Анализът на Констанца Рангелова и Мартин Владимиров е от Центъра за изследване на демокрацията…
Основни изводи:
- Настояването на българския бизнес и политически лидери за връщане към директни доставки на газ от „Газпром“ е погрешно. То се основава на преувеличен риск от недостиг на газ и пълно непознаване на геополитическите рискове от последващи съкращения на доставките и от изнудване от страна на Кремъл.
- Основната причина за настоящата криза в България са значителните инфраструктурни и политически пречки. България има сравнително малко потребление на газ и множество входни точки за доставка. Но понастоящем страната все още няма пряк достъп до доставки на неруски газ.
- Необходими са допълнителни доставки на втечнен природен газ, за да се намали зависимостта от газа от Чирен и сигурността на доставките след декември 2022 г., особено през останалата част от отоплителния сезон.
Европа е изправена пред безпрецедентна криза на енергийната и климатичната сигурност. Кризата започна още преди руската инвазия в Украйна, но се подклажда непрекъснато от Кремъл, за да изнудва Европа да промени външно-политическите си позиции. За последните дванадесет месеца „Газпром“ намали четири пъти доставките за европейските си клиенти, което предизвика поредица от ценови сътресения на газовите пазари. При 200 EUR/MWh през август 2022 г. цената на газа в Европа вече е над 10 пъти по-висока от петгодишната средна стойност от преди август 2021 г.
Европейският съюз беше този, който създаде и се вкара в този капан. Геополитическите рискове за европейската енергийна сигурност се влошиха с повече от 20% след анексирането на Крим през 2014 г., тъй като редица европейски държави задълбочиха зависимостта си от вноса на руски природен газ. През десетилетието, предшестващо войната в Украйна, по-голямата част от нарастващата зависимост на ЕС от вноса на руски природен газ се дължеше на Германия и Италия. Страните от Централна и Югоизточна Европа последваха примера им, като политически лидери от Унгария, Сърбия и България са притиснати от тази зависимост дотолкова, че продължават да настояват да се наруши европейското единство по отношение на санкциите на Кремъл.
В затруднено положение: Ситуацията в България е сред най-трудните в ЕС. До края на април 2022 г. страната зависеше от „Газпром“ за 94 % от потреблението си на газ. България си беше осигурила по-голямата част от доставките чрез „Турски поток“ по дългосрочен договор, който приключва на 31 декември 2022 г. Но руската компания едностранно преустанови доставките на 27 април 2022 г., след като държавният монополист на пазара на едро „Булгаргаз“ отказа да приеме схема за плащане в рубли. Оттогава „Булгаргаз“ купува газ месец за месец основно от дружества в Югоизточна Европа с дългосрочни договори с „Газпром“ (с което на практика купува руски газ) на цени, които са с между 20 и 30% по-високи от тези в съществуващия дългосрочен договор. Забавянето на изграждането на ключовия интерконектор с Гърция означава, че България плаща по-висока цена за 2/3 от договорените обеми азерски газ, въпреки че азерските доставки, основани на 25-годишно споразумение със 100% нефтена индексация, в момента са много по-евтини от средната европейска цена на спот пазара.
„Няма газ“ се превърна в популярен рефрен сред българските бизнес и политически лидери, след като новото служебно правителство встъпи в длъжност на 3 август 2022 г. Кабинетът и „Булгаргаз“ са призовавани да подновят преговорите с „Газпром“ и ако е възможно, да подновят доставките директно от Русия. Това би било погрешно. И би възстановило дългосрочната уязвимост на България от шантажа на монопола „Газпром“. Въпреки че рискът от недостиг на газ през зимата е реален, той е управляем, дори ако България не започне отново да купува директно от Русия. Всъщност възобновяването на вноса от Русия няма да отстрани основната причина за настоящата криза и би довело до още по-голям риск от прекъсване на доставките в бъдеще. „Газпром“ се доказа като ненадежден доставчик. В продължение на десетилетия руският газов монополист изнудваше ценово своите по-слаби клиенти в Централна и Източна Европа, като в последната половин година прекъсна доставките за дузина държави – членки на ЕС, включително и за „най-лоялните“ си клиенти – Германия, Австрия, Нидерландия и Италия, някои от които дори бяха изявили готовност да приемат плащания в рубли.
Проследяване на източника на кризата: Българският газов пазар остава незначителен като обем. Националното търсене на газ е по-малко от 1% от общото търсене в ЕС. Осигуряването на толкова малки количества от световния пазар на газ не би трябвало да е проблем, дори и в условията на сегашното напрежение на пазара. Въпреки това политическите и инфраструктурните пречки са значителни.
България разполага с множество входни точки за газ, но към август 2022 само една от тях осигурява пряк достъп до неруски газови доставки – интерконекторът IGB, който все още не е пуснат в експлоатация и ще доставя азерски газ през Гърция. Достъпът до съществуващите съоръжения за регазификация на егейското и средиземноморското крайбрежие зависи от добрата воля и съображенията за национални доставки на съседните Гърция и Турция.
Осигуряването на достатъчно газ за зима 2022/2023 ще бъде предизвикателство в случай на пълно спиране на руския газ в Европа. Азерският газ може да покрие само около една трета от националното търсене. Това е достатъчно за нуждите на домакинствата и топлофикационните дружества. Промишлените потребители обаче са изложени на риск. „Булгаргаз“ да закупува необходимите количества месец за месец без дългосрочен договор и на цени около референтната стойност на TTF – която е с 30% по-висока от дългосрочния договор на „Газпром“, който има 30% компонент на петролна индексация.
Важното е, че всяко сравнение на цените в публичния дебат остава спекулативно, тъй като точните цени са търговска тайна. Като цяло, поради индексирането на TTF в дългосрочните договори на „Газпром“ с европейски компании, получената цена обикновено е близка до цените на TTF, а понякога дори по-висока. Това се случва, защото цената по дългосрочния договор отразява цените на TTF със закъснение от поне един месец.
Според изтекъл правителствен документ „Булгаргаз“ е получил оферта от американската компания “Cheniere“ за доставка на втечнен природен газ – 3 товара, по един за всеки месец през периода октомври – декември. Въз основа на съобщените размери на товарите, това би покрило приблизително още една трета от търсенето – ако България успее да осигури маршрут, по който втечненият природен газ да достигне до нейната територия – през Гърция или Турция.
Дори и България да успее да осигури капацитет за регазификация на втечнен природен газ и да получи трите товара на “Cheniere“, това все още оставя дефицит, който според документа на „Булгаргаз“ няма да бъде запълнен с газ от хранилището в Чирен в значителна степен (само 240 GWh през декември, или средно 7,7 GWh на ден). Това се случва въпреки очакванията, че всички договорени азерски количества ще бъдат доставени от септември. Очакваният дефицит за четвъртото тримесечие е 1ТВтч-1,5ТВтч.
Прогнозите на „Булгаргаз“ повдигат два основни въпроса – доколко реалистични са данните за търсенето и могат ли допълнителните количества от хранилището в Чирен да помогнат за намаляване на недостига?
Що се отнася до търсенето, данните на „Булгаргаз“ са само малко по-високи от прогнозите на ENTSOG (Мрежата на европейските оператори на газопреносни системи, в която членува „Булгартрансгаз“), които, от своя страна, се основават на средни сезонни стойности. Въпреки това има сериозни основания да се твърди, че през отоплителния сезон 2022/2023 г. търсенето ще е по-ниско. Въз основа на данните на ENTSOG дневните потоци към крайните потребители в България през последните няколко месеца са с 20-30% по-ниски от миналогодишните, като много потребители вероятно са намалили потреблението поради прекалено високите цени.
Що се отнася до газа от хранилището в Чирен, максималният капацитет за добив е 40 GWh на ден (постепенно намалява, когато хранилището се изпразва). Въпреки че в момента то е запълнено на 48%, до 1 октомври може да достигне 76% (ако се запази темпът на запълване от втората половина на юли). Следователно „Чирен“ може да покрие изцяло дефицита на доставки през октомври и ноември спрямо нормалното търсене. В началото на декември обаче, хранилището ще бъде отново запълнено едва на 48% и ще може да поддържа само 38 GWh на ден като максимален капацитет на добив. Това ще остави непокрит дефицит на доставките от 17%, а до края на годината нивото на газ в „Чирен“ ще е едва 30%. В случай на ниско търсене обаче (ако приемем 20% спад спрямо нормалните нива, поради по-високите цени) траекторията на съхранението е сходна с тази от 2021 г., като не оставя дефицит.
Дефицитът изглежда управляем с подходящи мерки по отношение на търсенето и предлагането. Заради високите цени търсенето на газ в страната вече е намаляло с повече от 20%. Търсенето за битово отопление вероятно също ще намалее значително през зимния период, тъй като цените на газа за домакинствата скочиха рязко, стимулирайки преминаването към електроенергия. Допълнителна държавна подкрепа за инвестиционните разходи, особено за термопомпи, би могла да ускори този пазарно-обусловен отказ от газ. Организирането на търгове за намаление на потреблението от страна на промишлените потребители също е подходяща стратегия не само за облекчаване на потенциалния дефицит, но и за получаване на много по-ясна представа за това какво ще бъде действителното търсене на газ от сектора през следващите месеци.
Справяне с високите цени: Цената на “Cheniere“ ще бъде близо до преобладаващите цени на TTF. Като се има предвид, че цената по дългосрочния договор за доставка с „Газпром“ има 70% компонент, свързан с TTF, предложената цена за товарите с втечнен природен газ вероятно ще бъде не повече от 10-15% по-висока от цената на руския газ през октомври. Възможно е обаче тя да бъде с около 60% по-висока през декември въз основа на срочни месечни договори – все още обаче много несигурна прогноза. Използвайки страха от вероятността за подобна ценова разлика, индустриални групи в България поискаха в отворено писмо правителството да възобнови преговорите с „Газпром“ и да приеме схемата за плащане в рубли, вместо да търси алтернативни доставки на втечнен природен газ. Възприемането на тази стратегия в този момент би било грешка, която България и други европейски държави вече многократно са допускали.
Рисковете, свързани със сигурността на доставките, които се съпътстват от този подход, далеч надхвърлят всяко потенциално (и силно несигурно) ценово предимство, което може да се получи. В крайна сметка този въпрос се свежда до решението дали евентуално по-ниските цени на газа за месец или два си заслужават риска страната и нейната икономика да продължат да бъдат подлагани на поредните произволни съкращения и изнудване от страна на „Газпром“ в бъдеще.
Във всеки случай десетократното увеличение на световните цени на природния газ изисква спешни мерки за защита на най-уязвимите групи в обществото. Осигуряването на адекватно жилищно отопление на достъпни цени за домакинствата ще изисква финансова подкрепа от страна на правителството. Същото се отнася и за промишлените потребители, за да се запази тяхната конкурентоспособност. Българският държавен бюджет е стабилен и може да понесе такива мерки, каквито вече бяха приложени на пазарите на електроенергия и горива.
Какво следва? Осигуряването на допълнителни доставки на втечнен природен газ е необходимо, за да се намали зависимостта от газа от Чирен и сигурността на доставките след декември 2022 г., особено за останалата част от отоплителния сезон, който обикновено продължава до края на март. Българското правителство трябва да разработи план за осигуряване на място за разтоварване в гръцкото съоръжение в Ревитуса в рамките на по-широко споразумение за солидарност, основано на наличната рамка на ЕС, и чрез двустранни разговори с гръцкото правителство. Следва да се проучи и възможността за доставка на втечнен природен газ на турските терминали. Текущите данни показват, че няма свободен капацитет на тези терминали до края на годината, а доставката ще зависи от сключването на споразумение за междусистемна връзка между българския и турския оператори на газовите системи, каквото все още няма. Българското правителство следва да се свърже с турските си партньори, за да ускори сключването на споразумението, което има подкрепата на ЕС поне от 2015 г.
За промишлените потребители осигуряването на планомерно намаляване на потреблението изисква незабавно въвеждане на система за търгове за модулиране на потреблението. Този подход също така ще помогне да се противодейства на някои от отрицателните последици от прекомерно високите цени, тъй като на най-засегнатите потребители ще се плаща за това, че не консумират част от газа.
Домакинствата, които използват газ за отопление, следва да получават подкрепа, като инвестиционната подкрепа за преминаване към електричество следва да бъде приоритетна пред субсидиите за горива, които стимулират по-голямо потребление. Същевременно топлофикационнитедружества следва да получат целева подкрепа, за да поддържат нормалното си функциониране и да предотвратят сериозен ценови шок за домакинствата.
