През 2019 г. ЕС е отделил около 3,1 гигатона (Gt) CO2, което е по-малко от 9% от световните емисии на CO2 за тази година. Потреблението в ЕС е отговорно за 3,4 Gt емисии на CO2, което представлява 10% от глобалните емисии на CO2.
Използвайки модела на FIGARO Multi-Regional Input-Output (MRIO), Евростат оценява обема на CO2, отделен в останалия свят, но обслужващ потреблението на ЕС, на 0,9 Gt, докато около 2,5 Gt са били отделени от производствената система на ЕС за потребление в ЕС.
От друга страна, почти 0,6 Gt CO2 са отделени от икономиката на ЕС за производството на стоки, които са изнесени извън съюза. Това означава, че през 2019 г. емисиите, въплътени във внесени стоки и услуги, са по-високи от емисиите в износа на ЕС, което прави ЕС нетен вносител на емисии на CO2.
В сравнение с 2010 г. балансът се е подобрил от страна на ЕС. Докато емисиите на CO2 в изнасяните от ЕС стоки, се оценяват като стабилни (0,6 Gt), емисиите на CO2, генерирани извън ЕС за неговото потребление, са намалели с около 8%, от почти 1,0 Gt през 2010 г. до 0,9 Gt през 2019 г.
Благодарение на подобно намаляване на емисиите на CO2 за стоки и услуги, произведени в ЕС за вътрешно потребление, общият CO2 отпечатък на съюза намалява от 4,0 Gt през 2010 г. на 3,6 Gt през 2018 г. и след това до 3,4 Gt през 2019 г. Важно е да се отбележи, че в същото време , потреблението на стоки и услуги в ЕС се е увеличило, което означава, че производствената система на съюза е успяла да произведе повече стоки и услуги с по-малко емисии на CO2.
Около 0,9 Gt от глобалните емисии на CO2, обслужващи потреблението в ЕС, произхождат от страни извън ЕС през 2019 г. Китай е най-важният източник на тези емисии на CO2, представляващ 27% от общите емисии в останалата част на света и отразяващ ролята му за ЕС като основен търговски партньор за внос. На Русия се падат 0,11 Gt CO2 емисии (12%), следвана от Съединените щати (8%) и Индия (6%).
В абсолютно изражение вносните емисии от тези страни са намалели между 2010 и 2019 г., с изключение на Индия.
