Анализът на Пенчо Пенчев е от сайта ЕКИП…
Кучето от заглавието е Държавна сигурност (ДС) – тайните служби на България през комунистическия режим (1944-1989 г.). В техните многобройни функции влиза и наблюдението на различните аспекти от икономиката на страната.
Запазените автентични документи, с които представителите на ДС информират политическото ръководство за стопанството на България са важни и интересни. В тях има повърхностен пласт от идеологически изкривявания: явните грешки, материални загуби и дори разпространението на заразни болести по добитъка на първо четене се обясняват с чужд шпионаж или диверсия. При по-задълбоченото вникване от страна на ДС в същността на икономическите язви се откриват хроничните недостатъци на социалистическия стопански модел, някои от трайните характеристики на българската икономическа култура и зародиша на болести, които вгорчиха прехода към пазарна икономика. Върху тези специфики от дейността на ДС се фокусира настоящата публикация.
Кучето ДС – особености на породата
Една от най-важните характеристики на породата ДС е верността към господарите от управляващата комунистическа олигархия и злобата към техните, предполагаеми или истински, врагове. Службите се опитват да следят внимателно пулса на обществото, да „надушват“ и своевременно да потушават потенциални социално-икономически заплахи за режима. Верността към господарите не е съвсем безкористна. Понякога интересите на служителите в ДС са така явни, че предизвикват недоволството на големите началници. В строго секретен доклад от 60-те години на 20 век, посветен на стила и методите на работа на комунистите в тайните служби с раздразнение е отбелязано, че някои „другари използват служебното си положение, за уреждане на лични въпроси“. От ДС не се иска да е особено умно куче, защото не определя посоките на стопанското и социалното развитие. То трябва да е концентрирано върху охранителните си функции спрямо властта. Кучето не е местна българска порода, защото в развитието и дейността си следва модела на „братските“ съветски служби за сигурност.
През комунистическия период, с много условности, България може да се определи като една гигантска фирма. Тя е управлявана от олигархията на Българската комунистическа партия. В рамките на фирмата ДС е специализирана в корпоративната сигурност: кражби, аварии, пожари, стопански неблагополучия, шпионаж и контрашпионаж на чужди фирми от капиталистическия свят, кражба на индустриални лицензи и техническа документация, събиране и предоставяне на информация на външнотърговски организации за цени и намерения на задгранични партньори и др. Кучето на режима разполага с много чувствителна информация, която рядко става достояние на широката общественост. С нейна помощ управляващите контролират настроенията на хората, опитват се да коригират все по-задълбочаващите се дефекти на следвания от тях икономически и политически модел.
Икономиката на социализма, видяна от ДС
В документите на ДС се срещат редица интересни факти за състоянието на конкретни предприятия и стопански обединения. Някои от тях са възприемани като представителни за комунистическата икономика и подхранват трайна носталгия към нейните „успехи“. Тайните служби обаче показват не просто обратната страна на медала, а какво е положението отвъд блестящата фасада.
През 70-те години на 20 век е установено, че ръководството на националната авиокомпания БГА „Балкан“ дълго време е получавало подкупи от чужденци и е сключвало неизгодни за страната сделки срещу лично облагодетелстване. През 1984 г. Второ главно управление на ДС подготвя информация за трудностите в задграничната икономическа и инженерингова дейност. Там е отбелязано, че производителят на електрокари и мотокари „Балканкар“ изпитва затруднения с валутната си възвръщаемост, т.е. работи на загуба. Причините за неблагополучията са синтезирани в едно изречение: „Пазарът в Ирак, Испания и много други страни от Европа, Азия и Южна Америка е загубен поради лошото качество на карите, неосигурен сервиз и неспазване на сроковете за доставката им“. В края на 80-те години на 20 век предприятията от военно-промишления комплекс започват се превръщат в източник на безпокойство, бюджетни разходи и социално напрежение. Строго секретен доклад от 1989 г. характеризира икономическата ситуация на ВМЗ – Сопот като особено неблагоприятна. Поради съкращаване на военното производство там залежава продукция за над 167 милиона лева „съкратени са 2112 работници и служители и са натрупани свръхнормативни запаси от взривни вещества в размер на 5 343 тона“. В същия документ се говори, че рудодобивните обекти на територията на общините Мадан и Рудозем, които замърсяват околната среда с тежки метали, оловен прах и химикали.
Много често от конкретните недостатъци в докладите на службите се достига до констатации за общи характеристики на българската комунистическа икономика. От първите години на режима от ДС докладват за наличието на стокови дефицити и за недостатъчно снабдяване с основни потребителски стоки. В доклади и информации за целия разглеждан период се срещат сведения за множество незавършени строежи, които замразяват значителни капиталовложения. Така през 1952 г. се установява наличието на 606 незавършени обекта, чието строителство е започнало още през 1946 г. Друг постоянен мотив е огромната безстопанственост и разхищение на суровини и материали. В складовете на предприятия и търговски организации се натрупват големи количества застояли и некачествени стоки, които не могат да се реализират дори на непретенциозния и дефицитен вътрешен пазар. Отчетите на предприятията за производството им често се фалшифицират, за да се получат високи заплати и премии. Производствената и технологична дисциплина и организацията в много предприятия е на ниско ниво, работниците не уплътняват работното си време.
Контактите със западноевропейски и американски фирми са строго контролирани, защото при тях стават безпощадно ясни всички местни недостатъци, които властта упорито крие от широките народни маси. Липсата на опит, познания и най-вече държавната собственост върху средствата за производство са причина за грешки при доставките, за неспазване на договорни задължения и т.н. Износът се състои от некачествена продукция, често носи загуби и е субсидиран от държавния бюджет, при вноса от Западна Европа често се закупуват стари машини и технологии.
Призракът на корупцията
Внимателния поглед на ДС към спецификите на българския стопански живот през комунизма показва, че корупцията присъства все по-трайно в него. Тя е особено видима в напълно монополизираната от държавата външна търговия. Корупцията нанася щети на държавния бюджет при воденето на преговори и при сключването на договори за доставка на оборудване за заводите на индустриализиращата се България. Техният общ размер е труден за установяване. Има конкретни примери, които дават обща представа за натоварването на бюджета от корупцията. През 1985 г. е установено, че директорка на „Техноимпорт“ е получила незаконни облаги на стойност от 29 000 лева, срещу което в страната e внесено остаряло и некачествено оборудване за химическата промишленост за повече от 35 000 000 валутни лева.
Първоначално органите на ДС смятат, че представители на чужди фирми, с които търгува България се опитват да подкупват български специалисти и длъжностни лица. Твърде често ДС подозира наличие на шпионаж, но при внимателно проследяване на конкретни случаи се доказва наличието на корупция. През 1984 г. обаче Заместник-началникът на Второ главно управление на ДС ген. К. Величков констатира, че много често инициативата за искане на подкупи „преминава у наши деградирали специалисти, които най-брутално започват да се пазарят с чужди представители за размера на комисионните, за предоставяне на скъпи предмети и вещи“. Все по-често в подобни действия са уличавани членове на БКП понякога на висши административни и управленски позиции, а също и лица от работнически и селски произход. Очевидно корупцията има надкласов характер и засяга хора от всякакъв произход.
Друг характерен извод, до който достигат представителите на тайните служби е това, че корупцията е изключително устойчива. В условията на режима има осъдени за корупция, но „Възпитателната сила и въздействието на ефективните присъди не дават желания резултат“. При наличието на огромна държавна собственост всеки се стреми да се възползва от общото. Дори най-стриктният контрол не премахва изкушенията на лесното забогатяване.
В самия край на режима представителите на ДС достигат до извода, че недостатъците на комунистическата икономика стимулират нарастването на корупцията, контрабандната търговия и незаконния трансферна валута. А разкритите престъпления в тези сфери вече „носят признаците на организирана престъпност“.
За кого лае кучето?
Тайните служби са по-известни като важен инструмент за политическа репресия. Наблюденията и констатациите, които правят за икономиката също са важен аспект на дейността им. От тях са видими основни язви на режима и причините за редица неуспехи в годините на прехода към пазарна икономика. Те показват тежките и трайни деформации, които са нанесени на масовата икономическа култура. И не на последно място организираната престъпност е готова за „полет“ преди 10 ноември 1989 г., корупцията се е просмукала в стопански активните прослойки и изглежда като неотменна съставка на предприемачеството, договорите с чужди и местни партньори се изпълняват условно и на око.
След края на комунистическия режим не се решихме да изпратим на двора кучето ДС. От куче пазач на олигархията ДС се превърна в куче господар. То остана в домовете ни, в телевизорите и вестниците, влезе в политическите партии, форматира начина на мислене и съдейства за изграждането на капитализъм съобразно собствените си ограничени и перверзни виждания за пазарна икономика. А днес изглежда, че злото и неособено умно куче дава поколение, което не се различава от родителя си …
Затова, кучето лае за нас.
