fbpx

Генно модифицираната храна може и трябва да бъде етикетирана

Неотдавнашно проучване на общественото мнение в целия ЕС, поръчано от групата на Зелените/EFA в Европейския парламент, показва, че огромното мнозинство (86%) от европейците, които са чували за генетично модифицирани (ГМ) култури, искат храните, произведени от тези растения, да бъдат етикетирани като такива.

По-голямата част (68%) от респондентите, които са чували за нови ГМ техники, като CRISPR, искат храни, произведени с тези техники, също да са етикетирани като ГМ.

Анкетата потвърждава становището на Еврокомисията, че европейците искат подробна информация за храната, която купуват, независимо дали става въпрос за хранителните качества или мястото и метода на производство.

Комисията обяви задължителната хранителна информация да бъде изложена отпред на опаковката и заяви, че ще разработи „устойчива рамка за етикетиране на храните“, която също ще обхваща и екологичните, и социалните аспекти на производството на храните.

На този етап е ясно, че ЕС може само да разшири правилата за етикетиране на храните, а не да премахне съществуващите изисквания.

Това обаче може да се случи, само ако ЕС изключи някои ГМ култури, от обхвата на своите ГМО регламенти. Производителите на ГМ семена като Bayer и Corteva биха имали голяма изгода от това.

Тяхната индустриална асоциация твърди, че някои ГМ растения съдържат генетични промени, които също могат да възникнат по естествен начин или чрез конвенционални методи за размножаване и че би било „дискриминационно“ да се подчиняват на правилата на ЕС за етикетиране на ГМ.

Това, което те пропускат да споменат е, че тези ГМ растения също ще съдържат допълнителни ДНК промени и че разработчиците на ГМ организми обикновено пропускат обширния скрининг, който е необходим, за да се намерят тези непредсказуеми генетични промени.

Някои политици отидоха по-далеч и казаха, че етикетирането на ГМ е „просто невъзможно“ за такива ГМ растения, независимо какво искат европейците, защото не може да се разбере как е създадена дадена култура – с ГМ технология или чрез традиционно селекциониране.

Истината е, че етикетирането, което искат потребителите е възможно, независимо дали може да се използват лабораторни методи за определяне произхода на продукта. В този ред на мисли една импровизирана анкета по проблема сред експерти и производители би звучала така:

Можете ли да използвате лабораторен метод, за да разберете дали ябълката е отгледана според биологичните стандарти?
Не.

Можете ли да го етикетирате като сертифициран био-продукт?
Да.

Можете ли да използвате лабораторен метод, за да разберете дали кокошка, държана в малка клетка, е снесла дадено яйце или е от някоя от свободно отглежданите?
Не.

Можете ли да маркирате яйцето като такова?
Да – това дори е задължително в ЕС.

Можете ли да използвате лабораторен метод, за да разберете дали ябълките от Трентино наистина са от региона на Трентино?
Не.

Можете ли да ги обозначите като такива?
Да, защото те имат защитено географско указание в ЕС.

За да работи етикетирането, което искат потребителите, просто се нуждаете от надеждна система за проследяване, това е всичко.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"