Скокът на цените на хранителните продукти и на енергията хвърли в бедност само за три месеца от март насам 71 млн души, живеещи предимно в страните с ниски доходи, сочи доклад на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), цитиран от Capital.fr. Това увеличаване на бедността е „значително по-бързо от шока, предизвикан от пандемията Ковид-19“, се отбелязва в доклада, който приписва частично скока на цените на войната в Украйна, нещо, което се отрича от Русия.
Според ПРООН, „целенасоченото предоставяне на средства към домакинствата е по-спроведливо и по-рентабилно от енергийните субсидии“. В същото време ПРООН констатира, че засегнатите страни ще имат нужда от подкрепата на международната общност, „за да свържат двата края“. „Докато лихвените проценти растат в отговор на увеличаването на инфлацията, съществува опасност да се отприщи нова вълна на бедност, дължаща се на рецесията, която ще изостри още повече кризата, като ускорява и задълбочава бедността в света“, предупреждава ПРООН в доклада си.
Опасност от „глад с огромна скорост“
Документът се основава на изследване в 159 страни. Държавите в най-критична ситуация са на Балканите, в областта на Каспийско море и в Африка, на юг от Сахара, по-специално Сахел. „Безпрецедентният скок на цените означава, че за много хора в света, храната, която те вчера можеха да си позволят, днес вече не е достъпна“, разкрива в доклада Ахим Щайнер, администратор на ПРООН.
„Тази криза на цената на живота тласка милиони души в бедност“ при опаснот от „глад с огромна скорост“. Успоредно с това „заплахата от увеличаване на социалното напрежение расте от ден на ден“, смята той. Сред страните, в които най-драматично се усещат последиците от повишаването на цените, са Армения, Узбекистан, Буркина Фасо, Гана, Кения, Руанда, Судан, Хаити, Пакистан, Шри Ланка, Етиопия, Мали, Нигерия, Сиера Леоне, Танзания и Йемен.
