- Университетско ранжиране
Пазарът ранжира стоките и услуги чрез цените им. По-различно е с неподдаващите се на пряко пазарно оценяване услуги, характеристики и качества. Такива са например преобладаващата част от образователните услуги, суверенният кредитен рейтинг, степента на корупция, качеството на живот, социалната справедливост, социалното разслоение и др.под. В такива случаи се формират системи за оценяване, които нерядко стъпват на субективни преценки, като същевременно се стремят да се придържат колкото се може по-близко до обективни и количествено съпоставими критерии.
Към този тип ранжиране се причислява и комплексната оценка на качеството на висшето образование. В света функционират няколко специализирани организации, които оценяват ежегодно качеството на образованието в университетите по страни и ги ранжират. При всички тях съществува определена условност, но те са по своему информативни и показателни. Толкова повече, че в университетското ранжиране на водещи и признати специализирани организации не се наблюдават съществени различия.
За целите на настоящите размисли се използва ранжирането на Център за световно университетско ранжиране (The Center for World University Rankings – CWUR). От 2012 г. CWUR подготвя световно университетско ранжиране в съответствие с качеството на обучението, заетостта на абсолвентите (алумни), качеството на факултетите, научно-изследователската университетска активност и признание. Оценките не се базират на вътрешноуниверситетски анкети и рекламни материали.
CWUR започва със списък на първите 1000 университета, но следвайки изискванията на потребителите се установява към наредба на първите 2000 университета при оценка на почти 20 хил. университета от всички краища на света. Така се формира най-голямото световно университетско ранжиране.
2. Източноевропейските университети
На Фигура 1 са представени страните от Източна Европа, които имат включени университети сред първите 1000 ранжирани университети на класацията CWUR за 2021-2022 г. Подредбата на страните е в съответствие с най-добрия ранг на национален университет сред първите 1000. Българският Софийски университет „Св.Климент Охридски“ е единственият университет от България, който намира място сред първите 1000 най-добри университети в света в съответствие със CWUR (на 854-то място за 2021-2022 г.), а след България се нарежда Румъния, чийто най-добър университет Babeș-Bolyai University заема 871-во място.
От значение е не само първото появяване на университет в класацията на CWUR, но и броя на университетите, които попадат сред първите 2000 най-добри университети. С оглед на нормиране на резултатите и постигане на приемлива междустранова сравнимост на Фигура 2 са подредени страните от Източна Европа по брой на население на един университет от всички национални университети, включени сред първите 2000 университета.
България има два университета, включени сред първите 2000 най-добри университети в красацията CWUR за 2021-2022 г. Освен Софийският университет сред първите 2000 университета в света намира място и Медицинският университет – София, класиран на 1296-то място. В съответствие с тази класация на един български университет, включен сред първите 2000 най-добри университети в света, се падат 3,4 млн.души население. По този показател България се нарежда в опашката на страните от Източна Европа.
3. Къде е БАН?
В съответствие с универсално използвани критерии за оценка на научно-изследователската дейност БАН заема челното място в страната сред научно-изследователските организации и университети у нас. БАН обаче не се занимава официално с преподавателска дейност и не подготвя студенти. БАН се задоволява единствено с подготовката на докторанти.
През 90-те години на миналия век се разгърна дейност по подготовката на магистри по специализирани магистърски програми в отделни институти на БАН, която придоби завидна популярност. Паралелно с това се зароди и съпротива от засегнатите университети, които съумяха да инициират и прокарат закон за ограничаване на този вид преподавателска дейност в структурите на БАН. Ръководството на БАН прояви трудно разбираема пасивност и позволи отпадането на този вид образователна дейност.
По-късно се зароди идея за създаване на университет в рамките на БАН, който да е захранван с учени от БАН в качеството си на университетски преподаватели. Неизвестно защо тази идея с времето бе изоставена.
Голяма част от учените в БАН се занимават с университетска преподавателска дейност, но тихомълком, без необходимата регламентация. В това отношение Ръководството на БАН проявява пасивност и видимо не желае да разбере и осмисли повелите на времето. БАН продължава да робува на наследени съветски научни структурни и организационни модели, без да си дава сметка, че те не биха могли да съществуват в текущия си вид в годините напред.
4. До кога с опашкарското ни висше образование?
Министерството на образованието си постави за цел реформиране на висшето ни образование, така че то да заема по-привлекателни международни позиции. Не е задача на настоящите разсъждения да се анализира изцяло и отговорно подходът и предложенията на Министерството на образованието. Важно е да се акцентира, че подобна реформа е необходима и дори задължителна, следвайки оценките на рейтинговите организации. Заслужава също да се отбележи, че необходимостта от подобен вид реформа в контекста на недостойното изоставане на страната в международните университетски класации е отбелязана изрично и в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Реакцията на ръководствата на отделните университети (и най-вече на изоставащите университети) е яростно отричане на предлаганите идеи без очертаване на някаква конструктивна алтернатива. Не се забелязва каквато и да е дискусия за подобряване на качеството на обучението, за достигане на това, което Министърът на образованието нарича „международна видимост на българските университети“.
Всеки, който се занимава професионално и отговорно с подготовката на студенти (а и на учени и преподаватели) в нашите университети е наясно, че висшето образование у нас е категорично незадоволително и продължава непрекъснато да се влошава. Лошата подготовка на завършващите нашите университети абсолвенти се чувства все по осезателно почти на всички равнища на нашия обществено-икономически живот. И въпреки това ръководствата на университетите държат на статуквото, на своето собствено спокойствие и удобства.
5. Заключение
Благодарение на неявно изразявани и добре подплатени лобистки интереси, политическата ни класа нарои множество т.нар. „университети“, както и създаде предпоставки за ударно хабилитиране. В съответствие със статистиката на Националния статистически институт за първите две десетилетия на настоящото столетие професорите у нас са се увеличили с повече от 40%, докато доцентите са намаляли с 12%, а асистентите са се свили с повече от една четвърт. Същевременно няма осезаема позитивна промяна в качеството на висшето образование, както и в научните постижения.
Основният борбен довод на създаделите на „университети“ у нас беше, че по такъв начин се стимулира конкуренцията на университетско ниво. Това формално очакване не проработи. Причината е в манталитета на дипломополучателите у нас, както и най-вече на работодателските организации. Основен критерий на професионално проспериране във висшите сфери на управлението не са получените знания, а партийната лоялност. На равнище производство се търсят непретенциозни работници за минимално заплащане. Младите хора, които ценят високите знания, напускат страната и продължават учението си в престижни университети в чужбина. Те са и тези, които повеждат и ръководят печеливши производства при евентуалното си завръщане в родината. Останалото са рутинни производства на относително ниско технологично равнище.
Университетите у нас се грижат сами за себе си, по-точно за своето съществуване и материален просперитет. Ръководствата на университетите не са на равнище, което предполага преследване на върхови цели и постижения в образованието. При т.нар. демократични професионални избори на университетски ръководства надделяват посредствени кадри, които са подготвени при ниски професионални критерии и чиито интерес е в осигуряване на стандартно рутинно съществувание с възможности за паралелно осигуряване на доходи.
Единствено средство за регулация и целенасочено проспериране на висшето образование остава държавното ръководство и по-специално – степента на държавно финансиране. То трябва да бъде обвързано с качеството на образованието, чийто единствен измерител е международното съизмерване.
