Глобализацията и отражението й върху малките бивши социалистически страни – анализ на Гордана Манева[1]
Преходът от онова, което в тези страни се наричаше „социализъм“, към пазарно стопанство и демокрация, обикновено се разглежда като изолирано за дадена страна явление. Но това е процес, свързан с глобализацията. Ако глобализацията е резултат от високата степен на взаимозависимост на определени общества в света, то бивша Югославия (и Македония като част от нея) бяха в някаква степен по-интегрирани с Европа и света от другите такива страни. При отчитане на този факт се оказва, че преходът се случва като реформиращ отговор на глобализацията. Често анализаторите на този процес от бивша Югославия разглеждат прехода като следствие на глобализацията, впоследствие станал причина за по-дълбока интеграция.
Глобализацията сама по себе си прокарва либерализма, класическия либерализъм в осмислянето на стопанския и икономическия живот. През 2015 г. Мирослав Прокопиевич и Славиша Ташич показаха как това се случва в бивша Югославия относително рано и доста преди края на 1980-те. и включването на страните в глобалния световен пазар, като акцентът е поставен върху мултинационалните компании. Променя се отношението към чуждестранните инвестиции и се насърчава превръщането на социалните (както се наричаха контролираните от властта фирми) в частни компании. В страните, наследници на Югославия, глобализацията и преходът често се разглеждат като причина и следствие, дали тласък на нови процеси.
Преходът като приватизация
Преходът се характеризира като ориентация към пазара и към регулиране на стопанския живот и дейности чрез самия пазар. В този смисъл преходът означава и обучение по глобална икономика, частна собственост, пазарна-либерална икономика, демократично общество, политически плурализъм и правова държава, с върховенство на закона, основано на силни и ефикасни демократични институции.
Либерализацията в този контекст е тясно свързана с превръщането на „социалните“ в частни компании като явление, което означава намаляване на участието и ролята на държавата в икономиката. Освен това по същество става възможно и най-спестовните и най-всеобщите сегменти на обществения и икономически живот (здравеопазването, образователната система, общественият транспорт, телефонните комуникации, пазарът на електричество, използване на природните ресурси, изграждане на жилищни сгради и други) да бъдат управлявани от частен капитал и да се ръководят от принципа на печалбата.
Разбира се, това е предшествано от процес на прехвърляне на публичната, съществувала преди това като „социална“ и самоуправляваща се“ собственост на предприятията в Югославия в частна собственост, съпътствано и от (частично) прехвърляне на услугите от обществен интерес към недържавни компании и организации на принципа на частното предлагане на обществени услуги, концесиониране и прочее.
Отправната точка
Това е „обществената“ собственост върху предприятията и/или „самоуправлението“ преди края на 1980-те и разпускането на Югославия.
Може би не е съвсем ясно на всички, дори в Македония и другите страни-наследнички на „Титова Югославия“, какво точно представлява тази собственост. Изследвана като феномен, когато възниква, анализирана в дълбочина и като реализация, и като (в крайна сметка пагубни) последици, този модел на самоуправление днес е почти забравен или е известен само на тесни специалисти по съвременна история, икономика и политика на тези страни.
Като възникване и прилагане от средата на 50-те до края 70-те години на миналия век моделът e добре анализиран от известния (и познат в България) британски икономист от словенски произход Любо Сърц, а като обобщен резултат и от гледна точна на правата на собственост – от Светозар Пейович, черногорец, както и Сърц – опозиционер на Титовия режим и забележителен американски икономист от Тексас.
Общият институционален контекст на „самоуправлението“ от югославски тип е един от предметите на анализ в „Стопанско поведение и институции“ на Трейн Егертсон от Ирландския университет в Рейкявик. Но моделът приключва и със споменатите мимоходом печални резултати, назовани от Сюзан Удуърд „Балканска трагедия“ и често описвани като монументално, привлякло вниманието на световните лидери, стопанско нещастие. Според Милица Увалич от университета в Перуджа и също авторитет (и често съавтор на споменатите икономисти) в анализа на този модел дава краткото представяне на неговите особености в своята студия „Възход и падение на пазарния социализъм в Югославия“. Ето за какво става дума.
- Моделът и особеностите на социалистическа Югославия са не на последно място последица от търсената и представена подкрепа от западните участници в анти-хитлеристката коалиция по време на втората световна война.
- Негова теоретична основа е критиката на капитализма от Карл Маркс, залегнала в национализацията на промишлените предприятия, банките, търговията на едро, транспорта и и застрахователното дело (през 1948 г., като в България и другите страни от бъдещия СИВ, Варшавски договор, но при запазена (в противовес на съветския опит) самостоятелност на дребните поземлени собственици и фермери при намаляване на размерите на разрешеното владение на земя в поредица реформи от 1945 до 1953 г.
- Национализираните и ударно създадени държавни предприятия между 1948 и 1951 г. се оказват лошо управлявани, а селските по произход нови работници (както навсякъде от съветска Русия до източна Германия) са незаинтересовани от участие в производствения процес. Търсенето на стимули поражда реформи, които създават модела в продължение на 15-20 години.
- Той се основава на партиен контрол върху икономиката, централно планиране и собственост, която чрез промени в конституцията от 1953 г. е обявена за социална. Тя дава на предприятията право да използват неговите активи и да присвояват част от произведения продукт, но не и пълни права на собственост, които остават в ръцете на държавата. Всъщност в Югославия без прекъсване се води спор какво всъщност означава „социална собственост“.
- Въпреки това ценообразуването на дребно постепенно се либерализира, а управлението на икономиката и предприятия – децентрализира и локализира, което, поради политическия контрол от Съюза на комунистите върху стопанския живот, означава, че той се национализира. Крайният резултат е „балканската трагедия“, описана от Удуърд.
- Неефективността се запълва с външни държавни заеми. Първият им анализ от Световната банка датира от 1958 година и е много интересно четиво за специалисти по суверенни дългове и публични финанси. Тези невероятно разнообразни като източници на кредитиране дългове се оказват много труден за решаване проблем след 1991 г. Споразумението за дела на бившите съюзни републики, станали през 1992 г. суверенни субекти на международното право, е достигнато едва през 1996 г., като делът на Македония в него е 5.4% (Босна и Херцеговина – 13.2%; Хърватия-28.49%, Словения-16.39% и Сърбия и Черна гора – 36.52%. Последиците и особеностите на договарянето остават достоен за изучаване прецедент в историята на суверенните дългове, а остатъчните плащания все още тежат на бюджетите на отделните страни.
Северна Македония става независима на 8 септември 1991 г. Тя е единствената от бившите югославски републики, в която независимостта е постигната и запазена по мирен път. 5-6 процентният дял на Македония в общия югославски държавен дълг е, според някои оценки, почти 2/3 от държавния дълг на Македония през 1990-те.
В началната точка на самостоятелното си развитие, БВП на Северна Македония е на дъното сред югославските страни на човек от населението. Но в първите една-две години този показател е в полза на Македония в сравнение с цяла Източна Европа, света или България, докато след края на 90-те положението коренно се променя.
Продължението следва…
[1] Авторът е докторант в катедра „Публична администрация“ на Философския факултет на СУ.
