fbpx

Газопроводът по дъното на Каспийско море отново на дневен ред?

Рестартират ли Азербайджан и Туркменистан работата по идеята за Транскаспийски газопровод, свързващ двете страни по дъното на Каспийско море? Този въпрос става актуален на фона на визитата на министъра на икономиката на Азербайджан Микаил Джабаров в Туркменистан и срещата му президента Сердар Бердимухамедов.

Азерската агенция Trend.az съобщава, че двете страни са подчертали необходимостта от активизиране на връзките в търговско-икономическата, горивно-енергетическата и транспортната сфера.

По време на разговорите е изтъкната важността на използването на изгодното географско разположение на двете страни, създаващо благоприятни предпоставки за формиране на трансконтинентални транзитно-транспортни коридори.

Подчертано е, че реализирането на подобни проекти е важно за засилване на взаимодействието н областта на енергетиката, която се явява стратегическа за националните икономики на двете страни.

Припомняме, идеята за газопровод по дъното на Каспийско море не е нова и на фона на огромните газови залежи на Туркменистан, които по обеми са трети в света и мащабната инфраструктура, изградена от Азербайджан, е предпоставка за сериозни газови потоци към Европа (пристанищата Баку и Туркменбаши се намират на практика на един и същ паралел, като разстоянието между тях е 306 километра).

В своята студия доц. Теодор Дечев подробно се спира на историята на проекта на Транскаспийския газопровод, както и на „противниците“ му – Русия и Иран:

От своя страна, Русия оспорва конкретно Транскаспийския газопровод, използвайки различни правни аргументи, но на всички е ясно, че съображенията й не са от абстрактно естество, а изключително стратегически. Русия не иска да допуска, под каквато и да е форма, конкуренти на европейските газови пазари.

Руските страхове са напълно основателни, защото от първоначално лансирания през 1996 година 300-километров Транскаспийски подводен газопровод, който трябва да свърже Тукменбаши с Баку, се очаква да подава годишно по 30 милиарда кубически метра туркменски газ по Южния газов коридор за Европа.

Голямото безпокойство на руснаците идва от това, че с една относително малка инвестиция от около 5 милиарда американски долара доставката на природен газ от Туркмения в Турция и в Европа може да стане реалност. Застрашен е монополът на руските газови доставки за балканските страни и за Централна Европа.“

Дечев припомня и че на 19 ноември 2014 година Сергей Лавров публично заявява неодобрението си за Транскаспийския газопровод. Говорейки пред Руската Дума, външният министър на Русия заявява, че всяка страна има правото да си подбира икономическите партньори, стига това да не нарушава интересите на нейните съседи. След което пояснява, че проектът за доставяне на туркменски природен газ в Европа накърнява руските интереси.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"