България е единствената държава от ЕС с излаз на море, която все още не е започнала да развива сектора на вятърната енергия.Това констатира организираната от Центъра за изследване на демокрацията международна конференция на тема „Създаване на регулаторна рамка за използване на нисковъглеродната енергия в Черноморския регион“.
Изтъква се, че руската инвазия в Украйна е ясен сигнал, че Европа трябва да поеме по нов енергиен път, насочен към постигане на независимост от вноса на изкопаеми горива. Разгръщането на пълния потенциал на вятърната енергия в европейските морета би изиграло ключова роля за постигането на целите на Европейския съюз за енергийна и климатична сигурност до 2050 г.
Констатира се и фактът, че изоставането на България е напът да се промени, тъй като през март 2022 г. членовете на Комисията по енергетика в Народното събрание от всички политически партии се обединиха в подкрепата си за създаване на законодателна рамка за оползотворяване на най-високия възможен дял от техническия потенциал за вятърна енергия в морските пространства на страната, възлизащ на 116 ГВт.
Приемането на специален Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници в морските пространства е най-удачният подход за избягване на потенциални конфликти с други съществуващи законодателни актове и подзаконовата нормативна уредба. Законът ще засили пазарната конкуренция и ще привлече опитни компании от най-развитите европейски пазари. Той ще спомогне развитието на районите с най-добри природни дадености за добив на вятърна енергия в българския участък на Черно море да се осъществи при най-ниски разходи за обществото и по най-устойчив начин.
Като първа стъпка българското правителство следва да гарантира, че вятърната енергия в морските пространства е част от дългосрочната визия за енергийната политика на страната, като включи икономическия потенциал на България в съществуващите национални стратегически документи за енергийно планиране.
Включването на минимални цели за присъединяване на нови мощности е ключов елемент от регулаторната рамка. Въз основа на технико-икономическата оценка на вятърния ресурс, държавата следва да планира първи търгове за най-обещаващите зони с общ капацитет от минимум 1 ГВт до 2027 г. и за още 2 ГВт до 2030 г. Тези стойности съответстват до голяма степен на нуждите за декарбонизация на българската електроенергийна система до края на десетилетието, като същевременно осигуряват пазарен мащаб и стабилен растеж на този нов ВЕИ сегмент в България.
Тъй като зоните в българския участък на Черно море, които се отличават с най-благоприятни параметри са ограничени по размер, най-обещаващите зони следва да бъдат отдадени на търг. По този начин българското правителство ще насърчи подаването на конкурентни инвестиционни предложения, а избраните компании ще оползотворят ресурсния потенциал в зоните въз основа на концесионно споразумение при възможно най-ниски разходи за производство на електроенергия от новите централи.
За да се постигнат в най-голяма степен обществените и икономическите ползи, законодателната рамка за развитие на офшорната вятърна енергия обединява два подхода за разработване на проекти, стъпващи върху европейската практика и опит.
Прилагането на централизирания модел дава възможност на повече предприемачи да се конкурират за най-атрактивните зони в българската акватория на Черно море.
Конкурентните търгове ще гарантират развитието на офшорната вятърна енергия при най-ниските възможни разходи за производство на електроенергия. Успоредно с централизирания модел, е необходимо провеждането на открита процедура или воден от инвеститора процес, при който разработчиците на офшорни вятърни електроцентрали извършват сами всички предварителни проучвания за зони без приоритетен статут. След доказване на целесъобразността на проектите, те получават изключителни права за разработване и експлоатация на предложените вятърни електроцентрали Инвестиционна подкрепа
При централизирания модел, договорите за разлика са основният механизъм за подкрепа на офшорните вятърни централи, което би стабилизирало техните приходи на предварително договорено равнище за целия срок на договора. Тези договори се прилагат като основен механизъм за подпомагане на производството на електроенергия от вятърни централи в морските пространства, като подобни споразумения стабилизират приходите на оператора на електроцентралата на предварително договорено ниво за срока на договора.
Освен от ефективна и прозрачна тръжна процедура, развитието на сектора ще зависи и от своевременното разширяване на капацитета на наземната електропреносна мрежа и изграждането на такава в морските пространства посредством справедливо разпределение на разходите между ЕСО и операторите на централите.
България трябва да действа сега и да използва поне част от своя технически потенциал за производство на вятърна енергия в Черно море. Развитието на офшорната вятърна индустрия би имало значителен принос за повишаване стандарта на живот в крайбрежните общности чрез създаването на висококвалифицирани работни места, формирането на нови технологични клъстери и засилването на местните вериги за доставка на оборудване, констатира още дебатът по време на конференцията.
