До края на настоящата година обемът транспортиран природен газ по Трансадриатическия газопровод (Trans Adriatic Pipeline, ТАР) ще достигне 7,8 млрд куб. метра. Това коментира в интервю за Trend.az управляващият директор на консорциума Лука Скепати. Той уточнява, че обемите все пак зависят и от конкретните заявки.
Припомняме, ТАР е последният компонент на Южния газов коридор, предназначен за доставка на азербайджански природен газ от Каспийско море до Европа. Газопроводът е с дължина 878 километра и преминава през Гърция, Албания, под Адриатическо море до Италия.
От началото на декември ТАР е транспортирал над 7 млрд. кб. метра газ от Азербайджан в Европа. Диверсифицирайки източниците на доставка, ТАР увеличи ликвидността на някои европейски газови пазари. Газът, транспортиран от TAP, помогна и за намаляване на разликата между показателите на борсите в Италия PSV и Нидерландия TTF. Без TAP цената на газа в Италия вероятно щеше да бъде още по-висока, коментира Скепати.
Той изтъква, че пропускателната способност на газопровода може да бъде увеличена поетапно.
Потенциалът за разширяването на ТАР се предлага на пазарите чрез пазарни тестове – регулиран процес, даващ на доставчиците достъп до новите дългосрочни мощности на ТАР, които могат да бъдат увеличенти до 20 млрд. куб. метра годишно, заявява още Скепати.
По думите му срокът за увеличаване на помпения капацитет ще зависи от техническото решение и действителния капацитет, който TAP трябва да осигури въз основа на резултатите от пазарните тестове, които в момента се провеждат за настоящата 2021 година.
Лука Скепати уточнява, че от налачото на търговската дейност на газопровода на 15 ноември 2020 година, ТАР работи на пълна мощност на запълване от 10 млрд. куб. метра годишно.
Шефът на ТАР обръща внимание, че за удвояване капацитета на газопровода трябва да бъдат построени две допълнителни компресорни станции за обработка на допълнителните обеми газ, който ще се транспортира по газопровода в Серес и албанския Билишт. Трябва да се дооборудват и две съществуващи станции в Кипое (Гърция) и Фиере (Албания), като разширението на ТАР не е свързано с изграждане на нови тръбопроводи.
Лука Скепати заявява още, че резултатите от предварителните проучвания сочат, че ТАР има потенциал за транспортиране в бъдеще на водородни смеси, като първоначално това могат да бъдат до 10% водород. Всяко следващо повишаване на процентното съдържание ще зависи от последващи изследвания и разработки, както и от нормативни промени. Това зависи от много фактори, от законодателни промени и от развитието на пазара на водород, уточнява Скепати.
В момента темата за азерския природен газ е сериозно дискутирана в България, най-вече поради факта, че не можем да се възползваме от пълния договорен годишен обем на много по-евтината суровина, която трябва да получаваме от Баку. Причината е огромното забавяне на изграждащата се газова връзка с Гърция, която присъства в договора ни с Азербайджан като единствено трасе на доставка.
Тези дни дори се появиха публикации, че някои среди у нас работят срещу газовите ни отношения с Азербайджан, което облагодетелства руските доставки от Газпром.
Изданието Euractiv.bg твърди, че разполага с документи, че от „Булгаргаз“ са сезирали ДАНС със сигнали за умишлено компрометиране на дружеството пред азерските партньори. Междувременно пред бТВ изпълнителният директор на Булгаргаз Николай Павлов потвърди, че дружеството е сезирало ДАНС на 21 декември за изтекла информация по клаузи от договора с азерския доставчик. Според него това е недопустимо и се случва за първи път. По думите му „за последните 10 години никой не си е позволявал да цитира клаузи от договори и да се вадят документи“. Той допълни, че това със сигурност би могло да доведе до негативни последици за дружеството, тъй като са извадени факти, които не отговарят на истината.
В същото време част от газовия ни бранш, включително и държавната „Булгартрансгаз“, обвиняват „Булгаргаз“, че с бездействието си не осигурява по-големи доставки от Южния газов коридор.
