Всички нови автомобили, регистрирани към 2035 г., ще бъдат с нулеви емисии. Това е част от приетия от Европейската комисия пакет от предложения, за да съобрази политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане с поставените цели за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.
Наложително е да има по-строги стандарти за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили, с което ще се ускори преходът към мобилност при нулеви емисии.
За целта е заложен спад при средните емисии от нови автомобили с 55 %, считано от 2030 г., и с 100 %, считано от 2035 г. спрямо равнищата от 2021 г.
За да се осигури възможност водачите да зареждат с електричество или с гориво своите превозни средства в надеждна мрежа от станции в цяла Европа, преразгледаният Регламент за инфраструктурата за алтернативни горива ще изисква от държавите членки да увеличават своя капацитет за зареждане съобразно с продажбите на автомобили с нулеви емисии, както и да изградят зарядни станции за електричество или горива на редовни интервали по главните магистрали: на всеки 60 километра за зареждане с електроенергия и на всеки 150 километра за зареждане с водород.
В приетия „зелен пакет“ е указано, че Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) определя цена за емисиите на въглерод и ограничава ежегодните емисии от определени стопански отрасли. Изтъква се, че с нейна помощ успешно бяха намалени емисиите от производството на електроенергия и енергоемките отрасли с 42,8 % през последните 16 години.
Комисията предлага да се намали още повече общият таван на емисиите и да нарасне годишният темп на намаляване на емисиите, както и това безплатните квоти за емисии от въздухоплаването постепенно да бъдат премахнати и да се извърши съгласуване със Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), като за първи път бъдат включени в СТЕ на ЕС и емисиите от корабоплаването. В отговор на забавеното намаляване на емисиите при автомобилния транспорт и сградния фонд се създава отделна нова схема за търговия с емисии за разпределението на горива за автомобилния транспорт и сградите. Комисията предлага също така да се заделят повече средства за Фонда за иновации и за Модернизационния фонд.
В допълнение към заделените в бюджета на ЕС значителни средства за действия в областта на климата, държавите членки следва да изразходват всичките си приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите по новата система за пътния транспорт и сградите следва да посрещне евентуалното социално въздействие при уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица.
Част от предложението е и създаването на нов социален фонд за климата, който ще осигурява специално финансиране на държавите членки за подпомагане на инвестициите на гражданите в енергийна ефективност, нови отоплителни и охлаждащи системи и по-екологична мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС със суми в размер до 25 % от очакваните приходи от търговията с емисии от горива за строителството и пътния транспорт. Той ще осигури 72,2 млрд. евро финансиране за държавите членки в периода 2025—2032 г. въз основа на целенасочено изменение на многогодишната финансова рамка. Предлага се използването на равностойно финансиране от страна на държавите членки, което ще осигури общо 144,4 млрд. евро с оглед на един социално справедлив преход.
Ползите от предприемането на действия сега за защита на хората и планетата са ясни: по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здраво население, по-ниско енергопотребление и сметки за енергия, работни места в Европа, технологии и промишлени възможности, повече пространство за природата и една по-здрава планета, която да завещаем на бъдещите поколения.
В Регламента относно земеползването, горското стопанство и селското стопанство е определена обща цел на ЕС за поглъщане на въглерод чрез естествени поглътители, която се равнява на 310 милиона тона емисии на CO2 до 2030 г. Националните цели ще изискват от държавите членки да положат усилия и да увеличат своите въглеродни поглътители, за да постигнат тази цел. ЕС следва да се стреми в отраслите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство да бъде постигната неутралност по отношение на климата до 2035 г., включително що се отнася до емисиите от селското стопанство, различни от CO2, като например емисиите от използването на торове и животновъдството. Стратегията на ЕС за горите има за цел да подобри качеството, количеството и устойчивостта на горите в ЕС. Тя подкрепя горските стопани и горската биоикономика и същевременно запазва устойчивия добив и използване на биомаса, опазва биологичното разнообразие и определя план за засаждане на три милиарда дървета из цяла Европа до 2030 г.
Със задачите, поставени от ЕК е зададена една по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на енергопотреблението на равнище ЕС. Тя ще ръководи начина, по който се определят националните приноси, и ще увеличи почти двойно годишното задължение за икономии на енергия за държавите членки. От публичния сектор ще се изисква ежегодно да санира 3 % от своите сгради, за да стимулира вълната на саниране, да създава работни места и да намалява енергопотреблението и разходите за данъкоплатците.
