Анализът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Над 1,5 млрд. лв. е излишъкът в бюджета към края на юли 2022 г. На пръв поглед изпълнението на бюджета върви добре и задава обичайните очаквания от последните години – големи разходи в края на годината, заделяне на средства и префинансиране на политики/проекти за следващата година и в крайна сметка изпълнение, но не в пълен размер, на предвидения бюджетен дефицит. Въпреки това служебният финансов министър Росица Велкова вече изрази опасения, че през следващата година се очаква сериозен ръст на разходите и съответно бюджетното салдо ще бъде поставено под сериозен натиск. Това даде повод и за разширен материал в „Капитал“ за червените лампички в бюджета за 2023 г., който доразвива аргументите на финансовия министър.
Погледът към последната налична средносрочна бюджетна прогноза (април 2022 г.) показва, че очакваният бюджетен дефицит в периода 2022-2025 г. е за над 21 млрд. лв., като във всяка една година след 2022 г. е на нива от малко над 5 млрд. лв. Така разписана, прогнозата всъщност постепенно консолидира фискалното салдо до дефицит около границата от 3% от БВП. Тази прогноза обаче не отчита актуализацията от юни 2022 г., която донесе допълнителни разходи, в т.ч. ново увеличение на пенсиите. Актуализацията заложи дефицит за тази година в размер на 6,2 млрд. лв. (4,1% от БВП), без да дава нова прогноза за фискалната рамка в средносрочен план. Очевидно такава се изготвя в момента, като подложка на бюджета за 2023 г., и данните не са особено обнадеждаващи.
Базовият сценарий, без да се отчитат евентуални нови политики, залага ръст на разходите от над 6 млрд. лв. през 2023 г. По думите на финансовия министър това „поставя въпроса да се търси решение за преструктуриране на разходите, за да не се отиде на промяна на данъчната политика“. Това изречение е ключово, тъй като показва едно завръщане към бюджетарската традиция в Министерство на финансите от последните поне 20 г., която е по-консервативна, държи внимателно фискалното салдо и излъчва сигнали за обуздаване на разходите и реформи в различни системи. Тази традиция беше леко разклатена през последната 1-2 години, което доведе и до по-сериозен ръст на разходите. Изказаната позиция по принцип приляга и на един служебен кабинет, чиято цел би следвало да бъде да опази хазната, а не раздуването на бюджета.
Повдигането на завесата за предизвикателствата пред бюджета за 2023 г. показва, че 1) отрано се пресича говоренето за поредна и ненужна актуализация на бюджета за тази година и 2) новото правителство ще трябва бързо да търси решения в разходната част на бюджета за следващата година, тъй като вдигането на данъци едва ли ще е на дневен ред. Все пак в данъчната сфера ще е актуална темата с диференцираните ставки на ДДС, които на хартия имат временен характер. Както многократно сме коментирали обаче, подобни временни отстъпки често стават постоянни, още повече, че промяна при тях ще има отражение върху цените в период, в който усилията ще са в посока за борба с инфлацията и спазване на критериите за конвергенция.
Въпреки че чисто техническото разписване на ангажиментите за следващата година предполага сериозен ръст на разходите и най-вероятно по-голям дефицит, това не означава, че фискалното салдо не може да се управлява политически. Историята показва, че докато сме в период на нарастване на приходите – през ръст на икономиката и на инфлационните процеси, бюджетът подлежи на „ръчно“ управление без големи сътресения. Много по-лоши са бюджетните перспективи при навлизане в рецесия и замразяване на приходната част, но към момента все още не сме в този сценарий. При наличие на политическа воля бюджетното салдо може да бъде държано в рамки, както през структурни реформи в разходната част, така и технически през свиване и/или забавяне на публичните инвестиции. Последното обаче би ограничило растежа в дългосрочен план и по-скоро би показало невъзможност за обуздаване на текущите разходи.
През последните месеци ИПИ многократно посочи множество проблеми пред големите социални програми у нас, които търсят широко покритие и постигат много нисък резултат спрямо показателите за бедност и неравенство. Наскоро представихме и идеи за реформи в социалната политика, които задават преориентиране към най-ефективните програми за социално подпомагане и постигане на по-добър резултат с много по-малко средства. Точно такъв подход трябва да се приложи във всяка една сфера, за да се обуздаят текущите разходи.
