Анализът е в съавторство на Владислав Христов[i] и доц. Красен Станчев
Първата стъпка към енергийната независимост минава през отказа от използването на природен газ за производство на топлинна енергия. Тук са показани две фази на този преход – замяната на природния газ като източник на отопление и замяната му при добива на високотемпературна енергия.
Замяна на природния газ като енергиен източник за отопление
Към днешна дата в България топлофикационните дружества изгарят около 1 милиард кубически метра природен газ, който е около една трета от общото потребление. При изгарянето на горните количества се отделят в атмосферата около 2 милиона тона въглероден диоксид, чийто въглеродни квоти са на стойност над 200 милиона евро.
Непрекъснатото изменение на цената на газа на международните пазари налага в пъти да се коригира цената на топлинната енергия за битовите и корпоративни потребители. Това е много чувствителен елемент, който предпоставя сериозни социални напрежения.
В света от десетилетия се използват термопомпи за производство на топлинна енергия с температура до 90 C* за целите на топлоснабдяването.
Нека означим с R1 ценовия индикатор, отразяващ съотношението на цената на природния газ към цената на електроенергията, необходими за производството на 1 MWh нискотемпературна топлоенергия. За него е в сила равенството:
R1=K1*(Pge+0.2*Pce)/Pee
където:
- K1 е между 3.5 и 5 в зависимост от вида на термопомпата
- Pge е цената на електроенергията за 1 MWh
- Pce е цената газта за 1 MWh
- Pee е цената на въглеродните емисии за 1 тон
При R1>1 производството на топлинна енергия е очевидно по-изгодно да се основава на електроенергия. В момента, както и за в бъдеще R1 ще е значително по-голямо от 1.
Замяната ще доведе до нарастване на пиковото потребление на електроенергия с не повече от 10% през зимните месеци. Годишната консумация ще нарасне с не повече от 2 500 TWh, което е напълно приемливо за сегашното състояние на енергийната система.
Необходими инвестиции и реформи
В момента цената за инсталиране на необходимите термопомпи е приблизително между 200 и 250 евро на kW.
Като политически действие е нужно преди всичко законодателно да се уреди въпросът, както следва:
- Да не се разрешава разширяването и модернизирането на съществуващите и изграждането на нови генериращи мощности, използващи фосилни горива;
- Да отпаднат субсидираните цени за електроенергията, добивана от когенерация
- Да се приложат залегналите в закона мерки за разделянето на топлофикациите на генериращи мащности и преносно предприятие. При това ще се даде възможност на независимите производители на енергия (НПЕ, на английски – „independent power producers“, IPE) да получат достъп до преносната мрежа.
- Така, на пазарен принцип топлоенергията ще се доставя от тези, които предлагат производство на най-ниска цена. Това ще създаде пазарни стимули и в съществуващите генериращи мощности за преминаване от природен газ към електроенергия.
Срокове и финансиране
- Това е краткосрочна задача, която може да се осъществи в рамките на 3 до 5 години. За това би допринесла и политиката на регулатора КЕВР.
- От държавата не се изисква никакво финансиране. Всички проекти могат да се финансират от наши и чужди инвеститори, чрез банкови кредити, поради очевидно печелившия им характер.
Замяна на природният газ при добива на високотемпературна енергия
Към днешна дата около 2 милиарда кубически метра природен газ се използват за добив на високо температурна топлинна енергия за технологични нужди, както и за производство на суровини за химическата промишленост. При изгарянето на горните количества се отделят в атмосферата около 4 милиона тона въглероден диоксид, чийто въглеродни квоти са на стойност над 400 милиона евро.
Напълно възможно е почти цялото това количество природен газ да бъде заместено от други енергийни източници и най вече от водород. Той се добива посредством различни технологии, използващи електрическа енергия.
Нека означим с R2 ценовия индикатор, отразяващ съотношението на цената на природния газ към цената на електроенергията необходими за производството на 1 MWh високотемпературна топлоенергия. За него е в сила следното равенство:
R2=K2*(Pge+0.2*Pce)/Pee
където:
- K2 е между 0.7 и 0.85, в зависимост от вида на оборудването за добив на водород.
При R2>1 в производството на високотемпературна топлинна енергия е икономически по-изгодно да се използва електроенергия. В момента, както и в бъдещите прогнози ценовият индикатор R2 устойчиво ще е по-голям от единица.
Необходими инвестиции, реформи, срокове и финансиране
- Цената за закупуване на оборудване е приблизително 600 до 1000 евро на kW.
- Необходимо е да се насърчи и разреши изграждането и въвеждането на допълнителни енергийни мощности, които да осигурят в повече до 3000 MW пикова електрическа мощност от ВЕИ.
- Това е средносрочна задача в рамките на 8 до 10 години.
- При промяна на конюнктурата в цените на енергоносителите, например в зимният сезон, или при недостиг на електроенергия, производителите могат да превключват временно обратно на природен газ.
- От държавата не се изисква никакво финансиране.
- Всички проекти могат да се финансират чрез банкови кредити, поради печелившия им характер.
Друга важна стъпка към енергийната независимост е и замяната на природния газ и петрола като гориво за превозните средства. За да се осъществи тя, както и изброените по-горе стъпки е нужно да се премахнат политически действия и бездействия, довели до сегашното положение в енергетиката.
В преходния период е необходимо да се даде път и на следните алтернативи:
- Отказ от подкрепа на проекти на руски държавни компании (от 2006 до 2021 г.), без видима полза за България, но в изгода на Кремъл и във вреда (например) на Украйна.
- По примера на други страни от ЕС, е необходимо отлагане на извеждането от експлоатация на въглищните ТЕЦ, които се приемат за относително чисти преди въвеждането на по-строгите СО2 критерии, залегнали в основата на Зелената сделка.
- Премахване забраната за проучванията на находища и възможности за производство на природен газ от шисти, наложена от ГЕРБ и повечето от сега управляващите през 2012 г. Тази политика създаде енергетика на пропуснатите социалноикономически ползи, които бяха анализирани непосредствено след въвеждането на забраната.
- Спиране на протакането на алтернативни пътища за внос на природен газ, като междинно решение, което може би в момента е възприето като една от политиките на правителството. В миналото обаче имаше случаи на отказ от компенсации за политиката на ГАЗПРОМ. Споменатата забрана на проучванията и този отказ са съществена част от сегашните проблеми с енергийната зависимост на България.
- Въпреки наличните технологии, в България не се използват меки битови отпадъци за производство на втечнени (или твърди) горива, за което не са проблем спазването на стандартите за опазване чистота на околната среда.
- В миналото бяха спрени проучванията за използване на газ-хидратите на Черно море, това стана по необясними причини през септември 2017 г. – на фаза тестване на възможностите от екипи на БАН и Германската академия на науките.
- Макар да са налице технологии и да са вече обсъдени и частично предоставени съответните концесии и разрешения, страната не предприема нищо по повод производството на (дизелово) гориво от въглища. Положението е същото и при използването на технологии за втечняване и съхраняване на въглероден двуокис. От съобщения в пресата изглежда, че Минно-геоложкият университет вече е напреднал в проучването на възможни хранилища за втечнен СО2 в близост до Източно-маришкия басейн.
- Премахване на допълнителните разходи по управлението и поддръжката на ВЕЦ, въведени преди априлските парламентарни избори на 2021 г., които заплашват значим размер вече направени инвестиции и за което премахване вече бяха разработени необходимите нормативни актове.
- Малки помпени ВЕЦ практически не се изграждат, но също могат да са алтернатива на вноса на енергийни ресурси.
Въпреки направените предложения продължава бездействието по повод капитализирането на проектна компания за производство на електричество от сероводорода на Черно море. Предложенията и патентите са налични от 2013 г. насам. Необходимите средства, както Икономически живот вече писа, са между 15 и 30 милиона евро.
В България продължава да доминира популисткото ценообразуване при електричеството, подкрепата през цените на крайните потребители (домакинствата – независимо от равнището на благосъстоянието и доходите им) кръстосаното и пряко субсидиране на производители и износители на електроенергия. Това положение обърква пазара на електроенергия, натоварва с повече от средното за ЕС разходи на индустриалните и търговски потребители, и изкривява стимулите за крайните потребители.
Очевидно е, че не малко от тези алтернативи ще срещнат политическата съпротива от членове на сега управляващата коалиция. Но осигуряването на енергийна независимост на страната от внос на енергийни ресурси изисква всички те да бъдат или разработени, или поне да получат начален тласък през тази и следващите две години.
[i] Владислав Христов е управител на ROCON Group.
