В Съединените щати пандемията и рестриктивната имиграционна политика лишиха американския пазар на труда от няколко милиона души. Тази ситуация тегне върху икономиката на страната, пише Capital.fr*.
Продавачи, сервитьори, учители, пощенски работници… Обявите за работа изобилстват в Съединените щати, тъй като броят на работниците намаля след началото на пандемията. Това се дължи на имиграционните ограничения, наложените карантини на заболелите от Ковид, както и на факта, че много хора предпочетоха да излязат в пенсия. Табелки „търсим служители“ са поставени покрай пътищата, пред заведенията и дори в автобусите. Работодателите се стремят да наемат повече работници, отколкото са имали преди пандемията, за да отговорят на френетично засиленото потребление на американците. Те обаче срещат сериозни проблеми при набирането на персонал.
Според последните налични данни от месец юни, е имало 10 млн незаети работни места. Срещу тях стоят по-малко от 6 млн търсещи работа. „Имаме много работни места, но няма достатъчно работници“ и „този недостиг засяга всички отрасли“, се казва в съобщение на Американската търговска камара, която представлява американския бизнес. Много хора спряха да работят през пролетта на 2020 г., когато икономиката на САЩ беше засегната в пълна степен от Ковид-19 и след това не се завърнаха. „Ще имаме 3,4 милиона повече хора на пазара на труда“, ако процентът на работещите, който беше 62,1% през юли се върне към равнището си от 63,4% преди пандемията, изчисляват от работодателската организация.
Но къде отидоха всички тези хора? Мнозина от тях се пенсионираха. „Американското население застарява“, сочи пред AFP Ник Бънкър, специалист по американския пазар на труда и ръководител на отдела за икономически изследвания в сайта за обяви за работа Indeed.
Недостатъчна имиграция
Голяма част от „бейби бумърите“ (поколението на хората родени през периода 1946 – 1964 г., по време на бейби бума след Втората световна война) бяха започнали да напускат пазара на труда още преди Ковид-пандемията. Но този процес се ускори с началото на Ковид-кризата, добавя Даян Суонк, главен икономист в KPMG. Милиони хора предпочетоха предсрочно пенсиониране, тъй като се страхуваха за здравето си и се възползваха от скока на цените на акциите и недвижимите имоти, за да продават и да спечелят от спестяванията си. И в краткосрочен план „е малко вероятно“ да си върнем броя работници от преди пандемията „поради застаряването на населението“, предупреждава Ник Бънкър. Особено след като „нямаме достатъчна имиграция, която да замени бейби бумърите напускащи пазара на труда“, отбелязва Даян Суонк.
В действителност ограниченията, наложени от администрацията на Доналд Тръмп, съкратиха близо два пъти имиграцията между 2016 г. и 2019 година. Ковид-кризата допълнително намали броя на пристигащите чужденци, които през 2021 г. бяха само около една четвърт от тези през 2016 година. „Имиграцията започна да се покачва малко по малко, но все още е далече от нивата, които познавахме преди няколко години“, уточнява Ник Бънкър. Американската търговска камара също отбелязва „ранното пенсиониране и спада на имиграцията“ като причини за недостига на работна ръка. Но също така тя посочва и влиянието на щедрата помощ, която правителството оказа на засегнатите от пандемията, като по този начин „силно са се раздули доходите на някои предишни наети работници, които, се оказва, че вече няма нужда да работят“.
Много жени също престанаха да работят през 2020 г. поради това, че училищата останаха затворени понякога за година и половина. И не всички се върнаха на работа, тъй като недостигът на работна ръка доведе до липса на персонал в детските ясли и заведения, които не можаха да отворят отново. Даян Суонк извежда на преден план и „ефектите от самата пандемия“. Много хора се заразиха с вируса, а други пък останаха под карантина поради контактите си със заболели. „Това е един от най-недооценяваните и неразбирани проблеми, които държат хората настрана от активното население“. Това се добавя към недостига на работници, „но и усложнява търсенето на работа“, допълва икономистът.
За да се справим с тази липса на работници, трябва да можем да върнем хората на пазара на труда. Но също така и да се намали френетичното потребление на американците, така че фирмите да се нуждаят от по-малко персонал. Недостигът ще продължи, но би трябвало малко да отслабне, защото борбата с високата инфлация означава забавяне на икономиката, а оттам и намаляване на заетостта. Междувременно работниците се възползват от това. В продължение на почти година милиони сменят работодателите си всеки месец. Те от своя страна се конкурират помежду си, предлагайки по-високи заплати и по-добри условия на труд.
Тази „Голяма оставка“ увеличи средната почасова заплата, която в частния сектор сега е 32,27 долара, ръст от 5,2% за една година. Това от своя страна допринася за нарастването на инфлацията. През юли наблюдаваме оздравяване на пазара на труда – 22-те милиона работни места, ликвидирани от Ковид-19, бяха създадени отново, а нивото на безработица спадна до 3,5%.
*Превод Георги Саулов
