В края на миналата седмица Английската банка обяви, че ще повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта. Това представлява драстична мярка за противодействие на инфлацията. Банката предупреди също така, че Обединеното кралство ще влезе в рецесия до края на 2023 г. Изправени пред рязко нарастващите цени, европейските държави търсят мерки за борба с инфлацията и подкрепа на покупателната способност на домакинствата, отбелязва RFI*.
В Нидерландия инфлацията също е много висока. Според последните данни на Нидерландския статистически институт, публикувани на 4 август, за първи път от 1975 г. инфлацията е достигнала границата от 10%.
Сред стоките и услугите, които са най-силно засегнати, естествено на първо място стои енергията. Според Нидерландския статистически институт, през юли цените на електроенергията и на газа в частност са се увеличили със 108% в сравнение с година по-рано. И това въпреки решението на правителството да намали временно ДДС върху енергията от 21 на 9%, мярка, влязла в сила преди месец.
Наемите също са засегнати. Те се увеличиха средно с 3% в сравнение с по-малко от 1% преди година. И това в условията на острата жилищна криза, която разтърсва Нидерландия вече няколко години. С повече от 12% са поскъпнали хранителните стоки.
И дори нидерландското правителство откровено признава, че ситуацията ще се влоши още повече. „Трябва да разберем, че всички ние, като цяло, ще станем малко по-бедни“, каза в началото на юли министърът на финансите Сигрид Кааг.
Седемнадесет милиарда за справяне с кризата в Италия
Министър-предедателят в оставка на Италия Марио Драги, който изпълнява задълженията си до изборите на 25 септември, подписа последното си широкообхватно икономическо постановление: 17 милиарда евро се отпускат за смекчаване на последствията от енергийната криза и инфлацията, като същевременно няма да се увеличава италианският държавен дълг.
Общо не по-малко от 52 милиарда евро са били отпуснати от януари 2022 г. в подкрепа на италианците, силно засегнати от инфлацията, която е на най-високото си ниво от 1986 г. насам, и от прекомерните разходи за енергия. Особено високи са цените на електричеството, защото Италия се отказа от ядрената енергия още през 1987 г. и трябва да използва газ за производството му. На пресконференция Марио Драги цитира няколко мерки.
Между тях: продължаване на действието до края на септември на мярката за намаляване на цената на бензина с 30 евроцента на литър; единична помощ от 200 евро, за семействата с ниски доходи, която да им позволи частично да компенсират загубата на покупателна си способност; увеличаване на данъчните кредити за селскостопанските производители, които бяха силно засегнати от незапомнената суша.
Френският парламент прие окончателно втората част от пакета мерки за подкрепа на покупателната способност
Парламентът прие окончателно в четвъртък, с гласуване в Сената, последвало това в Националното събрание, втората част от пакета мерки за покупателната способност. След първата част, утвърдена в сряда, включваща 20 милиарда евро разходи, в коригираният бюджет за 2022 г. са заложени 44 милиарда евро кредити, като от тях 9,7 млрд за финансиране на закупуването на 14% от акциите на Електрисите дьо Франс за национализацията на 100% на компанията. Освен това пакетът предвижда продължаване на тарифния щит за цените на енергията и отстъпката за гориво, както и индексиране на възнагражденията на държавните служители.
„Тези първи седмици бяха решаващи. Приемането на тези три важни текста е добра новина за нашата демокрация. Приехме решения с гласовете на депутатите от мнозинството и на опозиционери сред републиканците. Доказахме, че исканият от французите компромис е възможен и постижим“, се похвали министър-председателят Елизабет Борн.
„Работата ни получи признание и подкрепа“, заявява от своя страна председателят на финансовата комисия от партията на републиканците Жан-Франсоа Юсон, като също така подчертава ангажимента на Сената да „гарантира на местните власти необходимите средства за тяхната дейност“. Този коригиран бюджет, добавя той, „трябва определено да ни накара да осъзнаем необходимоста от бюджетна строгост и дисциплина, които парламентът и изпълнителната власт трябва да демонстрират“.
Жан-Клод Рекие, президент на групата RDSE, отбелязва, че „приетият пакет води до влошаване на баланса на бюджета с повече от 15 милиарда евро“. Центристката Силви Вермейле изразява съжаление, че парламентът нее въвел данък върху „свръхпечалбите“, и отбелязва, че „е справедливо да поискаме от компаниите, реализирали огромни печалби, да положат усилия за проява на солидарност, въпреки че държавата субсидира масирано икономиката като средство за борба срещу епидемията от Ковид“.
Левицата осъди „сближаването“ между десницата и президентското мнозинство, което „ще подкопае интересите на работническата класа „, според председателя на групата на комунистите и еколозите Елиан Асаси. Екологът Даниел Бройлер критикува „съглашението между две либерални визии“. Социалистите гласуваха против „сериозните социални неуспехи“, по думите на техния депутат Реми Феро.
Британците са силно обезпокоени за покупателна си способност
Семейството на Дона винаги е внимавало за разходите, но през последните няколко седмици тази майка и домакиня, която си стои вкъщи, трябва да затегне още повече бюджета. „Съпругът ми е този, който носи парите вкъщи. Той има основна работа, но в момента поема и допълнителна, за да може да плаща сметките. А аз купувам повече замразени храни и замразявам много повече неща, за да харча по-малко през следващите седмици “, казва тя пред кореспондентът на RFI в Лондон.
Очаква се ново покачване на инфлацията през есента с допълнителното увеличаване на цените на газа и електроенергията. Една възрастна двойка се радва на прилична пенсия, но се тревожи за по-младите. „Ние някак ще се оправим, но най-лошото тепърва предстои“, казва мъжът. Ние сме заделили за пенсия, но хората, които имат деца, младите хора, наистина ще страдат”, продължава съпругата му. Английската банка прогнозира 5% спад на стандарта на живот през тази зима.
* Превод Георги Саулов