В поредния от безкрайните си завои по темата за търговията президентът Доналд Тръмп намекна, че може да не поднови действащото търговско споразумение на Съединените щати с Канада и Мексико. Особено интересна беше една от причините, които той посочи.
„Нямаме нужда от нищо, което Канада има; нямаме нужда от нищо, което Мексико има, но те се нуждаят от всичко, което ние имаме, и трябва да се отнасят по-добре към нас“, каза Тръмп. „Не ни трябват техните автомобили; не ни трябва техният дървен материал; не ни трябва тяхната енергия; не ни трябва нищо, което те имат“, добавя той, цитиран от анализ, публикуван в блога на Cato Institute.
Според данните от април тази година Канада е водещият търговски партньор на САЩ по отношение на вноса и износа на стоки, с общ обем от 86 милиарда долара. Мексико е на второ място с двустранна търговия със стоки със САЩ на стойност 64,8 милиарда долара. Като цяло регионалната икономическа интеграция, създадена чрез Споразумението между САЩ, Мексико и Канада (преди известно като Северноамериканското споразумение за свободна търговия, докато Тръмп не направи няколко промени и не го преименува на USMCA по време на първия си президентски мандат), направи и трите страни по-конкурентоспособни както на вътрешния, така и на международния пазар.
Изобщо не е убедително да се твърди, че Съединените щати нямат нужда от нищо от своите двама най-големи търговски партньори, точно както не би било убедително да се твърди, че те нямат нужда от нищо от нас. Пренебрежителното отношение на Тръмп към това, което Канада и Мексико могат да предложат на американците чрез търговията, напомня за едно известно послание, изпратено до крал Джордж III от император Цянлун от китайската династия Цин през 1775 г.
Британската империя изпратила мисия до Пекин, водена от лорд Джордж Макартни, с цел да отвори Китай за британската търговия. Но китайският император не проявил интерес.В указа си до британския крал той заявил с известно презрение:
„Не виждам никаква стойност в предмети, които са странни или изобретателни, и нямам нужда от произведенията на вашата страна… Подобава ти, о, кралю, да уважаваш моите възгледи и занапред да проявяваш още по-голяма преданост и лоялност…“ (Вж. Harry G. Gelber, The Dragon and the Foreign Devil: China and the World, 1100 B.C. to the Present (Ню Йорк: Walker and Company, 2007), стр. 164.)
Пренебрегването на икономическите ползи от търговията беше една от причините династията Цин да стане последната китайска династия. Последваха още два века на икономическа стагнация и упадък в Китай, преди през 80-те години на XX век властта да бъде поета от лидер с по-благосклонно отношение към търговията — Дън Саопин.
Да се надяваме, че същото няма да се случи със Съединените щати, защото президентът Тръмп не проявява интерес към вноса на стоки от двете държави, които ни доставят най-много и по този начин допринасят значително за благосъстоянието на американския народ.
