fbpx

В интервю за „Дойче веле“, цитирано от „Дневник“, доц. Красен Станчев коментира широк кръг от теми, свързани със стопанската политика на кабинета, мерките срещу инфлацията, самата инфлация и пр. Предлагаме ви част от анализа му

За мерките на управляващите

Точно това са последиците от подхода, използван и при мораториума (върху цената на тока за бита, б.р.) – принципна разлика между тях и него няма. За коалиционното споразумение инфлацията сякаш я нямаше като проблем даже: самата дума се споменава в него един път (в контекста, че ще бъде наблюдавана, по пътя към еврозоната), за разлика от „икономика“ и „иновации“ (споменати съответно 31 и 41 пъти на 108 страници).

И сега нито една от мерките не е срещу инфлацията, по-скоро обратното. Това с хляба е пълна глупост. Ще си позволя да кажа по-подробно защо. Първо, тази „мярка“ произтича от представата, че хората тук предимно „ручат леб“, казано на шопски. Но потреблението му за десет години намалява с около 20%, което дори е здравословно.

Второ, няма да има отражение върху инфлацията, защото цените няма да се променят, а ако се увеличи потреблението на хляб, пък няма да е много здравословно. Трето, производителите на хляб няма да имат възможност да възстановят ДДС, което плащат за всичко, което им помага да опекат един хляб.

Четвърто, ДДС на „пастите“ и по-високото качество хлебни изделия не се променя, но те на практика се приготвят от същите предприятия. И най-вероятно ще бъдат отчетени като тип хляб без ДДС, за да се повдигнат печалбите. Съответните контролиращи ще имат повече работа и странични доходи. Пето, ако изнасяте тиквеник на Македония (на македонски – „тиквеница“) или съответния хляб за Северна Африка, няма да има възстановяване на ДДС.

За инфлацията

Спестяванията няма да бъдат загубени. През 1996-1997 година те се свиха от над 50% до под 10% от БВП. Сега „загубата“ ще е 15-20 на сто най-много, но няма да е пет пъти. Изобщо има голяма разлика между доходите и спестяванията тогава и сега. През 1998 година доходът е 20% от средния в ЕС, сега е 55%.

Встъпването в еврозоната не решава проблема с инфлацията. Не защото „търговците ще удвоят цените“. А поради три причини: а) процесът на изравняване на цени и доходи с ЕС ще продължи, б) към средата на май резервът на левовете в обръщение е 60 милиарда, поне 2/3 от тези пари ще отидат за „важни държавни и социални проекти“ или в банките и съвсем не е сигурно, че харченето ще е разумно и в) в момента БНБ не може да предначертае разумна процедура за разпределението на тези средства.

„Галопираща“ (инфлация) е подвеждащо и популистко определение на темпа на нарастване на цените. 1-2% на месец не е „галоп“. На годишна основа не е и прецедент за периода след 1997 година. През 2006-2008 година инфлацията е сравнима или по-висока от сега. Но тогава това се случва поради рекордни чуждестранни инвестиции, на тях се дължат около 9/10 от ръста на доходите през 2007 година, когато България е на първо място в света по привличане на инвестиции (ако не броим Хонг Конг).

На политическия пазар никой не предлага непопулистко управление, а дори и да бъде предложено, публиката няма да го одобри. БСП не е поличба. Тя просто се придържа към седем от десетте точки от глава втора на Комунистическия манифест – от прогресивното облагане на доходите, през повече държавни предприятия, до държавната грижа за подрастващите.

Но и тя, и почти всички останали партии в страната мразят чуждестранните инвестиции. Общият знаменател в тази нагласа се задава не само от БСП, но и от опозиционни партии. И е традиция у нас след 2009 година. Само руските държавни компании са на почит.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"