали основание на КЕВР да поиска намаление на цената на топлоенергията. За това комисията мълчи. Мълчи като…. Ще бъдат ли обезщетени потребителите на топлоенергия в София? Едва ли.
3. Третото и не на последно място е, че през изминалия отоплителен сезон като цяло температурите в страната бяха по-ниски според НИМХ, което даваше основание на ТС да ни продава повече топлоенергия, независимо от това дали е било необходимо, а според мен и независещ от това фактор за продажба.
Защо обаче топлофикациите искат тези огромни увеличения?
Доводите на дружествата са до болка познати от 10-15 години и в момента платените от дружествата експерти са разпратени по студията на основните телевизии да ги повторят по колкото е необходимо пъти, за да изглеждат някак си по-основателни.
Първият и основен довод отново е предположението за висок ръст на цената на природния газ. Този довод се основава на прогноза, която може би ще се сбъдне. Гореизложените факти обаче говорят друго, а прогнозата някак си случайно е в ущърб на потребителите. За следващия отчетен сезон 2021/2022г. е заложена цена на газа от 34.49 лв./MWh, или с 13% по-висока от текущо заложената.
Вторият основен аргумент за исканото увеличение са по-високите цени на квотите парникови газове. Това отново е фактор, основаващ се на някакви прогнози. Тук има поне две принципни аномалии, за която никой не говори. Квотите парникови газове, които топлофикационните дружества трябва да закупуват годишно, зависят и от количеството топлоенергия, която те произвеждат. Винаги съм твърдял, че топлофикациите, в частност и Топлофикация София, продават огромни количества ненужна топлоенергия. Намаляването й зависи основно от правилната настройка на параметрите на абонатните станции, които са под контрола и опеката на дружеството. То обаче не желае да ги оптимизира, за да намали тези безумни количества топлоенергия. Друг фактор за намаляването на количествата произведена топлоенергия е чрез ограничаване на загубите по топлопреносната мрежа. И конкретно загубите от пробиви. Намаляването на тези загуби по същество са неглижирани от Топлофикация София в последните 20-ина години, тъй като те са приобщени към разходите по преноса, които дружеството отчита всяка година. А те съвсем не са малки. Конкретно, Топлофикация София отчита през последните 5 години около 20% разходи от преноса на топлоенергия, като от тях загубите от пробиви и течове по мрежата са 1/4. А дали те не са по-големи?
За последния отчетен период Топлофикация София е отчела 879 572 MWh разходи по преноса през топлопреносната мрежа. По текуща цена от 98.508 лв./MWh това са 86.65 млн. лв. На Топлофикация обаче не й пука, тъй като това са разходи, които потребителят плаща и които са включени в цената на „услугата“. От тези близо 87 млн. лв. 25%, или близо 22 млн. лв., са загуби от течове и пробиви, които биха били елиминирани или поне сведени до минимум, ако от дружеството въобще имаха желание да ги намалят. Но тъй като ги плаща потребителят и се приемат от КЕВР като разходи – това не се оказва приоритет. И докато при ТС разходите по преноса през топлопреносната мрежа са около 20%, то при повечето от останалите дружества в страната количеството е над 50-60%.
Като последваща причина за исканото увеличение на цената са разходите за заплати. През следващия отчетен период Топлофикация София предвижда тези разходи да са 76.632 млн. лева. В дружеството работят около 2 180 души (включвайки намалените щатни бройки), което означава, че средната брутната заплата за дружеството е предвидено да бъде около 2 930 лв., или с над 12% увеличение спрямо предходния отчетен период. В допълнение на тези възнаграждения са заложени и 11 млн. лв. за социални придобивки. Лично аз смятам за лоша практика по принцип, още повече в условията на икономическа и пандемична криза, разходите за възнаграждения на дружества с гриф „монопол“ да е икономически обосновано. Топлоенергията и подобните на нея услуги, без които човек не може, не могат да бъдат за сметка на потребителите, още повече, че топлоенергията вероятно е единствената услуга, върху която потребителят има някакъв контрол, било то от гледна точка на количество или цена.
Увеличенията, за които претендират Топлофикационните дружества:
Ако тези цени бъдат одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, е много вероятно потребителите масово да спрат да плащат задълженията си. И то с основание.
