Кой губи и кой печели от приватизацията в Северна Македония

Анализът на Гордана Манева^[1] е продължение на статията „Кой губи и кой печели от прехода в Северна Македония“, публикувана на 3 юни т.г.

Както стана дума, собствеността на предприятията в бивша Югославия и съответно в Северна Македония носи наименованието „социална“ или „социален капитал“. Нейните характеристики са описани в цитираната студия на професор Милица Увалич.

В точния смисъл на термина употребата на „социален капитал“ не съответства на възприетото определение в икономическата литература. Един неин преглед дава следното относително широко възприето определение: социалният капитал е „информация, доверие и норми на реципрочност, присъщи на нечии социални мрежи“. Определението принадлежи на Майкъл Уулкок и е дадено в статията му „Социален капитал и стопанско развитие“, видяла бял свят през 1998 година.

Тук използваме това понятие в специфичния му югославски, в голяма степен пропаганден, смисъл, защото в Македония той има гражданственост, която обозначава основната реформа на прехода към свободна, преобладаващо пазарно-координирана, икономика, започнал политически-целенасочено преди три десетилетия. Това бе основната цел на прехода – промяна на структурата на собственост и разпределението й. Останалите цели на прехода може да се смятат за подчинени и сред тях е създаването на допълнителен капитал и по-голяма ефективност на тогавашните социалистически компании.

От гледна точка на целите вероятно най-пълното и вече класическо определение на „преход“ е дадено от Янош Корнаи, според когото преходът е възникване на власт, положително настроена към частната собственост; достигане на положение, при което тази собственост преобладава в икономиката и е основа на преобладаващо пазарна координация на стопанския живот; въвеждане на твърди бюджетни ограничения; плюс господство на потребителя на пазара, редки и кратковременни дефицити, естествени (а не политически) процеси на пазара на труда и стопанските цикли.

Малко предистория на македонския „социален капитал“

Република Северна Македония стана независима на 8 септември 1991 г. и бе единствената от бившите югославски републики, която постигна това по мирен път.

Компаниите в Република Северна Македония в предишната социалистическа стопанска система не бяха чиста собственост на държавата, какъвто е случаят в останалите комунистически страни. Капиталът принадлежеше на „всички и на никой“, но за да се представи като такъв на цялото общество, беше наричан „социален капитал“. Следователно, компаниите бяха управлявани от работническите съвети, които играеха ролята на частични собственици. Но пазарната координация бе напълно ограничена от власт, която не бе приятелски настроена към частната собственост по смисъла на Корнаи. По това Македония и бивша Югославия приличаха на другите комунистически странни, макар това отношение да бе по-трудно забележимо за широката общественост.

Самоуправлението, макар и ограничено, създаде необходимостта от развитие на предприемачески способности и уменията за менажиране на „социалните предприятия“. В същото време обаче, държавната собственост съществуваше като някакъв друг вид собственост, различна по същност и фунционираща „над“ и за сметка на социалния капитал, с който държавата управлява икономиката.

Затова трансформирането на собствеността бе от ключово значение за прехода към свободна пазарна икономика, иначе казано, приватизацията беше приоритет за нововъзникващата самостоятелна македонска държава. Но въпреки че приватизацията бе приета без колебание, възможните начини за нейно осъществяване бяха въпрос от обществена важност и предмет на многобройни публични дебати. Изборът за това, по какъв начин и по какъв модел ще се реализира приватизацията, в голям степен зависеше от характеристиките на икономиката, която вече преживя феномена на приватизацията.

В тази обстановка приватизацията в Северна Македония бе прокарана първоначално в края на 1989 г. със „закон за социалния капитал“, гласуван от последното федерално правителство на СФРЮ. По това време на власт е правителството на Анте Маркович, ползващо се с международна подкрепа, в частност тава от МВФ. Според този закон приватизацията бе разпределяне на акциите на компаниите между всички, които са работили в социалните компании. Съответно над 600 компании бяха трансформирани в акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност.

Вече независимото македонското правителство и парламент на 19 август 1991 г. отмениха този федерален закон. Този акт постави началото на подготовка на собствена стратегия за по-нататашното разгръщане на процеса на приватизацията. Новият, македонски, закон за приватизация („закон за трансформиране на компании със социален капитал“) бе приет две години по-късно, в края на юни 1993 г.

В този двегодишен периода е налице юридически вакуум, последван от една година подготовка, за да започна същинската дейност по неговото прилагане. Структурите на управление и държавната администрация попадна в парадоксална ситуация – да не правят никакви инвестиции, което би довело до увеличаване на стойността на предприятията, което не бе нито в техен интерес, нито в интерес на държавата и икономиката, тъй като намаляваше възможността за придобиване на значими права на собственост в бъдеще от собственици, които могат да доразвият технологичната база и конкурентността. В тази обстановка стойността на „социалния капитал“ можеше само да намалява.

Институционална рамка

Законът за приватизация в Македония се основава на решимостта да се продават компаниите според принципа „всеки отделен случай – отделна приватизационна сделка“. Всички предприятия, предвидени за приватизация, бяха разделени на три групи: големи, малки и средни, по определени критерии, като брой на служителите в компаниите, годишен доход и други. Методите за приватизация се променят в зависимост от големината на компанията.

Малките предприятия можеха да бъдат приватизирани по следните методи.

• Изкупуване на компанията от служителите: на служителите се дава възможност да купят компанията чрез заплащане на поне 51% от определената стойност на предприятието. Служителите, сключващи този договор, трябваше да откупят и остатъка от стойността на предприятието чрез годишни вноски през следващите пет години след подписването на договора с Агенцията за трансформация (на „социалната собственост“).
• Продажба на част от предприятието (под формата на акции и/или участие като превръщане на дълг в собственост и др. под.): при това част от компанията можеше да бъде продадена чрез търг или пряко споразумение с потенциален купувач (купувачи).

Средните предприятия могат да бъдат приватизирани по следните четири начина:

• Продажба на компания или част от нея.Този метод е идентичен с този, използван в случая на малките компании.
• Откупуване на компанията: то се счита за успешно, ако се продадат поне 51% от стойността на акциите. Останалите акции се прехвърля на споменатата Агенция като преференциални акции без право на глас. А тя е длъжна да предложи тези акции за продажба на обществеността в период не по-дълъг от три месеца от превръщането им в обикновени акции.
• Приватизация от „ лица които поемат управлението“: по същество – от мениджърски екип, който предложи най-атрактивната програма за развитие на компанията, което е достатъчно основание той да получи правото да я контролира, като инвестира само 20% от посочената приватизационна стойност на предприятието. Тази привилегия се балансира със задължение за обратно изкупуване до 51% от акциите за период, не по-дълъг от пет години, на пет равни годишни безлихвени вноски. Мениджърският екип има право да управлява компанията така, сякаш притежава мажоритарния дял, или поне 51% от акциите. Останалите акции са в ръцете на Агенцията. Това са преференциални акции, но има възможност за превръщането им в обикновени, ако акционерите не плащат годишните вноски или ако не са изпълнени някои други условия на споразумението, сключено между Агенцията и управленския екип.
• Издаване на акции за допълнителна инвестиция: компаниите могат да издават акции за допълнителна инвестиция (и увеличение на капитала). Ако новата емисия е по-голяма от 30% от посочената стойност на компанията, Агенцията сключва споразумение с инвеститор, на когото се предлага възможност да закупи 51% от общата стойност на акциите на дружеството за период, който не е повече от 5 години. Агенцията получава преференциални акции, с възможност да ги превърне в обикновени, доколкото акционерите не успеят с плащане на вноските в определения срок.
• Преобразуване на дълга като постоянна инвестиция. Един от методите за приватизация на компанията, доколкото това е в интерес на кредиторите, е възможността за превръщане на дълга в постоянна инвестиция, при което кредиторът става собственик на определена част от стойността на предприятието.

Големите предприятия са по-особен случай.

Те могат да се трансформират по същите методи като средните. Но Агенцията има по-големи правомощия. Във всяко голямо предприятие още от самото начало на приватизационната процедура се образува т.нар. „Съвет по трансформация“ на собствеността, който има за цел да извърши всички подготвителни действия за преобразуване на собствеността в частна. Половината от гласовете в съвета са притежание на Агенцията.

Освен тези тези, съществуват и други общоправни възможности за приватизация на предприятията, независимо от техния размер. А именно…

Лизинг – Компанията може да сключи договор за лизинг с някоя заинтересована страна. Договорът съдържа клауза за покупката на компанията. По този начин на лизингополучателя се дава възможност чрез вноски да изкупи обратно компанията, за период не по-дълъг от 7 години.

• Продажба на това, което е собственост на компанията. След ликвидацията активите на дружеството могат да се продават отделно. Ако някои задължения останат непокрити, Агенцията е длъжна да осигури компенсация за тях.
• Трансформация на компании в условия на несъстоятелност. По предложение на кредиторите, за определено дружество може да бъде открита процедура по несъстоятелност, за да могат да се предприемат определени дейности, свързани с преобразуването, като например превръщането на дълговете в тайна инвестиция и останало.

За служителите и работниците при закупуване на акции са предвидени определени отстъпки. Първоначалната отстъпка е 30% от цената на акциите, плюс 1% за всяка година трудов стаж, при условие, че купувачите на акциите с намаление са прекарали поне две години в приватизираното дружество.

Приватизацията на практика

Най-предпочитаният метод за приватизация на средни и големи предприятия от Агенцията през 1995 г. се оказа приватизацията от „лица, които поемат управлението“. Значителна част от големите и средни предприятия, въпреки многобройните обществени негодувания, са избрали този метод. Мениджърските екипи са изключително управленски групи от самите компании, които с във взаимни коалиции и с получаване на подкрепа от други служители, за да осигурят тяхната номинация. Размерът на тези „управленски екипи“ варира от 5-6 в някои компании, до няколкостотин или дори над 1000 в някои случаи.

На мениджърските екипи в усилията им да инициират приватизационния процес са позволени много по-големи отстъпки от предвидените в Закона за приватизацията. Този факт е премълчаван дълго време въпреки, че е незаконен като поведение на Агенцията и новите бъдещи управители-собственици, с което те придобиват по-голямата част от акциите.

След като в края на 1990-те бяха публикувани данните за приходите от приватизацията, обществеността започна все по-често да задава неудобни въпроси. Някои от отговорите се оказаха следните.

• Общият финансов приход от приватизацията към 31 декември 1995 г. е само 6,5% от прогнозната стойност на приватизираните компании.
• В края на 1996 г. са приватизирани 914 предприятия от общо 1,307.
• През май 1997 г. приватизираните компании са вече над 1000. Финансовият ефект от приватизацията остава 6,5% от прогнозната стойност на приватизираните компании.
• Интересът на чуждестранния капитал за приватизация на македонски компании е изключително нисък. Въпреки от високите, но теоретично преодоломи, нетърговски (и политически) рискове от инвестиране в Македония, това се дължи преди всичко на начина на осъществяване на приватизацията.
• Примерът с мултинационалните компании, решили да се оттеглят от преговорите за закупуване на части от македонската тютюнева индустрия, е може би най-показателен. Те просто установиха потенциални конфликти на интереси с придобитите вече от права на вътрешни лица в тютюневите предприятия.
• Македонската фондова борса беше открита на 28 март 1996 г. и се характеризираше с изключително нисък обем на търговия и ниска ликвидност. Финансовите институции в страната се развиваха много бавно. Също така, както вече беше посочено, споразуменията, забраняващи търговията с акции със субекти извън компанията, само забавиха развитието на капиталовия пазар и вероятно ще имат отрицателно въздействие върху преструктурирането на тези компании, както и върху възможността за осигуряване на капитал в бъдещето.

Накратко – нищо ново под слънцето: добре известно е, че компаниите, в които доминират „вътрешните лица“, не са в благоприятно настроение към инвестиции от хора извън компанията, въпреки ограничените възможности за собствена инвестиция.

Ефекти върху корпоративно управление

Както личи от правната рамка, една от основните цели на македонската програма за приватизация бе създаването на система с възможност за собственост, която ще бъде основа за ефективна, предимно частна пазарна икономика.

Ситуацията, към която за еднаква собственост, с еднаква легитимност, претендират работниците, управителите, държавните органи, политическите партии, обществеността и гражданите, която все още се вижда от настоящата практика, е много неблагоприятен подход за прехода.

След периода на забавяне на приватизацията, след 1995 г. се оказа, че вътрешните лица (мениджъри и служители) са основните бенефициенти на приватизацията.

Това ще рече, че не се е променило много в начина на управлението и ръководството на компаниите в сравнение с предишната система, с изключение на по-голямата автономия на компаниите от държавните и партийните органи. Доминираната от вътрешни лица приватизация вероятно е просто страничен продукт от несъчетаването на метода на продажби с някакъв вариант на масова приватизация, която е следствие на привилегиите, от една страна, а от друга – и на една промяна в правилата от 1995 г. Това чрез промяна е решение на правителството (а не на закона за приватизация), взето под натиск от страна на Федерацията на профсъюзите: акции вече можеха да се придобиват от работниците в пет-годишен период, две години гратис и без лихва, независимо от промените на инфлацията и цената на кредита. (Според закона акциите следваше да бъдат платени в срок от три години.)

Така или иначе, македонският опит показва, че приватизацията чрез вътрешни лица има изключително отрицателно въздействие върху способността на компаниите да имат достъп до външен капитал с цел преструктуриране. Това отрицателно въздействие произтича от няколко причини

1. Въпреки лошото финансово състояние и спешната нужда от финанси за преструктуриране, приватизираните компании не се интересуват от нови емисии акции. Това може да означава нарушаване на структурата на собствеността с навлизането на чуждестранни инвеститори, които биха получили значителна част от акции, с което, ще са с голямо влияние върху управлението. Това е основната причина, поради която приватизираните компании не са подали заявления за листване на Македонската борса, нито пък са издали акции за притока на капитала.
2. Както богатите хора, така и местните и чуждестранните компании не се интересуват от инвестиции в приватизираните компании, които са силно контролирани от вътрешните лица, където щяха да имат малка роля и влияние.
3. Доминираните от вътре компании са склонни да се противопоставят на всяко публично разкриване на информация за тяхното финансово състояние и стопанска дейност. Това създава информационен вакуум, който пречи както на индивидуалните, така и на институционалните инвеститори да инвестират в тези компании.
4. Естествено е да се очаква, че в компаниите, в които работниците са доминиращи собственици, ще преобладават решенията за увеличаване на заплатите и подобряване на условията за работа. Дори и в компаниите, където мениджърите имат значителна власт в процеса на вземане на решения, те трябва да бъдат отговорни пред работниците, които са и мажоритарни акционери.
5. Както вече споменахме, Агенцията притежава голямо портфолио от акции от различни компании. Повечето приватизационни модели се основават на отложено плащане на акции от работниците и мениджърските тимове. При това притежаваните от Агенцията акции са преференциални и без право на глас. От самото начало не се очакваше Агенцията да действа като активен акционер. Напротив, в някои случаи, с намерение да се съобрази със задълженията по закон, тя усилено се опитваше да се отърве от определени действия, което е разбираемо, като се има предвид, че не разполага с ресурси, за да играе по-активна роля.

Други равносметки

Приватизацията приключва към края на 2003 г.: продадени са акции и дялове в 1700 компании, за които държавата събира малко над 2,3 милиарда евро. Според някои оценки, в този процес на приватизация държавата е събрала едва 20% от стойността на компаниите.

Най-лошият резултат от трансформацията на държавните предприятия са така наречените губещи компании. През 1994 г. 25 компании са посочени като губещи, а през 1999 г. други 12 фирми получават статут на губещи, а през 2001 г. още 40. 95% от македонските компании са приватизирани.

Ключов въпрос за приватизацията в бившите социалистически държави е въпросът за ефектите, които остави след себе си, като се има предвид, че на практика се появяват значими проблеми след приватизацията. Македония е само един от примерите. В него тези значими проблеми са следствие на наложилата се изначална правна рамка и начина на прокарването й в икономиката от 1995 до 2003 г.

[1] Авторът е докторант в катедра „Публична администрация“ на Философския факултет на СУ.

Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"