Въпреки западните санкции, Русия успя да ограничи срива на валутата си и продължава да се облагодетелства от скока на цените на горивата. Все пак някои отрасли от промишлеността ѝ, засегнати от недостига на съставни елементи и части, започват да показват значителни признаци на слабост, пише в свой коментар France 24*.
Четири месеца след началото на инвазията в Украйна, западните санкции не успяха да пречупят руския президент, който продължава да демонстрира твърдата си решимост.
„Те искаха да накажат Русия. Активите бяха замразени, предприятията – наказани. Това се провали“, заяви Путин по време на Икономическия форум в Санкт-Петербург, някогашен символ на отварянето на търговските взаимоотношения със Запада.
От началото на „специалната операция“, според руската терминология, в Украйна на 24.02.2022 г., САЩ и Европейският съюз засилиха наказателните мерки с цел изолиране на Русия, като ударите бяха насочени срещу банковата ѝ система, авоарите на ръководителите и индустрията ѝ.
Владимир Путин признава известни трудности, в частност по отношение на инфлацията, която през май достигна 17,8%. Но той утвърждава, че благодарение на активната намеса на държавата и на ръководствата на предприятията „днес финансовата и икономическата ситуация в страната е стабилизирана“. На Запад обаче мнозина наблюдатели смятат, че за Москва най-лошото тепърва предстои.
Покачване на курса на рублата – едно предизвикателство
Сред показателите за доброто състояние на руската икономика, с което толкова се хвали Москва, е впечатляващото покачване на курса на руската валута. „Предсказаха ни срив на рублата. Тези прогнози се оказаха нереалистични“, заяви подигравателно Владимир Путин в Санкт-Петербург.
В началото на март, т.е. седмица след руската инвазия, рублата падна до най-ниското си историческо ниво спрямо долара и еврото. Това беше резултат от обявяването на първите западни санкции, по-специално замразяването на резервите на Руската централна банка в чужбина.
В случай на криза парите в чужда валута могат да бъдат използвани от дадена страна да стабилизира стойността на националната си валута. Именно това САЩ и Европа искаха да не допуснат да се случи в Русия. Но Руската централна банка успя да контрира тази мярка като повиши рязко основния лихвен процент до 20% и като наложи драстичен контрол върху капиталите както на фирмите, така и на гражданите.
Оттогава курсът на рублата силно се покачи, като достигна на 20 юни на борсата в Москва най-високото си равнище спрямо долара от седем години насам (55,44 рубли за долар).
Този курс има преди всичко символично значение, но въпреки това оказва голямо влияние върху вътрешния руски пазар, според икономиста Жулиен Веркьой, вице-президент на Националния институт за източни езици и култури. „Без съмнение това е голямо политическо предимство, тъй като опасенията на руските власти в началото на войната бяха, че една финансова паника би отключила могъщ инфлационен процес. А това би се отразило пагубно на доверието на икономическите агенти в рублата. Към момента този риск изглежда предотвратен“.
От друга страна сегашният курс на рублата е толкова висок, че той прави неконкурентноспособни от гледна точа на цените продуктите, произведени в Русия по отношение на чуждестранните конкуренти. Това положение може да усложни политиката на заместване на вноса, която се пропагандира от Владимир Путин“.
Петролът в ролята на двигател
Друг ключов фактор, който обяснява възхода на рублата е продажбата на изкопаеми горива, които съставляват над 60% от износа на страната.
Принудена от санкцииите драстично да съкрати обема на вноса си, Русия продължи да продава в големи количества газ и петрол в чужбина, което „допринесе за увеличаването на търсенето на рубли“ на световния пазар, подчертава Жулиен Веркьой.
През първите сто дни на войната, между 24 февруари и 3 юни, Русия, благодарение на повишаването на световните цени, е успяла да получи 93 млрд. евро от износа на изкопаеми енергийни суровини, според публикувания през юни доклад на независимия институт Centre for research on energy and clean Air.
Украйна се опитва да подложи на натиск европейските страни да намалят зависимостта си от Москва. В същото време на ЕС се падат 61% от руския износ през периода, което съответства на 57 млрд. евро.
В началото на юни ЕС прие шести пакет от наказателни мерки срещу Москва, който този път включва и постепенно налагане на ембарго върху купуването на суров петрол и петролни продукти от Русия, което би трябвало да доведе до намаляване с 90% на вноса до края на годината.
„Това е ключова мярка, защото петролът е този, който позволява на Русия да води тази война“, анализира Филип Вехтер, директор икономически изследвания в Ostrum Asset Management, специалист по финансови активи. „Говори се много за руския газ, защото Европа е твърде зависима от него и дава на Русия голяма власт. Но петролът носи три пъти повече пари на Москва от газа и затова чрез него Европа има силен лост за въздействие“.
Ембаргото срещу Русия, на която се падат 11% от световното производство на черното злато, вероятно ще доведе до нов скок на цените. Но за ЕС това е преди всичко необходим инструмент за натиск върху Кремъл.
Заплахи за индустриалния сектор
Засега банковата и финансовата система успяват да смекчат удара от санкциите. Не същото обаче може да се каже за други отрасли на икономиката, които са силно засегнати от мерките. На първо място това се отнася за производството на автомобили, което през април регистрира гигантски срив в продажбите със 78,5% спрямо април миналата година.
Този срив се дължи на ембаргото на западните страни върху електронните микрочипове, на напускането на страната от редица международни компании като Нисан, Мерцедес-Бенц, Фолксваген и Рено, както и на всеобщия дефицит в международен план.
„Докато търсенето след пандемията е много голямо, редица китайски заводи работят на ниски обороти, като например в района на Шанхай, който все още е силно засегнат от болестта“, обяснява Филип Вехтер. „Другите азиатски производители на микрочипове като Южна Корея, Тайван и Япония, които поддържат добри връзки със Запада, въобще не гледат на Русия като на приоритетен пазар“.
Руската самолетна промишленост също се сблъсква с разкъсването на снабдителните вразки. Освен това трябва да се съобразява със затварянето на въздушното пространство, наложено от Европа, САЩ, Великобритания и Канада. Тези мерки значително намалиха производствената активност и предизвикаха взрив на цените на билетите за полетите от Русия.
Според официалните данни от април някои отрасли от икономиката са сравнително слабо засегнати от санкциите, като петролодобива, минната и преработващата промишленост, чийто спад е съответно едва 1,6 и 2,1% спрямо април 2021 година. В същото време фармацевтичната промишленост и производството на напитки бележат двуцифрен ръст.
Средно- и дългосрочни последици
„За момента официалните данни не показват силен спад на общата продукция“, подчертава Жулиен Веркьой. „Първоначалният удар беше поет, въпреки значителното покачване на инфлацията. Но в средно- и добгосрочен план откъсването на Русия от западните икономики ще има тежки последствия върху жизнения стандарт на хората и технологичните възможности на страната. Отношенията с Азия могат да ограничат щетите, но, според мен, ще бъдат недостатъчни, за да ги компенсират напълно“.
„Днес Русия смекчава удара, но какво можем да кажем за възможностите ѝ да се възстанови?“, си задава въпроса Филип Вехтер. „Тази война не само поглъща изцяло приходите на държавата, но и лишава Русия от трансфера на съвременни технологии, който беше осигуряван от западните компании. Така ще се получи значителен дефицит на иновации, който Москва трудно би успяла да запълни, поне, без да увеличи съществено зависимостта си от Китай“.
През май министърът на икономиката на Русия, посочи, че предвижда свиване на икономиката в рамките на 7,8-8,8% за 2002 г., след което очаква за 2023 г. възвръщане към икономически растеж. Но така или иначе сривът в БВП ще бъде най-големият за страната през последните 20 години.
*Превод Георги Саулов
