Анализ на Института за пазарна икономика…
Основната роля и предимство на професионалното образование е да бъде пряка връзка между учащите и пазара на труда. В момента у нас проблемите на професионалното образование не гарантират тази връзка и през последните години опитите за заздравяването ѝ продължават. Именно това е и една от реформите, заложени в Националния план за възстановяване и развитие на България.
Настоящият анализ и разработеният Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на българската икономика съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво показва в конкретика къде подготовката на кадри среща реално търсенето на работодателите и възможностите за реализация на завършващите.
Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката
Анализът (пълният текст тук) и разработеният индекс съпоставят професионалното образование и обучение (ПОО) по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво показва в конкретика къде подготовката на кадри среща търсенето и възможностите за реализация.
В обхвата на изследването попадат икономическите дейности, в които са заети основната част от заетите с придобита професионална квалификация – близо 56% от средните специалисти през 2020 година. Това са „Селско, горско и рибно стопанство”, „Преработваща промишленост”, „Строителство”, „Транспорт, складиране и пощи”, „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. Те отговарят на 58% от изучаваните специалности в системата на професионалното образование.
Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната е 54,8 точки[1].
Това означава, че за около половината ученици в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене и заетост на кадри с конкретната придобита професионална квалификация.
Сравнително голям спрямо реализацията на пазара на труда е делът на учащите в селскостопанските специалности, хотелиерството и ресторантьорството и ИКТ сектора.
В сравнение с реалностите в икономиката пък недостатъчен е приемът в специалности, подготвящи кадри за преработващата промишленост, строителството и транспорта.
Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката. С най-висок резултат е столицата – 69,5 т., а с най-нисък – област Смолян – 25,0 точки.
Високият резултат на София (столица) е обусловен от високото съответствие между учащи и наети в ИКТ и в селското стопанство. Именно столицата е областта с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и съответно – най-ниски дялове в земеделието. Област Кюстендил пък е с най-малко ученици в ИКТ и съответно най-малко наети в сектора. В областите Перник, Враца и София подготвяните ученици за работа в ИКТ сектора са значителен дял, но наетите – не. Друг такъв случай е областта с най-нисък резултат в индекса – Смолян, където приемът в ИКТ специалности е с най-висок дял в страната, докато наетите са с най-нисък. Вероятно след завършването си младежите ще търсят работа по квалификацията си в други области. Доброто представяне на областите в Добруджа, по-специално Силистра, Добрич и Разград, е обусловено от сравнително големия дял на селското стопанство и икономиката им, което отговаря и на по-високия дял на приема в селскостопански специалности в професионалното образование. В област Русе пък сравнително високото съответствие на образованието с профила на икономика идва от секторите на преработващата промишленост и транспорта.
Изводи
Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва голямото несъответствие между системата на образованието и нуждите на пазара на труда. Все още се изучават професии и специалности, чиито кадри не се търсят както в съответните региони, така и в страната като цяло, като в голямата си част завършващите няма да се реализират според образованието си. Разширяването на професионалното образование за сметка на общото средно образование като политика през последните години има и своето негативно изражение, предизвиквайки стремеж към механично запълване на бройки в професионалните гимназии. Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но привличат ученици – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Все пак като цяло през последните години има разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на развитието на икономиката и технологиите.
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, увеличаване на езиковите и технологичните обучения, разширяване на дуалното образование и професионално ориентиране на учениците.
[1] Индексът на съответствието приема стойности от 0 до 100 т., където 0 т. показва абсолютно разминаване на професионалното образование с профила на икономиката, а 100 т. показва пълно съвпадане на професионалното образование с профила на икономиката.
