Анализът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Преди седмица посочихме двете непосредствени задачи пред правителството, за да успее да посрещне големия брой украински граждани, които бягат от войната. Първата е адекватната и навременна хуманитарна реакция – най-общо казано подслон и храна; втората е бързото даване на статут, който позволява пълноценен живот – възможност за работа и достъп до базови услуги. Други страни, които имат в пъти по-голям наплив от украински граждани, успяха бързо да реагират на тези две предизвикателства. В първите дни у нас изглеждаше, че предстои затъване в поредното административно блато, но възелът се развърза с активирането на директивата за временна закрила.
Този механизъм позволи с едно решение на Министерски съвет (взето на 10 март) да се даде временна закрила на разселените лица от Украйна за срок от една година и да се отключат множество права, разписани в чл. 39 от Закона за убежището и бежанците. Може би най-важното такова е правото на труд. Украинците и членовете на техните семейства с предоставено право на временна закрила имат право да работят у нас без някакво специално разрешение за достъп до пазара на труда. Тези хора могат да се регистрират като търсещи работа в бюрата по труда или веднага да започнат такава, ако има съответната възможност.
Временната закрила би трябвало да реши множеството казуси с правата на украинските граждани, но за да се превърнат правата в реалност се изисква активна работа от най-различни български институции – от намирането на работа и записването на децата в училище до откриването на банкови сметки и възможност за теглене и разплащане. На практика за втори път в последните години родните институции влизат в някакъв извънреден режим, макар и този път вече разписан в закон и, предполагаемо, предвидим. В някои отношения, както беше и в първите месеци на пандемията, извънредните механизми могат да работят по-добре от обичайните такива.
Добилите популярност 40 лева хуманитарна помощ за украинските граждани са именно по реда на временната закрила – разписано като право на подходящо настаняване или на средства за настаняване и изхранване при необходимост. Приетата програма за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в България вследствие на военните действия в Украйна – за период от три месеца, по същество е подкрепа на местата за настаняване, които приютяват украински граждани. Средствата няма да се дават на получилите закрила, а на хотелиерите. Отново, подобно на пандемията, държавата предпочита да играе с големи институционални партньори – тогава работодатели, а сега хотелиери, за да избегне директните финансови взаимоотношения с отделните граждани.
Програмата може и да работи в текущия си формат, но тя неизбежно ще създаде и изкривявания. Стимулът е да бъдеш настанен, а не да останеш при семейство, познати или просто добри хора. Извеждането на преден план на хотелиерите, а не на получилите временна закрила, най-вероятно донякъде се дължи и на някои негативни реакции в обществото спрямо въпросните 40 лева. Сравненията с 40-те лева детски и 50-те лева добавка за пенсионерите се опитват да покажат, че държавата не прави нужното за собствените си граждани, а сега проявява голяма грижа към чужди граждани в беда. Това разбиране е в някаква степен резултат и от дълги години сбъркано политическо говорене за социалните програми у нас – често неглижиращо най-нуждаещите се и насочено към намесата в живота на широки групи от обществото.
Какъв ще бъде общият бюджетен разход от предоставената временна закрила предстои да видим – такъв не е заложен и в решението на правителството. Нашето предложение през миналата седмица предвиждаше разходите, свързани с посрещането и установяването на украински бежанци, да бъдат покрити за сметка на вече гласувани средства по програмата „60/40“. Преливането от криза в криза изисква и преструктурирането на някои извънредни механизми, а не постоянното им натрупване в ущърб на бюджета. Колкото до ефекта върху икономиката от притока на украински граждани, той има потенциал да е много по-дълбок от временното насочване на ресурс към хотелиерите.
