Един бърз телеграфен „прочит“ на случилото се тези дни. Четвърти поредни избори в рамките на 7 месеца. 12-годишният доминатор ГЕРБ губи с 1:3, като априлската единичка е по-лоша и от загуба, тъй като поставя началото на изолацията на Борисовата партия.
Вече сме наясно, че се намираме в коренно различна ситуация. В която избирателят съвсем не се впечатлява от авторитети и в рамките на три вота детронира последователно няколко лидери и партиите им.
На този фон би трябвало Румен Радев да се чувства като на политическия Олимп. Стигайки успешно до края на един сложен и особено разкалян път, по който тръгна през зимата на 2020-та с оттегляне доверието от управлението на ГЕРБ. Продължил през перманентните задочни сблъсъци с Борисов и пресрещналата го след завоя атака от Гешевата прокуратура. Следват лятната протестна вълна, юмрукът, тълкуванията за който могат да запълнят цяла книга, но довел до 4 април и изборните резултати, положили началото на края на ГЕРБ или поне на това, което опознахме последните 12 години.
Твърдят, че неистовият стремеж на Радев бил да сформира и назначи служебен кабинет. Но едва ли и в най-кошмарните си сънища президентът е виждал 7-месечен мандат на този кабинет, стигащ чак до президентските избори, които на всичкото отгоре са в един ден с парламентарните.
Твърдят също така, че Радевият служебен кабинет има огромен пръст в изборната победа и втория президентски мандат. Дали обаче? Ако в другия край на везната сложим пандемията с всичките трагични последици от нея, инфлацията, безумния скок на цените на горива, ток, метали, стоки от първа необходимост и пр.
Целият този негатив, сполетял служебния кабинет, който не успя да му се противопостави много убедително, справедливо отиде на сметката на Радев. Защото настъпилите кризи много бързо изтриха спомена за успешните разкрития на далаверите в Хемус, ББР, ДКК и други наследства от Борисов. Това бе сравнително добре използвано от ГЕРБ и кандидатът му за президент проф. Герджиков по време на предизборните кампании за парламент и президент. И ако „ректорът на всички ректори“ (по Борисов) имаше още месец време, можеше и да обърне резултата.
Но Радев оцеля, дори победи с конфузна за Герджиков преднина, въпреки обидно ниската изборна активност. Но дали сега всичко вече ще е цветя и рози на „Дондуков“ 2? Едва ли, независимо, че вторият президентски мандат е характерен с това, че каквото и да правиш, все ще ти е последен…
Ако обаче човек е амбициозен и държи на името си, няма да му е все едно как ще минат следващите пет години. А началото им ще бъде доста тежко. Защото какъвто и кабинет да се сформира, макар да няма много вариации, набиращите сила гласове за бъдеща концентрация на власт ще постигнат вероятно своето. И изпълнителна, законодателна и президентска власт ще бъдат вкупом записани отново на сметката на Радев.
Особено лошата новина е, че в основата на бъдещото правителство и на парламентарното мнозинство ще бъдат една съвсем нова и неопитна политическа формация, две тресящи се от кризи и лидерски неясноти партии и една енигма, каквато е ИТН на Слави. Още по-лошата новина е, че всички гореизброени кризи остават на дневен ред, начело с пандемията и нейната непредсказуемост. Ами вероятните нови нива за цените на тока, парното, горивата и всичко, което повличат след себе си… Защото за човека (доскорошна електорална единица), който зарежда по-скъпо гориво или плаща двойни сметки, виновни не са ОПЕК+, нидерландският газов хъб или вечно строящият се интерконектор с Гърция и невъзможността да внасяме евтин азерски газ, а всички управляващи, воглаве с Румен Радев, който е концентрирал цялата власт. И тук въобще не повдигаме въпроса за една друга, основна криза – на недоверието към институции и политици, приближаващо ни до базовото заключение на Бай Ганьо, че „всички са маскари“.
Естествено винаги има вероятност и за обратен сценарий, при който всичко ще се оправи и нормализира бързо и „животът ще дойде по-хубав от песен…“. Само дето това никога не се случва по нашите географски ширини.
Затова за Радев ще е добре да не свиква с комфорта да е лидерът на вълната от недоволни. Тя е непостоянна и стихийно променяща посоките си.
